,fit(768:433)&10:43:19)
Шведската легенда Стефан Шварц за Бургас, САЩ'94, Сиймън, ЦСКА и Батистута
Бившият полузащитник на Швеция Стефан Шварц прекара няколко дни в Бургас, където се срещна обширно с историята на Нефтохимик. Бившата звезда на Бенфика, Арсенал, Фиорентина и Валенсия дойде у нас дружно с децата си Боби и Манна по покана на родния финансист Кирил Евтимов по отношение на 60-годишния празник на " шейховете ". С помощта на бургазлията доближаваме до Шварц, който незабавно се съгласява да даде изявление за Sportal.bg . Преди да стартираме шведът признава, че малко по-рано е имал приятна разходка с яхта в морето и е харесал доста Бургаския залив. След това Стефан се връща в спомените си. Той приказва за Мондиал`94, като изрежда имената на петима от златния тим на Димитър Пенев. Шварц помни добре и гола, който осъществя в мрежата на ЦСКА в шампионата за КНК през 1993 година Връща се и към инфарктния край сред Арсенал и Сарагоса на " Парк де Пренс ", както и към годините, в които игра за Фиорентина дружно с Габриел Батистута, Франческо Толдо, Мануел Руи Коща, Андрей Канчелскис, Едмундо. Ето какво показа шведската легенда пред нашата медия:
- Как се озовахте в Бургас? Какви са усещанията ви от нашата страна?
- Получих покана от моя добър другар Кирил, това стана в Лондон по време на един мач на Арсенал. Поканата беше да посетя 60-годишнината на Нефтохимик. Естествено, събрах хубави мемоари от Бургас, бях специфичен посетител на едно доста добре проведено празненство, срещнах се с някогашни футболисти на Нефтохимик, с някогашния президент на клуба, с някогашния български селекционер Димитър Димитров, припомниха се доста остарели истории, беше прелестно. Разбира се, посетих и стадиона, на който победихме България с 1:0 в онази подготовка за Евро 2000.
 )
- Да ви върна към мача с България в Лос Анджелис?
- Ха… И за двата тима това беше седми мач на международното състезание. Бяхме изгубили полуфинала от Бразилия, само че играхме доста добре против вас. Бяхме тимът, който вкара най-вече голове на шампионата в Съединени американски щати. Швеция разполагаше с доста мощен състав тогава - от отбраната до нападанието. Всеки един от нас беше във върхова форма на международното. Разбира се, направихме добър мач против България, всички се показаха на равнище, вкарахме четири гола и не допуснахме нито един. Това не беше естествен резултат против добър тим като българския.
 )
- Какви са спомените ви от нашия отбор?
- Бяхте доста стабилен тим. Много! Българските футболисти се показаха на доста високо равнище - имахте мощна група от качествени играчи. Костадинов, Стоичков, Балъков, Лечков, Йорданов… Целият тим на България беше доста мощен. Имахте сложен път до четвъртото място, срещнахте мощни тимове и съм сигурен, че целият български народ се е радвал доста след успехите, това остава незабравимо. Знам, че тогава записахте първата си победа на международно състезание.
 )
- Защо състезател като Ибрахимович не съумя да повтори триумфите на вашето потомство с Швеция?
- Може би трябваше да играе с нас, ха-ха. Златан обаче направи доста за шведския футбол. Той е добър дипломат на нашия футбол, всеки по света го познава, всеки знае какво е направил в своите клубни тимове, в другите шампионати, където е ставал нееднократен първенец. Всички сме доста признателни за публичността и имиджа, който той донесе на шведския футбол. Винаги е прелестно да видиш някой от твоята татковина да реализира триумфи.
 )
- Вкарахте хубав гол на ЦСКА с Бенфика.
- Да, беше доста сложен мач. ЦСКА ни затрудни оптимално в Лисабон. Вкарах в действителност добър гол в последната минута на мача и спечелихме с 3:1. Победихме в Лисабон и дойдохме уверени за реванша в София, само че още веднъж не беше елементарно.
 )
- А какво ще кажете за оня паметен край сред Арсенал и Сарагоса, решен от Наим в 119-ата минута?
- Финалите се печелят доста мъчно. Другият тим също желае да ликува с трофея и постоянно става здрава борба. Смятам, че се изправихме против доста добър състав на Сарагоса, само че в случай че погледнем цифрите от мача, ще забележим, че Арсенал беше по-добрият тим. За злощастие - това е футболът, от време на време се случва по този начин. В това е и хубостта на тази велика игра - всеки може да завоюва. Беше огромен малшанс за Арсенал! Бяхме доста покрай дузпите, а на вратата ни беше Дейвид Сиймън, който по това време един от най-хубавите вратари в Европа. Дейвид също по този начин беше доста добър при удари от бялата точка (б.а. - Сиймън избавя три дузпи на полуфинала против Сампдория в Генуа, откакто в 88-ата минута Шварц бележи от фаул във вратата на Валтер Дзенга и праща дуела в продължения). Уви, не стигнахме до наказателни удари против Сарагоса.
