Джузепе стана майна, за да сготви лазаня на папата
Бившият министър председател Бойко Борисов обича да се хвали, че трима папи са го галили по главата. Италианецът Джузепе Ломушо, който от 12 години живее у нас, обаче е имал достойнството да готви персонално за главата на Римокатолическата черква Франциск.
Това се случва при визитата на Светия отец в България преди три години. Тогава височайшият посетител събра 14 000 души на неделна литургия в София на 5 май 2019 година, а на идващия ден посети Раковски. Именно там през целия ден Джузепе му приготвял гозби. Три месеца преди този момент католически духовник от Раковски попитал италианеца дали може да се нагърби с виновната задача. Последвали инспекции от ДАНС и НСО, както и от службата за защита на папата, преди Ломушо да бъде утвърден.
„ Това е върхът на кариерата ми като готвач. Папата е институция в света. Аз не съм го виждал, когато съм бил в Италия, а пристигнах тук и съумях даже да го нахраня. Франциск нямаше никакви искания. Той яде пиле, лазаня и като десерт - тирамису ", връща лентата обратно Ломушо. След като обядвал, височайшият посетител помолил да му направи чай с бисквити.
В паметния ден Джузепе бил накрак от 6 часа сутринта до обяд. На сбогуване папата подарил броеници на него и жена му. „ Разменихме няколко думи. Той е доста земен човек, макар виновния пост ", споделя трансформиралият се в майна италианец.
Преди паметната среща с папата
е готвил и на популярния тенор Андреа Бочели, когато е имал концерт в София.
" Направихме подвижна кухня за него зад сцената на концерта му в залата. Това беше през 2013 година. Много му хареса храната. Приготвихме му особено рагу от телешко месо със паста орекете. Сега го поднасям в моя ресторант в София и дори съм го кръстил на Бочели “, споделя Джузепе.
Певецът толкоз доста се зарадвал, че го питал дали желае да го придружи в идващото му турне в Китай и Япония, с цел да му готви там. Заради фамилните задължения Ломушо обаче отказал. Сред ВИП клиентите му е и попзвездата Лара Фабиан. За концерта ѝ в НДК направил подготвена храна, която напряко я сервирали в залата.
47-годишният Джузепе е родом от 100-хилядния град Андрия в района Пулия, Южна Италия, който се намира на " тока на Ботуша ". Влиза в кухнята още 16-годишен и от този момент е разпален кулинар. Твърди, че пристрастеността към храната като изкуство е присъщо на земляците му. " Те могат да вървят голи и боси, само че държат да се хранят добре. Не вършат взаимни отстъпки с това, което поставят на масата си. В Пулия няма заводи, всичко се върти към туризма и това, което произвеждаме като храна и метода, по който я предлагаме “, споделя пред „ Марица “ Ломушо. Убеден е, че южноиталианската кухня има фенове по целия свят. Затова отпътува за Германия, където става и основен готвач. После открива там ресторант и желатерия. Връзката му с България става посредством първата му брачна половинка. Тогава постоянно идвал в нашата страна по време на отпуските си. Пловдив го сграбчва със спокойствието, хубостта и историята. Хълмовете пък му припомнят на Рим. Откакто е в България, е направил няколко ресторанта. Сега има и магазин за италиански артикули - Salomeria.
„ Искаме да даваме качество на избрана цена. В магазина има всичко - от италиански виновност, 40 типа салами и сирена от дребни производители до паста, сладкиши и перилни препарати “, хвали се италианецът.
Твърди, че първото хубаво нещо, с което го впечатлили пловдивчани, бил манталитетът.
Горещи, сърдечни и прями хора, също като южноиталианците
„ След 15 години в Германия бях жаден за подобен вид другарство. Северните страни са малко по-студени. Те са по уредените неща. Това е хубаво, от една страна, а от друга пък, се губи забавното в живота “, разсъждава Ломушо.
Все още няма неприятни мемоари и прекарвания в Пловдив. Единственото, което го нервира, е, че някои значими неща се случват прекомерно постепенно.
„ Може да се стигне до стрес от една позиция, само че и няма по какъв начин всичко да бъде идеално “, счита Ломушо. Откровен е, че бизнес елементарно в Пловдив не се прави.
