Тодор Батков пред Nostrabet: Не виждам как клубове в България ще станат работещи корпорации
Бившият притежател на Левски, Тодор Батков, даде извънредно изявление за уеб страницата Nostrabet.com. Адвокатът се върна към дните си отпред на „ синия “ клуб, с цел да опише за някои от славните и не толкоз славните моменти на столичния гранд. Той изрази вярата си, че клубът още веднъж ще тръгне напред и ще се стабилизира финансово след идването на нов вложител.
Батков поговори и за тематиката по отношение на моделът „ бащица “, който от десетилетия наред е единствената опция за съществуването на съвсем всички клубове в страната. Бизнесменът начерта опциите за основаването на работещи корпорации от футболните клубове у нас, само че призна, че вероятността това да се случи е доста дребна.
Здравейте, господин Батков! Живеем в една пандемична и необикновена конюнктура от над 12 месеца насам. Как Ви се отрази на вас обстановката?
Не ми се отрази добре. Имам здрава душeвност, само че няма да скрия, че бях много обезпокоен. Взех някои ограничения, събрах цялото семейство, купихме муниции и се качихме на Витоша. Децата обаче не устояха дълго в това състояние. Това е огромно тестване за всеки жител, за бизнеса, за администрация. Отидоха си без време някои мои другари.
В здравословен проект – мислех, че няма да ме хване, само че го изкарах през октомври. Помогна ми ново лекарство – ивермектин. Три дни бях в едно неприятно положение, само че го изкарах леко. Всички у нас го изкараха, с изключение на дребната ми щерка. Всичко обаче мина наред. Надявам се, че тази пандемия ще е урок за нас. Унесени в забързаното всекидневие ние подценихме здравните опасности на нашето време. Не бяхме готови в нито един аспект. Справихме се обаче.
В бизнес проект нещата не са положителни. Има разлика в работата и в приходите. Надявам се обаче, че ще се оправим. Сферата на услугите беше най-засегната, ние имаме клиенти в този бранш. За самоосигуряващите се персони като мен съвсем нямаше работа. Производствената сфера не беше толкоз наранена, само че ние сме страна, която съвсем не създава, а единствено внася. Дори за обикновеното изхранване на популацията подвластен от импорт и бяхме на ръба от това да изпаднем в грамаден недостиг на артикули от първа нужда. Това е тъпо, защото постоянно сме били земеделска страна, от епохи насам. В момента произвеждаме само същото количество зърнени култури и слънчоглед, което не е добре.
Да погледнем към футбола у нас. Видяхме смяна на тактиките в работата на много клубове, във връзка с налагането на повече български играчи. Ще продължи ли тази наклонност?
Би трябвало, тъй като се вижда, че доста от тимовете, които разчитат на чужденци, не реализираха по-добри резултати спрямо клубовете, които използваха родни играчи. Виждате резултата от потреблението на прекалено много чужденци в огромните тимове – един народен тим, който е кръгла нула във връзка с качеството и резултатите. В един миг се чуди човек защо го вършим това? Да, Лудогорец и ЦСКА играха в групите на европейските шампионати, само че какво от това? Самите притежатели, когато теглят чертата, постоянно са на минус.
Пътят би трябвало да минава през ядро от млади играчи, излязли по опция от школата на съответния клуб, а към тях към този момент да се прибави някои или различен чужденец със съществени качества. Много се надявах да видя нещо сходно в Левски. Имаше подобен миг при започване на сезона, откакто Божков спря финансирането, само че в един миг бяха купени 4-5-ма чужденци, които бяха доста съмнителни. Да не приказваме за такива като Насиру Мохамед, който се чудя по какъв начин е попаднал в Левски. Това е смешна работа, изключително като имаме поради, че вземаше заплата от 15 хиляди евро на месец. Това са далавери на управлението и мениджъри. Това са 30 хиляди лв., без този състезател да прави нищо на терена. Не бива по този начин да се прави, до момента в който даваме очаквания на родните си гении, а по-късно не даваме късмет на съвсем нито един от тези момчета да се покаже.
Левски е първенец по играчи в efbet Лига. Във всеки тим в елита имаме играчи. В Черно море има 5-6-ма играчи, които са почнали от Левски. Същото е с ЦСКА.
Финансовото състояние наподобява, че ще се стабилизира в Левски. Може ли това да секне позитивната наклонност за налагане на родни фрагменти?
