Валери Божинов: Спортът има нужда от силна държава, искам да предам моите знания на младите
Бившият футболист на Левски и сегашен играещ помощник-треньор на Септември - Валери Божинов, даде особено изявление за Gong.bg, в което приказва за най-разнообразни тематики към българския футбол.
В първата част на изявлението през днешния ден нападателят, който е асистент на Славко Матич в столичния клуб, разкрива по какъв начин се работи с младите футболисти в клуба, какво желае да са промени в родния спорт, а също по този начин си напомни и забавни истории от своята боата кариера.
Очаквайте на следващия ден втората част на изявлението с Божинов, в което той приказва за тима на сърцето си Левски, за Станимир Стоилов, за ЦСКА, както и за националния тим на България и новия селекционер Младен Кръстаич.
Кой е Валери Божинов към този миг? Знаем, че ти си човек който има много функционалности освен в Септември, само че и в живота?
- Аз не укривам нищо – бистрота от моя страна, нямам никакви лица. Това съм аз, което вие виждате, както аз се представям в обществените мрежи, в изявленията или по малкия екран. Това съм аз. Откровен, откровен, почтен, това съм аз. Такъв би трябвало да бъдеш. Прозрачен към народа, хората, България, към всички, в случай че искаш да успяваш и да правиш в бъдеще неща, които са свързани с футбола. Трябва да си прям, откровен и почтен и да работиш за българския футбол, за положителното на България и да помагаш на българските футболисти с опита и опцията, което съм видял и натрупал през годините. С хора, които съм работил България и чужбина. Моите познания, които съм ги имал, натрупал и видял желая да ги предам освен на младите български футболисти, а и като цяло. Искам доста българския футбол да върви нагоре и да прогресира. Това, че аз съм левскар и обичам Левски, не значи, че мисля неприятното на другите. Напротив, желая всички тимове, които ни съставляват в Европа да са в групите, тъй като приказва положително за българския футбол и за България. Ще приказва положително и за националния тим. Трябва да променим тази настройка, този чип да го сменим – да бъдем положителни, единни в идеята за добротата на българския футбол и на страната. Не би трябвало негативизъм и да се споделя „ не може “, „ не стават “, „ млади “, „ не могат “. Не - те могат.
Ти тази смяна на чипа ли търсиш сега в ролята си на наставник на младите футболисти?
- Аз желая те да съумеят. Да бъдат там, където беше поколението от ’94-а година, където беше поколението на Бербатов, Мартин, Стилиян и може би моето и да стартираме да гледаме в огромните ни шампионати наши футболисти. А не да пускаме да гледаме европейски футбол и да нямаме един българин.
Какви са пробемите, с които се сблъскват младите футболисти, измежду които един подрастващ като твоя личен наследник?
- Няма по какъв начин да стане без старания. Разликата е, говорейки с хора от България и с сътрудници футболисти, треньори, шефове в Италия, стигаме до един извод, че поколенията е друго. През какви неща минаваме световно, целият свят с какви неща се сблъсква. Никой не е очаквал и вярвал, че ще стигнем до такива неща - пандемии, политика, никой не е очаквал. Целият свят е в рецесия, войни, неприятни неща се случват. Това нещо се отразява в спорта и като цяло в народа и в България. Логично е, това е истината. Манталитетът е друго. Може би това, че преди сами сме желали да реализираме нещата в живота, в този момент би трябвало ти да ги подканваш, да ги натискаш. Преди беше противоположното – ние го искахме, а в този момент караме тях да го вършат. Но би трябвало самообладание. Специално за младите футболисти се убедих едно – поколението е напълно друго, манталитетът е напълно различен. С тях би трябвало доста самообладание, логика на психиката, доста говорене, доста разбори на футболен език. Изгубена е тази школа, която ние сме имали. Нашето потомство и това ’94-а година не са имали такива условия, които сега в Европа има. Такива към момента нямаме у нас, само че ги подтиквам, че страната би трябвало да помогне. Ние нямаме огромни спонсори отвън България, които да оказват помощ за създаване на бази, терени, на игрища. Това е действителността и би трябвало да си кажем истината. Аз не приказвам чисто за футбол. Проблемите са световни и са доста огромни в страната, в политиката. Но, в случай че желаеме да върви спортът и футболът изключително, страната би трябвало да помогне. Дай Боже, поисквам на страната и на хората да се стабилизираме, да си стъпим на крайници и да се оправят нещата. Да се откри опцията да дойдат в действителност съществени хора, които да поемат тази щафета и да създадат по този начин, че още веднъж да се гордеем, да сме щастливи, че имаме една цивилизована европейска страна и да няма тези катаклизми. Спортът има потребност от мощна страна. Ако има един пестник да ти оказва помощ, ще успееш. Ние сме въз основата на Септември. Ако се направи една инвестиция от нашата страна да се създадат още няколко трибуни, осветяване. Г-н Чандъров нищо няма да вземе за тях или аз, или някой различен, то ще остане за поколенията. Тук може да се направи да играят националите до 19, до 21 години. Да се направи едно малко, хубаво, плътно стадионче. Но това остава за България. Аз няма да си го нося у дома.
