Батков: Бях договорил 26 млн. евро от Газпром за Левски, но сделката пропадна
Бившият притежател на Левски Тодор Батков даде любопитно изявление за transitionstories.eu. В него той засегна редица тематики. Адвокатът твърди, че е дал 46 милиона персонални пари, а Левски е бил договорил още 26 млн. евро от Газпром, само че договорката е пропаднала заради политически аргументи.
Кога се включихте във футбола и кое ви накара да го сторите, като изключим обстоятелството, че Михаил Чорни беше изпъден от България, коя беше другата причина?
Футболът ми е обичаният спорт, не съм се занимавал с него. Като дете в Пловдив се занимавах с баскетбол, с хандбал и повдигане на тежести. Бях почитател на Ботев Пловдив и на Левски. Беше съвременно да си почитател на един софийски тим. В нашето учебно заведение в Пловдив (и по-конкретно в моя клас) всички момчета бяха от ЦСКА, единствено аз и още един бяхме от Левски. Израснал съм на стадиона на Ботев, дядо ми е играл там на времето. Ходих да пъдя топката на тренировки, съвсем всеки ден упражнявах там. После с лека атлетика се занимавах много съществено, а най-после и с алпинизъм. Бил съм началник на експедиция до Памир през 1987 година.
Неотразимо усещане остави у мен гибелта на Гунди – наближават 50 години от неговата кончина. Първо за мен вътрешно беше нещо впечатляващо и второ реакцията на целокупния български народ, доколкото можех да я схвана тогава. Иначе да, казвате за господин Чорни. Той е състезателен човек с бокс се е занимавал преди години и е огромен почитател на футбола, тъй че първата връзка я реализира Томас Лафчис с Владо Грашнов някъде началото на 1998 година, само че тогава нищо не се получи. През цялото време аз и Владо сме давали съвет на господин Чорни, че бидейки притежател на такава огромна структурно-определяща компания, която е обвързвана с всекидневието на целия български народ, а точно Мобилтел, то е обикновено да даде своята дан и милостиня за нещо огромно и общонационално. Няма нищо по-добро от футболен клуб Левски, който в действителност е най-популярния клуб у нас и неслучайно се споделя „ тимът на народа “. Някъде през август 1998 година „ Мтел “ получи безплатно 20% пакет от Томас Лафчис.
Подписахме 5-годишен контракт за спонсорство с 300 000 $ годишно, върнахме Наско Сираков (това беше нашето условие) като състезателен шеф и действително Томас Лафчис си управляваше клуба. Само за една година дадохме цялото спонсорство, което беше планувано за всички 5 години – т.е. дадохме милион и половина $, че и от горната страна. Спомням си, че с първия транш, който им дадохме, купиха правата на Мъри Стоилов и така нататък Очевидно Томас изнемогваше финансово и от негова страна имаше непрекъснати подмятания: „ Айде взимайте го, айде взимайте го”… Спомняте ли си злощастния край с Литекс на Герена 1999 година – Левски не можа да стане първенец. Чорни реши да купи останалите акции – 70% до 90% като наблягам, че ние ги купихме и то за положителни пари. Нямам право да разгадавам какъв брой, само че в действителност си платихме. До края на август 2000 година и изгонването на Чорни нещата бяха доста добре. „ Мтел “ покриваше безусловно всички разноски.
За положително или за неприятно ние първи изпуснахме духа от бутилката, взехме много скъпи чужденци тогава. С Херо отпред взехме купата през 2000 година. След изгонването на Чорни Владо Грашнов, който беше президент остана отпред, само че безусловно два месеца след изгонването на Михаил Чорни получи тежко заболяване и постъпи в болница във Виена, а по-късно и в други лечебни заведения. Трябваше някой от името на притежателя да поеме юздите и нямаше кой различен с изключение на мен. Така че действително от октомври 2000 година започнах да управлявам Левски, в съгласие с господин Чорни и естествено харчейки неговите пари (смее се).
Той помагаше ли от самото начало?
Плащаше всички сметки и това продължи до март 2004 година Когато Левски стана първенец през 2001 и 2002 година, той се радваше. Спомням си 2003 година тимът беше на лагер в Холандия и с него долетяхме дружно. Той беше 3 дни с тима и отново накупихме чужденци. Единият беше Ниогу Демба Нирен, а през 2002 година докара двама нигерийци от международното състезание – т.е. доста пари се харчеха. Чорни го правеше първо от обич към Левски и второ, надявайки се в един миг правдата да спечелва.
Междувременно Върховният административен съд анулира и двете заповеди за изгонването му и вместо да се случи естественото и предстоящото – да му бъде дадена опция да посещава България, стана друго. Той към този момент беше продал „ Мтел “, нямаше какво да го тормозят. Царят беше на власт, а Костов беше в глуха позиция. С бруталната интервенция на „ Козяк “ (бел.ред. постройката на американското посолство се намира на ул. „ Козяк) беше издадена втора заповед за изпъждане със смешният претекст, че на България ѝ следва да влезе в НАТО и е допустимо нашите бъдещи сътрудници да възроптаят, че персона като Михаил Чорни може да посещава България. Това беше претекстът – смях! Тогава доста скоропостижно съдът удостовери всичко. Повтарям намесата беше от американското посолство – доста груба, и нещо се прекъсна в него и той търсеше мотив да се отърве от Левски. Даже по-късно решение, което остави в действие втората заповед, той стартира да ме натиска да вървя да давам акциите на министъра на вътрешните работи. Покойният Жоро Петканов беше огромен левскар. Но аз тогава му споделих, че няма по какъв начин да стане, тъй като не можеш да дадеш акциите, в случай че този на които ги даваш не ги вземе. Това значи разгром.
Формалният мотив да се откаже от Левски беше загубата от Родопа Смолян. Няма да не помни, в случай че не греша мачът беше в събота. Ние тогава се надбягвахме с Локомотив, въпреки че мачът беше към този момент свирен – те си бяха взели купата авансово с помощта на починалия Жоро Илиев. Все отново имахме някакви теоретични шансове. Ходатаи от България му бяха обяснили на Чорни какъв брой позорно Левски е изгубил и той ми звънна, като ми сподели: “виж, разбрах, че тимът е паднал от твоя тим от Смолян (тогава помагах на Родопа, тъй като коренът ми е от там) – не разрешавам ти да ползваш мои пари за Левски! „ Пак ми сподели да занеса акциите на Левски на министъра и в случай че не ги желае – да ги оставя на служителя на реда долу. На което аз започнах да му изяснявам по какъв начин няма вид това да се случи и той ми отвърна: „ прави каквото искаш, само че аз не те поучавам ти да ги вземеш, тъй като това е неблагодарно да си президент на клуб като Левски. Все едно да си президент на Спартак в Русия или на Арсенал в Англия. Освен това ти нямаш тези финансови благоприятни условия да издържиш, само че в последна сметка прави, каквото знаеш “. И аз взех акциите и се оказах притежател на Левски.
Как финансирахте Левски толкоз години, в случай че е скъпа самодейност и се вижда, че страната не оказва помощ, а пречи?
Ами по какъв начин – то първо е пристрастеност, второ е его и трето е някакво въпреки и мимолетно задоволство. Първите години потеглиха доста добре. Удовлетворение, че носиш благополучие на хората. Може да звучи неуместно и никой да не ми повярва, само че е по този начин.
С персонални средства ли го финансирахте или и с сътрудници?
С персонални средства, с мои компании, мои персонални пари. Аз бях поданик номер едно като физическо лице, след това още 2 години бях в тройката. Доста пари изкарвах тогава, основно със съдействието с Михаил Чорни и около продажбата на Мобилтел, както и около някои други покупко-продажби, в които съм взел участие като юрист. Моята персоналната калкулация е 46 милиона дадени за Левски за тия години.