В момента чужденците в действителност се поизчистиха. Да вземем братя Цоневи, за които малко на брой хора знаят през какви премеждия са минали. Разговарях с татко им, когато още бяха юноши, откакто той беше скитал из Европа с тях, с цел да има откри тим. Питах го за какво унищожава гения и вероятността на децата си? Сподели проблемите си, които бяха чисто житейски и изцяло разбираеми. Той ги върна в Левски, а ние осигурихме квартира в София за цялото семейство, която ние плащахме, открих и работа на майката в една от моите компании. След това те станаха пълнолетни, не им се даваше късмет и те отлетяха, с цел да би трябвало в този момент да ги връщаме назад. Същото е с Живко Атанасов. Не се прави по този начин.
Нещата в този момент ще са в ръцете на Наско. Надявам се, че той е осъзнал къде е истината. Искам да напомня най-успешните времена на Левски през 21-ви век, които бяха под мое управление. Наско и Мъри поеха юздите през 2004-та, оповестиха тригодишен проект, който беше действителен, а не цялостен с измислици. Фундаментът беше формиран от 8-9 деца от школата. Мъри имаше 0 дни стаж като треньор, пристигна и ми сподели, че тези деца свършват с школата и идват в първия тим и разгласи за кои позиции ще търсим играчи. В придвижване запълнихме тези позиции с Лусио Вагнер, Томашевич, Ричи и Седрик Бардон. Ето ти го гръбнака. Децата израснаха около положителни играчи. Да, имаше гафове, само че ги изтърпях и нещата се получиха, тъй като е нужно време, самообладание и работа.
Какво се обърка след отпадането от Тампере през 2007-а година? Колко мъчно е да задържиш тези мощни представяния години наред?
През 2007-а година имахме превъзходен тим, който обаче беше на лимита. Мъри беше изстискал максимума от играчите. Футболистите желаеха да си пробват шанса в по-големи тимове и да завоюват повече пари. Давахме им положителни награди и заплати, само че желанието им беше обикновено. Мъри изиска нови играчи на избрани постове. Тасевски, да вземем за пример, го наблюдавахме много време и имахме съмнения, само че през 2007-а го взехме. Не съм избирал нито един футболист персонално аз.
Мачът с Тампере беше разтърсващ. Крещях доста на футболистите след мача във Финландия, тъй като откакто завърши дуелът видях по какъв начин техните играчи си отиват вкъщи на колела. В същото време нашите звезди и герои си бяха накупили скъпи коли. Трудно ми е да обясня нещата, само че е реалност, че потегли всичко надолу. В интернационален проект може да се случи нещо такова, само че във вътрешното състезание сривът беше непонятен. Недопустимо беше ЦСКА да ни вземе купата с 16 точки задатък, при такава селекция. Затова освободих Наско и Мъри, с най-хубави усеща. Мъри беше най-хубавият треньор на Левски за 21-ви век, само че евентуално имаше миг на привършване. Виждаме, че това може да се случи и на най-големите треньори в света. Това е обикновено и важи за всяка сфера на живота. Той по-късно направи взрив с Астана и в случай че в действителност приказват със Сираков и Мъри се завърне, то това ще е ужасно.
Лудогорец понастоящем извършва ролята на хегемона в родния футбол, само че даже там имаме оттегляне на европейския фронт. Колко пречи българската реалност на задържането на равнището на един тим?
Президентите на тези клубове нормално са хора, които имат свои странични бизнеси, посредством които финансират футболните си инициативи и е обикновено там да отпътува не дребна част от времето им. Клубът се ръководи ежедневно от други хора и по тази причина, в един или различен смисъл, ние президентите сме заложници на тези управници. Грешките в прехвърлянията не са такива на президентите, тъй като не са те тези, които довеждат футболистите.
Българската реалност внезапно се разграничава от тази на огромните футболни страни по доста критерии. Говорим за образование, морал, места, които оферират всевъзможни изкушения, които у нас са доста елементарно налични. Когато вземеш футболисти, които идват от страни, в които не са имали толкоз елементарен достъп до тези удоволствия, и им дадеш задоволително пари, то нещата излизат отвън надзор. Така се похабяват гении, побългаряват се.