Приел си развиването на младежите и футболисти като своя идея. Вярно ли е това?
- Вярно е. Аз имах опцията на техните години толкоз млад да отида в Италия. Много признателен на страната и хората, които ме отгледаха и ми дадоха опцията да бъда част, да играя и да оставя диря в Италия. На толкоз дребна възраст, 15-годишен, дебютирах в Серия А и към момента държа този връх. Аз желая някой българин да го повтори това нещо и да реализира доста повече. Аз не съм направил нищо. Тепърва, Дай Боже, да съумявам под другата форма. Не към този момент като футболист, а да оказвам помощ на младите да се развиват. Това е моята идея и за развиването на игрища, бази. С младите момчета би трябвало да имаш самообладание и отношение. Да, когато би трябвало да им се скараш, ще им се скараш. Когато би трябвало да ги погалиш, ще ги погалиш, да им кажеш хубава дума. И те са хора, и те желаят да чуят хубави неща. Комплексни са нещата, доста дълбоки са нещата. Едно разбрах – би трябвало самообладание, успокоение и работа. Без работа няма по какъв начин да станат нещата.
- Преди една седмица дадох образец на моя треньор господин Матич. Аз имах един треньор Зденек Земан, на който му благодаря за знанията и уменията, които ми помогнаха да стана футболист, както естествено и на моя гений и на хората, които имаха вяра и дадоха опцията. Няма да не помни – играехме с Ювентус и загубихме с 1:0. Преди мача имахме две тренировки в понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък. В събота една и неделя мача. Дъжд, цялостен стадион в Лече, паднахме в мача, Дел Пиеро вкара гол, в случай че не се неистина. Аз завърших мача на 18 години и нямах самообладание да пристигна идващия, не бях изтощен. Това му обясних и на треньора. Вчера ми прати известие, в което ми сподели: „ Ти си прав. Трябва да се тренира, би трябвало да се работи “. Това го споделих и на анализа: „ Момчета, аз съм минал през това нещо и знам. Вие сте на 18 години. За каква отмалялост приказваме? “. Проблемът е, че, когато би трябвало да излезем на открито не сме подготвени, не сме готови, чакат ни. А за какво не сме готови още тук и да отидем подготвени за там. А не да отидем и да ни кажат: „ Не сте подготвени “. Дайте се подготвим, дайте да създадем първата крачка. Не да отидем там, вземат ни и след един-два месеца ни връщат. Не приказвам единствено да тренираш. Те са сложни. Може идна подготовка да е видео, логика на психиката, разбор. Понякога е по-добре да останеш вътре в съблекалнята да имаш разговор, да анализираш неща, в сравнение с да си на терена. Когато събереш сложно нещата, и го кажеш на тези млади момчета. Всеки ден обясняваш, приказваш, тренираш ги нещата. Аз им го споделих: „ Вие направихте смяна. Върнете се преди 6 месеца къде бяхте и къде сте в този момент. По какъв метод хората приказват за вас. Не съм вманиачен, не е вманиачен треньорът, не се луди вие “. Психология, ментално, всичко е в главите. Вчера вършим една игра и едно момче ви вика: „ Аз във фаза отбраната не мога да търча. Не мога “. Отивам при него и му споделям: „ Не мога? Думата „ не мога “ не съществува. „ Не ми идва от вътрешната страна “ или „ това не ми е мощното звено “, или „ аз не мога “. Не, можеш “. Аз също не съм бил огромен бегач на дългите бягания. Но постоянно съм си казвал: „ Дай, мога, мога “. И съм пристигал. Бил съм финален в моята група, само че не съм спирал, правил съм ги, тъй като това а темперамент, воля, дебелоглав. Няма по-силно нещо от волята и желанието. Ако ти кажеш, че можеш, ще го направиш. Ако кажеш „ не мога “, ще приключиш. Имаш гения, имаш всичко. Всички са привикнали на по лекия път, само че не – работа. Това им го изяснявам всякога, адресирам им известия. Чисто мотивационно. Аз изучавам тези хора.
