Избраха нов ден за блиц контрол на премиера и земестниците му
Блицконтролът на министър-председателя и вицепремиерите към този момент ще бъде в първия петък на месеца от 9.00 часа, взеха решение депутатите, които одобриха текстове от плана на устав на 47-ото Народно заседание, който преглеждат към този момент трети ден.
Досега блицконтролът беше всеки първи четвъртък от месеца от 12.00 часа.
В първите до два часа от съвещанието в първия петък на всеки месец министър-председателят и заместител министър-председателите се явяват пред Народното събрание и дават отговор на настоящи устни въпроси, които се отнасят до общата политика на държавното управление, отправени от народни представители на самото съвещание, записаха депутатите по предложение на " Продължаваме Промяната ".
Редовният парламентарен надзор остава всеки петък от 11.00 часа.
След яростни разногласия в пленарната зала депутатите одобриха известни промени, препоръчани от " Продължаваме промяната ", във финансовите си правила, които са част от правилника на Народното събрание. Заплатите на народните представители ще се превеждат наложително по банков път. Същото се отнася и до другите типове начисления върху главното им заплащане – за управителни длъжности, присъединяване в работата на комисии и работни групи и други
В същото време обаче беше отхвърлено значимото предложение на Политическа партия да се отстрани посредническата роля на парламентарните групи при разпределението на така наречен безотчетни пари. Става въпрос за средствата в размер на две трети от главната заплата, на които депутатите имат право, с цел да заплащат за сътрудници, съвещания, експертизи, наемане на пространства и други сходни разноски, свързани с активността им. Според правилника тези пари се превеждат на народните представители по банков път въз основа на решение на парламентарните им групи. От Политическа партия желаеха тъкмо тази роля на групите да отпадне. На процедура обаче всички останали обединения им се възпротивиха и самодейността им се провали.
По време на дебата по финансовите правила Настимир Ананиев от Политическа партия, който оглавяваше краткотрайната комисия, трябваше на процедура самичък да брани препоръчаните от групата му промени. Той уточни, че за болшинството е значимо да покаже цялостна бистрота и колкото се може по-бързо депутатите да излязат от " сивия бранш ". Основното терзание на Политическа партия е обвързвано с двете трети спомагателни пари, уточни Ананиев, които са към 3400 лева
" Ако парламентарна група вземе решение, да вземем за пример на ГЕРБ, да даде единствено 1000 лева на народните представители от тези пари, в действителност ще останат 140 000 лева, които би трябвало да им се дадат в брой ", разгласи депутатът и добави, че по този метод се нарушава Законът за ограничението на заплащанията в брой. Той обаче смеси двата въпроса - за превеждането на възнаграждението по банков път и за ролята на парламентарните групи, с което се изложи на рецензии.
Първи го нападна Любомир Каримански от " ИТН ". Той уточни, че банковото заплащане не значи бистрота, защото има банкова загадка, която не може да се разкрие пред цялото общество. И упрекна Ананиев, че не е наясно със закона.
Последва го на трибуната Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС, който разяснява, че парите и в този момент се превеждат по банков път. " Съжалявам, че си мечтаете за пари в торба ", обърна се той към Ананиев. Депутатът от Политическа партия отвърна с язвителна забележка за " сакове с пари " от автомагистрала " Хемус ". " Какви торби, какви чували, какви нелепости говорите! ", включи се шефът на групата на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова.
Дали съзнателно, дали заради недовиждане, депутатите утвърдиха смяна в парламентарния устав, напълно сходна с друго предложение, което бяха отхвърлили изрично предния ден. Става въпрос за концепция на Атанас Славов от " Демократична България ". Десният политик настояваше длъжностни лица, които не са се явили на чуване в парламентарни комисии, в които са били извикани, да носят юридическа отговорност. Искането му провокира дълъг и тежък спор в пленарната зала, при гласуването получи минимална поддръжка и пропадна.
Днес обаче беше утвърдено друго, аналогично негово предложение. То гласеше, че ще носят юридическа отговорност лица, неявили се на чуване или отказали да дават сведения или документи пред Народното събрание, с претекста, че са възпрепятствани от административни, правосъдни и други висящи производства пред държавни органи. Гласуването смути пленарната зала и по тази причина беше повторено. Резултатът обаче беше същият.
Депутатът от ГЕРБ-СДС Екатерина Захариева настоя да се организират публични разисквания преди разглеждането на първо четене на законопроектите, импортирани от депутати. Мотивът й беше, че мненията на неправителствените организации и жителите по законодателните оферти би трябвало да бъдат чути преди разглеждането им. В поддръжка на концепцията се разгласи Атанас Славов от Демократична България.
Бившият ръководител на Народното събрание Ива Митева (ИТН) обаче възрази. Аргументът й беше, че не излиза наяве какви ще са следствията, в случай че депутатски законопроект бъде отритнат от участниците в публичното му разискване – дали вносителят му би трябвало да го преработи или напряко да го изтегли. Самата Митева предложи да се планува такова разискване по време на самото първо четене.
Социалистът Георги Свиленски посочи, че законотворците би трябвало да събират отзиви и мнения от жителите и бизнеса по законопроектите си преди да ги напишат и внесат. „ Недейте да забавяте законодателния развой. Народните представители са задоволително грамотни. А мненията би трябвало да се движат съпътстващо с гледането на законопроектите “, обърна се той към някогашните ръководещи.
