Импресии от Благо Прангов
Благо ПРАНГОВ е роден на 1 септември 1933 година в село Бачево, Разложко. Завършил е гимназия в Разлог и българска лингвистика в СУ " Климент Охридски ". Работил е като преподавател, бил е виновен редактор на поетичното приложение на вестник " Вяра ", завеждащ отдел " Култура и обучение " на в. " Пиринско дело ". Автор е на редица книги с лирика и журналистика. Член е на Съюз на българските писатели.
С външност на цар
...Беше лято циганско с позлатена тишина. С отключена душа и с обнадеждено сърце бродех в тишината с осанката на цар, шепнейки името на приказната моя кралица. А тя, дали ме чуваше тя?! И дали усещаше лъчезарието на моята незаглъхваща прочувственост?! По килим от листа вървях измежду нарисувания от есента пейзаж. Над мене, през оголелите клони на брезите, синееше небе със цвета на царицините очи; слънчевите лъчи се провираха, трептейки като миглите на нейно величество. Имах възприятието, че ходя през омагьосана гора, защото над мене врани профучаваха из боровите чатали, забивайки в оглушалата природа пироните на дивите си писъци. Тия злокобни пирони се забиваха и в паметта ми, гнетяха ме, гневяха ме, че и тук, в тая моя светая светих, не намирах успокоение отвън " цивилизования зверилник " на всемирната мизерия.
Светът няма мира от тая жестокост. И до мен доближават шрапнелите на международната свирепост: Иракската покруса няма край; въглените в Косово пробиват пепелта на братоубийството; пушилка гризе Франция; Афганистан, Чечня, Иран, Израел, Палестина са със стиснати гърла. " Демократичната " сянка на Америка е смачкала международната нравственост. А нейните военни бази у нас ще са коронната непочтеност на родните лъжедържавничета, оставили народа ни без небе, без самун, без хоризонти, съсипвайки и модерното селско стопанство, и опазването на здравето, и образованието, и електрическата енергия КОЗЛОДУЙСКА.
Ако бях автентичен, а не прочувствен цар, бих се разпоредил поданиците ми - американски гавази - да се лишат от правото да биват национални пастири, т.е. депутати, а единствено говедари, свинари и тем сходни.
Дано, въпреки и задочно, не съм те отегчил с тези мои умозаключения, подбудени от международния обществено-политически маскарад.
И по този начин - беше лято циганско. Задава се върла зима по брачни и извънбрачни закони. Една наша надеждица, царице моя, не можа да се изкатери по стръмния житейски било по механически аргументи. Но здраве да е, жива е вярата, мощна е вярата ни. А когато човек има вяра, ще ни стигнат силите да преодолеем минираните подстъпи към гнездото с излюпената в него вяра за римуване на възприятията ни.
Беше лято циганско. И отвън неговите селения не преставам да сънувам кладенчето с богатствата вода. Жаден съм за развигорна дързост, за пътека, устремена към орлови селения, за кипра усмивка, за очи с обков от зора и небе, за глас - лястовица белогърда, за ръце с говорещи пръсти...
Хоризонт за реципрочност
... Лятото ни събра още веднъж в зелената си длан, поожурена от августовските горещини.
Вървяхме дълго, ей по този начин по нажежената земя, по ръждавеещия треволяк измежду пощурели скакалци, луднали мухи, слънчасали щурци, ята от гладни косове. Мержелееха се кратунки на прецъфтели макове, трънки, натежали от плод, метличини, живовляк.
И измежду всичката тая природност ти даде воля на душата си, отключи я и тя отекна осветкавичена в моята душа. Оживяха кръстопътища, горчивини, обиди, глухонеми изрезки от време, спотаени в плитчините и в дълбините на библейското море... Стана ми мъчително за тебе, за тая, сътворена от мене нерегламентирана фактология. И въображаемо си рекох: " Как можа ти, божи дребосъче, да се заселиш като магарешки бодил в светаята светих на ангелското сходство?! "
Когато гласът ти затихна, в очите ти видях развиделяване. Откъсна къпина от една межда и ми я подаде с вежлив взор и обилно сърце. И с грозд от градината си ме почерпи. Все още киселееха зърната му, само че мил в тази ситуация се оказа жестът ти да споделим дружно нещо, отгледано от тебе...
Високо и необятно е августовското небе. Лятото към момента е могъщо, само че му остават броени дни и недели. Вървим по нагорещената земя ту унесени в раздумка, ту осенени от безмълвие. И настойчиво се търсим в гънките на времето, чудим се на себе си и дори се питаме дали ние сме това. Колко малко би трябвало на човек, с цел да се ухилен очите му? Понякога даже едно бобено зърно, поникнало в саксия, изкатерило стеблото си по пръчица, с няколко плодоносни шушулки, или едно кафе, споделено в оазиса на класическа музика, облагородяват живота ни до немай къде, обогатяват го, вършат го логичен и цветущ.
