Мария Габриел: Чакаме от Пловдив решения за климата и цифров...
Благодарение на нова супертехника филиалът на Техническия университет в Пловдив може да основава и приспособява нови решения за промишлеността и бизнеса, в това число за оформяне на инфраструктура и зарядни станции за електроавтомобили и различаване на гърмежи от разстояние - в битката против тероризма.
Уникалната техника към този момент е разполагаем в Цeнтъp зa ĸoмпeтeнтнocт " Интeлигeнтни мexaтpoнни, еĸo- и eнepгocпecтявaщи cиcтeми и тexнoлoгии ". Той бе открит през днешния ден и е резултат от план по Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък “ нa oбщa cтoйнocт 23 569 719 лeвa, oт ĸoитo 20 034 261 лева eвpoпeйcĸo и 3 535 457,88 лева нaциoнaлнo cъфинaнcиpaне.
„ Пловдив, чакаме решения за климатичните проблеми и цифровизацията, за нов дизайн на приложения. И, девойки, трябват ни повече дами в STEM науките и нововъведенията “, прикани еврокомисарят Мария Габриел, срязвайки лентата на реновираната постройка на трети корпус на филиала на ТУ под тепетата, прочут в далечното минало като Френския девически лицей Сега по плана в него са основани 20 научни лаборатории. Идеята е в тях да се основава ноу-хау, което бизнесът да грабне, с цел да внедри в авиацията, автомобилостроенето и други промишлености - нови технологии и устройства с изкуствен интелект, които обаче да са „ дружелюбни” към потребителя.
Мария Габриел акцентира, че центърът стъпва на три здрави основи. От една страна е необятното партньорство – водеща организация е ТУ-Габрово, който работи дружно с ТУ-София, ТУ-Пловдив, ТУ-Варна, Института по роботика към Българска академия на науките, Централната лаборатория по приложна физика към Българска академия на науките, компании от бизнеса, клъстери и браншови организации, както и два механически университета в Германия.
Вторият коз на центъра съгласно Мария Габриел са гениите. Отличниците всред абитуриентите към този момент са назначени по плана като изследаватели в партниращите звена. Само във филиала наТехническия университет в Пловдив има 18, а в другите местоположения - още 52-ма надеждни млади учени, които ще работят по съответни планове, с цел да намират нови интелигентни и софтуерни решения.
Най-големият принос на центъра ще е тяхната употреба, акцентира Мария Габриел.
Проектът е един от 10-те утвърдени за Центрове за подготвеност и съставлява най-голямата инвестиция в научна инфраструктура от 1989 година, като е и с най-вече асоциирани сътрудници от бизнеса, сподели ректорът на ТУ-Габрово проф. Илия Железаров.
Освен реновирането на трети корпус, в Пловдив са ремонтирани и помещение във втори корпус на вуза на бул. „ Санкт Петербург “, като там е построена и пътна станция. Инвестиции в базата има и във Факултута по химия и фармация в СУ, и в Института по роботика към Българска академия на науките. Общо за обновяването й са изхарчени 3, 9 млн. лв..
Още 9,4 млн. лв. са вложени в неповторимо съоръжение. Новите лаборатории в ТУ-Пловдив, да вземем за пример, към този момент имат заваряващ робот-манипулатор, система за мерене на параметрите на въздушните течения, мобилен робот-електромобил, тестова линия за спирачната система на коли, както и стенд за мерене на мощ на транспортни средства, прецизна измервателна система за мотори с вътрешно горене, 5 модула съоръжение за роботиката, асемблираща система с 6 станции.
В Централната лаборатория по приложна физика под тепетата пък е доставен неповторим за България сканиращ електронен микроскоп за прецизни измервания, добави шефът на филиала на ТУ в Пловдив проф. Въльо Николов. Вече са факт и първите 43 научни изявления. Тепърва следва да започва прехвърлянето на познания и технологии – тъй че основаните нововъведения да се приложат в действителния бизнес.
Различните местоположения и центрове ще работят в обязаност, без да се дублират, а като се допълват, изясни ректорът на ТУ-София проф. Иван Кралов. Така могат да се обезпечат решения за изцяло ръководство на една система – да вземем за пример енергийна или транспортна. „ Нашите местни задания имат бездънен план – ще намират решения за бизнеса и районите, само че е ще преодолеят инерцията на мисленето, че науката е отвън България. Напротив – това, че сме дребни, ни прави гъвкави “, акцентира той. Според Мария Габриел това ще е опция и за " дребните и междинни компании да станат международни първенци ".
Ръководителят на плана проф. Райчо Иларионов си спомни по какъв начин в предишното с сътрудниците му обикаляли Германия и се дивили, че там студентските кампуси имат софтуерни центрове. Сега го имаме и ние, само че какво ще се случи, когато след 5 година свърши финансирането, попита той. И разказа обстановката в бизнеса – огромните непознати компании идват в Пловдив дружно с технологиите си желаят единствено работната ръка, други пък създават на ишлеме. Занапред страната би трябвало да откри метод да употребява нашия потенциал, съобщи проф. Иларионов. Според него може да се основат фондове и да се финансират съответни задания на планов принцип. Например, асансьорите в жилищните здания в цяла България са на ръба на техническата сигурност – може да се разпореди търсене на решение, уточни той.
Друг проблем е, че компаниите внасят технологии и пробват да ги продават, а в действителност можем да ги сътворяваме у нас дружно, добави ръководителят на плана.
Еврокомисар Мария Габриел се съгласи с него, че какви ще са идващите стъпки е главен въпрос, с цел да могат разработките фактически да бъдат внедрени в сферите, които касаят. Тя подсказа едно от вероятните решения – Центровете за подготвеност да са по отношение на стратегиите „ Хоризонт Европа “ и „ Еразъм + “, които разполагат със съществени бюджети – надлежно 100 милиарда евро и 28, милиарда евро, като дават огромни благоприятни условия на страните от Източна Европа.
