Сакскобургготски осъди България, държавата му дължи хиляди л...
Бившият министър председател и правоприемник на българските царе Симеон Сакскобургготски осъди България в Страсбург поради мораториума от 2009 година, с който бе неразрешено да се разпорежда с парцелите си и да ги експлоатира. Европейският съд по правата на индивида разгласи решението си през днешния ден, съобщи Lex.bg.
През декември 2009 година Народното събрание одобри мораториум върху правото на царските наследници да се разпореждат с върнатите им парцели. Мораториумът трябваше да е краткотраен - " до приемането на специфичен закон ", само че работи и до момента. Затова някогашният министър председател заведе дело в Страсбург през 2010 година По-късно заведе още три каузи, с които оспорва решението на българския съд резиденциите " Кричим ", Ситняково " и " Саръгьол " да са държавни. За тях районното министерство (МРРБ) завоюва каузи на три инстанции.
През 2017 година се разбра, че държавното управление на Бойко Борисов е готово да се споразумее с някогашния министър председател и царски правоприемник, като изтъргува делата за парцелите му с четирите желае, които той е подал против България в съда в Страсбург. Според адвокати Сакскобургготски има всички шансове да осъди страната в Европейския съд по правата на индивида и да му бъде присъдено голямо обезщетение. Юристи обясниха, че отдръпването на желае пред Страсбург нормално е задоволително, с цел да бъде прекъснато обещано дело. В изключителни случаи съдът може да реши, че въпросът повдига общ въпрос за отбрана на права, което постанова разглеждането на жалбата.
Въпросът с така наречен царски парцели е провесен от 1998 година Тогава с Решение №12 Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционен Закона за оповестяване за държавна благосъстоятелност на парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 година Конституционните решения обаче нямат реституционен резултат. Правните последствия от оповестените за противоконституционни актове би трябвало да се уредят от органа, който ги е постановил, т.е. от Народното събрание.
Въпреки това, когато Сакскобургготски, сестра му и братовчедите им предявиха искания за именията " Кричим ", " Царска Бистрица ", " Врана ", " Ситняково " и " Саръгьол ", гори в Рила и земи край софийското с. Лозен, си ги получиха. Дворците " Царска Бистрица ", " Ситняково " и " Саръгьол " им бяха върнати през 2002 година с решение на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори", а регионалният шеф Олимпи Кътев, който по-късно стана народен представител от Национална движение „Симеон Втори", ги деактува. Дворецът " Врана " бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Имението " Кричим " им бе отказано, а по-късно и съдът одобри, че притежател е страната.
На две инстанции Министерство на регионалното развитие завоюва делото за " Царска Бистрица ". После обаче висшият съд присъди " Царска Бистрица " на Сакскобургготски. Именно тогава Върховен касационен съд обърна практиката, откакто преди този момент дъpжaвaтa беше приета за притежател на “Kpичим”, “Ситняково” и “Саръгьол” и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO кpaй " Bpaнa ". Неотдавна Софийският апелативен съд като втора инстанция призна, че Симеон Сакскобургготски и сестра му са притежатели на парка и двореца " Врана ". Според правосъдното решение Министерство на регионалното развитие дължи на двамата общо 160 хиляди лева за разходи по делото на две инстанции.
Образуваното през 2011 година дело за 16 500 дка гори в Рила към момента виси на първа инстанция в Софийския областен съд. Поредното му съвещание е планувано за октомври.
През 2018 година Европейски съд по правата на човека отхвърли претенциите на Сакскобургготски и сестра му против дейностите на страната във връзка с двореца " Кричим ", само че продължи да преглежда делото във връзка с наложения от Народното събрание мораториум.
Очаквайте детайлности.
През декември 2009 година Народното събрание одобри мораториум върху правото на царските наследници да се разпореждат с върнатите им парцели. Мораториумът трябваше да е краткотраен - " до приемането на специфичен закон ", само че работи и до момента. Затова някогашният министър председател заведе дело в Страсбург през 2010 година По-късно заведе още три каузи, с които оспорва решението на българския съд резиденциите " Кричим ", Ситняково " и " Саръгьол " да са държавни. За тях районното министерство (МРРБ) завоюва каузи на три инстанции.
През 2017 година се разбра, че държавното управление на Бойко Борисов е готово да се споразумее с някогашния министър председател и царски правоприемник, като изтъргува делата за парцелите му с четирите желае, които той е подал против България в съда в Страсбург. Според адвокати Сакскобургготски има всички шансове да осъди страната в Европейския съд по правата на индивида и да му бъде присъдено голямо обезщетение. Юристи обясниха, че отдръпването на желае пред Страсбург нормално е задоволително, с цел да бъде прекъснато обещано дело. В изключителни случаи съдът може да реши, че въпросът повдига общ въпрос за отбрана на права, което постанова разглеждането на жалбата.
Въпросът с така наречен царски парцели е провесен от 1998 година Тогава с Решение №12 Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционен Закона за оповестяване за държавна благосъстоятелност на парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 година Конституционните решения обаче нямат реституционен резултат. Правните последствия от оповестените за противоконституционни актове би трябвало да се уредят от органа, който ги е постановил, т.е. от Народното събрание.
Въпреки това, когато Сакскобургготски, сестра му и братовчедите им предявиха искания за именията " Кричим ", " Царска Бистрица ", " Врана ", " Ситняково " и " Саръгьол ", гори в Рила и земи край софийското с. Лозен, си ги получиха. Дворците " Царска Бистрица ", " Ситняково " и " Саръгьол " им бяха върнати през 2002 година с решение на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори", а регионалният шеф Олимпи Кътев, който по-късно стана народен представител от Национална движение „Симеон Втори", ги деактува. Дворецът " Врана " бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Имението " Кричим " им бе отказано, а по-късно и съдът одобри, че притежател е страната.
На две инстанции Министерство на регионалното развитие завоюва делото за " Царска Бистрица ". После обаче висшият съд присъди " Царска Бистрица " на Сакскобургготски. Именно тогава Върховен касационен съд обърна практиката, откакто преди този момент дъpжaвaтa беше приета за притежател на “Kpичим”, “Ситняково” и “Саръгьол” и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO кpaй " Bpaнa ". Неотдавна Софийският апелативен съд като втора инстанция призна, че Симеон Сакскобургготски и сестра му са притежатели на парка и двореца " Врана ". Според правосъдното решение Министерство на регионалното развитие дължи на двамата общо 160 хиляди лева за разходи по делото на две инстанции.
Образуваното през 2011 година дело за 16 500 дка гори в Рила към момента виси на първа инстанция в Софийския областен съд. Поредното му съвещание е планувано за октомври.
През 2018 година Европейски съд по правата на човека отхвърли претенциите на Сакскобургготски и сестра му против дейностите на страната във връзка с двореца " Кричим ", само че продължи да преглежда делото във връзка с наложения от Народното събрание мораториум.
Очаквайте детайлности.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