„ По-трудно е, в сравнение с в другите страни. Това се отнася въобще за България. Има прекомерно доста фактори, които един предприемач би трябвало да взима под внимание. Оказа се, че би трябвало да дисциплинирам у хората умеенето да разпознават хубавото от неприятното. По времето на соца в България очевидно не са си задавали такива въпроси какво е хубаво, тъй като е имало един артикул и е бил първокласен. Не е имало 200 продукта, освен това със напълно друго качество. Свободният пазар е направил и доста бели, тъй като е объркал хората. Сега множеството българи имат ниски приходи, които ги тласкат да взимат неверни решения за това по какъв начин да се хранят и какво да купуват. Ние, предприемачите, би трябвало да ограничим до най-малко облагата, в случай че желаеме продуктите ни да бъдат налични за хората “, изяснява обстановката италианецът.
По думите му, българинът приема чужденците с отворени ръце. И също като италианците обича да си угажда на масата.
„ Пловдивчани също са чревоугодници. Някои са и претенциозни. Имали сме случай, когато хората желаят диетични салами, като пуешка шунка. А саламите по принцип не са за наяждане, те са мезе към главната храна “, споделя Ломушо.
После разказва перипетиите си, до момента в който наложи своя жанр у нас.
„ Когато пристигнах в България и започнах да върша ястията си, множеството хора нямаха усет към хубавата кухня. Вече 12 години в България виждам, че по-лесно е да сготвим нещо доста хубаво, в сравнение с да убедим клиентите в това. Ние повече се изморяваме от говорене, в сравнение с от физическа работа. Важно е хората да знаят какво ядат, преди да го употребяват “, уверен е майсторът.
Ломушо задоволява сполучливо капризите на клиентите си в Пловдив към този момент 7 години
„ Виждаме, че правят оценка какво им предлагаме, и това ни доставя огромен кеф от работата. За нас това не е единствено един бизнес, а метод да живеем дружно и да се почитаме “, сподели италианецът. Неговото обичано ядене в България е ребра на фурна с кисело зеле. „ Може цяла тава да изям. Ние в Пулия нямаме кисело зеле. В други елементи на Италия, а и в Германия има зеле, само че българското е неповторимо “, уверен е Джузепе. Признава обаче, че пастата е ястието, без което италианците не могат. Може да е направена по всевъзможен метод, само че наложително на обяд всеки ден би трябвало да я има на масата.
" Баща ми щеше да се разболее в Германия, тъй като два дни не сме му готвили паста за обяд. При нас това е традиция, която я прихващаме още като бебета “, смее се Ломушо, италианецът, който стана майна, с цел да го споходи достойнството да готви на папата.
Това се случва при визитата на Светия отец в България преди три години. Тогава височайшият посетител събра 14 000 души на неделна литургия в София на 5 май 2019 година, а на идващия ден посети Раковски. Именно там през целия ден Джузепе му приготвял гозби. Три месеца преди този момент католически духовник от Раковски попитал италианеца дали може да се нагърби с виновната задача. Последвали инспекции от ДАНС и НСО, както и от службата за защита на папата, преди Ломушо да бъде утвърден.
„ Това е върхът на кариерата ми като готвач. Папата е институция в света. Аз не съм го виждал, когато съм бил в Италия, а пристигнах тук и съумях даже да го нахраня. Франциск нямаше никакви искания. Той яде пиле, лазаня и като десерт - тирамису ", връща лентата обратно Ломушо. След като обядвал, височайшият посетител помолил да му направи чай с бисквити.
В паметния ден Джузепе бил накрак от 6 часа сутринта до обяд. На сбогуване папата подарил броеници на него и жена му. „ Разменихме няколко думи. Той е доста земен човек, макар виновния пост ", споделя трансформиралият се в майна италианец.
Преди паметната среща с папата
е готвил и на популярния тенор Андреа Бочели, когато е имал концерт в София.
" Направихме подвижна кухня за него зад сцената на концерта му в залата. Това беше през 2013 година. Много му хареса храната. Приготвихме му особено рагу от телешко месо със паста орекете. Сега го поднасям в моя ресторант в София и дори съм го кръстил на Бочели “, споделя Джузепе.
Певецът толкоз доста се зарадвал, че го питал дали желае да го придружи в идващото му турне в Китай и Япония, с цел да му готви там. Заради фамилните задължения Ломушо обаче отказал. Сред ВИП клиентите му е и попзвездата Лара Фабиан. За концерта ѝ в НДК направил подготвена храна, която напряко я сервирали в залата.
