Бившият шампион на България с Левски и Лудогорец – Мирослав

Бившият първенец на България с Левски и Лудогорец – Мирослав Иванов, даде извънредно изявление за уеб страницата.
„ Шуменският Деко “, както беше прочут, показа наблюдения за някогашните си клубове, разкривайки за какво съгласно него „ орлите “ и „ сините “ понастоящем са на радикално разнообразни позиции в класирането.
Иванов изрази мнение, че българският футбол няма по какъв начин да тръгне в вярната посока, без Левски и ЦСКА да са още веднъж фактори за купата и да дават отпор на Лудогорец. В персонален проект, той дефинира невъзможността си да излезе в чужбина като нещото, за което съжалява в най-голяма степен. Той, въпреки всичко, регистрира, че е постигнал максимума в кариерата си, предвид на футболните си качества.
Здравей, Миро! Вече над 12 месеца сме „ заклещени “ като че ли в едно много необичайно време. Как ти се отрази пандемията?
Ами не бих споделил, че имаше някакво голямо отражение при мен. Не се е случило нещо изключително. Като всички хора, аз и фамилията ми се съобразяваме с рестриктивните мерки. Ситуацията е такава, няма какво да създадем.
Колко губи футбола от цялата обстановка, изключително предвид на празните игрища и финансовите последствия за клубовете?
Всички губят, това е ясно. Няма какво да се направи обаче. Ситуацията не допуска някой да има действителен избор.
Кои тимове се облагодетелстват от тази по-камерна атмосфера – по-силните или в противен случай, по-посредствените?
Не считам, че някой е миропомазан. Ситуацията е неприятна за всички. Няма футболист, който да обича да играе на празен стадион. За безусловно всички ситуацията е доста неприятно.
Ти си измежду най-титулуваните играчи у нас, с цели 5 шампионски трофеи на името си, както и с титли за Купата на България и Суперкупата. Има ли нещо, за което съжаляваш по отношение на игралната ти кариера?
Много неща не съм съумял да реализира, в действителност. Не съм се замислял чак толкоз по тематиката, само че действително нямах чак толкоз страхотни качества. Успях да играя на едно положително равнище, като за българския футбол и истината е, че евентуално реализирах максимума от това, на което бях кадърен.
Може би трябваше да изляза да поиграя в чужбина. Имаше в 2-3 случая сходна опция, само че не се случи. Може би за това, до някаква степен, скърбя, че не съумях да видя по какъв начин е отвън България. Разговарял съм с някои другари, които имаха престои на открито, само че не е същото, до момента в който не го изпиташ самичък. За това само скърбя.
Предполагам продължаваш да следиш българското състезание с интерес. По-силно ли е шампионата в днешни дни, по отношение на преди няколко години, или противоположното?
Следя нещата, несъмнено. Животът ми мина във футбола, тъй че това е неизбежно. Нивото и по наше време не беше изключително високо. Сега може би е една концепция по-ниско, само че аргументите и факторите са доста. Не желая да съм следващият, който да споделя какво би трябвало да се направи. Нивото на футбола тук е ниско, за жалост това е доста видно.
Един от някогашните ти тимове, Лудогорец, наподобява, че още веднъж ще завоюва с лекост шампионската купа. Каква е разликата в днешни дни в клуба, спрямо времето, когато ти беше там?
Следя в профил събитията. Приятел съм със Станислав Генчев и оттова ми е връзката в Лудогорец. В първите години на плана се поставиха основите на клуба. Говоря като организация и като тим. Петев направи тим с по-малко чужденци, главно с българи. Тогава стартира да се прави базата.
Клубът се развива с всяка година и бяха реализирани неща, които евентуално малко хора са очаквали. Фактът е, че за поредна година са най-силният тим в България. Вижда се, че тимът продължава да се развива, без значение от рецензиите. Основата беше положена още от първия ден. В момента Лудогорец са един от ТОП клубовете на Балканите, дружно с турските грандове.
Проблемът е, че доста мъчно може да продължиш да надграждаш над равнището си, откакто самата конюнктура у нас и шампионата не допуска нещо сходно. Първенството не е на тяхното равнище и това прави по-трудни нещата. Въпреки всичко, те не престават да се развиват като клуб.
Задава се дерби сред ЦСКА и Лудогорец за Купата. Ти имаш положителни мемоари от този мач, откакто преди съвсем десетилетие вкара съдбоносен гол, с който Лудогорец завоюва този мач, а с това и купата. Какви са ти упованията за срещите в този момент?
Очаквам да станат забавни дуели. Смятам, че Лудогорец ще в профил ЦСКА, с оглед тима, който има. Няма да е елементарно, ЦСКА ще направи всичко допустимо да ги в профил. Надявам се да станат два положителни мача и чакам, въпреки всичко, Лудогорец да продължи.
Любо Пенев към този момент е отпред на „ алените “. Може ли това да наклони везните в тяхна изгода?
Винаги е допустимо треньорската промяна да повлияе на тима. Любо Пенев е сериозен треньор и огромно име в нашия футбол. Лудогорец обаче имат тим, който играе и се развива. Във футбола всичко е допустимо обаче. Най-вече се надявам да станат хубави мачове.