Не мога да ти обясня какъв брой нерви ми е коствал един Гара Дембеле, който беше наказан за ръководство на МПС след приложимост на алкохол. Колко пъти съм го спасявал, откакто са ми се обаждали по нощите. Всичко това в случай, че той все се возеше в колата на мой човек, който го охраняваше от самия него. Това не е обикновено. Голяма част от футболистите, даже да имат качествата, им липсва професионализъм, навиците, спазването на режим и други На второ място, те се подават доста елементарно на всички изкушения на действителността. Имаше двама мароканци, които залетяха по опиатите, наред с останалите изкушения. Спрях спецакция в Перник, с цел да си взема футболиста, преди да го спипат. Това е ситуацията, за жалост.
Споменахте сумата от 46 милиона лв., която персонално сте вложили в клуба...
Това беше сумата, да. Доволен съм, че тогава имахме някои сполучливи изходящи прехвърляния, присъединяване в Европа, както и спонсорство от М-Тел, които осигуряваха много от средствата. Аз персонално не давах всичко, само че условно казано съм дал към 50% от средствата от личния си джоб. Гара Дембеле, да вземем за пример, продадохме за 2.5 милиона, от които чисти останаха към 2 милиона, откакто се издължихме на Локомотив Пловдив. Тези пари бяха изхарчени стремително, откакто влязоха в касата.
Как може да бъде преодолян моделът „ бащица “ в родния футбол?
Първо би трябвало да се акцентира на построяването на мултифункционална база. Стадионите би трябвало да станат средища, в които да не се стича аудитория един път на 2 седмици за семействата, а да се стичат хора всекидневно. Трябва да станат търговски обекти. Да се построи бизнес център, състезателен мол, музей на клуба. Това допускам е заложено в бизнес проекта на вложителя, който вероятно ще пристигна в Левски.
На второ място, би трябвало да се създаде марката по съвременен метод. Няма по-скъпа комерсиална марка в България от „ Левски “. Тя е покрай сърцето на половината население в нашата страна и е доста по-лесно да накараш някого да купи нещо с марката „ Левски “, от което и клубът да вземе своя дял.
На трето място – нужна е решителна смяна в школата. Тренировъчни способи, база, повсеместен метод на подготовка. Имам другар, чийто наследник е в спътник на „ Ла Масия “. Като ми описа за какви тренировки става въпрос, аз напряко се хванах за главата, разликата е стряскаща. Това също не е обикновено. Нужна е физическа подготовка, оздравителен център, хранене, самостоятелна работа с играчите и така нататък Нищо от това не се случва тук, а единствено по този начин може да се построи първокласен артикул, който най-малко да е на равнище за родния шампионат.
Четвъртото е обвързвано с излизането от дупката на бедността. Футболът у нас е жертва на доста ниския витален стандарт. Да вземем билетите за образец. По мое време ги даваха по 2-3 лв.. Това е смешно, билетът за кино е 8 лв.. С Баждеков бяхме в Манчестър Юнайтед през 99-та, с цел да забележим корпорацията на този клуб. Перо номер 1 бяха телевизионните права, перо №2 – билетите, перо № 3 – мърчъндайз и перо №4 – евротурнирите. Средната ръка клубове също съумяват да печелят добре от продажба на футболисти. Там бащица няма. Там е конкуренция и предизборна борба, с цел да се стане президент. Барселона, Валенсия, Реал – там има предизборна акция, сходна на тази у нас в политиката. Ще ми се да се случи нещо сходно тук, само че нямам доверие да стане.
Защо в България не се взема поради юношеската школа като способ за прехрана на клуба?
Няма база, няма фрагменти и няма търсене – скаутството е на доста ниско равнище. На всичко от горната страна децата към този момент не ритат толкоз, както преди. Помня по какъв начин нямаше ден, в който да не ритаме, без значение от времето. Сега липсва това увлечение, не ги виждам децата да ритат. Тогава скаути идваха да ни вземат от часовете по физическо. Сега всичко се е вторачило единствено в телефоните си.
Има ли заплаха футболът, даже и в международен мащаб, да загуби от известността си и приходите си?
Има такава заплаха, фактически, би трябвало да се направи нещо по въпроса. Суперлигата беше въпрос, който се разясняваше още по мое време, само че тогава успявахме да го тушираме. Сега обаче избухна. УЕФА и ФИФА съумяха да реагират брутално и вярно. Останаха единствено 3 клуба, отцепници. Те обаче са прави сами за себе си, тъй като там се влагат големи средства, техният артикул ангажира 90% от зрителското внимание и носи парите за всички. Разходите там също са големи – вижте заплатите на Роналдо и Меси, тези пари би трябвало да се вземат отнякъде. В същото време евротурнирите носят смешни пари. По мое време спечелилият в ШЛ вземаше към 50 милиона евро, това е нищо, смешно е. По-малките клубове обаче получиха положителни пари, които се преразпределяха.