Говорейки в подтекста на учене, последните няколко месеца работа взаимно със Славко Матич са ти повлияли доста на метода на мислене и то в позитивна тенденция. Какво научихте от него?
- С господин Славко Матич взаимно се учим. Той от мен, аз от него. Мен хората ме знаят под различен знаменател с „ Айде “, с бъзиците, с страстите. Но зад всичко това стои едно друго лице. Тепърва хората ще го опознават. И огромните звезди в Европа си имат собствен метод на изложение. Един Златан Ибрахимович. Той е доста харизматичен човек, прочувствен, споделя доста неща. Аз не го копирам, само че съм играл с този човек и знам какъв е. Тези неща, които ги прави, са естествени в Европа. Това е животът. Трябва да намериш салдото и границата на двете неща по кое време би трябвало да ги правиш и по кое време не би трябвало. Това, че имам този комизъм и страст, не може всички да го харесват, само че това съм аз. Всеки един човек си има своите визии. Ако вижда, че той прогресира и върви добре за какво би трябвало да се трансформира за някого. Не може 7 милиона да ме харесват, Дай Боже да ме обичат 7 милиона и аз ви обичам (смее се). Не може всички да те обичат, само че съм този, който съм – прям, откровен и почтен. И най-много транспарантен. Няма зад мен някакво друго лице или да се върша. Много ненавиждам да си разузнавач на някого в съблекалнята, на треньора, на президента. Това им изяснявам на момчета. Тук сме дребен клуб, има бистрота. Имаш президент, имаш админ, имаш Кристиян Добрев, треньорите и това е. Малък клуб, който ти дава опцията да работиш и да се развиваш. Както споделя Румен Чандъров дава ти сцена, от която да се възползваш. Говорене доста, самообладание, логика на психиката. Не е елементарно, минаваме през доста неща, изключително треньорът. Аз ги изживявам по малко по-друг метод нещата. На този стадий дали ще бъда треньор, само че желая доста да оказвам помощ на треньора и момчетата. Не желая да вземам функционалността на някого. След време не знам какво ще стане. На мен ми се играе, само че аз не желая да взимам хляба или опцията на тези млади момчета, които имат капацитет и могат да бъдат бъдещето на националния тим. Аз съм на 36 години. Моето съм го дал. Тепърва се надявам под една или друга форма да им оказвам помощ. Не е елементарно, мъчно е. Сблъскваш се всеки ден с доста разнообразни неща. Има и друго нещо – съблекалнята. Ние имаме 23-24-25 футболисти, не е елементарно. Всеки с проблемите си. Много са нещата, сложни са. Не са дават огромни заплати. Изключваме огромните тимове, другаде не се дават огромни хонорари. Ние нямаме спонсори, тимовете не получават положителни пари. И на господин Чандъров му е мъчно да влага и да дава от личния си джоб. Не единствено на него, на всички. Затова споделям, че страната и Футболният съюз да намерят общ език, с цел да се помогне на българския футбол. Много желая да се помогне, освен да се приказва. Слушам хиляда неща, че ще се оказва помощ, ще се дават милиони. Засега нищо не съм видял, нищо сме усетили като бази, терени, игрища. Това е един от огромните проблеми в нашия футбол. Знам и за нашите стандарти не се дават огромни заплати. В нашия тим това, което дава господин Чандъров, го дава в точния момент. Малко е, само че в точния момент. Успява и по тази причина би трябвало да сме признателни. Затова им споделих: „ Направете, тъй че да оставите диря зад себе си тук, да сте подготвени, да покажете, че имате капацитет и качество и да отидете на по-добри условия, в по-добри тимове. Ние подвластен от вас, вие завидите от нас. Двете неща вървят сложно. Много са нещата, само че се борим, опитваме се, самообладание. Аз не им споделям нищо, нито господин Матич им приказваме някакви неприятни неща, в противен случай, приказваме им единствено истината. Виждам, че има развиване, има създаване в тези момчета и се надявам до зимата да са израснали, да са постигнали нещо. Това не значи, че те към този момент са подготвени. Има доста път да извървят, доста пот, сълзи, труд, предпочитание, дебелоглав, упоритости. Много са нещата. Аз им го поисквам от сърце. Помагам им с каквото мога, освен аз, а и клубът.
