Иван Костов: Демокрацията се нуждае от защитници. Не я ли браним, няма да я има
Благодарност към хората, с които дружно са градили народна власт и пазарна стопанска система и отчаяние от случилото се по-късно в България изрази министър председателят Иван Костов (1997-2001) в словото си пред над 1000 души в претъпканата концертна зала на Военния клуб в София нощес.
Там бе показана книгата му " Свидетелства за прехода (1989-1999) " от проф. Калин Янакиев - богослов и учител във Философския факултет на Софийския университет, и основния редактор на издателство " Сиела ", писателят Захари Карабашлиев.
След тях Костов приказва 10-ина минути, а речта му бе прекъсвана от ръкопляскания, с каквито бе посрещнат и с каквито бе посрещнат и краят на думите му.
Първо Костов благодари на хората, които преди време, на политическите си позиции и в администрацията, " на техните години " са създали " нещо необикновено за личната си страна " - съумели са да я извадят от " тресавището " на " икономическа злополука ".
" Тези хора заслужават да бъдат познавани от българското общество, заслужават техният труд да бъде оценен ", сподели Костов и бе заглъхнал от овации.
Направихме го доста хора - продължи Костов - държавно управление, парламентарна група, политически кабинети, администрация. Всички те изпълнили " невероятни по своята компликация каузи ", а точно от злополука за 2 година да се преобразуват по този начин нещата в страната, че Европейски Съюз да кажат, че сме изпълнили Копенхагенските критерии и можем да стартираме договаряния за присъединение към Европейския съюз.
" Това значи, че тези хора в действителност са създали нещо необикновено.
Българите могат да вършат неизмеримо мощни неща, стига да са въодушевени и стига да имат вяра. Трябва да се има вяра и би трябвало да се пази тази религия ", сподели Костов, който не скри болката си от случилото се в страната по-късно.
" Защо, откакто слязох от ръководството, голямата част от тези хора не опазиха това, което направиха ? Защо? Защо го изоставиха? Защо това, което беше напредъкът в демократизацията в страната, в пазарната стопанска система, за какво се отхвърлиха от него? Защо му обърнаха тил?
Това е за мен огромният въпрос.
Защото когато човек нещо направи, той би трябвало да го отбрани, а не да се държи към него като към нещо непознато. "
Имаше моменти, в които се усещах изцяло самичък - признава Костов и прибавя, че моментът, в който се е оказало, че би трябвало да защитава " цялото това дело " единствено с няколко души е бил миг на невъзможност: " Как да го отбрани човек, какво да направя? Направили са го толкоз доста хора! ".
А каква е поуката от свидетелствата му за прехода?
" Голямата поука за мен е, че демокрацията има потребност от своите бранители, тя би трябвало да се брани - споделя Костов и още веднъж го прекъсват овации. - Не я ли браним, няма да я има. Голямата загадка на демокрацията и на пазарната стопанска система е, че в случай че не бъдат защитавани, престават да съществуват. Израждат се, деформират се, стават нещо напълно друго. Става полуконсолидирана народна власт, става олигархия, стават монополи, само че не става това, към което сме се стремили . "
Да знаем простата истина, че не може народна власт да се " направи един път ", а би трябвало непрестанно човек да се бори за нея, че тя е " отворен план " - поучава министър председателят.
Демокрацията е нещо, което се оставя на идващите генерации. Те би трябвало да са подготвени да я дописват, да я доработват, да я усъвършенстват, да я развиват - акцентира Костов и попита: " Как ще бранят нашите деца тази народна власт, която създадохме, в случай че виждат, че ние самите не смеем да я браним? Как да стане това? От кого да вземат образец? От кого да почерпят мощ, като виждат, че родителите са им обърнали тил на това дело? И се питат непрестанно „ Защо това се случи? “.
Ето това е главното ми обръщение към вас довечера. Демокрацията без бранители просто изчезва. Затова би трябвало да има и политически сили, които да прегърнат това дело и да го одобряват като безусловно належащо, да го схванат като истина и да го бранят, да го пазят като безусловно наложително нещо.
Това е първото изискване, би трябвало да има такива. Трябва по този начин да се прави в една плуралистична народна власт.