Друг някогашен твой клуб, Левски, е на противоположния полюс на представянето си през този сезон. Справя ли се на равнище Наско Сираков с измъкването на клуба от сложната обстановка?
Лично аз съм надалеч от нещата, които се случват в Левски. Нямам действителни наблюдения. Убеден съм, че се прави всичко допустимо, с цел да бъде измъкнат клуба от това състояние. Надявам се това да се случи и Левски още веднъж да е там, където би трябвало да бъде. Лично аз не считам, че ще се стигне до банкрут. Това е клуб с такава голяма история. Левски и ЦСКА би трябвало да са мощни, дружно с Лудогорец. Това са отборите, които могат да дърпат освен националния ни тим нагоре, само че и футбола ни като цяло.
Ти беше част от едни от последните тимове на Левски, които сграбчиха купата. Какво се обърка на „ Герена “ през последното десетилетие ?
Аз не бях главен футболист в шампионските тимове, само че в действителност виждах по какъв метод се работи. Много неща се объркаха. Не съм аз този, които да назове точните проблеми. Казах го преди години в изявленията. Още преди да се стигне до актуалната финансова рецесия цялото това текучество на играчи беше прекомерно огромно след тръгването на Мъри Стоилов. По-малко се работеше с момчета от школата, което до преди този момент носеше страхотни резултати за клуба.
От налагането на млади играчи може повече да се завоюва, в сравнение с да се загуби, защото може да спечелиш неведнъж повече средства, в сравнение с тези, които си вложил. Това са главните неща, няма да кажа нещо революционно. Нужно е да се даде време на един ментор, който да работи при естествени условия. Да се построи ядро от футболисти, които да играят дружно допустимо най-дълго, със напълно леки кадрови промени. Сменянето на 6-7 футболисти на всеки 6 месеца несъмнено не е методът.
През последните години ти се занимаваш с треньорство и по-специално с юноши. Какви са ти наблюденията над детско-юношеския футбол в страната?
Треньор съм от към 5 месеца на деца в Габрово. Факт е, че има качествени деца, само че България постоянно е имала своите гении и постоянно ще има. Въпросът е по какъв начин се работи с тях и при какви условия. Истината е, че самите треньори би трябвало да са по-квалифицирани, само че въпреки това днешният свят е много друг.
Не е като преди години, самите деца се лутат дали да продължат да играят, или да търсят по-сигурен живот по друга линия. Таланти има, само че очевидно нишката се къса някъде сега, в който влязат в мъжкия футбол. Единици съумяват да сграбчен шанса си и да създадат разликата, когато им се даде късмет.
Смяташ ли, че многото семинари, провеждани от задгранични експерти в последните години, ще оказват помощ за повдигането на равнището на нашите експерти?
Всяко нещо, което може да усъвършенства даден човек, като познания и умения, е потребно. Всеки треньор би трябвало да реши кое ще му е потребно и дава отговор на неговите разбирания. Всяко сходно нещо обаче може да му бъде от изгода.
Има ли усъвършенстване в работата на школите? Виждаме, че няколко български играчи реализираха прехвърляния в чужбина през последните месеци..
Да, това несъмнено е триумф за самите играчи и за клубовете. Истината обаче е, че това в прекомерно малко. Единици съумяват да излязат и да се задържат за по някоя година на открито. Преди години беше Десподов, в този момент е Антов. Може би пропущам някой, само че е много малко. Няма вярна формула, не е неприятно да погледнем какво вършат сърби и хървати, да вземем за пример.
Виждаш ли лъч вяра в младото потомство за бъдещето на мъжкия народен тим?
Представянето на младежите несъмнено дава вяра, несъмнено. Има футболисти, които направиха трансфер в чужбина, да вземем за пример един Стаси Иванов, който се представяше мощно за младежкия народен тим и за Левски. Момчетата се показват добре и това дава очаквания. Приказките обаче, че би трябвало да играем надали не с цялостен тим, формиран от младоци в мъжкия народен тим, за мен са нереални. След някоя година тези момчета ще са се развили и ще може да чакаме още по-добри игри от тях.
Убеден съм, че тези футболисти, които ги викнаха в този момент в мъжкия народен тим, дават всичко от себе си, само че това ни е равнището. Трябва да играем по-освободено, без упования и да се целим в това да изградим един боеспособен тим. Кога ще стане това – не мисля, че някой може да даде отговор на този въпрос.
Миро, за край – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект до края на 2021-а година?
Пожелавам си да сме здрави, аз и околните ми. В професионален проект се надявам да не преставам да работя, да се построявам като треньор и да оказвам помощ на момчетата със знанията, които съм придобил през годините.
Нов футбол няма да измисля, само че съм заимствал детайли от хората, с които съм работил. Имах шанса и шанса да работя с двама от най-хубавите треньори в България – Мъри Стоилов и Ивайло Петев. Това мога да направя, оттова насетне всичко е отвън моя надзор.