Малките страни подкрепихме Платини, който да смени Йохансон отпред на УЕФА, с цел да направи промени във формата на евротурнирите и да ги комерсиализира. Тогава започнаха да се заплащат действителни пари, които най-малко ти възвръщат разноските по пътуванията. Ако стигнеш до плейоф, то получаваш съществени пари. Дори да влезеш в Лига Европа, вземаш 2 милиона. Накрая на шампионата отново се разпределяха някакви пари, с цел да може всички да вземат още 40-50 хиляди евро. Идеята за Суперлигата е егоистична, само че всеки си гледа в личната паница.
Ще има ли още промени в европейските шампионати, които да ни приближат към „ легална “ Суперлига?
Ще има, духът от бутилката към този момент е пуснат. Все повече се изолират дребните футболни народи. Вижте Лигата на Конференциите. Пак се затваря вратата за дребните клубове към ШЛ, а към този момент и към Лига Европа. Това важи и за нас. С нашия коефициент единствено Лудогорец е вярата да се класират най-малко в Лига Европа.
Видяхме забавни събития в последните седмици по етажите на БФС. Как ще коментирате завръщането на Борислав Михайлов?
Една от отличителните черти на мъжа е, че той има мъжко държание. След като си сподели „ потеглям си “, то това е. Нищо персонално към Боби. Навремето му помогнахме уверено да стане президент. Малцина знаят, че тогава работех в конструкция, наречена Европейски клубен конгрес, която е към УЕФА. Бях извикан от изпълнителния шеф на УЕФА, който ми сподели, че те нямат нищо срещу тогавашния президент, Иван Славков, само че той е изключен от Спортното гише, надлежно няма право да оглавява федерацията. Предстоеше ни Конгрес и шефът ме подкани да помислим по тематиката, защото щяха да последват наказания.
Тогава три пъти вървях при Батето. Последният път беше в хотел „ Хилтън “, където му споделих, че би трябвало да се отдръпна и да стане почетен президент. Той отхвърли и аз му отвърнах, че Левски ще поддържа Боби. Няма нищо постоянно в природата. Нека да отстъпи в този момент Боби. Дали ще е Бербатов, дали Иво Ивков, който апропо е доста кадърно момче, с огромен стаж като състезателен правист, в това число в структурите на УЕФА. Трябва да има някаква смяна обаче.
Винаги съм гледал на футбола като занимание, обич и опция – да дам на обществото част от моя триумф. Не бива футболът да е прехранване и то чиновническо такова. Всяко нещо с времето си.
Представлява ли Бербатов същинска опция? До него стоят имена като Мартин и Стилиян Петрови..
Действително те бяха една група от страхотни футболисти, със страхотни кариери. Много е значим екипът, който седи зад тях. Хора, които да внесат новите хрумвания и визии. Тях не ги виждам и е добре първоначално да ги покажат и тях. Не са малко футболистите, които след края на дейната си кариера не стават за нищо. Дано не се случи при тях. Промяна обаче е нужна.
Доколко пречи политизирането на футбола?
Определено пречи в огромна степен и футболът би трябвало да бъде държан надалеч от политиката. За жал обаче, поради личността на досегашния министър председател, това не се случи. При него, заради присъщи особености, с цялото ми почитание, всичко трябваше да зависи от него. Това не е добре. Не желая да встъпвам в елементи, само че няма клуб, който да не е подвластен от тази скица.
За край на диалога ни, господин Батков – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на 2021-а година?
На първо място, нека се проведат почтени избори за нов парламент и да се избере работещ кабинет, който да подхожда на вътрешното разбиране на гласоподавателите. Трябва да имаме един работещ парламент. В последните 10 години законодателството беше направено по доста противоречив метод, цялостен с лобизъм, несръчност, всичко по конюнктурни аргументи.
На второ място, нека страната влезе в ролята си на прислужник на народа, а не противоположното и най-сетне да се отлепим от дъното във връзка с стандарта на живот. Срам е, че Румъния към този момент ни изпревари и то с доста. 2007-а година бяха зад нас. Дано децата ни се върнат, и това е доста огромна болежка за мен. Ако не успеем да върнем нормалността в страна ни и да им помогнем, то те няма да се върнат и ние ще продължим да вливаме свежа кръв в непознати народи.