Мои другари, които са почитатели на Левски, желаеха да ви запитвам, защото продължава да стои въпросът обвързван с Шампионска лига през 2006 година. Страхотен триумф, първи български тим в Шампионска лига, постъпват нелоши пари, които обаче доста хора смятаха, че могат да се влагат в школата, а не във футболисти, в общежитието (което отново е някаква част от школата схваща се) в терените..
Калкулацията е доста елементарна. Ние получихме от присъединяване в Шампионската лига и от доходи от трите мача, които бяха доста посетени, към 7 300 000 евро. Разходите по отношение на присъединяване ни в Шампионска лига и данъкът, който платихме (макар че Национална агенция за приходите изнагляха в такава степен, че пуснаха някакъв запор, който аз се борих 7 години да го отменя), бяха към 800 000 – т.е. останаха 6 500 000 евро чисто. От тях аз една трета дадох на футболистите и треньорите като награда. Те взеха тогава сред 120 – 150 000 евро всеки според от присъединяване си. Те си вършиха систематизиране – Мъри и помощниците му. Той даде бонус на Косьо, даде бонус на Наско Сираков.
Между другото чест му върша на Наско, че изрично възрази той и Константин Баждеков да бъдат в листата за наградите и това беше морално. Не знам дали за другите клубове важи и дали при тях е по този начин, мисля че не е по този начин. Тоест награди се взимаха единствено от футболистите, треньорите, масажистите, доктори, водачи и така нататък
Около милион дадохме за терена, нямаше по какъв начин да не го направя. Теренът беше в отчайващо положение. Като купихме Левски го оправихме за първи път. Вие помните, че тогава Левски (в края на 90-те години) играеше на Националния стадион, а на стадион „ Георги Аспарухов “ имаше дори пораснали дървета в секторите. Когато ремонтирахме терена се направи система с поливане, отопление, отворихме проход, с цел да могат да влизат коли. Един милион лв. отидоха там. Според Мъри, а и аз бях склонен с него, след присъединяване в Шампионска лига трябваше да има възобновяване. Ние купихме 6 футболисти, за които дадохме към 3 300 000 евро.
За тях е рецензията, за какво там са отишли тези пари?
Вижте, спортно-техническото управление желаеха да бъдат купени тези трима футболисти. Смутиха ме параметрите, които ми оповестиха. Гриша Ганчев тогава ми сподели, че някой желае да ме подведе. Тогава споделих: „ двамата шефове ви командировам с бизнес класа до Бразилия, да отидете да гледате и да напишете отчет и да се подпишете и тогава ще решим какво да вършим “. Тогава Наско не можа да замине, влезе в болница и отпътува единствено Баждеков. Баждеков ми написа отчет – беше съумял да понижи леко изискванията на Жоазиньо.
За Жеан Карлош 900 000 евро и 90 000 евро комисионна на Джери Перейра. За Жоазиньо дадохме 500 000 $ и 50 000 комисионна за 63% от правата, а за Зе Соарес дадохме към 300 000 евро или $ (не помня вече) и 10% комисионна. След това купихме Дарко Тасевски, който сякаш беше свободен сътрудник, само че с обезщетения up-front payment и други отидоха към 200 000 евро. Отделно купихме двама марокански национали. Единият беше Рабех, който беше добър футболист, само че с празна глава. Той струваше към 750 000 евро, а другият беше централен бранител. Бързо ги „ побългариха “ с нашите дашни девойки, с кръчмите и с някои прахообразни субстанции. Реално 3 000 000 отидоха за футболисти.
Борето уреди и купихме рейс за 600 000 чисто нов и горе долу парите свършиха. Може би съм сбъркал, а и школата – ние трябваше да го създадем това общежитие. Децата живееха в мизерни условия, които бяха позор за България, а камоли за Левски! Направихме вид хотел „ 3 звезди “ – със стаи по две кревати, санитарни възли, обзаведени с тв приемници и отопление и безусловно всичко за към 50 деца. Там също отидоха към 800 000. Така че аз нищо не съм взел от Левски, в случай че това е скритият план.
Хората по-скоро желаеха да попитат за 6-те футболисти, за какво тъкмо тези, въпреки че на Жоазиньо беше сполучлив трансфер.
Еми.. само неговият трансфер се получи. Иначе Жеан Карлош, който беше нелош футболист, едвам го продадохме за 500 000 по-късно. Зе Соареш не помня, май че взехме някакви пари за него. За Жоазиньо взехме към 1 000 000. Историята с Рабех е трагикомична – него го продадохме на дагестанците. Подписахме контракта, той се яви на лагера и избяга, откакто обра на Тодор Тимонов джобните, те бяха съквартиранти в една стая. Тогава пристигна да ми реве мениджърът му, няма да го споделям, тъй като той е доста нашумял в този момент, сват е на един огромен политик.
Дагестанците го били заплашвали Рабех, че ще го убият, а при тях няма благосклонност. И мениджърът му идва и ми споделя: „ апелирам ти се, скапе трансфера”! Казах му: „ нищо няма да скапва има ФИФА, УЕФА, да плащат”. Все отново взех решение да се смиля, тъй като не желаех да се карам и се обадих на командващия жандармерията на Мароко, един достоен военачалник, от който аз го купих действително. Той го откри за по-малко от 24 часа и сподели: „ дано да играе в моя тим, аз поемам ангажимент, че ще съумея да го вкарам в пътя и ще успеем да го продадем, като ще ти платим “. И те в действителност след година заплатиха каквото би трябвало.
Продължаваме с въпроси на левскари, които упорстват да ви запитвам за 2007 година. Единият въпрос е обвързван с Вили Вуцов, вторият с Наско Сираков. Нека да стартираме с първият въпрос – кажете ни за какво господин Вуцов имаше толкоз къс престои в Левски, самият той споделя, че това му е огромната болежка като същински левскар, че не е могъл да има късмет повторно.
За мен Вили постоянно е бил авариен вид. В моето схващане той и Петър Хубчев са левскари, които са посочили положителни качества и като треньори. Реших го доста небрежно. Колебаех се, бях в планината на лов, чаках да пристигна един глиган, мисля, че имаше сигнал …. и трябваше да го направя ( с най-хубави усеща към Наско и към Мъри) – най-малко за 21 век най-успешните състезателен шеф и треньор на Левски без всяко подозрение, само че мисля, че бяха към този момент на лимита на привършване в Левски. Болеше ме от извънредно слабата игра на тима през сезон 2007/2008 и изоставането от безконечния зложелател с 16 точки – това е нечувано! След като си бил първенец с купа, купа, играл си в Шампионска лига, купени са 6 класни футболисти.
Говорим за тия години, в които го нямаше Кирил Домусчиев с Лудогорец и с тези фамозни прехвърляния и да изоставаш с 16 точки? Трябваше да взема това решение, тъй като предстоеше дерби на „ Армията “ (това е последният мач на Левски на „ Армията “) и аз си представях по какъв начин ни хващат и ни бият, но ни бият! Защото те играеха доста добре тогава – Стойчо Младенов им беше треньор. Преживял съм такова оскърбление на „ Армията “ в оня мач, в който паднахме с 3:0 и в продължение на половин час не знаех къде съм.
