40% от българските пътища са в много лошо състояние
Близо 40 на 100 от прехвалените от премиера Бойко Борисов български пътища са в незадоволително или неприятно положение. Това излиза наяве от Доклада за положението на сигурността на придвижването по пътищата в Република България, пуснат в държавния Портал за публични разисквания. В документа, който е голям по размер, се прави опит за резюме на цялата картина на сигурността на придвижването с изтъкване на съответни параметри, свързани със починали, ранени, с държанието и подготовката на водачите и останалите участници в придвижването, със положението на автопарка, контролната активност на пътя. Докладът явно е направен от основаната неотдавна Държавна организация " Безопасност на придвижването по пътищата ", която е към управлявания точно от Борисов Министерски съвет.
В документа е отделено основно място тъкмо за положението на пътищата в подтекста на сигурността на придвижването. Там е изработен цялостен прорез на положението на републиканските пътища. Изрично е посочено, че републиканската пътна мрежа е с обща дължина над 19 500 км и че " по-голямата част от мрежата остава построена преди повече от 20 години ". Това надлежно изисквало влагането на обилни финансови запаси за осъществяване на главен ремонт в допълнение към нужния запас за настоящо пътно поддържане. Авторите на отчета категорично показват, че пътищата имат директно отношение както към активната (геометрични детайли на пътя, коефициент на сцепление, пътни знаци и пътна маркировка и др.), по този начин и към пасивната сигурност (свободно от трудности крайпътно пространство, ограничаващи системи за пътища и т.н.).
Според посочените в документа данни 25 на 100 от пътищата в България имат неприятно положение на настилките, а други 13.3 на 100 са в незадоволително. Изрично е посочено, че тези близо 40 на 100 от пътищата представляват риск и от позиция на пътната сигурност. Настилката на 22 на 100 от пътищата е в приемливо положение, положителни са настилките на 27 на 100 от тях, а чудесно - на едва 12 на 100. В 52 на 100 от пътищата е незадоволително положението на банкетите. Незадоволителни са и 56 на сто от отводнителните окопи, както и цели 66% от хоризонталната маркировка по българските пътища.
Авторите на отчета категорично прецизират, че категоризирането на положението на „ приемливо “ и „ незадоволително “ се основава на заложените условия към съответните детайли в използваните нормативни документи, техническа спецификация 2014 на АПИ и други вътрешноведомствени документи.
От документа става ясно и че третокласните пътища образуват 61.3 на сто от общата дължина на републиканската пътна мрежа, следвани от второкласните пътища с 20.3 на 100, първокласните пътища с 14.7 на 100 и автомагистралите с едвам 3.7 на 100. Натъртено е, че междинната плътност на пътищата I-III клас възлиза на 0.172 км/км2, което е съпоставимо със стойностите на индикатора в страните от Европейски Съюз, само че покритието с автомагистрали и скоростни пътища (0.006 км/км2) в България продължава да изостава. Тук идва и учудването, че ГЕРБ и изключително нейният водач непрекъснато се хвалят с от ден на ден и повече автомагистрали, а експертите настояват, че освен нищо не се трансформира, а и България изостава в това отношение.
В отчета категорично е очебийно, че пътеуказателната система, обсъждана от позиция на организация на придвижването – маркировка и сигнализация, също е в незадоволително положение. Липсата на светлоотразителност, видимост и противодействие на хлъзгане са причина за съществени пътни произшествия. На тази система следва да се направи цялостна ревизия, а не просто инвентаризации, настояват специалистите. Над 20% от републиканските пътища пък попадат в рамките на обитаемоте места, което усилва риска от пътнотранспортен травматизъм, настояват още те.
Според тях статистиката за пътнотранспортните катастрофи, загиналите и ранените задължително насочва към нуждата от възстановяване на пътната инфраструктура. Специфични индикатори за това са типът на пътния случай, мястото на настъпване на ПТП, частта от пътната инфраструктура - пешеходни пътеки, автобусни ленти, спирки, класът на пътя, часовите шпации. Установените 77 броя сектори с централизация на пътни произшествия по републиканските пътища пък изисквали допълнителни ограничения във връзка с техническото им положение – непочистено крайпътно пространство, недобро положение на маркировка, липса на разпознаваемост и идентифициране на евентуалните рискове.