В персонален проект поисквам да съм здрав, децата ми да са здрави и да приключват образованието си. Имам настрана и едни мои капиталови планове, които желая да мръдна над мъртвата точка. Разбира се, най-после, желая Левски да се оправи, едно от най-важните неща.
Източник:
Батков поговори и за тематиката по отношение на моделът „ бащица “, който от десетилетия наред е единствената опция за съществуването на съвсем всички клубове в страната. Бизнесменът начерта опциите за основаването на работещи корпорации от футболните клубове у нас, само че призна, че вероятността това да се случи е доста дребна.
Здравейте, господин Батков! Живеем в една пандемична и необикновена конюнктура от над 12 месеца насам. Как Ви се отрази на вас обстановката?
Не ми се отрази добре. Имам здрава душeвност, само че няма да скрия, че бях много обезпокоен. Взех някои ограничения, събрах цялото семейство, купихме муниции и се качихме на Витоша. Децата обаче не устояха дълго в това състояние. Това е огромно тестване за всеки жител, за бизнеса, за администрация. Отидоха си без време някои мои другари.
В здравословен проект – мислех, че няма да ме хване, само че го изкарах през октомври. Помогна ми ново лекарство – ивермектин. Три дни бях в едно неприятно положение, само че го изкарах леко. Всички у нас го изкараха, с изключение на дребната ми щерка. Всичко обаче мина наред. Надявам се, че тази пандемия ще е урок за нас. Унесени в забързаното всекидневие ние подценихме здравните опасности на нашето време. Не бяхме готови в нито един аспект. Справихме се обаче.
В бизнес проект нещата не са положителни. Има разлика в работата и в приходите. Надявам се обаче, че ще се оправим. Сферата на услугите беше най-засегната, ние имаме клиенти в този бранш. За самоосигуряващите се персони като мен съвсем нямаше работа. Производствената сфера не беше толкоз наранена, само че ние сме страна, която съвсем не създава, а единствено внася. Дори за обикновеното изхранване на популацията подвластен от импорт и бяхме на ръба от това да изпаднем в грамаден недостиг на артикули от първа нужда. Това е тъпо, защото постоянно сме били земеделска страна, от епохи насам. В момента произвеждаме само същото количество зърнени култури и слънчоглед, което не е добре.
Да погледнем към футбола у нас. Видяхме смяна на тактиките в работата на много клубове, във връзка с налагането на повече български играчи. Ще продължи ли тази наклонност?
Би трябвало, тъй като се вижда, че доста от тимовете, които разчитат на чужденци, не реализираха по-добри резултати спрямо клубовете, които използваха родни играчи. Виждате резултата от потреблението на прекалено много чужденци в огромните тимове – един народен тим, който е кръгла нула във връзка с качеството и резултатите. В един миг се чуди човек защо го вършим това? Да, Лудогорец и ЦСКА играха в групите на европейските шампионати, само че какво от това? Самите притежатели, когато теглят чертата, постоянно са на минус.
Пътят би трябвало да минава през ядро от млади играчи, излязли по опция от школата на съответния клуб, а към тях към този момент да се прибави някои или различен чужденец със съществени качества. Много се надявах да видя нещо сходно в Левски. Имаше подобен миг при започване на сезона, откакто Божков спря финансирането, само че в един миг бяха купени 4-5-ма чужденци, които бяха доста съмнителни. Да не приказваме за такива като Насиру Мохамед, който се чудя по какъв начин е попаднал в Левски. Това е смешна работа, изключително като имаме поради, че вземаше заплата от 15 хиляди евро на месец. Това са далавери на управлението и мениджъри. Това са 30 хиляди лв., без този състезател да прави нищо на терена. Не бива по този начин да се прави, до момента в който даваме очаквания на родните си гении, а по-късно не даваме късмет на съвсем нито един от тези момчета да се покаже.
Левски е първенец по играчи в efbet Лига. Във всеки тим в елита имаме играчи. В Черно море има 5-6-ма играчи, които са почнали от Левски. Същото е с ЦСКА.
Финансовото състояние наподобява, че ще се стабилизира в Левски. Може ли това да секне позитивната наклонност за налагане на родни фрагменти?