Аз съм доста прочувствен човек, може би външно с този пълен глас и мустаци не наподобявам на подобен, само че що се касае до Левски съм доста прочувствен. Може би от време на време върша и неточности. Не беше добра подготовката, която Вили направи – първите мачове бяха пагубни. Първият мач беше в Сандански, Гонзо изпусна дузпа и паднахме, след това пристигна мачът с Бате Борисов. Но да се върна за назначението на Вили. След толкоз години в Левски – 17, от които 14 съм бил действително на кормилото и съм взимал в решенията. Да, първоначално ги съгласувах с Чорни, само че не е имало случай той да каже „ не”.
Даже си припомням абсурдът в Швейцария с този неповторим съветски футболист Радимов ( когато се бяха напили и идваше полицията) – тогава взех страната на Любко Петрович и го освободихме, само че той беше в действителност неповторим футболист на равнището на Зидан – подобен не е имало в България. Тогава след тази пиянска история Любко ми сподели: „ или аз, или той “! Бяхме в Израел с Чорни и той ме пита какво да вършим и аз му отговорих: „ да си отпътува “! И по този начин стана. Не скърбя, по този начин е било писано.
Продължавам да почитам Вили, другари сме, починалият Иван Вуцов също. Навремето си припомням, аз вървях да приказвам с Вуцов да вземем Херо и той трябваше да се отдръпна от националния тим и да пристигна в Левски.
Каква е истината за Наско Сираков и неговото сафари през лятото на 2007 година – по време на мачовете с Тампере?
Истина е, че беше на сафари. Аз бях доста сюрпризиран – също съм ловджия и това ми е единственият недостатък (смее се). Той ми заяви, че отпътува на сафари и моята първа реакция беше: „ чакай, ние играем “?. Той ми отговори: „ Е, тия финландци…”, обаче видяхте какво стана. Истина е това, да – няма по какъв начин да кажа „ не”. Не съм подобен вид човек, постоянно съм се отнасял с почитание.
Вижте, функционалността на Наско беше доста забавна. Той нямаше обвързване да стои на бюро, да чете някакви книжа, да подписва, да чете. Неговата функционалност беше като морална опора на Мъри, почит на футболистите, почит на съблекалнята и неговото натъртено око. Той е футболен човек и несъмнено схваща футбола като тактичност и тактика. Какво са си говорили аз в никакъв случай не съм се бъркал, както и във връзка с школата. Истина е, че последната година на взаимната работа на Наско с Мъри той престана да се появява на Герена.
Аз съм го молил, Мъри ми е подсказвал: „ дано да се появи “… Отчитайки днешните дадености мога да кажа, че съм стоял зад Наско, подкрепял съм го и с каквото мога да оказа помощ съм отсреща. Не му е леко и на него – чухме се неотдавна и ми сподели, че в този момент схваща какво ми е било на мен.
Ситуацията в Левски надалеч не е розова, тя става още по-сложна от обстоятелството, че Петър Хубчев желае да съди Левски за неизплатени суми…
Има хора и хора. Аз примерно се чудя за какво Васил Божков не опрости дължимите му пари. Aз да вземем за пример опростих задълженията – дадох дума и това е, за какво би трябвало да тежат? Не желая препоръки да давам, само че поради обстановката може би Хубчев би трябвало да направи компромис. Все отново има всякакви хора, всякакви идеали. Формално има право. Има и решение, доколкото разбрах, а това е и сериозен проблем за лицензирането, въпреки че Левски надали ще играе в шампионатите, в случай че не вземе купата..
Нека да разясняваме така наречен „ казанска афера”. Какво си спомняте за този миг и за тези четиримата, които отпътуваха за Казан? Какво стана тогава?
Вижте, след последната ни купа влязох в една дупка, в която всичко беше циклично – зима/лято – зима/лято. Идва спиране, трябваше да се мисли за селекция, а парите започнаха да понижават. Истината е, че бях жертва на огромна машинация, поръчана от българи и осъществена от ръководителя на един клуб (говоря едно към едно), които търсиха реванш за това, че изгубиха купата 2009 година, обвинявайки ме, че надали не аз съм купил техните футболисти да играят симулативно. Това е мач на националния стадион – май 2009 година когато Гонзо и Йовов се контузиха. Бихме 2:0 и станахме първенци.
Това беше една машинация, осъществена съвършено. Първо получихме питане публично в клуба от Рубин Казан. Рубин беше новоизгряла звезда и аз не познавах президента им. Бил съм в борда на Европейската футболна асоциация, бил съм преди този момент и в европейския клубен конгрес, бил съм в „ Г 13 “ и познавах ръководителите на водещите съветски клубове, само че Рубин го нямаше дотогава. След което пратиха покана за тези футболисти. Срещнах се с съветския дипломат, написах писмо да им бъдат издадени незабавно визи. Издадоха им визи. Пътуваха дружно с Баждеков и Галя. Бяха посрещнати като ВИП посетители с мерцедеси, настаниха ги в 5-звезден хотел в Москва, направиха им медицински прегледи. Бях жертва на машинация!
Всичко за ваша сметка?
Да. Идеята беше първо да бъда злепоставен, което почти съумяха и второ тези четирима основни футболисти да не вземат участие в дербито, което те го взеха и какво от това? Литекс стана първенец. Не се гордея с това. С българските поръчители не съм се занимавал, само че съветските реализатори си получиха заслуженото. Като компенсация в един беларуски уебсайт беше оповестен диалог за уредени мачове. Това беше жест от една огромна съветска работа към мен като отплата. Ставаше дума за една гнусна мрежа от уредени мачове, черно тото и така нататък
Друг въпрос, който вълнува почитателите на Левски, са задълженията на тима. Кога са почнали да се образуват и има ли това общо с годините, когато е строено общежитието и градежа на козирката на Герена?
Строежът на бранш „ А” беше в немалка степен случка. Аз доста тежко го претърпях. Истината е, че ние започнахме градежа, т.е. бутнахме остарялата естрада, която е именита и е строена с национални пари – не държавни, а национални пари. Бяха поети задължения на най-високо равнище, които не бяха изпълнени. Да не приказваме, че първият реализатор “Главболгарстрой Холдинг” АД едно приказва, друго направи. Пусна фактури за нещата, които беше направил, които съгласно мен бяха доста надути. Така че за този дълг аз мога да нося морална отговорност. След това не. Ние бяхме добре данъчно, всичко си плащахме. Но го направихме въпреки всичко за хубаво, а общежитието няма нищо общо.
Дълговете стартират от бутането на бранш „ А “?
Да, само че от тези 20 000 000 приказваме за 4-5 милиона.
Останалото от футболисти, заплати и треньори?
Не, вторият дълг е към „ Магистрали Черно море”, които пристигнаха безплатно и го довършиха, най-малко го пуснаха в употреба. Нещо, което се заплаща, само че доколкото знам не доста. Беше случка бранш „ А “ – можеше и да не го вършим.
В последна сметка то беше обвързвано със 100 годишнината.
Повтарям, бяха поети задължения на най-високо равнище. Това, което най-високото равнище беше поело като ангажимент го извърши, а тези, които трябваше да го осъществят се извъртяха. Това е което мога да кажа. Не желая да приказвам повече, само че в случай че реша мога да приказвам.
След вас се изредиха доста притежатели на Левски, споменахме към този момент господин Божков. Какво е вашето мнение, за какво по този начин, има ли напън на страната кой да ръководи Левски?
Аз мога да приказвам за себе си. Аз го взех с готовност да, заставен от събитията. Никога не съм бил толкоз лековерен, въпреки всичко минавам за приблизително образован човек да си дам сметка, че мога самичък да понеса тежестта. Обстоятелствата бяха такива, че нямаше различен избавителен вид.