Авторите на отчета натъртват и на нежеланото състояние на техническото положение на автомобилния парк в България спрямо този на страните от Европа. Със междинна възраст от над 18 години и въпреки наклонността за последователно възобновяване този парк към момента остава прекомерно остарял. По публични данни на полицията автомобилите на възраст над 10 години са 3 484 290 (86 на сто), а от тях 1 587 666 са на възраст над 20 години. България доста изостава от другите източноевропейски страни във връзка с потреблението на екологични, сигурни и икономични коли. Некачествено осъществяваните поправки и техническо обслужване на пътните транспортни средства може да бъде несъмнено като фактор с висок риск за сигурността на придвижването по пътищата и запазване на околната среда, показват създателите на отчета.
Над 80 на сто от ремонтите на коли пък се извършвали от нерегистрирани сервизи, които в огромна част не познавали и не спазвали изискванията на производителите за техническо обслужване. Те не носели и никаква отговорност за качеството на осъществените поправки и следствията от тях, а пък персоналът, работещ в тези сервизи, не се направлявал дали има нужната подготовка и знания. Не на последно място - липсва разбор във връзка с положението на автомобилния парк като цяло, както и не е ясна причинно-следствената връзка сред настъпването на ПТП и неизправността на транспортното средство, показват създателите на отчета.
---
ЖЕРТВИ
По данни на Министерство на вътрешните работи през миналата 2018 година в страната са регистрирани 6684 ПТП с 611 починали и 8466 ранени (6478 леко и 1988 тежко). По данни на Националния статистически институт от 2018 година починалите на 1 млн. поданици са 87 души (разпределение на 611 починали при брой на популацията 7 050 034 към 31.12.2017 г.). От починалите през 2018 година 611 участници в придвижването 315 са водачи (51.55%); 172 са пасажери (28.15%); 123 са пешеходци (20.13%); 1 е служащ на пътя (~0.16%). От ранените 8466 участници в придвижването 3690 са водачи (43.59%); 2987 са пасажери (35.28%); 1781 са пешеходци (21.04%); 8 са служащи на пътя (0.09%).
За първите шест месеца на 2019 година са настъпили 2896 ПТП с потърпевши лица, при които са починали 254 и са ранени 3653 участници в придвижването. Спрямо същия интервал на 2018 година ПТП с потърпевши лица през 2019 година са по-малко със 170, починалите са повече със 7, а ранените са по-малко с 286. Само през юни 2019 година при 625 ПТП с потърпевши лица са починали 72-ма и са ранени 787 участници в придвижването по пътищата.
ЧОВЕШКА ГРЕШКА
Констатира се, че близо 2.5 млн. са дейните водачи в България. Според данните на статистиката човешкият фактор е измежду главните аргументи за настъпване на пътнотранспортни катастрофи, като за 2018 година огромната част от записаните ПТП в България са докладвани като настъпили точно в резултат на човешка неточност.
В документа е отделено основно място тъкмо за положението на пътищата в подтекста на сигурността на придвижването. Там е изработен цялостен прорез на положението на републиканските пътища. Изрично е посочено, че републиканската пътна мрежа е с обща дължина над 19 500 км и че " по-голямата част от мрежата остава построена преди повече от 20 години ". Това надлежно изисквало влагането на обилни финансови запаси за осъществяване на главен ремонт в допълнение към нужния запас за настоящо пътно поддържане. Авторите на отчета категорично показват, че пътищата имат директно отношение както към активната (геометрични детайли на пътя, коефициент на сцепление, пътни знаци и пътна маркировка и др.), по този начин и към пасивната сигурност (свободно от трудности крайпътно пространство, ограничаващи системи за пътища и т.н.).
Според посочените в документа данни 25 на 100 от пътищата в България имат неприятно положение на настилките, а други 13.3 на 100 са в незадоволително. Изрично е посочено, че тези близо 40 на 100 от пътищата представляват риск и от позиция на пътната сигурност. Настилката на 22 на 100 от пътищата е в приемливо положение, положителни са настилките на 27 на 100 от тях, а чудесно - на едва 12 на 100. В 52 на 100 от пътищата е незадоволително положението на банкетите. Незадоволителни са и 56 на сто от отводнителните окопи, както и цели 66% от хоризонталната маркировка по българските пътища.
Авторите на отчета категорично прецизират, че категоризирането на положението на „ приемливо “ и „ незадоволително “ се основава на заложените условия към съответните детайли в използваните нормативни документи, техническа спецификация 2014 на АПИ и други вътрешноведомствени документи.