Застанали на крайчеца на лятото, загърбили години, студени думи, злостни погледи, с обнадежденост търсим небосвод за благословената под крилото на Ангел Спасител хубост. Дано пътеките ни не се уморят и нека всечуващото небе закриля пулса на душите ни от злостни мълнии, от подли гръмотевици. И да бъде слънце!
Щъркелите отлетяха
В сумрака на залязващия ден двата щъркела стояха безмълвни в гнездото си. Както постоянно, минавайки около тях с най-верния ми другар, кучето Дарко, им пожелахме лека нощ. На утрото гнездото беше празно, вечерта - също. Значи към този момент пътуваха за топлия юг, предусещайки приближаващата зима.
Есента открехна вратата си и ни завъвежда в дебрите на завещаното й от лятото обилие: натежали са от плод овошките, гроздове се свеждат с препълни от безоблачен сок зърна, кукурузи са вирнали бронзови кочани, тикви се търкалят в подножието им. Само в обособени изрезки земя се вижда упоменатата картина - полето, открай - до дъно е в треволяк, троскот, магарешки тръни, дарени ни с най-демократичен ищах от по този начин наречената народна власт.
Боли ме за потъпканата нравственост, за покрусените идеали, за невижданата пасивност на народа ни. Навсякъде в цивилизованите общества цари последователност при промяна на ръководството, единствено у нас такова нещо няма. Напротив: новите властници зачертават всичко предходно, злепоставят и оплюват свалените от власт. Не съм срещу отговорността - политическа и морална - кой каквото е дробил, да си сърба, само че... има конституционна последователност, парламентарен морал...
И аз взех да политиканствам, забравяйки да те поздравя с един от най-красивите, най-сочните естествени сезони. Показателна е неговата многобагреност, спокойствието и тишината, с която ни облъхва. И опияняващ аромат на зряла възраст пулсира в него, и златна лятна грейка. А ти си все по този начин с хризантемен нюанс по бузите, с богатства синева в очите, с копнения без начало и до безкрайност, с дъхтящи на море устни. Дано морето да е преляло в тебе капчици от своята безкрайност, нека приливите и отливите му са закалили вълнолома на душата ти.
Есента подготвя за размишления, за обнадежност, за скиталчество по пътеки извървени и... идни. Пък и циганското лято е на дневен ред. Щъркелите отлетяха, само че лястовиците към момента чуруликат в близост.
С външност на цар
...Беше лято циганско с позлатена тишина. С отключена душа и с обнадеждено сърце бродех в тишината с осанката на цар, шепнейки името на приказната моя кралица. А тя, дали ме чуваше тя?! И дали усещаше лъчезарието на моята незаглъхваща прочувственост?! По килим от листа вървях измежду нарисувания от есента пейзаж. Над мене, през оголелите клони на брезите, синееше небе със цвета на царицините очи; слънчевите лъчи се провираха, трептейки като миглите на нейно величество. Имах възприятието, че ходя през омагьосана гора, защото над мене врани профучаваха из боровите чатали, забивайки в оглушалата природа пироните на дивите си писъци. Тия злокобни пирони се забиваха и в паметта ми, гнетяха ме, гневяха ме, че и тук, в тая моя светая светих, не намирах успокоение отвън " цивилизования зверилник " на всемирната мизерия.
Светът няма мира от тая жестокост. И до мен доближават шрапнелите на международната свирепост: Иракската покруса няма край; въглените в Косово пробиват пепелта на братоубийството; пушилка гризе Франция; Афганистан, Чечня, Иран, Израел, Палестина са със стиснати гърла. " Демократичната " сянка на Америка е смачкала международната нравственост. А нейните военни бази у нас ще са коронната непочтеност на родните лъжедържавничета, оставили народа ни без небе, без самун, без хоризонти, съсипвайки и модерното селско стопанство, и опазването на здравето, и образованието, и електрическата енергия КОЗЛОДУЙСКА.
Ако бях автентичен, а не прочувствен цар, бих се разпоредил поданиците ми - американски гавази - да се лишат от правото да биват национални пастири, т.е. депутати, а единствено говедари, свинари и тем сходни.
Дано, въпреки и задочно, не съм те отегчил с тези мои умозаключения, подбудени от международния обществено-политически маскарад.
И по този начин - беше лято циганско. Задава се върла зима по брачни и извънбрачни закони. Една наша надеждица, царице моя, не можа да се изкатери по стръмния житейски било по механически аргументи. Но здраве да е, жива е вярата, мощна е вярата ни. А когато човек има вяра, ще ни стигнат силите да преодолеем минираните подстъпи към гнездото с излюпената в него вяра за римуване на възприятията ни.