Иначе Левски щеше да се окаже 2004 година на същото състояние, на каквото е от няколко години. Искам да напомня, че когато го взех върнах Наско, договорих се с Мъри, че поема след края на шампионата тима и подредих на Баждеков да извика тима и да им изясни известно, че ерата Чорни свърши и към този момент Тодор Батков е Майкъл Чорни. Той не е подобен милиардер и в случай че обичат заплатите с 50% надолу. Няма да не помни – аз не съм участвал на това събитие, само че Баждеков събира тима, пита ги има ли въпроси и Топузаков го пита: „ какви въпроси? “ – идва, подписва и по този начин всички подписаха. Така паднаха разноските за заплати, а те са лъвският къс в един клуб – към 60% от всички разноски.
Като се заговорихме за финансиране – какво би трябвало да бъде финансирането на един футболен клуб от един човек или от страната?
Не, това е сбъркан модел. Големият проблем в България е, че има доста ниско платежоспособно търсене на атракцията, услугата или манията наречена футбол. Много ниско равнище на билетите – 10 лв. е смешно при 20 евро най-малко съпоставено с Европа. Иначе нашите цени съпоставени с цените в Европа са едни и същи – храна, бензин, всичко. Освен това има извънредно ниски цени на телевизионните права, това е огромният проблем. Ако желаеме да поддържаме удовлетворително равнище на клубния футбол ние би трябвало да привличаме положителни чужденци, които костват пари. Реално без бащица няма по какъв начин да стане. Включително и за Лудогорец се отнася – аз не съм приказвал с Домусчиев, само че при всички състояние неговата персонална калкулация е сходна на моята, даже и повече. Въпреки че игра два пъти Шампионска лига, игра няколко пъти в Лига Европа, която в този момент е почти добре платена, по мое време не даваха никакви пари.
Кажете ни какво се случи с мача Левски – Славия през 2013 година и за какво си развалихте връзките с Георги Петков?
Мачът със Славия беше един от тези, в които Господ ти обръща тил. Славия нямаше предпочитание да ни вкара гол, ние сами си го вкарахме. И неслучайно трима от футболистите в Славия реваха в съблекалнята, левскари са и знаем кои са имената им, само че по този начин е Господ ти обръща тил. Петков беше неповторим вратар, той направи мача на живота си и хвана невероятни топки, само че по този начин е Господ ти обръща тил.
Какво значи да си развалим връзките с футболист. Аз с всички футболисти съм бил честен. В продължение на 2 години основни играчи на Левски настрана от контракта, който имаха в клуба, имаха и лични контракти с мен. Един образец имаше при тях, по който аз им плащах от джоба си. В продължение на 2 години Георги Петков беше най-високоплатеният футболист на Левски.
Това значи, че аз съм оценявал качествата му по достолепие. След злощастния мач със Спортинг Лисабон 5:0 в действителност изгубих доверие в него. Не съм споделил обаче, че няма да пази. Не е имало случай за толкоз години да споделям кой ще играе или не. Не съм определял тактиката и тактиката на тима. Не дай си Боже да кажа: „ айде този мач да го дадем “ – това при мен не се е случвало, кълна се в децата си. За мен името на патрона и клуба са нещо свято. Не съм се карал с Георги Петков, само че това с проявлението на мустака в действителност беше грозно.
Ако беше се осъществила договорката с „ Газпром “, щяхте ли да останете в Левски и вторият въпрос още веднъж е обвързван с това – дали някой ви е принудил да напуснете или непринудено го направихте?
Сделката с „ Газпром “ беше контрактувана с здрависване и обятия. Това се случи в централата на „ Газпром “ в Москва и в наличието на двамата ръководители на „ Газпром “. Сделката беше за спонсорство за 5 години по 4 200 000 евро на година, плюс остана да мислят (тогава строяхме трибуната или щяхме да почваме да я строим към този момент не си спомням) да дадат още 5 000 000 евро да ни оказват помощ за градежа. Изрично споделих, че стадионът ще се споделя „ Арена Газпром – Георги Аспарухов”. Просто Георги Аспарухов е нещо свято и не се пипа.
След като се прегръщахме им споделих, че сега, в който тръгне да се работи, с цел да удостоверявам съпричастност ще трансферира и безплатно пакет от 20-30%. Тогава „ Газпром “ сложиха категорично изискване – стартираме сега, в който започва строителството на Южен поток. Знаете какво се случи. Така че аз имах необикновен претекст да се случи договорката. Даже бях зает по юридическата работа по сухопътния сектор, който извършихме съвършено, той беше безусловно квалифициран. Дори помогнах и за морския сектор, само че други сили взеха решение, че това не би трябвало да се случи и в този момент осъществихме Балкански поток за сметка на България, в действителност продължение на Турски поток. Не желая да разясня.
Защо се стигна до обстановката Левски да има толкоз огромни задължения?
Последните няколко години бяха изтезание, защото започнах да изпитвам съществени финансови проблеми. Отборът не вървеше и потеглиха да се натрупат задължения. Обърнахме се за помощ към почитателите и те откликнаха. Включително се стигна до разновидността да трансферирам безплатно мои акции против равноценност като подаяние. Имаше Разправии с КФН дали това не е прикрито обществено предложение. Бях решил за себе си да се отдръпва, само че не се случи както трябваше – най-малко да вземем купата в Бургас.
Така или другояче аз съм чист пред съвестта си – каквото можах помогнах и каквото имах дадох. Шест пъти станах първенец с Левски, от които 5 пъти настоявам, че съм бил отпред на тима – 2001, 2002, 2006, 2007, 2009 година. Шест пъти купа, три пъти Супер купа, Шампионска лига, четири пъти група в Лига Европа, дай Боже на всеки. Така че виждам хората с намерено чело, не преставам да обичам Левски. Просто се върнах там, където са стотици хиляди, които обичат и поддържат клуба.
Как виждате бъдещето на Левски?
Не е розово и явно нещо би трябвало да се направи с задълженията. Трябва да се продължи с дейното търсене на съществени спонсори с дълготрайни контракти. Трябва да се пести и виждам, че пестят. При цялото ми почитание към Наско на него му е доста мъчно и може би би трябвало да откри сериозен дирек, който да влезе. Получавайки някакъв пакет да влезе и да извършва моята роля или ролята на Чорни, ролята на Киро, ролята на Младен в Славия, дайте да си приказваме истината. Ролята на ТИМ във Варна. Без това в България не може.
Те не останаха вложители, вие ги изброихте всички.
Би трябвало да се намерят. Би могло да се намерят.
Отпада ли разновидността с акции на почитатели като опция?
Не, всичко е допустимо. Аз пуснах духа от бутилката, обявявайки че ще дам 10% на почитателите и им ги дадох. Реално дадоха ги тези, на които аз ги трансферирах, само че това беше изискване. Видя се, че няма по какъв начин да стане. Аз съм един от почитателите, които са към 80 души или 200 души едната група и другата група хората, които дадоха тия 3 – 4 млн. Вижте процентно – любовта към Левски са стотиците хиляди, които всеки с каквото може оказва помощ и ще оказва помощ. Аз съм уверен.
Какво бихте желали да кажете на хората в България, на почитателите на Левски, на почитателите на футбола?
Вижте, Левски е може би най-голямото, което сплотява най-вече хора (може би след родината, химна, знамето) при цялото ми почитание към другите клубове. Второ футболът е феномен, който го има и ще го има. Убеден съм, че Левски ще го има! Колкото се отнася до днешния ден на България мисля, че въпреки всичко би трябвало да сме оптимисти и желая да прикани всички жители на България, които имат изборни права, в това число и тези, които са в чужбина, да създадат изпитание даже да пътуват 1000 – 2000 км по безкрайните пътища на Америка, на Канада и да се включат да вземат участие в тези избори. Нека да гласоподават – не желая да пропагандирам да се гласоподава за никой, само че с цел да има оптимизъм в България би трябвало да упражним изконното си право да гласуваме макар компликациите, които политиците сътвориха.
