Благоевград. Илинденско – Преображенското въстание е било мисия, която си

Благоевград. Илинденско – Преображенското въстание е било задача, която си е заслужавала живота на хиляди български герои. Това сподели Аргир Манасиев, художник и внук на революционера Аргир Манасиев за предаването „ 105 години независимост “ на Радио „ Фокус “ – Пирин , отдадено на 115-годишнина от експлоадирането на Илинденско – Преображенското въстание. „ Това въстание е било една битка, една задача, която си е заслужавала живота на всички тези, които починаха за свободата на България и за присъединението на Македония към България. Тази идея няма аналог “, сподели още Манасиев. Той изясни, че дядо му е роден в село Сехово, тогава намиращо се в Османската империя, а през днешния ден в Гърция. „ Само една река разделя селото от Гевгели. Учи в Солун, във френския лицей го изпраща вуйчо му. По-късно го изпраща във Франция да учи медицина. От спомените на моите родители знам, че във Франция той се разболява и се прибира в Солун, където става преподавател в българската католическа семинария в Зейтинлъка. Известно време преподава съветски и френски, а по-късно постъпва и в духовият оркестър към учебното заведение “, сподели още Манасиев. Той добави, че има един много забавен миг, който е запомнил от разказите на неговото семейство, съгласно който при идването на българският католически свещеник в Солун – Лазар Младенов, под управлението на дядо му, оркестърът извършва вместо турски марш, нашия „ Шуми Марица “. „ Веднага след случката той е хванат от турските управляващи, които с файтон желали да го закарат в Капъкуле. По това време обаче в Солун се намирали Гоце Делчев и Даме Груев, които избавят дядо ми от турците. Така Аргир Манасиев минава в конспиративност и става преподавател в село Негован. Знам, че в този интервал дружно с Чекаларов, един от неговите съзаклятници, основават революционни комитети на разнообразни места в региона на Гевгелийско и Солунският вилает. По времето на Хуриета той е преподавател в Гевгели, като е излязъл от конспиративност “, акцентира Манасиев. Той съобщи, че там, с помощта на името си и това, че е бил именит челник, съумява да събере средства, с цел да построи две учебни здания. „ Тези учебни заведения и през днешния ден съществуват, само че не носят неговото име, та даже не се знае на кой са вписани. Преди няколко години персонално аз бях в Гевгели и останах малко отчаян. След това дядо ми взе участие във Балканската война с Македоно-одринското опълчение като челник в Гевгелийският регион и Дойранско “, разяснява Манасиев.
Ливия НИНОВА