(Blessing of the Young Couple Before Marriage by Pascal Dagnan-Bouveret,

(Blessing of the Young Couple Before Marriage by Pascal Dagnan-Bouveret, 1880)

Където няма обич, там няма брак 

Без любовта всичко остава несигурно и незавършено. Любовта е „ свръзката на съвършенството ” (Кол. 3:14), първата и последна мяра и аршин за личностите, събитията и нещата. Казахме към този момент, че животът би могъл да се назовава обич и любовта – живот. „ Твоята цел е животът и животът ти е любовта, т.е. всеки различен (човек) ”. Другият не е моят пъкъл, а моят парадайс. Той става мой пъкъл, когато аз не ставам негов парадайс. „ Колкото повече се отдалечаваме между тях, толкоз повече се отдалечаваме и от Бога... и колкото повече се съединяваме с близък, толкоз повече се съединяваме с Бога ”(Авва Доротей). „ Не можеш да срещнеш Бога, с изключение на в любовта към другия, която стига до такава степен да превърнеш неговата болежка в своя, тъй като, в случай че Бог е обич, не може да живееш, с изключение на в положение на обич към другия ”. Любовта е „ път по-превъзходен ” (1 Кор. 12:31; 13:1), в който християнският живот и евангелското съвършенство би трябвало да намерят своя израз: в случай че искаш да спасиш живота си, би трябвало да го загубиш. В същински свободната обич не просто показваме усеща и любопитстваме, а следваме пътя на кеносиса на Кръста, на отдръпването от претенциите на индивидуалистичния живот, както и на приемането на условията на живота на другите.

Един от евангелските парадокси е да бъдем цялостни в своя кеносис (опразване), прославени в нашия Кръст, растящи в нашето смаляване, богати в нашата мизерия, мощни в нашата отпадналост. Това е духовният закон, законът на любовта, който се подарява като закон на съвършените, закон на свободата. Само любовта е единствената допустима независимост, същински свободната обич. Тя е животът, който „ стартира, когато избираме другия пред нас, когато одобряваме неговата неотменима независимост ”. Това е превъзходството на любовта, която побеждава нищетата и страха, подозрението и несигурността, егоцентричния напън и изолираност, безсилието и рестриктивните мерки, робството и отчуждението, пъкъла и гибелта. Това е всемогъществото, което прави действително всесилен животът в този свят и открива качественото измерение на бъдещия век, когато любовта естествено остава „ източник на огън “ (Св. Йоан Лествичник). Въпреки това „ тъй като беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта “ (Мат. 24:12)

Бракът се дефинира като Тайнство, като превъзходното Тайнство на любовта, тъй като любовта конституира сърцевината на неговия светотайнствен темперамент и единствено любовта превъзхожда всяка човешка мярка и аршин и дружно със свободата и благодатта влиза в пространството на Тайнството. Истинското Тайнство е обвързвана с любовта и единствено в тази връзка бракът заобикаля своето принизяване от действително до алегорично Тайнство, до фиктивен ритуал. Затова и обновяването на брака през днешния ден е допустимо в рамките на брака, а не на закона. Всяко Тайнство е място и метод за съработничество сред благодатта и свободата, опция за богочовешко общение и обич. Това е по този начин, тъй като спасението, което Тайнствата задействат и подаряват, е избавление в любовта и с любовта, а не въздаване на божествена правдивост за нашите почтени за премия каузи. Спасява ни великата Божията благосклонност към целия свят, естествено непозната за тези, които преследват своето индивидуалистично оправдаване или себе-оправдаване, самостоятелно избавление или себеспасение. Защото не съществува самостоятелно избавление, както и самостоятелен грях, а избавление с другите и за другите. Тайната на спасението, което се простира в светотайнствените дейности на нашата Църква, значи реализиране на едната и единствена обич, т.е. на онази обич, която се показва на всеобхватно, богочовешко ниво. Моето избавление не са моите каузи, а моят Бог, подарък, всеобхватно виждане, което би трябвало споделя с моите братя, убеденост, опит, който би трябвало да се изрази в любовта и посредством любовта към моя близък. Нека не забравяме, че когато биваме призвани да подражаваме на нашия Бог и Господ, ние биваме призвани да Му подражаваме в Неговата обич и благосклонност към всички и най-много към грешниците. Спасението идва от любовта и се познава в любовта. Любовта и милостта стават метод на живот, етос, посредством които реализираме нашето богоподобие.