Кога се включихте във футбола и кое ви накара да го сторите, като изключим обстоятелството, че Михаил Чорни беше изпъден от България, коя беше другата причина?
Футболът ми е обичаният спорт, не съм се занимавал с него. Като дете в Пловдив се занимавах с баскетбол, с хандбал и повдигане на тежести. Бях почитател на Ботев Пловдив и на Левски. Беше съвременно да си почитател на един софийски тим. В нашето учебно заведение в Пловдив (и по-конкретно в моя клас) всички момчета бяха от ЦСКА, единствено аз и още един бяхме от Левски. Израснал съм на стадиона на Ботев, дядо ми е играл там на времето. Ходих да пъдя топката на тренировки, съвсем всеки ден упражнявах там. После с лека атлетика се занимавах много съществено, а най-после и с алпинизъм. Бил съм началник на експедиция до Памир през 1987 година.
Неотразимо усещане остави у мен гибелта на Гунди – наближават 50 години от неговата кончина. Първо за мен вътрешно беше нещо впечатляващо и второ реакцията на целокупния български народ, доколкото можех да я схвана тогава. Иначе да, казвате за господин Чорни. Той е състезателен човек с бокс се е занимавал преди години и е огромен почитател на футбола, тъй че първата връзка я реализира Томас Лафчис с Владо Грашнов някъде началото на 1998 година, само че тогава нищо не се получи. През цялото време аз и Владо сме давали съвет на господин Чорни, че бидейки притежател на такава огромна структурно-определяща компания, която е обвързвана с всекидневието на целия български народ, а точно Мобилтел, то е обикновено да даде своята дан и милостиня за нещо огромно и общонационално. Няма нищо по-добро от футболен клуб Левски, който в действителност е най-популярния клуб у нас и неслучайно се споделя „ тимът на народа “. Някъде през август 1998 година „ Мтел “ получи безплатно 20% пакет от Томас Лафчис.
Подписахме 5-годишен контракт за спонсорство с 300 000 $ годишно, върнахме Наско Сираков (това беше нашето условие) като състезателен шеф и действително Томас Лафчис си управляваше клуба. Само за една година дадохме цялото спонсорство, което беше планувано за всички 5 години – т.е. дадохме милион и половина $, че и от горната страна. Спомням си, че с първия транш, който им дадохме, купиха правата на Мъри Стоилов и така нататък Очевидно Томас изнемогваше финансово и от негова страна имаше непрекъснати подмятания: „ Айде взимайте го, айде взимайте го”… Спомняте ли си злощастния край с Литекс на Герена 1999 година – Левски не можа да стане първенец. Чорни реши да купи останалите акции – 70% до 90% като наблягам, че ние ги купихме и то за положителни пари. Нямам право да разгадавам какъв брой, само че в действителност си платихме. До края на август 2000 година и изгонването на Чорни нещата бяха доста добре. „ Мтел “ покриваше безусловно всички разноски.
За положително или за неприятно ние първи изпуснахме духа от бутилката, взехме много скъпи чужденци тогава. С Херо отпред взехме купата през 2000 година. След изгонването на Чорни Владо Грашнов, който беше президент остана отпред, само че безусловно два месеца след изгонването на Михаил Чорни получи тежко заболяване и постъпи в болница във Виена, а по-късно и в други лечебни заведения. Трябваше някой от името на притежателя да поеме юздите и нямаше кой различен с изключение на мен. Така че действително от октомври 2000 година започнах да управлявам Левски, в съгласие с господин Чорни и естествено харчейки неговите пари (смее се).
Той помагаше ли от самото начало?
Плащаше всички сметки и това продължи до март 2004 година Когато Левски стана първенец през 2001 и 2002 година, той се радваше. Спомням си 2003 година тимът беше на лагер в Холандия и с него долетяхме дружно. Той беше 3 дни с тима и отново накупихме чужденци. Единият беше Ниогу Демба Нирен, а през 2002 година докара двама нигерийци от международното състезание – т.е. доста пари се харчеха. Чорни го правеше първо от обич към Левски и второ, надявайки се в един миг правдата да спечелва.
Междувременно Върховният административен съд анулира и двете заповеди за изгонването му и вместо да се случи естественото и предстоящото – да му бъде дадена опция да посещава България, стана друго. Той към този момент беше продал „ Мтел “, нямаше какво да го тормозят. Царят беше на власт, а Костов беше в глуха позиция. С бруталната интервенция на „ Козяк “ (бел.ред. постройката на американското посолство се намира на ул. „ Козяк) беше издадена втора заповед за изпъждане със смешният претекст, че на България ѝ следва да влезе в НАТО и е допустимо нашите бъдещи сътрудници да възроптаят, че персона като Михаил Чорни може да посещава България. Това беше претекстът – смях! Тогава доста скоропостижно съдът удостовери всичко. Повтарям намесата беше от американското посолство – доста груба, и нещо се прекъсна в него и той търсеше мотив да се отърве от Левски. Даже по-късно решение, което остави в действие втората заповед, той стартира да ме натиска да вървя да давам акциите на министъра на вътрешните работи. Покойният Жоро Петканов беше огромен левскар. Но аз тогава му споделих, че няма по какъв начин да стане, тъй като не можеш да дадеш акциите, в случай че този на които ги даваш не ги вземе. Това значи разгром.
Формалният мотив да се откаже от Левски беше загубата от Родопа Смолян. Няма да не помни, в случай че не греша мачът беше в събота. Ние тогава се надбягвахме с Локомотив, въпреки че мачът беше към този момент свирен – те си бяха взели купата авансово с помощта на починалия Жоро Илиев. Все отново имахме някакви теоретични шансове. Ходатаи от България му бяха обяснили на Чорни какъв брой позорно Левски е изгубил и той ми звънна, като ми сподели: “виж, разбрах, че тимът е паднал от твоя тим от Смолян (тогава помагах на Родопа, тъй като коренът ми е от там) – не разрешавам ти да ползваш мои пари за Левски! „ Пак ми сподели да занеса акциите на Левски на министъра и в случай че не ги желае – да ги оставя на служителя на реда долу. На което аз започнах да му изяснявам по какъв начин няма вид това да се случи и той ми отвърна: „ прави каквото искаш, само че аз не те поучавам ти да ги вземеш, тъй като това е неблагодарно да си президент на клуб като Левски. Все едно да си президент на Спартак в Русия или на Арсенал в Англия. Освен това ти нямаш тези финансови благоприятни условия да издържиш, само че в последна сметка прави, каквото знаеш “. И аз взех акциите и се оказах притежател на Левски.
Как финансирахте Левски толкоз години, в случай че е скъпа самодейност и се вижда, че страната не оказва помощ, а пречи?
Ами по какъв начин – то първо е пристрастеност, второ е его и трето е някакво въпреки и мимолетно задоволство. Първите години потеглиха доста добре. Удовлетворение, че носиш благополучие на хората. Може да звучи неуместно и никой да не ми повярва, само че е по този начин.
С персонални средства ли го финансирахте или и с сътрудници?
С персонални средства, с мои компании, мои персонални пари. Аз бях поданик номер едно като физическо лице, след това още 2 години бях в тройката. Доста пари изкарвах тогава, основно със съдействието с Михаил Чорни и около продажбата на Мобилтел, както и около някои други покупко-продажби, в които съм взел участие като юрист. Моята персоналната калкулация е 46 милиона дадени за Левски за тия години.
