Kurzarbeit – германската програма, която може да спаси милиони работни места
Близо половин милион компании в Германия са минали на т. нар режим на понижена претовареност –Kurzarbeit, с цел да лимитират своите разноски по време на рецесията с ковид, написа Си Ен Би Си.
Никога до момента, даже и по време на финансовата рецесия от 2008 година, не е имало толкоз бърз скок в боря на компаниите, възползвали се от тази стратегия.
На процедура при този режим служащите се изпращат по домовете си или имат доста понижено работно време, като страната изплаща до две трети от тяхната заплата (обикновено към 60%). Предприятията изплащат само към 80% от техните осигуровки.
„ Kurzarbeit е страховит стопански инструмент както за служащите, по този начин и за работодателите, защото дава на първите парична сигурност, а на вторите опция да възнамеряват разноските си за идващите месеци, когато стопанската система в действителност стартира да се свива “, споделя Щефан Шнайдер от Deutsche Bank в изявление за Си Ен Би Си.
Ефективността на програмата бе потвърдена по време на международната финансова рецесия. Когато немската стопанска система се сви с 5% през 2009 година, от Kurzarbeit се възполваха 1,1 млн. служащи, което коства на Берлин към 10 милиарда евро. В края на годината обаче равнището на безработица в страната бе 7,6%, или другояче казано – по-ниско от това през 2008 година
Германското държавно управление чака тази година 2,35 млн. души да се възползват от режима на понижена претовареност. Според немското федерално бюро по труда това ще коства на страната повече от 10 милиарда евро, само че Германия, която по традиция е спестовна с държавните разноски, е добре готова за тази обстановка. Самото бюро има запаси от 26 милиарда евро, които могат да бъдат употребявани за подкрепяне на компании и чиновници.
„ За разлика от последната рецесия, когато от схемата се възползваха най-вече компании от индустриалния бранш, в този момент към нея се насочват най-много дребни бизнеси като заведения за хранене и консултантски компании “„ прецизира Шнайдер.
Най-големите корпорации в Германия обаче също са прибягнали до потреблението на режима на понижена претовареност, като Lufthansa, BMW, Volkswagen и Daimler към този момент са изпратили огромна част от чиновниците си у дома.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даже показа концепцията за въвеждането на сходна скица в други европейски страни, като тя може бъде подкрепена с фонд за взаимност на стойност 100 милиарда евро.
Разбира се, този фонд ще би трябвало да бъде напълнен от страните членки на Европейски Съюз, което значи, че Германия ще би трябвало да заплати към 25% от „ сметката “.
Никога до момента, даже и по време на финансовата рецесия от 2008 година, не е имало толкоз бърз скок в боря на компаниите, възползвали се от тази стратегия.
На процедура при този режим служащите се изпращат по домовете си или имат доста понижено работно време, като страната изплаща до две трети от тяхната заплата (обикновено към 60%). Предприятията изплащат само към 80% от техните осигуровки.
„ Kurzarbeit е страховит стопански инструмент както за служащите, по този начин и за работодателите, защото дава на първите парична сигурност, а на вторите опция да възнамеряват разноските си за идващите месеци, когато стопанската система в действителност стартира да се свива “, споделя Щефан Шнайдер от Deutsche Bank в изявление за Си Ен Би Си.
Ефективността на програмата бе потвърдена по време на международната финансова рецесия. Когато немската стопанска система се сви с 5% през 2009 година, от Kurzarbeit се възполваха 1,1 млн. служащи, което коства на Берлин към 10 милиарда евро. В края на годината обаче равнището на безработица в страната бе 7,6%, или другояче казано – по-ниско от това през 2008 година
Германското държавно управление чака тази година 2,35 млн. души да се възползват от режима на понижена претовареност. Според немското федерално бюро по труда това ще коства на страната повече от 10 милиарда евро, само че Германия, която по традиция е спестовна с държавните разноски, е добре готова за тази обстановка. Самото бюро има запаси от 26 милиарда евро, които могат да бъдат употребявани за подкрепяне на компании и чиновници.
„ За разлика от последната рецесия, когато от схемата се възползваха най-вече компании от индустриалния бранш, в този момент към нея се насочват най-много дребни бизнеси като заведения за хранене и консултантски компании “„ прецизира Шнайдер.
Най-големите корпорации в Германия обаче също са прибягнали до потреблението на режима на понижена претовареност, като Lufthansa, BMW, Volkswagen и Daimler към този момент са изпратили огромна част от чиновниците си у дома.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даже показа концепцията за въвеждането на сходна скица в други европейски страни, като тя може бъде подкрепена с фонд за взаимност на стойност 100 милиарда евро.
Разбира се, този фонд ще би трябвало да бъде напълнен от страните членки на Европейски Съюз, което значи, че Германия ще би трябвало да заплати към 25% от „ сметката “.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