Бракът не е фиктивен съюз и законово общуване сред два пола или два индивида, където всеки акцентира и претендира за своето или желае и присвоява всичко. За страдание, тази условност и характерност не стопира да управлява и отличава брака на хората, който се трансформира в поле за разпри и разногласия, неприязън и тиранично съжителстване, където всеки живее личния си живот и рекламация и става дръзновен и безсрамен в своята самостоятелност. Ето за какво бракът нормално е покрай развода и ние повече приказваме за бракоразвод, в сравнение с за брак - тъй като разводът се храни със (съдебните) разногласия и претенциите на двата пола, със своеволието и „ несъвместимостта на характерите ” на индивидите. Разводът не е нищо друго, с изключение на успех на индивидуализма и на нашите своеволни стремежи, поддаване на изкушението на независимостта и на самостоятелния живот. Той не е нищо друго, с изключение на плод на лукавството да се постановяваме тиранично над нашия мъж или жена, както и плод на изтощение – да реализираме в тяхно лице превъзходния апел, който е любовта. Разводът става комичен в своите оправдания и логичност, само че и осмива и сериозното отношение - честността на хората, тъй като свидетелства за нашия отвод да разберем другия при всяко едно събитие и да споделим с него целия си живот; тъй като изопачава смисъл на брака, който в последна сметка не е някакво щастливо премеждие или замайване от полови и любовни игри, а въплъщаване на най-трудното дело и най-великото изкуство: да живееш с другия, да живееш в него и той в тебе, което не е нищо друго, с изключение на делото и изкуството на любовта. Само Тайнството на любовта оттатък и над човешките дадености и критерии може да свърже в общение на живота две непознати лица и да извиси съпружеската връзка до нивото на близостта и единството, които са оттатък и над всяко човешко другарство и сходство.

Само бдящата и изобретателна обич може да изцели немощите и минусите, пристрастеностите и греховете и да откри излаз измежду безизходицата на самостоятелните изгоди и проекти, на опровержението и отчаянието, които нормално следват половите и любовни неща. Само тази обич може да ни напомни нашата отговорност и да ни покаже метода, по който да диалогизираме и поддържаме връзка с нашия мъж или жена със същата настройка и уют, с които диалогизираме и поддържаме връзка с някой различен мъж или жена. Само тази обич може да превъзмогне единствената причина за бракоразвод - прелюбодеянието, което съставлява нападка и неявяване на любовта при съответните лица и по тази причина е най-големият грях. Където няма обич, там няма брак или има двуличие и път към бракоразвод. Само „ любовта съзижда и разрешава единият да прилепне към другия, да се утвърди и свърже с него ” (св. Йоан Златоуст). С други думи, тя прави допустимо основаването на неповторимо и трайно брачно общение сред мъжа и дамата, на съпружеството и единодушието, което показва вярата за безконечния живот и се демонстрира по всевъзможни способи във всекидневния живот.

„ Християнският брак в действителност е среща на две влюбени лица, една човешка обич, която посредством светотайнствената берекет на Светия Дух може да се преобрази във безконечна връзка, бидейки нерушима даже от гибелта ”. Само любовта „ която има Бога за причина, е като течащ извор, чийто води в никакъв случай не стопират и нейното вещество е неизчерпаемо ” (св. Исаак Сириец).

Бракът е Тайнството на любовта сред мъжа и дамата, което нито едно неподходящо човешко събитие не може да унищожи. В съответното лице на моя мъж или жена срещам моя действителен, действителен близък, който би трябвало да обичам като себе си, с цел да се реализира „ в една плът ” единството, бракът, съпружеството, съжителството; с цел да се утвърди моето същинско аз, самата моя природа - която е общностна, в случай че желаете любовна - като притежател и очевидец на любящото общение и единство. Християнският брак е тайната на преобразяването на човешкото битие и на простирането на човешката персоналност, на персоналното общение и възпълване на индивида, на мъжа и дамата, на мъжа в дамата и на дамата в мъжа, в свободно посвещаване и приемане, принасяне и отговорност, която демонстрира и прави мъжа и дамата съжители и съпрузи. Само на нивото на любовта бракът е наслада и неслучайно чрез Своето първо знамение на брака в Кана Галилейска Христос посещава, взе участие и укрепва насладата на хората, тъй като „ който обича хората, обича и тяхната наслада ”. Без наслада не можеш да живееш, само че и без обич не можеш да се радваш.

Превод: К. Константинов
Източник със съкращения:
Картина: Blessing of the Young Couple Before Marriage by Pascal Dagnan-Bouveret, 1880, commons.wikimedia.org