От документа става ясно и че третокласните пътища образуват 61.3 на сто от общата дължина на републиканската пътна мрежа, следвани от второкласните пътища с 20.3 на 100, първокласните пътища с 14.7 на 100 и автомагистралите с едвам 3.7 на 100. Натъртено е, че междинната плътност на пътищата I-III клас възлиза на 0.172 км/км2, което е съпоставимо със стойностите на индикатора в страните от Европейски Съюз, само че покритието с автомагистрали и скоростни пътища (0.006 км/км2) в България продължава да изостава. Тук идва и учудването, че ГЕРБ и изключително нейният водач непрекъснато се хвалят с от ден на ден и повече автомагистрали, а експертите настояват, че освен нищо не се трансформира, а и България изостава в това отношение.
В отчета категорично е очебийно, че пътеуказателната система, обсъждана от позиция на организация на придвижването – маркировка и сигнализация, също е в незадоволително положение. Липсата на светлоотразителност, видимост и противодействие на хлъзгане са причина за съществени пътни произшествия. На тази система следва да се направи цялостна ревизия, а не просто инвентаризации, настояват специалистите. Над 20% от републиканските пътища пък попадат в рамките на обитаемоте места, което усилва риска от пътнотранспортен травматизъм, настояват още те.
Според тях статистиката за пътнотранспортните катастрофи, загиналите и ранените задължително насочва към нуждата от възстановяване на пътната инфраструктура. Специфични индикатори за това са типът на пътния случай, мястото на настъпване на ПТП, частта от пътната инфраструктура - пешеходни пътеки, автобусни ленти, спирки, класът на пътя, часовите шпации. Установените 77 броя сектори с централизация на пътни произшествия по републиканските пътища пък изисквали допълнителни ограничения във връзка с техническото им положение – непочистено крайпътно пространство, недобро положение на маркировка, липса на разпознаваемост и идентифициране на евентуалните рискове.
Авторите на отчета натъртват и на нежеланото състояние на техническото положение на автомобилния парк в България спрямо този на страните от Европа. Със междинна възраст от над 18 години и въпреки наклонността за последователно възобновяване този парк към момента остава прекомерно остарял. По публични данни на полицията автомобилите на възраст над 10 години са 3 484 290 (86 на сто), а от тях 1 587 666 са на възраст над 20 години. България доста изостава от другите източноевропейски страни във връзка с потреблението на екологични, сигурни и икономични коли. Некачествено осъществяваните поправки и техническо обслужване на пътните транспортни средства може да бъде несъмнено като фактор с висок риск за сигурността на придвижването по пътищата и запазване на околната среда, показват създателите на отчета.
Над 80 на сто от ремонтите на коли пък се извършвали от нерегистрирани сервизи, които в огромна част не познавали и не спазвали изискванията на производителите за техническо обслужване. Те не носели и никаква отговорност за качеството на осъществените поправки и следствията от тях, а пък персоналът, работещ в тези сервизи, не се направлявал дали има нужната подготовка и знания. Не на последно място - липсва разбор във връзка с положението на автомобилния парк като цяло, както и не е ясна причинно-следствената връзка сред настъпването на ПТП и неизправността на транспортното средство, показват създателите на отчета.
---
ЖЕРТВИ
По данни на Министерство на вътрешните работи през миналата 2018 година в страната са регистрирани 6684 ПТП с 611 починали и 8466 ранени (6478 леко и 1988 тежко). По данни на Националния статистически институт от 2018 година починалите на 1 млн. поданици са 87 души (разпределение на 611 починали при брой на популацията 7 050 034 към 31.12.2017 г.). От починалите през 2018 година 611 участници в придвижването 315 са водачи (51.55%); 172 са пасажери (28.15%); 123 са пешеходци (20.13%); 1 е служащ на пътя (~0.16%). От ранените 8466 участници в придвижването 3690 са водачи (43.59%); 2987 са пасажери (35.28%); 1781 са пешеходци (21.04%); 8 са служащи на пътя (0.09%).
За първите шест месеца на 2019 година са настъпили 2896 ПТП с потърпевши лица, при които са починали 254 и са ранени 3653 участници в придвижването. Спрямо същия интервал на 2018 година ПТП с потърпевши лица през 2019 година са по-малко със 170, починалите са повече със 7, а ранените са по-малко с 286. Само през юни 2019 година при 625 ПТП с потърпевши лица са починали 72-ма и са ранени 787 участници в придвижването по пътищата.
ЧОВЕШКА ГРЕШКА
Констатира се, че близо 2.5 млн. са дейните водачи в България. Според данните на статистиката човешкият фактор е измежду главните аргументи за настъпване на пътнотранспортни катастрофи, като за 2018 година огромната част от записаните ПТП в България са докладвани като настъпили точно в резултат на човешка неточност.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