Мои другари, които са почитатели на Левски, желаеха да ви запитвам, защото продължава да стои въпросът обвързван с Шампионска лига през 2006 година. Страхотен триумф, първи български тим в Шампионска лига, постъпват нелоши пари, които обаче доста хора смятаха, че могат да се влагат в школата, а не във футболисти, в общежитието (което отново е някаква част от школата схваща се) в терените..
Калкулацията е доста елементарна. Ние получихме от присъединяване в Шампионската лига и от доходи от трите мача, които бяха доста посетени, към 7 300 000 евро. Разходите по отношение на присъединяване ни в Шампионска лига и данъкът, който платихме (макар че Национална агенция за приходите изнагляха в такава степен, че пуснаха някакъв запор, който аз се борих 7 години да го отменя), бяха към 800 000 – т.е. останаха 6 500 000 евро чисто. От тях аз една трета дадох на футболистите и треньорите като награда. Те взеха тогава сред 120 – 150 000 евро всеки според от присъединяване си. Те си вършиха систематизиране – Мъри и помощниците му. Той даде бонус на Косьо, даде бонус на Наско Сираков.
Между другото чест му върша на Наско, че изрично възрази той и Константин Баждеков да бъдат в листата за наградите и това беше морално. Не знам дали за другите клубове важи и дали при тях е по този начин, мисля че не е по този начин. Тоест награди се взимаха единствено от футболистите, треньорите, масажистите, доктори, водачи и така нататък
Около милион дадохме за терена, нямаше по какъв начин да не го направя. Теренът беше в отчайващо положение. Като купихме Левски го оправихме за първи път. Вие помните, че тогава Левски (в края на 90-те години) играеше на Националния стадион, а на стадион „ Георги Аспарухов “ имаше дори пораснали дървета в секторите. Когато ремонтирахме терена се направи система с поливане, отопление, отворихме проход, с цел да могат да влизат коли. Един милион лв. отидоха там. Според Мъри, а и аз бях склонен с него, след присъединяване в Шампионска лига трябваше да има възобновяване. Ние купихме 6 футболисти, за които дадохме към 3 300 000 евро.
За тях е рецензията, за какво там са отишли тези пари?
Вижте, спортно-техническото управление желаеха да бъдат купени тези трима футболисти. Смутиха ме параметрите, които ми оповестиха. Гриша Ганчев тогава ми сподели, че някой желае да ме подведе. Тогава споделих: „ двамата шефове ви командировам с бизнес класа до Бразилия, да отидете да гледате и да напишете отчет и да се подпишете и тогава ще решим какво да вършим “. Тогава Наско не можа да замине, влезе в болница и отпътува единствено Баждеков. Баждеков ми написа отчет – беше съумял да понижи леко изискванията на Жоазиньо.
За Жеан Карлош 900 000 евро и 90 000 евро комисионна на Джери Перейра. За Жоазиньо дадохме 500 000 $ и 50 000 комисионна за 63% от правата, а за Зе Соарес дадохме към 300 000 евро или $ (не помня вече) и 10% комисионна. След това купихме Дарко Тасевски, който сякаш беше свободен сътрудник, само че с обезщетения up-front payment и други отидоха към 200 000 евро. Отделно купихме двама марокански национали. Единият беше Рабех, който беше добър футболист, само че с празна глава. Той струваше към 750 000 евро, а другият беше централен бранител. Бързо ги „ побългариха “ с нашите дашни девойки, с кръчмите и с някои прахообразни субстанции. Реално 3 000 000 отидоха за футболисти.
Борето уреди и купихме рейс за 600 000 чисто нов и горе долу парите свършиха. Може би съм сбъркал, а и школата – ние трябваше да го създадем това общежитие. Децата живееха в мизерни условия, които бяха позор за България, а камоли за Левски! Направихме вид хотел „ 3 звезди “ – със стаи по две кревати, санитарни възли, обзаведени с тв приемници и отопление и безусловно всичко за към 50 деца. Там също отидоха към 800 000. Така че аз нищо не съм взел от Левски, в случай че това е скритият план.
Хората по-скоро желаеха да попитат за 6-те футболисти, за какво тъкмо тези, въпреки че на Жоазиньо беше сполучлив трансфер.
Еми.. само неговият трансфер се получи. Иначе Жеан Карлош, който беше нелош футболист, едвам го продадохме за 500 000 по-късно. Зе Соареш не помня, май че взехме някакви пари за него. За Жоазиньо взехме към 1 000 000. Историята с Рабех е трагикомична – него го продадохме на дагестанците. Подписахме контракта, той се яви на лагера и избяга, откакто обра на Тодор Тимонов джобните, те бяха съквартиранти в една стая. Тогава пристигна да ми реве мениджърът му, няма да го споделям, тъй като той е доста нашумял в този момент, сват е на един огромен политик.
Дагестанците го били заплашвали Рабех, че ще го убият, а при тях няма благосклонност. И мениджърът му идва и ми споделя: „ апелирам ти се, скапе трансфера”! Казах му: „ нищо няма да скапва има ФИФА, УЕФА, да плащат”. Все отново взех решение да се смиля, тъй като не желаех да се карам и се обадих на командващия жандармерията на Мароко, един достоен военачалник, от който аз го купих действително. Той го откри за по-малко от 24 часа и сподели: „ дано да играе в моя тим, аз поемам ангажимент, че ще съумея да го вкарам в пътя и ще успеем да го продадем, като ще ти платим “. И те в действителност след година заплатиха каквото би трябвало.
Продължаваме с въпроси на левскари, които упорстват да ви запитвам за 2007 година. Единият въпрос е обвързван с Вили Вуцов, вторият с Наско Сираков. Нека да стартираме с първият въпрос – кажете ни за какво господин Вуцов имаше толкоз къс престои в Левски, самият той споделя, че това му е огромната болежка като същински левскар, че не е могъл да има късмет повторно.
За мен Вили постоянно е бил авариен вид. В моето схващане той и Петър Хубчев са левскари, които са посочили положителни качества и като треньори. Реших го доста небрежно. Колебаех се, бях в планината на лов, чаках да пристигна един глиган, мисля, че имаше сигнал …. и трябваше да го направя ( с най-хубави усеща към Наско и към Мъри) – най-малко за 21 век най-успешните състезателен шеф и треньор на Левски без всяко подозрение, само че мисля, че бяха към този момент на лимита на привършване в Левски. Болеше ме от извънредно слабата игра на тима през сезон 2007/2008 и изоставането от безконечния зложелател с 16 точки – това е нечувано! След като си бил първенец с купа, купа, играл си в Шампионска лига, купени са 6 класни футболисти.
Говорим за тия години, в които го нямаше Кирил Домусчиев с Лудогорец и с тези фамозни прехвърляния и да изоставаш с 16 точки? Трябваше да взема това решение, тъй като предстоеше дерби на „ Армията “ (това е последният мач на Левски на „ Армията “) и аз си представях по какъв начин ни хващат и ни бият, но ни бият! Защото те играеха доста добре тогава – Стойчо Младенов им беше треньор. Преживял съм такова оскърбление на „ Армията “ в оня мач, в който паднахме с 3:0 и в продължение на половин час не знаех къде съм.
Аз съм доста прочувствен човек, може би външно с този пълен глас и мустаци не наподобявам на подобен, само че що се касае до Левски съм доста прочувствен. Може би от време на време върша и неточности. Не беше добра подготовката, която Вили направи – първите мачове бяха пагубни. Първият мач беше в Сандански, Гонзо изпусна дузпа и паднахме, след това пристигна мачът с Бате Борисов. Но да се върна за назначението на Вили. След толкоз години в Левски – 17, от които 14 съм бил действително на кормилото и съм взимал в решенията. Да, първоначално ги съгласувах с Чорни, само че не е имало случай той да каже „ не”.