В момента чужденците в действителност се поизчистиха. Да вземем братя Цоневи, за които малко на брой хора знаят през какви премеждия са минали. Разговарях с татко им, когато още бяха юноши, откакто той беше скитал из Европа с тях, с цел да има откри тим. Питах го за какво унищожава гения и вероятността на децата си? Сподели проблемите си, които бяха чисто житейски и изцяло разбираеми. Той ги върна в Левски, а ние осигурихме квартира в София за цялото семейство, която ние плащахме, открих и работа на майката в една от моите компании. След това те станаха пълнолетни, не им се даваше късмет и те отлетяха, с цел да би трябвало в този момент да ги връщаме назад. Същото е с Живко Атанасов. Не се прави по този начин.
Нещата в този момент ще са в ръцете на Наско. Надявам се, че той е осъзнал къде е истината. Искам да напомня най-успешните времена на Левски през 21-ви век, които бяха под мое управление. Наско и Мъри поеха юздите през 2004-та, оповестиха тригодишен проект, който беше действителен, а не цялостен с измислици. Фундаментът беше формиран от 8-9 деца от школата. Мъри имаше 0 дни стаж като треньор, пристигна и ми сподели, че тези деца свършват с школата и идват в първия тим и разгласи за кои позиции ще търсим играчи. В придвижване запълнихме тези позиции с Лусио Вагнер, Томашевич, Ричи и Седрик Бардон. Ето ти го гръбнака. Децата израснаха около положителни играчи. Да, имаше гафове, само че ги изтърпях и нещата се получиха, тъй като е нужно време, самообладание и работа.
Какво се обърка след отпадането от Тампере през 2007-а година? Колко мъчно е да задържиш тези мощни представяния години наред?
През 2007-а година имахме превъзходен тим, който обаче беше на лимита. Мъри беше изстискал максимума от играчите. Футболистите желаеха да си пробват шанса в по-големи тимове и да завоюват повече пари. Давахме им положителни награди и заплати, само че желанието им беше обикновено. Мъри изиска нови играчи на избрани постове. Тасевски, да вземем за пример, го наблюдавахме много време и имахме съмнения, само че през 2007-а го взехме. Не съм избирал нито един футболист персонално аз.
Мачът с Тампере беше разтърсващ. Крещях доста на футболистите след мача във Финландия, тъй като откакто завърши дуелът видях по какъв начин техните играчи си отиват вкъщи на колела. В същото време нашите звезди и герои си бяха накупили скъпи коли. Трудно ми е да обясня нещата, само че е реалност, че потегли всичко надолу. В интернационален проект може да се случи нещо такова, само че във вътрешното състезание сривът беше непонятен. Недопустимо беше ЦСКА да ни вземе купата с 16 точки задатък, при такава селекция. Затова освободих Наско и Мъри, с най-хубави усеща. Мъри беше най-хубавият треньор на Левски за 21-ви век, само че евентуално имаше миг на привършване. Виждаме, че това може да се случи и на най-големите треньори в света. Това е обикновено и важи за всяка сфера на живота. Той по-късно направи взрив с Астана и в случай че в действителност приказват със Сираков и Мъри се завърне, то това ще е ужасно.
Лудогорец понастоящем извършва ролята на хегемона в родния футбол, само че даже там имаме оттегляне на европейския фронт. Колко пречи българската реалност на задържането на равнището на един тим?
Президентите на тези клубове нормално са хора, които имат свои странични бизнеси, посредством които финансират футболните си инициативи и е обикновено там да отпътува не дребна част от времето им. Клубът се ръководи ежедневно от други хора и по тази причина, в един или различен смисъл, ние президентите сме заложници на тези управници. Грешките в прехвърлянията не са такива на президентите, тъй като не са те тези, които довеждат футболистите.
Българската реалност внезапно се разграничава от тази на огромните футболни страни по доста критерии. Говорим за образование, морал, места, които оферират всевъзможни изкушения, които у нас са доста елементарно налични. Когато вземеш футболисти, които идват от страни, в които не са имали толкоз елементарен достъп до тези удоволствия, и им дадеш задоволително пари, то нещата излизат отвън надзор. Така се похабяват гении, побългаряват се.
Не мога да ти обясня какъв брой нерви ми е коствал един Гара Дембеле, който беше наказан за ръководство на МПС след приложимост на алкохол. Колко пъти съм го спасявал, откакто са ми се обаждали по нощите. Всичко това в случай, че той все се возеше в колата на мой човек, който го охраняваше от самия него. Това не е обикновено. Голяма част от футболистите, даже да имат качествата, им липсва професионализъм, навиците, спазването на режим и други На второ място, те се подават доста елементарно на всички изкушения на действителността. Имаше двама мароканци, които залетяха по опиатите, наред с останалите изкушения. Спрях спецакция в Перник, с цел да си взема футболиста, преди да го спипат. Това е ситуацията, за жалост.