47-годишният Джузепе е родом от 100-хилядния град Андрия в района Пулия, Южна Италия, който се намира на " тока на Ботуша ". Влиза в кухнята още 16-годишен и от този момент е разпален кулинар. Твърди, че пристрастеността към храната като изкуство е присъщо на земляците му. " Те могат да вървят голи и боси, само че държат да се хранят добре. Не вършат взаимни отстъпки с това, което поставят на масата си. В Пулия няма заводи, всичко се върти към туризма и това, което произвеждаме като храна и метода, по който я предлагаме “, споделя пред „ Марица “ Ломушо. Убеден е, че южноиталианската кухня има фенове по целия свят. Затова отпътува за Германия, където става и основен готвач. После открива там ресторант и желатерия. Връзката му с България става посредством първата му брачна половинка. Тогава постоянно идвал в нашата страна по време на отпуските си. Пловдив го сграбчва със спокойствието, хубостта и историята. Хълмовете пък му припомнят на Рим. Откакто е в България, е направил няколко ресторанта. Сега има и магазин за италиански артикули - Salomeria.
„ Искаме да даваме качество на избрана цена. В магазина има всичко - от италиански виновност, 40 типа салами и сирена от дребни производители до паста, сладкиши и перилни препарати “, хвали се италианецът.
Твърди, че първото хубаво нещо, с което го впечатлили пловдивчани, бил манталитетът.
Горещи, сърдечни и прями хора, също като южноиталианците
„ След 15 години в Германия бях жаден за подобен вид другарство. Северните страни са малко по-студени. Те са по уредените неща. Това е хубаво, от една страна, а от друга пък, се губи забавното в живота “, разсъждава Ломушо.
Все още няма неприятни мемоари и прекарвания в Пловдив. Единственото, което го нервира, е, че някои значими неща се случват прекомерно постепенно.
„ Може да се стигне до стрес от една позиция, само че и няма по какъв начин всичко да бъде идеално “, счита Ломушо. Откровен е, че бизнес елементарно в Пловдив не се прави.
„ По-трудно е, в сравнение с в другите страни. Това се отнася въобще за България. Има прекомерно доста фактори, които един предприемач би трябвало да взима под внимание. Оказа се, че би трябвало да дисциплинирам у хората умеенето да разпознават хубавото от неприятното. По времето на соца в България очевидно не са си задавали такива въпроси какво е хубаво, тъй като е имало един артикул и е бил първокласен. Не е имало 200 продукта, освен това със напълно друго качество. Свободният пазар е направил и доста бели, тъй като е объркал хората. Сега множеството българи имат ниски приходи, които ги тласкат да взимат неверни решения за това по какъв начин да се хранят и какво да купуват. Ние, предприемачите, би трябвало да ограничим до най-малко облагата, в случай че желаеме продуктите ни да бъдат налични за хората “, изяснява обстановката италианецът.
По думите му, българинът приема чужденците с отворени ръце. И също като италианците обича да си угажда на масата.
„ Пловдивчани също са чревоугодници. Някои са и претенциозни. Имали сме случай, когато хората желаят диетични салами, като пуешка шунка. А саламите по принцип не са за наяждане, те са мезе към главната храна “, споделя Ломушо.
После разказва перипетиите си, до момента в който наложи своя жанр у нас.
„ Когато пристигнах в България и започнах да върша ястията си, множеството хора нямаха усет към хубавата кухня. Вече 12 години в България виждам, че по-лесно е да сготвим нещо доста хубаво, в сравнение с да убедим клиентите в това. Ние повече се изморяваме от говорене, в сравнение с от физическа работа. Важно е хората да знаят какво ядат, преди да го употребяват “, уверен е майсторът.
Ломушо задоволява сполучливо капризите на клиентите си в Пловдив към този момент 7 години
„ Виждаме, че правят оценка какво им предлагаме, и това ни доставя огромен кеф от работата. За нас това не е единствено един бизнес, а метод да живеем дружно и да се почитаме “, сподели италианецът. Неговото обичано ядене в България е ребра на фурна с кисело зеле. „ Може цяла тава да изям. Ние в Пулия нямаме кисело зеле. В други елементи на Италия, а и в Германия има зеле, само че българското е неповторимо “, уверен е Джузепе. Признава обаче, че пастата е ястието, без което италианците не могат. Може да е направена по всевъзможен метод, само че наложително на обяд всеки ден би трябвало да я има на масата.
" Баща ми щеше да се разболее в Германия, тъй като два дни не сме му готвили паста за обяд. При нас това е традиция, която я прихващаме още като бебета “, смее се Ломушо, италианецът, който стана майна, с цел да го споходи достойнството да готви на папата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