Близнаците Петър и Росен Теодосиеви са в някаква степен феноменални

Близнаците Петър и Росен Теодосиеви са в някаква степен феноменални младежи. Почти 10 години от своята къса биография те посвещават на идеята – разпространение на науката в България благодарение на онлайн списанието „ Българска просвета “. Противно на своите другари и сътрудници, те не мислят за разновидността „ Терминал 2 “ – употребяват го единствено, с цел да обикалят света, участвайки в голям брой юношески планове, където още веднъж разпространяват и споделят достиженията на науката в България. Вярват, че страната ни я чака същински положително бъдеще, в случай че бъдем единни и стартираме да виждаме положителните неща, които се случват наедно с неприятните, само че постоянно остават безусловно незабелязани. И с този юношески възторг те не престават ден след ден да описват научните достижения на наличен език, тъй че всеки може да се почувства задоволително интелигентен и кадърен да разбере някой изцяло незнаен опит, бъдейки потребни по едно и също време и за читателите си, и за учените, с които работят.

Как създад охте списанието " Б ългарска просвета "?

Росен: Всичко стартира, когато бяхме на 15 години. Искахме да разпространяваме знанието и в същото време да се образоваме по наличен метод. Оказа се, че няма от кое място и взехме решение да създадем уебсайт, отдаден на знанието, който последователно да се трансформира месечно списание за просвета, което да бъде налично онлайн.

Петър: Бяхме в 10 клас, когато започнахме целия план и това начинание беше извънредно потребно за цялостното ни обучение. Първите броеве и публикации в списанието написахме сами, което беше в действителност трудоемка задача. Няколко години просто не излязохме от библиотеките в Добрич, четейки остарели издания на сп. „ Наука и техника “ и „ Космос “. След това лека-полека се включиха други хора с авторските и преводни текстове и списанието потръгна.

Как наподобява „ БГ просвета “ през днешния ден?

Росен: Към днешна дата списанието излиза 10 месеца в годината, единствено онлайн, само че всеки брой има над 15 000 тегления. Нали не не помни, че приказваме за онлайн медия, обвързвана само и единствено с просвета? (смее се) Най-четените материали са за достиженията на българските учени, а редакторският колектив е от учени от Българска академия на науките и водещи български университети. Резултатът е, че всеки брой съдържа над 150 страници материали на видни учени на България, а също и българи, които от години се занимават с просвета в чужбина, само че не престават да ни изпращат текстове на родния си език.

Петър: Изминаха 9 години, през които се случиха доста неща, като някой от тях оставиха трайна диря в „ БГ Наука “. Самото разбиране „ БГ Наука “ към този момент не е единствено име на списанието или уеб страницата ни, а цяло общество, което има независим живот с доста почитатели и читатели. Около списанието се реализират планове, начинания, основават се обособени сдружения и се оформят цели обособени общности. Мога да дам образец с „ Български монументи ”, което е план, почнал с поредност от публикации. В един миг хората обърнаха повече внимание на тематиката и в този момент е учредено независимо съдружие, което се занимава с историята и опазването на паметниците в България.

Какви са другите планове, за които споменахте?

Петър: Винаги сме имали куп хрумвания, част от които успяхме да изпълним в действителност. Една от тях е „ Прочети ми ”, което е към този момент втора част на първичния „ Почети ми ” – план, който популяризира знанието измежду незрящите българи. С помощта на доброволци и медии, прочетохме голям брой публикации от списание „ Българска Наука ”, записахме ги на диск, който беше публикуван из библиотеки и университети в цялата страна. Сега научната информация е налична и за наши другари, които имат зрителни проблеми, само че не стопират да търсят и ценят знанието. Продължаваме да работим над тази нелека задача и одобряваме помощ във всякаква форма.

Росен: Проектът, с които се гордеем най-вече, е документалният филм „ На Нож! ”, сниман през 2012 година по случай Първата Балканска война. Това бе първият филм на „ БГ Наука “ и ние в действителност доста се постарахме резултатът да е добър. Свързахме се с най-големите историци в България по тематиката, а година по-късно с екипа заснехме втори филм - „ Трагедия и популярност ”, отдаден на Втората Балканска война. Вече обмисляме сюжета на идващия филм, който желаеме да осъществяваме следващата година. Мисля, че българинът заслужава тези филми, които демонстрират славното му минало и да му напомнят за какво би трябвало да се гордее с историята си.

Какво се случва с науката в България?
Росен: Ще се изненадаш, само че в България се основава просвета. Противно на всеобщото мнение на хора, които не работят в тази сфера, тук се работи доста интензивно. Разбира се, постоянно може повече, само че въпреки всичко има неща, които се случват и имат резултат. Проблемът е различен – обществото и учените са доста отдалечени едни от други и нямат контактна точка, която да ги свързва. Много от елементарните хора не знаят какво е полимер или какво прави Институтът по полимери, а изобщо какъв брой индивида знаят, че има подобен институт. Също по този начин за огромна част от живеещите в столицата е оригиналност, когато схванат, че първия нуклеарен реактор в България е в София. Но това не е проблем на обществото, а на това, че самите учени не обръщат внимание на тази дупка в връзката. В същото време обществото и учените не могат един без различен и ние се опитваме да бъдем тази допирна точка и да събираме на едно място всички.