Споменахте сумата от 46 милиона лв., която персонално сте вложили в клуба...
Това беше сумата, да. Доволен съм, че тогава имахме някои сполучливи изходящи прехвърляния, присъединяване в Европа, както и спонсорство от М-Тел, които осигуряваха много от средствата. Аз персонално не давах всичко, само че условно казано съм дал към 50% от средствата от личния си джоб. Гара Дембеле, да вземем за пример, продадохме за 2.5 милиона, от които чисти останаха към 2 милиона, откакто се издължихме на Локомотив Пловдив. Тези пари бяха изхарчени стремително, откакто влязоха в касата.
Как може да бъде преодолян моделът „ бащица “ в родния футбол?
Първо би трябвало да се акцентира на построяването на мултифункционална база. Стадионите би трябвало да станат средища, в които да не се стича аудитория един път на 2 седмици за семействата, а да се стичат хора всекидневно. Трябва да станат търговски обекти. Да се построи бизнес център, състезателен мол, музей на клуба. Това допускам е заложено в бизнес проекта на вложителя, който вероятно ще пристигна в Левски.
На второ място, би трябвало да се създаде марката по съвременен метод. Няма по-скъпа комерсиална марка в България от „ Левски “. Тя е покрай сърцето на половината население в нашата страна и е доста по-лесно да накараш някого да купи нещо с марката „ Левски “, от което и клубът да вземе своя дял.
На трето място – нужна е решителна смяна в школата. Тренировъчни способи, база, повсеместен метод на подготовка. Имам другар, чийто наследник е в спътник на „ Ла Масия “. Като ми описа за какви тренировки става въпрос, аз напряко се хванах за главата, разликата е стряскаща. Това също не е обикновено. Нужна е физическа подготовка, оздравителен център, хранене, самостоятелна работа с играчите и така нататък Нищо от това не се случва тук, а единствено по този начин може да се построи първокласен артикул, който най-малко да е на равнище за родния шампионат.
Четвъртото е обвързвано с излизането от дупката на бедността. Футболът у нас е жертва на доста ниския витален стандарт. Да вземем билетите за образец. По мое време ги даваха по 2-3 лв.. Това е смешно, билетът за кино е 8 лв.. С Баждеков бяхме в Манчестър Юнайтед през 99-та, с цел да забележим корпорацията на този клуб. Перо номер 1 бяха телевизионните права, перо №2 – билетите, перо № 3 – мърчъндайз и перо №4 – евротурнирите. Средната ръка клубове също съумяват да печелят добре от продажба на футболисти. Там бащица няма. Там е конкуренция и предизборна борба, с цел да се стане президент. Барселона, Валенсия, Реал – там има предизборна акция, сходна на тази у нас в политиката. Ще ми се да се случи нещо сходно тук, само че нямам доверие да стане.
Защо в България не се взема поради юношеската школа като способ за прехрана на клуба?
Няма база, няма фрагменти и няма търсене – скаутството е на доста ниско равнище. На всичко от горната страна децата към този момент не ритат толкоз, както преди. Помня по какъв начин нямаше ден, в който да не ритаме, без значение от времето. Сега липсва това увлечение, не ги виждам децата да ритат. Тогава скаути идваха да ни вземат от часовете по физическо. Сега всичко се е вторачило единствено в телефоните си.
Има ли заплаха футболът, даже и в международен мащаб, да загуби от известността си и приходите си?
Има такава заплаха, фактически, би трябвало да се направи нещо по въпроса. Суперлигата беше въпрос, който се разясняваше още по мое време, само че тогава успявахме да го тушираме. Сега обаче избухна. УЕФА и ФИФА съумяха да реагират брутално и вярно. Останаха единствено 3 клуба, отцепници. Те обаче са прави сами за себе си, тъй като там се влагат големи средства, техният артикул ангажира 90% от зрителското внимание и носи парите за всички. Разходите там също са големи – вижте заплатите на Роналдо и Меси, тези пари би трябвало да се вземат отнякъде. В същото време евротурнирите носят смешни пари. По мое време спечелилият в ШЛ вземаше към 50 милиона евро, това е нищо, смешно е. По-малките клубове обаче получиха положителни пари, които се преразпределяха.