От друга страна, обществото би трябвало да научи да слуша . Ако не може да води спор, най-малко да се научи да чува причините. "
Вълнувам се доста, че приключих тази книга - сподели на финала Костов и бе изпратен с траяли към минута ръкопляскания. Сред въпросите имаше за Македония и участието ѝ в Европейски Съюз, за Русия и хибридните офанзиви, за морала в политиката и за това какъв човек е в този момент - друг ли е от Командира, от " коравосърдечния " Иван Костов, както го назовават някои.
Да помогнем колкото можем на Македония, чака ги ужасно доста работа - няма да им създадат този компромис да ги одобряват без господство на закона, отговори Костов и предвижда, че до края на годината евентуално ще стартират договарянията.
За Русия - въпрос на Стефан Тафров - отговори, че дълго време българското общество си " затваряше очите " за това, което " виждахме с паника и анализирахме " (след края на мандата си Костов основава Лаборатория за ръководство на опасности към Нов български университет, която се занимава с политически разбори и прогнози).
" От една година се вижда, че НАТО се провежда, с цел да отговори не както с центъра на Могерини, а същински, като защита от доста тежки офанзиви. Трябва да се знае, че да се опиташ да отровиш, да убиеш човек без присъда е закононарушение, да се опиташ да убиеш човек, отново по този начин, неосъден, в друга страна (какъвто е казусът " Скрипал " - бел. ред.) е тероризъм ", сподели Костов.
На въпрос трансформирал ли се е от времето, когато отговорността и достолепието " неизбежно съпътстваха интервала, в който носеше отговорност за страната ", Костов три пъти отговори с " Не ".
" Знаете ли, аз се веселя за всеки, който може да каже " Аз съм се развил в годините - бил съм подобен и съм станал доста по-добър ". Аз не мога да кажа това за себе си - от книгата се вижда, че това, което съм бил преди 20, 30 години, отново съм си това. "
Въпросите към Костов продължиха досега, в който той - не един път, а два пъти - помоли да свършат, тъй като е изтощен. Всеки, който обаче желае да попита нещо един от най-мълчаливите министър председатели в най-новата ни история, към този момент ще може да го направи. Сайтът ще се споделя popitaikostov.com , а основаването му разгласи Захари Карабашлиев.
Там бе показана книгата му " Свидетелства за прехода (1989-1999) " от проф. Калин Янакиев - богослов и учител във Философския факултет на Софийския университет, и основния редактор на издателство " Сиела ", писателят Захари Карабашлиев.
След тях Костов приказва 10-ина минути, а речта му бе прекъсвана от ръкопляскания, с каквито бе посрещнат и с каквито бе посрещнат и краят на думите му.
Първо Костов благодари на хората, които преди време, на политическите си позиции и в администрацията, " на техните години " са създали " нещо необикновено за личната си страна " - съумели са да я извадят от " тресавището " на " икономическа злополука ".
" Тези хора заслужават да бъдат познавани от българското общество, заслужават техният труд да бъде оценен ", сподели Костов и бе заглъхнал от овации.
Направихме го доста хора - продължи Костов - държавно управление, парламентарна група, политически кабинети, администрация. Всички те изпълнили " невероятни по своята компликация каузи ", а точно от злополука за 2 година да се преобразуват по този начин нещата в страната, че Европейски Съюз да кажат, че сме изпълнили Копенхагенските критерии и можем да стартираме договаряния за присъединение към Европейския съюз.
" Това значи, че тези хора в действителност са създали нещо необикновено.
Българите могат да вършат неизмеримо мощни неща, стига да са въодушевени и стига да имат вяра. Трябва да се има вяра и би трябвало да се пази тази религия ", сподели Костов, който не скри болката си от случилото се в страната по-късно.
" Защо, откакто слязох от ръководството, голямата част от тези хора не опазиха това, което направиха ? Защо? Защо го изоставиха? Защо това, което беше напредъкът в демократизацията в страната, в пазарната стопанска система, за какво се отхвърлиха от него? Защо му обърнаха тил?
Това е за мен огромният въпрос.
