Близо половината растителни и животински видове в места, естествено богати

Близо половината растителни и скотски типове в места, естествено богати на дива природа, като Амазонка, Арктика и Галапагос, а в Европа - в Средиземноморието и в Черноморския басейн, може да изчезнат до края на века, поради изменението на климата. Дори в случай че се реализира задачата на Парижкото съглашение за ограничение на повишението на температурата под 2 градуса по Целзий, тези места могат да изгубят една четвърт от типовете си. Това демонстрират данните от ново изследване на Университета в Източна Англия (UEA, Великобритания) и Университета " Джеймс Кук " в Австралия и Световният фонд за дивата природа (WWF).

Проучването изследва въздействието на изменението на климата върху близо 80 000 растителни и скотски типове в 35 от най-разнообразните и естествено богати на диви животни региони в света.

Докладът открива, че 30% от средиземноморските типове като морски костенурки и риба звук са изложени на риск от изгубване, даже в случай че поддържаме световното стопляне до 2 градуса по Целзий. В случай, че не поставим старания за ограничение на температурите, половината от типовете ще бъдат застрашени, е посочено в проучването.

" Промените в климата притискат нашата планета към ръба. Не единствено че възходящите температури въздействат директно върху хората и тяхното благоденствие, те заплашват екосистемите и биологичното многообразие, които са от значително значение за човешкия живот. Европейският съюз би трябвало да работи, с цел да поддържа световното повишаване на температурата под 2 градуса по Целзий, според Парижкото съглашение, като бързо приключи потреблението на изкопаемите горива, започвайки с въглищата до 2030 година ", разяснява Емке Любек, началник на направление " Климат и енергетика " в европейския офис на WWF.

Днес климатичните промени очевидно засягат всекидневието ни тук в България, разяснява Веселина Кавръкова, началник на WWF България. По думите й застрашени са редица типове в Черно море, иглолистните гори съхнат.

Комбинацията от всеобщ туризъм и климатични промени в предпазените територии с нежен естествен баланс форсират бързата загуба на биоразнообразие. Например Седемте рилски езера са единствените високопланински езера у нас с неприятен консервационен статус, показва Кавръкова. Според нея решението е всеки от нас да направи своя жест, с цел да помогне за опазването на природата.

Затова и апелът на Часа на Земята, насочен към обособените хора, институциите и бизнесите е " свържи се с природата ", покажи по какъв начин твоят всекидневен избор в семейството, превоза, потреблението или почивката ще помогне да имаме опазени гори и реки, чист въздух и вода.

Ясната заплаха от изменението на климата за хората, планетата и нейното биоразнообразие е повода, заради която на 24 март милиони хора по света ще се съберат за Часа на Земята. Те ще покажат своя ангажимент за запазване на биоразнообразието и ще бъдат част от полемиките и решенията, нужни за построяването на крепко и стабилно бъдеще за всички.

Международната готовност, за Часа на Земята, също изпраща ясно обръщение към бизнеса и държавното управление, че има обща воля за смяна на отрицателните трендове.

WWF кани другари и поддържници да се причислят към обичайното отбелязване на Часа на Земята пред Народния спектакъл в София на 24 март от 20:30 до 21:30 часа.