Малките страни подкрепихме Платини, който да смени Йохансон отпред на УЕФА, с цел да направи промени във формата на евротурнирите и да ги комерсиализира. Тогава започнаха да се заплащат действителни пари, които най-малко ти възвръщат разноските по пътуванията. Ако стигнеш до плейоф, то получаваш съществени пари. Дори да влезеш в Лига Европа, вземаш 2 милиона. Накрая на шампионата отново се разпределяха някакви пари, с цел да може всички да вземат още 40-50 хиляди евро. Идеята за Суперлигата е егоистична, само че всеки си гледа в личната паница.
Ще има ли още промени в европейските шампионати, които да ни приближат към „ легална “ Суперлига?
Ще има, духът от бутилката към този момент е пуснат. Все повече се изолират дребните футболни народи. Вижте Лигата на Конференциите. Пак се затваря вратата за дребните клубове към ШЛ, а към този момент и към Лига Европа. Това важи и за нас. С нашия коефициент единствено Лудогорец е вярата да се класират най-малко в Лига Европа.
Видяхме забавни събития в последните седмици по етажите на БФС. Как ще коментирате завръщането на Борислав Михайлов?
Една от отличителните черти на мъжа е, че той има мъжко държание. След като си сподели „ потеглям си “, то това е. Нищо персонално към Боби. Навремето му помогнахме уверено да стане президент. Малцина знаят, че тогава работех в конструкция, наречена Европейски клубен конгрес, която е към УЕФА. Бях извикан от изпълнителния шеф на УЕФА, който ми сподели, че те нямат нищо срещу тогавашния президент, Иван Славков, само че той е изключен от Спортното гише, надлежно няма право да оглавява федерацията. Предстоеше ни Конгрес и шефът ме подкани да помислим по тематиката, защото щяха да последват наказания.
Тогава три пъти вървях при Батето. Последният път беше в хотел „ Хилтън “, където му споделих, че би трябвало да се отдръпна и да стане почетен президент. Той отхвърли и аз му отвърнах, че Левски ще поддържа Боби. Няма нищо постоянно в природата. Нека да отстъпи в този момент Боби. Дали ще е Бербатов, дали Иво Ивков, който апропо е доста кадърно момче, с огромен стаж като състезателен правист, в това число в структурите на УЕФА. Трябва да има някаква смяна обаче.
Винаги съм гледал на футбола като занимание, обич и опция – да дам на обществото част от моя триумф. Не бива футболът да е прехранване и то чиновническо такова. Всяко нещо с времето си.
Представлява ли Бербатов същинска опция? До него стоят имена като Мартин и Стилиян Петрови..
Действително те бяха една група от страхотни футболисти, със страхотни кариери. Много е значим екипът, който седи зад тях. Хора, които да внесат новите хрумвания и визии. Тях не ги виждам и е добре първоначално да ги покажат и тях. Не са малко футболистите, които след края на дейната си кариера не стават за нищо. Дано не се случи при тях. Промяна обаче е нужна.
Доколко пречи политизирането на футбола?
Определено пречи в огромна степен и футболът би трябвало да бъде държан надалеч от политиката. За жал обаче, поради личността на досегашния министър председател, това не се случи. При него, заради присъщи особености, с цялото ми почитание, всичко трябваше да зависи от него. Това не е добре. Не желая да встъпвам в елементи, само че няма клуб, който да не е подвластен от тази скица.
За край на диалога ни, господин Батков – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на 2021-а година?
На първо място, нека се проведат почтени избори за нов парламент и да се избере работещ кабинет, който да подхожда на вътрешното разбиране на гласоподавателите. Трябва да имаме един работещ парламент. В последните 10 години законодателството беше направено по доста противоречив метод, цялостен с лобизъм, несръчност, всичко по конюнктурни аргументи.
На второ място, нека страната влезе в ролята си на прислужник на народа, а не противоположното и най-сетне да се отлепим от дъното във връзка с стандарта на живот. Срам е, че Румъния към този момент ни изпревари и то с доста. 2007-а година бяха зад нас. Дано децата ни се върнат, и това е доста огромна болежка за мен. Ако не успеем да върнем нормалността в страна ни и да им помогнем, то те няма да се върнат и ние ще продължим да вливаме свежа кръв в непознати народи.
В персонален проект поисквам да съм здрав, децата ми да са здрави и да приключват образованието си. Имам настрана и едни мои капиталови планове, които желая да мръдна над мъртвата точка. Разбира се, най-после, желая Левски да се оправи, едно от най-важните неща.
Източник:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