Уникалната техника към този момент е разполагаем в Цeнтъp зa ĸoмпeтeнтнocт " Интeлигeнтни мexaтpoнни, еĸo- и eнepгocпecтявaщи cиcтeми и тexнoлoгии ". Той бе открит през днешния ден и е резултат от план по Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък “ нa oбщa cтoйнocт 23 569 719 лeвa, oт ĸoитo 20 034 261 лева eвpoпeйcĸo и 3 535 457,88 лева нaциoнaлнo cъфинaнcиpaне.
„ Пловдив, чакаме решения за климатичните проблеми и цифровизацията, за нов дизайн на приложения. И, девойки, трябват ни повече дами в STEM науките и нововъведенията “, прикани еврокомисарят Мария Габриел, срязвайки лентата на реновираната постройка на трети корпус на филиала на ТУ под тепетата, прочут в далечното минало като Френския девически лицей Сега по плана в него са основани 20 научни лаборатории. Идеята е в тях да се основава ноу-хау, което бизнесът да грабне, с цел да внедри в авиацията, автомобилостроенето и други промишлености - нови технологии и устройства с изкуствен интелект, които обаче да са „ дружелюбни” към потребителя.
Мария Габриел акцентира, че центърът стъпва на три здрави основи. От една страна е необятното партньорство – водеща организация е ТУ-Габрово, който работи дружно с ТУ-София, ТУ-Пловдив, ТУ-Варна, Института по роботика към Българска академия на науките, Централната лаборатория по приложна физика към Българска академия на науките, компании от бизнеса, клъстери и браншови организации, както и два механически университета в Германия.
Вторият коз на центъра съгласно Мария Габриел са гениите. Отличниците всред абитуриентите към този момент са назначени по плана като изследаватели в партниращите звена. Само във филиала наТехническия университет в Пловдив има 18, а в другите местоположения - още 52-ма надеждни млади учени, които ще работят по съответни планове, с цел да намират нови интелигентни и софтуерни решения.
Най-големият принос на центъра ще е тяхната употреба, акцентира Мария Габриел.
Проектът е един от 10-те утвърдени за Центрове за подготвеност и съставлява най-голямата инвестиция в научна инфраструктура от 1989 година, като е и с най-вече асоциирани сътрудници от бизнеса, сподели ректорът на ТУ-Габрово проф. Илия Железаров.
Освен реновирането на трети корпус, в Пловдив са ремонтирани и помещение във втори корпус на вуза на бул. „ Санкт Петербург “, като там е построена и пътна станция. Инвестиции в базата има и във Факултута по химия и фармация в СУ, и в Института по роботика към Българска академия на науките. Общо за обновяването й са изхарчени 3, 9 млн. лв..
Още 9,4 млн. лв. са вложени в неповторимо съоръжение. Новите лаборатории в ТУ-Пловдив, да вземем за пример, към този момент имат заваряващ робот-манипулатор, система за мерене на параметрите на въздушните течения, мобилен робот-електромобил, тестова линия за спирачната система на коли, както и стенд за мерене на мощ на транспортни средства, прецизна измервателна система за мотори с вътрешно горене, 5 модула съоръжение за роботиката, асемблираща система с 6 станции.
В Централната лаборатория по приложна физика под тепетата пък е доставен неповторим за България сканиращ електронен микроскоп за прецизни измервания, добави шефът на филиала на ТУ в Пловдив проф. Въльо Николов. Вече са факт и първите 43 научни изявления. Тепърва следва да започва прехвърлянето на познания и технологии – тъй че основаните нововъведения да се приложат в действителния бизнес.
Различните местоположения и центрове ще работят в обязаност, без да се дублират, а като се допълват, изясни ректорът на ТУ-София проф. Иван Кралов. Така могат да се обезпечат решения за изцяло ръководство на една система – да вземем за пример енергийна или транспортна. „ Нашите местни задания имат бездънен план – ще намират решения за бизнеса и районите, само че е ще преодолеят инерцията на мисленето, че науката е отвън България. Напротив – това, че сме дребни, ни прави гъвкави “, акцентира той. Според Мария Габриел това ще е опция и за " дребните и междинни компании да станат международни първенци ".
Ръководителят на плана проф. Райчо Иларионов си спомни по какъв начин в предишното с сътрудниците му обикаляли Германия и се дивили, че там студентските кампуси имат софтуерни центрове. Сега го имаме и ние, само че какво ще се случи, когато след 5 година свърши финансирането, попита той. И разказа обстановката в бизнеса – огромните непознати компании идват в Пловдив дружно с технологиите си желаят единствено работната ръка, други пък създават на ишлеме. Занапред страната би трябвало да откри метод да употребява нашия потенциал, съобщи проф. Иларионов. Според него може да се основат фондове и да се финансират съответни задания на планов принцип. Например, асансьорите в жилищните здания в цяла България са на ръба на техническата сигурност – може да се разпореди търсене на решение, уточни той.
Друг проблем е, че компаниите внасят технологии и пробват да ги продават, а в действителност можем да ги сътворяваме у нас дружно, добави ръководителят на плана.
Еврокомисар Мария Габриел се съгласи с него, че какви ще са идващите стъпки е главен въпрос, с цел да могат разработките фактически да бъдат внедрени в сферите, които касаят. Тя подсказа едно от вероятните решения – Центровете за подготвеност да са по отношение на стратегиите „ Хоризонт Европа “ и „ Еразъм + “, които разполагат със съществени бюджети – надлежно 100 милиарда евро и 28, милиарда евро, като дават огромни благоприятни условия на страните от Източна Европа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