Защото когато човек нещо направи, той би трябвало да го отбрани, а не да се държи към него като към нещо непознато. "
Имаше моменти, в които се усещах изцяло самичък - признава Костов и прибавя, че моментът, в който се е оказало, че би трябвало да защитава " цялото това дело " единствено с няколко души е бил миг на невъзможност: " Как да го отбрани човек, какво да направя? Направили са го толкоз доста хора! ".
А каква е поуката от свидетелствата му за прехода?
" Голямата поука за мен е, че демокрацията има потребност от своите бранители, тя би трябвало да се брани - споделя Костов и още веднъж го прекъсват овации. - Не я ли браним, няма да я има. Голямата загадка на демокрацията и на пазарната стопанска система е, че в случай че не бъдат защитавани, престават да съществуват. Израждат се, деформират се, стават нещо напълно друго. Става полуконсолидирана народна власт, става олигархия, стават монополи, само че не става това, към което сме се стремили . "
Да знаем простата истина, че не може народна власт да се " направи един път ", а би трябвало непрестанно човек да се бори за нея, че тя е " отворен план " - поучава министър председателят.
Демокрацията е нещо, което се оставя на идващите генерации. Те би трябвало да са подготвени да я дописват, да я доработват, да я усъвършенстват, да я развиват - акцентира Костов и попита: " Как ще бранят нашите деца тази народна власт, която създадохме, в случай че виждат, че ние самите не смеем да я браним? Как да стане това? От кого да вземат образец? От кого да почерпят мощ, като виждат, че родителите са им обърнали тил на това дело? И се питат непрестанно „ Защо това се случи? “.
Ето това е главното ми обръщение към вас довечера. Демокрацията без бранители просто изчезва. Затова би трябвало да има и политически сили, които да прегърнат това дело и да го одобряват като безусловно належащо, да го схванат като истина и да го бранят, да го пазят като безусловно наложително нещо.
Това е първото изискване, би трябвало да има такива. Трябва по този начин да се прави в една плуралистична народна власт.
От друга страна, обществото би трябвало да научи да слуша . Ако не може да води спор, най-малко да се научи да чува причините. "
Вълнувам се доста, че приключих тази книга - сподели на финала Костов и бе изпратен с траяли към минута ръкопляскания. Сред въпросите имаше за Македония и участието ѝ в Европейски Съюз, за Русия и хибридните офанзиви, за морала в политиката и за това какъв човек е в този момент - друг ли е от Командира, от " коравосърдечния " Иван Костов, както го назовават някои.
Да помогнем колкото можем на Македония, чака ги ужасно доста работа - няма да им създадат този компромис да ги одобряват без господство на закона, отговори Костов и предвижда, че до края на годината евентуално ще стартират договарянията.
За Русия - въпрос на Стефан Тафров - отговори, че дълго време българското общество си " затваряше очите " за това, което " виждахме с паника и анализирахме " (след края на мандата си Костов основава Лаборатория за ръководство на опасности към Нов български университет, която се занимава с политически разбори и прогнози).
" От една година се вижда, че НАТО се провежда, с цел да отговори не както с центъра на Могерини, а същински, като защита от доста тежки офанзиви. Трябва да се знае, че да се опиташ да отровиш, да убиеш човек без присъда е закононарушение, да се опиташ да убиеш човек, отново по този начин, неосъден, в друга страна (какъвто е казусът " Скрипал " - бел. ред.) е тероризъм ", сподели Костов.
На въпрос трансформирал ли се е от времето, когато отговорността и достолепието " неизбежно съпътстваха интервала, в който носеше отговорност за страната ", Костов три пъти отговори с " Не ".
" Знаете ли, аз се веселя за всеки, който може да каже " Аз съм се развил в годините - бил съм подобен и съм станал доста по-добър ". Аз не мога да кажа това за себе си - от книгата се вижда, че това, което съм бил преди 20, 30 години, отново съм си това. "
Въпросите към Костов продължиха досега, в който той - не един път, а два пъти - помоли да свършат, тъй като е изтощен. Всеки, който обаче желае да попита нещо един от най-мълчаливите министър председатели в най-новата ни история, към този момент ще може да го направи. Сайтът ще се споделя popitaikostov.com , а основаването му разгласи Захари Карабашлиев.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