Даже си припомням абсурдът в Швейцария с този неповторим съветски футболист Радимов ( когато се бяха напили и идваше полицията) – тогава взех страната на Любко Петрович и го освободихме, само че той беше в действителност неповторим футболист на равнището на Зидан – подобен не е имало в България. Тогава след тази пиянска история Любко ми сподели: „ или аз, или той “! Бяхме в Израел с Чорни и той ме пита какво да вършим и аз му отговорих: „ да си отпътува “! И по този начин стана. Не скърбя, по този начин е било писано.
Продължавам да почитам Вили, другари сме, починалият Иван Вуцов също. Навремето си припомням, аз вървях да приказвам с Вуцов да вземем Херо и той трябваше да се отдръпна от националния тим и да пристигна в Левски.
Каква е истината за Наско Сираков и неговото сафари през лятото на 2007 година – по време на мачовете с Тампере?
Истина е, че беше на сафари. Аз бях доста сюрпризиран – също съм ловджия и това ми е единственият недостатък (смее се). Той ми заяви, че отпътува на сафари и моята първа реакция беше: „ чакай, ние играем “?. Той ми отговори: „ Е, тия финландци…”, обаче видяхте какво стана. Истина е това, да – няма по какъв начин да кажа „ не”. Не съм подобен вид човек, постоянно съм се отнасял с почитание.
Вижте, функционалността на Наско беше доста забавна. Той нямаше обвързване да стои на бюро, да чете някакви книжа, да подписва, да чете. Неговата функционалност беше като морална опора на Мъри, почит на футболистите, почит на съблекалнята и неговото натъртено око. Той е футболен човек и несъмнено схваща футбола като тактичност и тактика. Какво са си говорили аз в никакъв случай не съм се бъркал, както и във връзка с школата. Истина е, че последната година на взаимната работа на Наско с Мъри той престана да се появява на Герена.
Аз съм го молил, Мъри ми е подсказвал: „ дано да се появи “… Отчитайки днешните дадености мога да кажа, че съм стоял зад Наско, подкрепял съм го и с каквото мога да оказа помощ съм отсреща. Не му е леко и на него – чухме се неотдавна и ми сподели, че в този момент схваща какво ми е било на мен.
Ситуацията в Левски надалеч не е розова, тя става още по-сложна от обстоятелството, че Петър Хубчев желае да съди Левски за неизплатени суми…
Има хора и хора. Аз примерно се чудя за какво Васил Божков не опрости дължимите му пари. Aз да вземем за пример опростих задълженията – дадох дума и това е, за какво би трябвало да тежат? Не желая препоръки да давам, само че поради обстановката може би Хубчев би трябвало да направи компромис. Все отново има всякакви хора, всякакви идеали. Формално има право. Има и решение, доколкото разбрах, а това е и сериозен проблем за лицензирането, въпреки че Левски надали ще играе в шампионатите, в случай че не вземе купата..
Нека да разясняваме така наречен „ казанска афера”. Какво си спомняте за този миг и за тези четиримата, които отпътуваха за Казан? Какво стана тогава?
Вижте, след последната ни купа влязох в една дупка, в която всичко беше циклично – зима/лято – зима/лято. Идва спиране, трябваше да се мисли за селекция, а парите започнаха да понижават. Истината е, че бях жертва на огромна машинация, поръчана от българи и осъществена от ръководителя на един клуб (говоря едно към едно), които търсиха реванш за това, че изгубиха купата 2009 година, обвинявайки ме, че надали не аз съм купил техните футболисти да играят симулативно. Това е мач на националния стадион – май 2009 година когато Гонзо и Йовов се контузиха. Бихме 2:0 и станахме първенци.
Това беше една машинация, осъществена съвършено. Първо получихме питане публично в клуба от Рубин Казан. Рубин беше новоизгряла звезда и аз не познавах президента им. Бил съм в борда на Европейската футболна асоциация, бил съм преди този момент и в европейския клубен конгрес, бил съм в „ Г 13 “ и познавах ръководителите на водещите съветски клубове, само че Рубин го нямаше дотогава. След което пратиха покана за тези футболисти. Срещнах се с съветския дипломат, написах писмо да им бъдат издадени незабавно визи. Издадоха им визи. Пътуваха дружно с Баждеков и Галя. Бяха посрещнати като ВИП посетители с мерцедеси, настаниха ги в 5-звезден хотел в Москва, направиха им медицински прегледи. Бях жертва на машинация!
Всичко за ваша сметка?
Да. Идеята беше първо да бъда злепоставен, което почти съумяха и второ тези четирима основни футболисти да не вземат участие в дербито, което те го взеха и какво от това? Литекс стана първенец. Не се гордея с това. С българските поръчители не съм се занимавал, само че съветските реализатори си получиха заслуженото. Като компенсация в един беларуски уебсайт беше оповестен диалог за уредени мачове. Това беше жест от една огромна съветска работа към мен като отплата. Ставаше дума за една гнусна мрежа от уредени мачове, черно тото и така нататък
Друг въпрос, който вълнува почитателите на Левски, са задълженията на тима. Кога са почнали да се образуват и има ли това общо с годините, когато е строено общежитието и градежа на козирката на Герена?
Строежът на бранш „ А” беше в немалка степен случка. Аз доста тежко го претърпях. Истината е, че ние започнахме градежа, т.е. бутнахме остарялата естрада, която е именита и е строена с национални пари – не държавни, а национални пари. Бяха поети задължения на най-високо равнище, които не бяха изпълнени. Да не приказваме, че първият реализатор “Главболгарстрой Холдинг” АД едно приказва, друго направи. Пусна фактури за нещата, които беше направил, които съгласно мен бяха доста надути. Така че за този дълг аз мога да нося морална отговорност. След това не. Ние бяхме добре данъчно, всичко си плащахме. Но го направихме въпреки всичко за хубаво, а общежитието няма нищо общо.
Дълговете стартират от бутането на бранш „ А “?
Да, само че от тези 20 000 000 приказваме за 4-5 милиона.
Останалото от футболисти, заплати и треньори?
Не, вторият дълг е към „ Магистрали Черно море”, които пристигнаха безплатно и го довършиха, най-малко го пуснаха в употреба. Нещо, което се заплаща, само че доколкото знам не доста. Беше случка бранш „ А “ – можеше и да не го вършим.
В последна сметка то беше обвързвано със 100 годишнината.
Повтарям, бяха поети задължения на най-високо равнище. Това, което най-високото равнище беше поело като ангажимент го извърши, а тези, които трябваше да го осъществят се извъртяха. Това е което мога да кажа. Не желая да приказвам повече, само че в случай че реша мога да приказвам.
След вас се изредиха доста притежатели на Левски, споменахме към този момент господин Божков. Какво е вашето мнение, за какво по този начин, има ли напън на страната кой да ръководи Левски?
Аз мога да приказвам за себе си. Аз го взех с готовност да, заставен от събитията. Никога не съм бил толкоз лековерен, въпреки всичко минавам за приблизително образован човек да си дам сметка, че мога самичък да понеса тежестта. Обстоятелствата бяха такива, че нямаше различен избавителен вид.
Иначе Левски щеше да се окаже 2004 година на същото състояние, на каквото е от няколко години. Искам да напомня, че когато го взех върнах Наско, договорих се с Мъри, че поема след края на шампионата тима и подредих на Баждеков да извика тима и да им изясни известно, че ерата Чорни свърши и към този момент Тодор Батков е Майкъл Чорни. Той не е подобен милиардер и в случай че обичат заплатите с 50% надолу. Няма да не помни – аз не съм участвал на това събитие, само че Баждеков събира тима, пита ги има ли въпроси и Топузаков го пита: „ какви въпроси? “ – идва, подписва и по този начин всички подписаха. Така паднаха разноските за заплати, а те са лъвският къс в един клуб – към 60% от всички разноски.
