Работодателите против квотите за хора с увреждания, Манолова: Да се измисли друг вариант
Бизнесът и работодателите са изрично срещу така наречен квоти за хора с увреждания, които би трябвало да се наемат във компаниите. Това стана ясно по време на Нционалния съвет за тристранно съдействие. Социалните сътрудници дружно с отрасловия министър Бисер Петков разгледаха в елементи проектозакона за Закона за хората с увреждания, съобщи БГНЕС.
Васил Велев от АИКБ съобщи, че има най-малко девет аргументи да се въздържат да не поддържат този законопроект. Като най-неприемливо решение съгласно Велев са квотите. Той уточни като образец, че дружество с 50 души би трябвало да има 4% чиновници хора с увреждания. При по-големите предприятия би трябвало да са 2%. Според калкулации на АИКБ измененията ще натоварят бюджета с нови 51 млн. лв. и няма да се решат проблемите на хората.
Димитър Бранков от БСК също счита, че квотите не са решение на проблемите. Също по този начин не е добре избистрена и концепцията да се прави самостоятелна оценка на потребностите. От думите на Бранков стана ясно, че компаниите ще заплащат глоба до 10000 лв., в случай че не наемат хора с увреждания. Ако това залегне в закона, най-потърпевши ще са дребните предприятия. Според Бранков тази пробойна в закона основава условия за корупция.
Главният секретар на БТПП Васил Тодоров предложи вместо да се натъртва на санкциите- да се намерения за повече тласъци за компаниите да наемат хора с увреждания.
Президентът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов също съобщи, че не е последовател на квотния принцип и чака по-добро предложение, само че все още такова не е препоръчано.
„ Погледнете на хората с увреждания като опция “. По този метод омбудсманът Мая Манолова се обърна към бизнеса и работодателите по време на Тристранния съвет.
По данни на Манолова в България има 700 000 души, които са решения от ТЕЛК, което е към 10% от популацията. Според омбудсмана, капацитетът на тези хора може да е потребен на компаниите. Като образец тя уточни неин помощник, който е 100% незрящ, само че квалификацията му е помогнала при правенето на текстовете от обсъждания законопроект.
Манолова е съгласна да одобри рецензиите да не се вкарват квоти за наемане на хора с увреждания, само че предлага на Тристранката да измисли различен вид, който да насърчава работодателите.
Общественият бранител обърна внимание и на рецензиите, че ще се раздуе щатът на администрацията, който ще е зает с проблемите на хората с увреждания. Манолова означи, че от 2021 година ще има нов орган, само че числеността на държавните чиновници няма да се усилва, а ще се преобразува с нови функционалности Агенцията за хората с увреждания. Предвижда се и нов орган за мониторинг, който обаче няма да усили разноските за прехрана, защото се нуждае от бюджет. В този орган ще влязат специалисти от в този момент настоящи структури, измежду които Комисията за отбрана от дискриминация и екипът на омбудсмана. Манолова даже предложи нейните хора и тя самата да не влиза в новия орган, с цел да не се появяват спекулации. „ И без да влизам в този нов орган, ще продължа да пазя хората с увреждания “, безапелационна е Манолова.
Редактор: Деница Райкова
Васил Велев от АИКБ съобщи, че има най-малко девет аргументи да се въздържат да не поддържат този законопроект. Като най-неприемливо решение съгласно Велев са квотите. Той уточни като образец, че дружество с 50 души би трябвало да има 4% чиновници хора с увреждания. При по-големите предприятия би трябвало да са 2%. Според калкулации на АИКБ измененията ще натоварят бюджета с нови 51 млн. лв. и няма да се решат проблемите на хората.
Димитър Бранков от БСК също счита, че квотите не са решение на проблемите. Също по този начин не е добре избистрена и концепцията да се прави самостоятелна оценка на потребностите. От думите на Бранков стана ясно, че компаниите ще заплащат глоба до 10000 лв., в случай че не наемат хора с увреждания. Ако това залегне в закона, най-потърпевши ще са дребните предприятия. Според Бранков тази пробойна в закона основава условия за корупция.
Главният секретар на БТПП Васил Тодоров предложи вместо да се натъртва на санкциите- да се намерения за повече тласъци за компаниите да наемат хора с увреждания.
Президентът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов също съобщи, че не е последовател на квотния принцип и чака по-добро предложение, само че все още такова не е препоръчано.
„ Погледнете на хората с увреждания като опция “. По този метод омбудсманът Мая Манолова се обърна към бизнеса и работодателите по време на Тристранния съвет.
По данни на Манолова в България има 700 000 души, които са решения от ТЕЛК, което е към 10% от популацията. Според омбудсмана, капацитетът на тези хора може да е потребен на компаниите. Като образец тя уточни неин помощник, който е 100% незрящ, само че квалификацията му е помогнала при правенето на текстовете от обсъждания законопроект.
Манолова е съгласна да одобри рецензиите да не се вкарват квоти за наемане на хора с увреждания, само че предлага на Тристранката да измисли различен вид, който да насърчава работодателите.
Общественият бранител обърна внимание и на рецензиите, че ще се раздуе щатът на администрацията, който ще е зает с проблемите на хората с увреждания. Манолова означи, че от 2021 година ще има нов орган, само че числеността на държавните чиновници няма да се усилва, а ще се преобразува с нови функционалности Агенцията за хората с увреждания. Предвижда се и нов орган за мониторинг, който обаче няма да усили разноските за прехрана, защото се нуждае от бюджет. В този орган ще влязат специалисти от в този момент настоящи структури, измежду които Комисията за отбрана от дискриминация и екипът на омбудсмана. Манолова даже предложи нейните хора и тя самата да не влиза в новия орган, с цел да не се появяват спекулации. „ И без да влизам в този нов орган, ще продължа да пазя хората с увреждания “, безапелационна е Манолова.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