 )
- Каква беше атмосферата в съблекалнята на " Хайбъри " в тези времена?
- В Арсенал имаше отличен екипен дух. Знаете кои бяха там по това време - играчи като Йън Райт, Тони Адамс, Пол Мърсън. Много футболисти, разнообразни характери. Бяхме мощен тим, доста мощен. Винаги ставаше нещо занимателно в съблекалнята, имаше доста смешки. Разбира се, когато трябваше да излезем на терена, бяхме съществени. Винаги се отнасяхме доста съществено към отговорностите си.
 )
- Във Фиорентина пък бяхте съотборник с Батистута.
- Той беше популярен капитан! Винаги се раздаваше за тима, даваше всичко от себе си, защитаваше ни. Невероятно мощен темперамент, отличен капитан. Батистута беше модел за подражателство, постоянно идваше първи на тренировките, влагаше цялото си усърдие, цялата своя пристрастеност, беше отдаден на Фиорентина. Вярваше в себераздаването и показваше на нас, останалите, по какъв начин би трябвало да действаме, с цел да успеем. Спечелих Купата на Италия и Суперкупата на Италия с Фиорентина. Батистута можеше да вкара гол и от половин състояние, сигурно е един от най-хубавите нападатели в историята на футбола! Когато правеше нещо, той вярваше в него и умееше да убеждава останалите. Когато шутираше, знаеше, че топката ще бъде в мрежата. И ние го знаехме. Не го интересуваше дали пред него има вратар или бранител, той обичаше да бележи попадения - това беше работата му, Батистута харесваше да търси мрежата. Всичко това доставяше благополучие на тифозите. От една опция, той можеше да вкара два гола. Така беше.
 )
- Работите за Бенфика. Видяхте ли се с деца от школата на Нефтохимик?
- Да, посетих школата на клуба. Винаги е значимо да има продан на познания и страсти, да усещаш нови прекарвания, да видиш по какъв начин работят другите. Полезно е да видиш кое за другите е вярно, кое - неверно. Да се докоснеш до концепциите на другите, до друго ДНК, до друга просвета, друг клуб, страна. Това са значими неща - да дадеш опция на някой състезател или управител, които имат предпочитание да се развият професионално.
 )
- С какви усеща си тръгвате от България?
- Имам отлични усещания от българите. Вие сте топли и гостоприемни хора. Получих доста положително отношение от всички тук. Бургас е хубав град, времето беше доста хубаво, морската линия към Бургас е страхотна. Всичко беше доста прелестно. Прекарах няколко чудесни дни с другари. Хубави моменти.
Снимки: Gettyimages
- Как се озовахте в Бургас? Какви са усещанията ви от нашата страна?
- Получих покана от моя добър другар Кирил, това стана в Лондон по време на един мач на Арсенал. Поканата беше да посетя 60-годишнината на Нефтохимик. Естествено, събрах хубави мемоари от Бургас, бях специфичен посетител на едно доста добре проведено празненство, срещнах се с някогашни футболисти на Нефтохимик, с някогашния президент на клуба, с някогашния български селекционер Димитър Димитров, припомниха се доста остарели истории, беше прелестно. Разбира се, посетих и стадиона, на който победихме България с 1:0 в онази подготовка за Евро 2000.
- Да ви върна към мача с България в Лос Анджелис?
- Ха… И за двата тима това беше седми мач на международното състезание. Бяхме изгубили полуфинала от Бразилия, само че играхме доста добре против вас. Бяхме тимът, който вкара най-вече голове на шампионата в Съединени американски щати. Швеция разполагаше с доста мощен състав тогава - от отбраната до нападанието. Всеки един от нас беше във върхова форма на международното. Разбира се, направихме добър мач против България, всички се показаха на равнище, вкарахме четири гола и не допуснахме нито един. Това не беше естествен резултат против добър тим като българския.
- Какви са спомените ви от нашия отбор?
- Бяхте доста стабилен тим. Много! Българските футболисти се показаха на доста високо равнище - имахте мощна група от качествени играчи. Костадинов, Стоичков, Балъков, Лечков, Йорданов… Целият тим на България беше доста мощен. Имахте сложен път до четвъртото място, срещнахте мощни тимове и съм сигурен, че целият български народ се е радвал доста след успехите, това остава незабравимо. Знам, че тогава записахте първата си победа на международно състезание.