Като се заговорихме за финансиране – какво би трябвало да бъде финансирането на един футболен клуб от един човек или от страната?
Не, това е сбъркан модел. Големият проблем в България е, че има доста ниско платежоспособно търсене на атракцията, услугата или манията наречена футбол. Много ниско равнище на билетите – 10 лв. е смешно при 20 евро най-малко съпоставено с Европа. Иначе нашите цени съпоставени с цените в Европа са едни и същи – храна, бензин, всичко. Освен това има извънредно ниски цени на телевизионните права, това е огромният проблем. Ако желаеме да поддържаме удовлетворително равнище на клубния футбол ние би трябвало да привличаме положителни чужденци, които костват пари. Реално без бащица няма по какъв начин да стане. Включително и за Лудогорец се отнася – аз не съм приказвал с Домусчиев, само че при всички състояние неговата персонална калкулация е сходна на моята, даже и повече. Въпреки че игра два пъти Шампионска лига, игра няколко пъти в Лига Европа, която в този момент е почти добре платена, по мое време не даваха никакви пари.
Кажете ни какво се случи с мача Левски – Славия през 2013 година и за какво си развалихте връзките с Георги Петков?
Мачът със Славия беше един от тези, в които Господ ти обръща тил. Славия нямаше предпочитание да ни вкара гол, ние сами си го вкарахме. И неслучайно трима от футболистите в Славия реваха в съблекалнята, левскари са и знаем кои са имената им, само че по този начин е Господ ти обръща тил. Петков беше неповторим вратар, той направи мача на живота си и хвана невероятни топки, само че по този начин е Господ ти обръща тил.
Какво значи да си развалим връзките с футболист. Аз с всички футболисти съм бил честен. В продължение на 2 години основни играчи на Левски настрана от контракта, който имаха в клуба, имаха и лични контракти с мен. Един образец имаше при тях, по който аз им плащах от джоба си. В продължение на 2 години Георги Петков беше най-високоплатеният футболист на Левски.
Това значи, че аз съм оценявал качествата му по достолепие. След злощастния мач със Спортинг Лисабон 5:0 в действителност изгубих доверие в него. Не съм споделил обаче, че няма да пази. Не е имало случай за толкоз години да споделям кой ще играе или не. Не съм определял тактиката и тактиката на тима. Не дай си Боже да кажа: „ айде този мач да го дадем “ – това при мен не се е случвало, кълна се в децата си. За мен името на патрона и клуба са нещо свято. Не съм се карал с Георги Петков, само че това с проявлението на мустака в действителност беше грозно.
Ако беше се осъществила договорката с „ Газпром “, щяхте ли да останете в Левски и вторият въпрос още веднъж е обвързван с това – дали някой ви е принудил да напуснете или непринудено го направихте?
Сделката с „ Газпром “ беше контрактувана с здрависване и обятия. Това се случи в централата на „ Газпром “ в Москва и в наличието на двамата ръководители на „ Газпром “. Сделката беше за спонсорство за 5 години по 4 200 000 евро на година, плюс остана да мислят (тогава строяхме трибуната или щяхме да почваме да я строим към този момент не си спомням) да дадат още 5 000 000 евро да ни оказват помощ за градежа. Изрично споделих, че стадионът ще се споделя „ Арена Газпром – Георги Аспарухов”. Просто Георги Аспарухов е нещо свято и не се пипа.
След като се прегръщахме им споделих, че сега, в който тръгне да се работи, с цел да удостоверявам съпричастност ще трансферира и безплатно пакет от 20-30%. Тогава „ Газпром “ сложиха категорично изискване – стартираме сега, в който започва строителството на Южен поток. Знаете какво се случи. Така че аз имах необикновен претекст да се случи договорката. Даже бях зает по юридическата работа по сухопътния сектор, който извършихме съвършено, той беше безусловно квалифициран. Дори помогнах и за морския сектор, само че други сили взеха решение, че това не би трябвало да се случи и в този момент осъществихме Балкански поток за сметка на България, в действителност продължение на Турски поток. Не желая да разясня.
Защо се стигна до обстановката Левски да има толкоз огромни задължения?
Последните няколко години бяха изтезание, защото започнах да изпитвам съществени финансови проблеми. Отборът не вървеше и потеглиха да се натрупат задължения. Обърнахме се за помощ към почитателите и те откликнаха. Включително се стигна до разновидността да трансферирам безплатно мои акции против равноценност като подаяние. Имаше Разправии с КФН дали това не е прикрито обществено предложение. Бях решил за себе си да се отдръпва, само че не се случи както трябваше – най-малко да вземем купата в Бургас.
Така или другояче аз съм чист пред съвестта си – каквото можах помогнах и каквото имах дадох. Шест пъти станах първенец с Левски, от които 5 пъти настоявам, че съм бил отпред на тима – 2001, 2002, 2006, 2007, 2009 година. Шест пъти купа, три пъти Супер купа, Шампионска лига, четири пъти група в Лига Европа, дай Боже на всеки. Така че виждам хората с намерено чело, не преставам да обичам Левски. Просто се върнах там, където са стотици хиляди, които обичат и поддържат клуба.
Как виждате бъдещето на Левски?
Не е розово и явно нещо би трябвало да се направи с задълженията. Трябва да се продължи с дейното търсене на съществени спонсори с дълготрайни контракти. Трябва да се пести и виждам, че пестят. При цялото ми почитание към Наско на него му е доста мъчно и може би би трябвало да откри сериозен дирек, който да влезе. Получавайки някакъв пакет да влезе и да извършва моята роля или ролята на Чорни, ролята на Киро, ролята на Младен в Славия, дайте да си приказваме истината. Ролята на ТИМ във Варна. Без това в България не може.
Те не останаха вложители, вие ги изброихте всички.
Би трябвало да се намерят. Би могло да се намерят.
Отпада ли разновидността с акции на почитатели като опция?
Не, всичко е допустимо. Аз пуснах духа от бутилката, обявявайки че ще дам 10% на почитателите и им ги дадох. Реално дадоха ги тези, на които аз ги трансферирах, само че това беше изискване. Видя се, че няма по какъв начин да стане. Аз съм един от почитателите, които са към 80 души или 200 души едната група и другата група хората, които дадоха тия 3 – 4 млн. Вижте процентно – любовта към Левски са стотиците хиляди, които всеки с каквото може оказва помощ и ще оказва помощ. Аз съм уверен.
Какво бихте желали да кажете на хората в България, на почитателите на Левски, на почитателите на футбола?
Вижте, Левски е може би най-голямото, което сплотява най-вече хора (може би след родината, химна, знамето) при цялото ми почитание към другите клубове. Второ футболът е феномен, който го има и ще го има. Убеден съм, че Левски ще го има! Колкото се отнася до днешния ден на България мисля, че въпреки всичко би трябвало да сме оптимисти и желая да прикани всички жители на България, които имат изборни права, в това число и тези, които са в чужбина, да създадат изпитание даже да пътуват 1000 – 2000 км по безкрайните пътища на Америка, на Канада и да се включат да вземат участие в тези избори. Нека да гласоподават – не желая да пропагандирам да се гласоподава за никой, само че с цел да има оптимизъм в България би трябвало да упражним изконното си право да гласуваме макар компликациите, които политиците сътвориха.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