Беше лято циганско. И отвън неговите селения не преставам да сънувам кладенчето с богатствата вода. Жаден съм за развигорна дързост, за пътека, устремена към орлови селения, за кипра усмивка, за очи с обков от зора и небе, за глас - лястовица белогърда, за ръце с говорещи пръсти...
Хоризонт за реципрочност
... Лятото ни събра още веднъж в зелената си длан, поожурена от августовските горещини.
Вървяхме дълго, ей по този начин по нажежената земя, по ръждавеещия треволяк измежду пощурели скакалци, луднали мухи, слънчасали щурци, ята от гладни косове. Мержелееха се кратунки на прецъфтели макове, трънки, натежали от плод, метличини, живовляк.
И измежду всичката тая природност ти даде воля на душата си, отключи я и тя отекна осветкавичена в моята душа. Оживяха кръстопътища, горчивини, обиди, глухонеми изрезки от време, спотаени в плитчините и в дълбините на библейското море... Стана ми мъчително за тебе, за тая, сътворена от мене нерегламентирана фактология. И въображаемо си рекох: " Как можа ти, божи дребосъче, да се заселиш като магарешки бодил в светаята светих на ангелското сходство?! "
Когато гласът ти затихна, в очите ти видях развиделяване. Откъсна къпина от една межда и ми я подаде с вежлив взор и обилно сърце. И с грозд от градината си ме почерпи. Все още киселееха зърната му, само че мил в тази ситуация се оказа жестът ти да споделим дружно нещо, отгледано от тебе...
Високо и необятно е августовското небе. Лятото към момента е могъщо, само че му остават броени дни и недели. Вървим по нагорещената земя ту унесени в раздумка, ту осенени от безмълвие. И настойчиво се търсим в гънките на времето, чудим се на себе си и дори се питаме дали ние сме това. Колко малко би трябвало на човек, с цел да се ухилен очите му? Понякога даже едно бобено зърно, поникнало в саксия, изкатерило стеблото си по пръчица, с няколко плодоносни шушулки, или едно кафе, споделено в оазиса на класическа музика, облагородяват живота ни до немай къде, обогатяват го, вършат го логичен и цветущ.
Застанали на крайчеца на лятото, загърбили години, студени думи, злостни погледи, с обнадежденост търсим небосвод за благословената под крилото на Ангел Спасител хубост. Дано пътеките ни не се уморят и нека всечуващото небе закриля пулса на душите ни от злостни мълнии, от подли гръмотевици. И да бъде слънце!
Щъркелите отлетяха
В сумрака на залязващия ден двата щъркела стояха безмълвни в гнездото си. Както постоянно, минавайки около тях с най-верния ми другар, кучето Дарко, им пожелахме лека нощ. На утрото гнездото беше празно, вечерта - също. Значи към този момент пътуваха за топлия юг, предусещайки приближаващата зима.
Есента открехна вратата си и ни завъвежда в дебрите на завещаното й от лятото обилие: натежали са от плод овошките, гроздове се свеждат с препълни от безоблачен сок зърна, кукурузи са вирнали бронзови кочани, тикви се търкалят в подножието им. Само в обособени изрезки земя се вижда упоменатата картина - полето, открай - до дъно е в треволяк, троскот, магарешки тръни, дарени ни с най-демократичен ищах от по този начин наречената народна власт.
Боли ме за потъпканата нравственост, за покрусените идеали, за невижданата пасивност на народа ни. Навсякъде в цивилизованите общества цари последователност при промяна на ръководството, единствено у нас такова нещо няма. Напротив: новите властници зачертават всичко предходно, злепоставят и оплюват свалените от власт. Не съм срещу отговорността - политическа и морална - кой каквото е дробил, да си сърба, само че... има конституционна последователност, парламентарен морал...
И аз взех да политиканствам, забравяйки да те поздравя с един от най-красивите, най-сочните естествени сезони. Показателна е неговата многобагреност, спокойствието и тишината, с която ни облъхва. И опияняващ аромат на зряла възраст пулсира в него, и златна лятна грейка. А ти си все по този начин с хризантемен нюанс по бузите, с богатства синева в очите, с копнения без начало и до безкрайност, с дъхтящи на море устни. Дано морето да е преляло в тебе капчици от своята безкрайност, нека приливите и отливите му са закалили вълнолома на душата ти.
Есента подготвя за размишления, за обнадежност, за скиталчество по пътеки извървени и... идни. Пък и циганското лято е на дневен ред. Щъркелите отлетяха, само че лястовиците към момента чуруликат в близост.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