Дебатът продължи, само че най-после предлагането на Екатерина Захариева не се одобри. Пленарната зала утвърди концепцията на Ива Митева разискванията да се организират по едно и също време с първото четене.
Досега блицконтролът беше всеки първи четвъртък от месеца от 12.00 часа.
В първите до два часа от съвещанието в първия петък на всеки месец министър-председателят и заместител министър-председателите се явяват пред Народното събрание и дават отговор на настоящи устни въпроси, които се отнасят до общата политика на държавното управление, отправени от народни представители на самото съвещание, записаха депутатите по предложение на " Продължаваме Промяната ".
Редовният парламентарен надзор остава всеки петък от 11.00 часа.
След яростни разногласия в пленарната зала депутатите одобриха известни промени, препоръчани от " Продължаваме промяната ", във финансовите си правила, които са част от правилника на Народното събрание. Заплатите на народните представители ще се превеждат наложително по банков път. Същото се отнася и до другите типове начисления върху главното им заплащане – за управителни длъжности, присъединяване в работата на комисии и работни групи и други
В същото време обаче беше отхвърлено значимото предложение на Политическа партия да се отстрани посредническата роля на парламентарните групи при разпределението на така наречен безотчетни пари. Става въпрос за средствата в размер на две трети от главната заплата, на които депутатите имат право, с цел да заплащат за сътрудници, съвещания, експертизи, наемане на пространства и други сходни разноски, свързани с активността им. Според правилника тези пари се превеждат на народните представители по банков път въз основа на решение на парламентарните им групи. От Политическа партия желаеха тъкмо тази роля на групите да отпадне. На процедура обаче всички останали обединения им се възпротивиха и самодейността им се провали.
По време на дебата по финансовите правила Настимир Ананиев от Политическа партия, който оглавяваше краткотрайната комисия, трябваше на процедура самичък да брани препоръчаните от групата му промени. Той уточни, че за болшинството е значимо да покаже цялостна бистрота и колкото се може по-бързо депутатите да излязат от " сивия бранш ". Основното терзание на Политическа партия е обвързвано с двете трети спомагателни пари, уточни Ананиев, които са към 3400 лева
" Ако парламентарна група вземе решение, да вземем за пример на ГЕРБ, да даде единствено 1000 лева на народните представители от тези пари, в действителност ще останат 140 000 лева, които би трябвало да им се дадат в брой ", разгласи депутатът и добави, че по този метод се нарушава Законът за ограничението на заплащанията в брой. Той обаче смеси двата въпроса - за превеждането на възнаграждението по банков път и за ролята на парламентарните групи, с което се изложи на рецензии.
Първи го нападна Любомир Каримански от " ИТН ". Той уточни, че банковото заплащане не значи бистрота, защото има банкова загадка, която не може да се разкрие пред цялото общество. И упрекна Ананиев, че не е наясно със закона.
Последва го на трибуната Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС, който разяснява, че парите и в този момент се превеждат по банков път. " Съжалявам, че си мечтаете за пари в торба ", обърна се той към Ананиев. Депутатът от Политическа партия отвърна с язвителна забележка за " сакове с пари " от автомагистрала " Хемус ". " Какви торби, какви чували, какви нелепости говорите! ", включи се шефът на групата на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова.
Дали съзнателно, дали заради недовиждане, депутатите утвърдиха смяна в парламентарния устав, напълно сходна с друго предложение, което бяха отхвърлили изрично предния ден. Става въпрос за концепция на Атанас Славов от " Демократична България ". Десният политик настояваше длъжностни лица, които не са се явили на чуване в парламентарни комисии, в които са били извикани, да носят юридическа отговорност. Искането му провокира дълъг и тежък спор в пленарната зала, при гласуването получи минимална поддръжка и пропадна.
Днес обаче беше утвърдено друго, аналогично негово предложение. То гласеше, че ще носят юридическа отговорност лица, неявили се на чуване или отказали да дават сведения или документи пред Народното събрание, с претекста, че са възпрепятствани от административни, правосъдни и други висящи производства пред държавни органи. Гласуването смути пленарната зала и по тази причина беше повторено. Резултатът обаче беше същият.
Депутатът от ГЕРБ-СДС Екатерина Захариева настоя да се организират публични разисквания преди разглеждането на първо четене на законопроектите, импортирани от депутати. Мотивът й беше, че мненията на неправителствените организации и жителите по законодателните оферти би трябвало да бъдат чути преди разглеждането им. В поддръжка на концепцията се разгласи Атанас Славов от Демократична България.
Бившият ръководител на Народното събрание Ива Митева (ИТН) обаче възрази. Аргументът й беше, че не излиза наяве какви ще са следствията, в случай че депутатски законопроект бъде отритнат от участниците в публичното му разискване – дали вносителят му би трябвало да го преработи или напряко да го изтегли. Самата Митева предложи да се планува такова разискване по време на самото първо четене.
Социалистът Георги Свиленски посочи, че законотворците би трябвало да събират отзиви и мнения от жителите и бизнеса по законопроектите си преди да ги напишат и внесат. „ Недейте да забавяте законодателния развой. Народните представители са задоволително грамотни. А мненията би трябвало да се движат съпътстващо с гледането на законопроектите “, обърна се той към някогашните ръководещи.
Дебатът продължи, само че най-после предлагането на Екатерина Захариева не се одобри. Пленарната зала утвърди концепцията на Ива Митева разискванията да се организират по едно и също време с първото четене.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