Бизнесът не вижда смисъл от идеята на Асен Василев за „бонус – донос“
Бизнесът не е склонен с част от предложенията на финансовия министър Асен Василев за промени в данъчните закони и дава няколко свои оферти. Това излиза наяве от мнението на една от най-големите работодателски организации в страната – Асоциацията за индустриални капитал (АИКБ) – във връзка с пакета данъчни промени, показан от финансовото министерство предишния месец.
Според Асоциацията, концепцията на Асен Василев за
бонуси против доказателства за укрити налози, придобила известност като " бонус-донос ", е
мъчно използвана в български условия “.
Бизнесът счита, че това ще се трансформира в инструмент за нелоялна конкуренция. В същото време, съгласно Асоциацията, остава под въпрос административният потенциал на Националната организация за приходите (НАП) за обработка и инспекция на всички сигнали, които и сега получава. Бизнесът има и подозрение до каква степен ефикасна ще е мярката във връзка с разноските и изгодите от нея.
Припомняме, че съгласно данните на Министерство на финансите, годишно в Национална агенция за приходите постъпват над 5000 сигнала за укрити приходи, от които се назначават към 100 – 120 инспекции. От тях се доближава междинна събираемост от към 700 хиляди лева
Бизнесът продължава да счита за непотребна концепцията на Василев за " безвъзмезден обяд " – клиентите да имат право да не платят сметката си, в случай че не им се даде фискален бон. Според АИКБ това ще сътвори „ голям брой конфликтни обстановки сред продавачи и купувачи “ и ще има „ в по-голяма степен PR резултат, в сравнение с фискален подобен “.
И против двете ограничения се оповестиха срещу и двете политически сили, които поддържат кабинета „ Денков “ – ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Бизнесът е и против потреблението на касова записка за данъчни облекчения, тъй като съгласно него положените старания от страна на хората не е съответно на вероятното данъчно облекчение. Асоциацията пресмята, че с цел да се получи оптималния размер на данъчното облекчение – по 100 лева на месец – човек би трябвало да похарчи месечно 120 хиляди лева за покупки в брой или 4000 лева всеки ден.
Това никога няма да съставлява тласък за потребителите да изискват издаването на фискален бон, каквато е задачата на смяната “, показват от АИКБ.
Бизнесът обаче признава една „ дълго чакана “ от бизнеса смяна, а точно узаконяването на електронен фискален бон, който да може да се дава на получателя по имейл или различен електронен канал.
Асоциацията поддържа повдигането на ставката на Данък добавена стойност на 20% за ресторантьорския отрасъл и на услугите за спорт, защото съгласно нея тази мярка
е изиграла своята роля “, а понижените ставки „ усилват данъчните измами и понижават приходите в държавния бюджет “.
АИКБ упорства на 20% да се вдигне и Данък добавена стойност ставката за самун и брашно, която съгласно плана на Асен Василев следва да се резервира на 0% доникъде на 2024 година
Бизнесът също по този начин се радва и от още две готвени данъчни промени, които се отнасят до признаването на виртуалните валути за финансови активи и въвеждането на нормативно приети разноски от 10% при установяване на облагаем приход от продажба и подмяна на финансови активи и задгранична валута. Асоциацията също по този начин счита за вярно разширението на обсега на информацията, която Национална агенция за приходите би трябвало да получава от работодателите, с повече елементи за необлагаемите приходи. Според АИКБ това ще усъвършенства определянето на обществено слаби жители.
И някои оферти
Асоциацията дава и няколко свои оферти, до момента в който тече публичното разискване на данъчните закони. Една от тях е за понижаване размера на наказателната рента. АИКБ аргументира предлагането си с обстоятелството, че за последната година главният лихвен %, който се дефинира от Българската национална банка, скочи от 0 до 3.64%. Наказателната рента се дефинира на равнище от ОЛП + 10 пункта, която АИКБ съпоставя с „ лихвения % на някои компании за бързи заеми “. Затова АИКБ предлага тя да стане ОЛП + 5% и да не е толкоз огромен товар за физическите лица и бизнесите в усложнение.
Подобно предложение на няколко пъти през годините входира в Народното събрание и „ Демократична България “, защото механизмът за лихвата за веселба не е променян от 1994 година насам. За смяна обаче до момента по този начин и няма парламентарно болшинство.
От АИКБ оферират също по този начин въвеждането на данъчен заем за компаниите при покупка на лек автомобил на ток. Бизнесът акцентира, че това е в унисон с политиките на Европейския съюз за зелена стопанска система и България е една от дребното страни в Европейския съюз, която не обезпечава данъчни преференции за покупка на електрически автомобил. 