- Защо състезател като Ибрахимович не съумя да повтори триумфите на вашето потомство с Швеция?
- Може би трябваше да играе с нас, ха-ха. Златан обаче направи доста за шведския футбол. Той е добър дипломат на нашия футбол, всеки по света го познава, всеки знае какво е направил в своите клубни тимове, в другите шампионати, където е ставал нееднократен първенец. Всички сме доста признателни за публичността и имиджа, който той донесе на шведския футбол. Винаги е прелестно да видиш някой от твоята татковина да реализира триумфи.
- Вкарахте хубав гол на ЦСКА с Бенфика.
- Да, беше доста сложен мач. ЦСКА ни затрудни оптимално в Лисабон. Вкарах в действителност добър гол в последната минута на мача и спечелихме с 3:1. Победихме в Лисабон и дойдохме уверени за реванша в София, само че още веднъж не беше елементарно.
- А какво ще кажете за оня паметен край сред Арсенал и Сарагоса, решен от Наим в 119-ата минута?
- Финалите се печелят доста мъчно. Другият тим също желае да ликува с трофея и постоянно става здрава борба. Смятам, че се изправихме против доста добър състав на Сарагоса, само че в случай че погледнем цифрите от мача, ще забележим, че Арсенал беше по-добрият тим. За злощастие - това е футболът, от време на време се случва по този начин. В това е и хубостта на тази велика игра - всеки може да завоюва. Беше огромен малшанс за Арсенал! Бяхме доста покрай дузпите, а на вратата ни беше Дейвид Сиймън, който по това време един от най-хубавите вратари в Европа. Дейвид също по този начин беше доста добър при удари от бялата точка (б.а. - Сиймън избавя три дузпи на полуфинала против Сампдория в Генуа, откакто в 88-ата минута Шварц бележи от фаул във вратата на Валтер Дзенга и праща дуела в продължения). Уви, не стигнахме до наказателни удари против Сарагоса.
- Каква беше атмосферата в съблекалнята на " Хайбъри " в тези времена?
- В Арсенал имаше отличен екипен дух. Знаете кои бяха там по това време - играчи като Йън Райт, Тони Адамс, Пол Мърсън. Много футболисти, разнообразни характери. Бяхме мощен тим, доста мощен. Винаги ставаше нещо занимателно в съблекалнята, имаше доста смешки. Разбира се, когато трябваше да излезем на терена, бяхме съществени. Винаги се отнасяхме доста съществено към отговорностите си.
- Във Фиорентина пък бяхте съотборник с Батистута.
- Той беше популярен капитан! Винаги се раздаваше за тима, даваше всичко от себе си, защитаваше ни. Невероятно мощен темперамент, отличен капитан. Батистута беше модел за подражателство, постоянно идваше първи на тренировките, влагаше цялото си усърдие, цялата своя пристрастеност, беше отдаден на Фиорентина. Вярваше в себераздаването и показваше на нас, останалите, по какъв начин би трябвало да действаме, с цел да успеем. Спечелих Купата на Италия и Суперкупата на Италия с Фиорентина. Батистута можеше да вкара гол и от половин състояние, сигурно е един от най-хубавите нападатели в историята на футбола! Когато правеше нещо, той вярваше в него и умееше да убеждава останалите. Когато шутираше, знаеше, че топката ще бъде в мрежата. И ние го знаехме. Не го интересуваше дали пред него има вратар или бранител, той обичаше да бележи попадения - това беше работата му, Батистута харесваше да търси мрежата. Всичко това доставяше благополучие на тифозите. От една опция, той можеше да вкара два гола. Така беше.
- Работите за Бенфика. Видяхте ли се с деца от школата на Нефтохимик?
- Да, посетих школата на клуба. Винаги е значимо да има продан на познания и страсти, да усещаш нови прекарвания, да видиш по какъв начин работят другите. Полезно е да видиш кое за другите е вярно, кое - неверно. Да се докоснеш до концепциите на другите, до друго ДНК, до друга просвета, друг клуб, страна. Това са значими неща - да дадеш опция на някой състезател или управител, които имат предпочитание да се развият професионално.
- С какви усеща си тръгвате от България?
- Имам отлични усещания от българите. Вие сте топли и гостоприемни хора. Получих доста положително отношение от всички тук. Бургас е хубав град, времето беше доста хубаво, морската линия към Бургас е страхотна. Всичко беше доста прелестно. Прекарах няколко чудесни дни с другари. Хубави моменти.
Снимки: Gettyimages
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