Цялото изявление с Валери Божинов можете да чуете и видите в прикаченото видео.
В първата част на изявлението през днешния ден нападателят, който е асистент на Славко Матич в столичния клуб, разкрива по какъв начин се работи с младите футболисти в клуба, какво желае да са промени в родния спорт, а също по този начин си напомни и забавни истории от своята боата кариера.
Очаквайте на следващия ден втората част на изявлението с Божинов, в което той приказва за тима на сърцето си Левски, за Станимир Стоилов, за ЦСКА, както и за националния тим на България и новия селекционер Младен Кръстаич.
Кой е Валери Божинов към този миг? Знаем, че ти си човек който има много функционалности освен в Септември, само че и в живота?
- Аз не укривам нищо – бистрота от моя страна, нямам никакви лица. Това съм аз, което вие виждате, както аз се представям в обществените мрежи, в изявленията или по малкия екран. Това съм аз. Откровен, откровен, почтен, това съм аз. Такъв би трябвало да бъдеш. Прозрачен към народа, хората, България, към всички, в случай че искаш да успяваш и да правиш в бъдеще неща, които са свързани с футбола. Трябва да си прям, откровен и почтен и да работиш за българския футбол, за положителното на България и да помагаш на българските футболисти с опита и опцията, което съм видял и натрупал през годините. С хора, които съм работил България и чужбина. Моите познания, които съм ги имал, натрупал и видял желая да ги предам освен на младите български футболисти, а и като цяло. Искам доста българския футбол да върви нагоре и да прогресира. Това, че аз съм левскар и обичам Левски, не значи, че мисля неприятното на другите. Напротив, желая всички тимове, които ни съставляват в Европа да са в групите, тъй като приказва положително за българския футбол и за България. Ще приказва положително и за националния тим. Трябва да променим тази настройка, този чип да го сменим – да бъдем положителни, единни в идеята за добротата на българския футбол и на страната. Не би трябвало негативизъм и да се споделя „ не може “, „ не стават “, „ млади “, „ не могат “. Не - те могат.
Ти тази смяна на чипа ли търсиш сега в ролята си на наставник на младите футболисти?
- Аз желая те да съумеят. Да бъдат там, където беше поколението от ’94-а година, където беше поколението на Бербатов, Мартин, Стилиян и може би моето и да стартираме да гледаме в огромните ни шампионати наши футболисти. А не да пускаме да гледаме европейски футбол и да нямаме един българин.
Какви са пробемите, с които се сблъскват младите футболисти, измежду които един подрастващ като твоя личен наследник?
- Няма по какъв начин да стане без старания. Разликата е, говорейки с хора от България и с сътрудници футболисти, треньори, шефове в Италия, стигаме до един извод, че поколенията е друго. През какви неща минаваме световно, целият свят с какви неща се сблъсква. Никой не е очаквал и вярвал, че ще стигнем до такива неща - пандемии, политика, никой не е очаквал. Целият свят е в рецесия, войни, неприятни неща се случват. Това нещо се отразява в спорта и като цяло в народа и в България. Логично е, това е истината. Манталитетът е друго. Може би това, че преди сами сме желали да реализираме нещата в живота, в този момент би трябвало ти да ги подканваш, да ги натискаш. Преди беше противоположното – ние го искахме, а в този момент караме тях да го вършат. Но би трябвало самообладание. Специално за младите футболисти се убедих едно – поколението е напълно друго, манталитетът е напълно различен. С тях би трябвало доста самообладание, логика на психиката, доста говорене, доста разбори на футболен език. Изгубена е тази школа, която ние сме имали. Нашето потомство и това ’94-а година не са имали такива условия, които сега в Европа има. Такива към момента нямаме у нас, само че ги подтиквам, че страната би трябвало да помогне. Ние нямаме огромни спонсори отвън България, които да оказват помощ за създаване на бази, терени, на игрища. Това е действителността и би трябвало да си кажем истината. Аз не приказвам чисто за футбол. Проблемите са световни и са доста огромни в страната, в политиката. Но, в случай че желаеме да върви спортът и футболът изключително, страната би трябвало да помогне. Дай Боже, поисквам на страната и на хората да се стабилизираме, да си стъпим на крайници и да се оправят нещата. Да се откри опцията да дойдат в действителност съществени хора, които да поемат тази щафета и да създадат по този начин, че още веднъж да се гордеем, да сме щастливи, че имаме една цивилизована европейска страна и да няма тези катаклизми. Спортът има потребност от мощна страна. Ако има един пестник да ти оказва помощ, ще успееш. Ние сме въз основата на Септември. Ако се направи една инвестиция от нашата страна да се създадат още няколко трибуни, осветяване. Г-н Чандъров нищо няма да вземе за тях или аз, или някой различен, то ще остане за поколенията. Тук може да се направи да играят националите до 19, до 21 години. Да се направи едно малко, хубаво, плътно стадионче. Но това остава за България. Аз няма да си го нося у дома.
Приел си развиването на младежите и футболисти като своя идея. Вярно ли е това?
- Вярно е. Аз имах опцията на техните години толкоз млад да отида в Италия. Много признателен на страната и хората, които ме отгледаха и ми дадоха опцията да бъда част, да играя и да оставя диря в Италия. На толкоз дребна възраст, 15-годишен, дебютирах в Серия А и към момента държа този връх. Аз желая някой българин да го повтори това нещо и да реализира доста повече. Аз не съм направил нищо. Тепърва, Дай Боже, да съумявам под другата форма. Не към този момент като футболист, а да оказвам помощ на младите да се развиват. Това е моята идея и за развиването на игрища, бази. С младите момчета би трябвало да имаш самообладание и отношение. Да, когато би трябвало да им се скараш, ще им се скараш. Когато би трябвало да ги погалиш, ще ги погалиш, да им кажеш хубава дума. И те са хора, и те желаят да чуят хубави неща. Комплексни са нещата, доста дълбоки са нещата. Едно разбрах – би трябвало самообладание, успокоение и работа. Без работа няма по какъв начин да станат нещата.
- Преди една седмица дадох образец на моя треньор господин Матич. Аз имах един треньор Зденек Земан, на който му благодаря за знанията и уменията, които ми помогнаха да стана футболист, както естествено и на моя гений и на хората, които имаха вяра и дадоха опцията. Няма да не помни – играехме с Ювентус и загубихме с 1:0. Преди мача имахме две тренировки в понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък. В събота една и неделя мача. Дъжд, цялостен стадион в Лече, паднахме в мача, Дел Пиеро вкара гол, в случай че не се неистина. Аз завърших мача на 18 години и нямах самообладание да пристигна идващия, не бях изтощен. Това му обясних и на треньора. Вчера ми прати известие, в което ми сподели: „ Ти си прав. Трябва да се тренира, би трябвало да се работи “. Това го споделих и на анализа: „ Момчета, аз съм минал през това нещо и знам. Вие сте на 18 години. За каква отмалялост приказваме? “. Проблемът е, че, когато би трябвало да излезем на открито не сме подготвени, не сме готови, чакат ни. А за какво не сме готови още тук и да отидем подготвени за там. А не да отидем и да ни кажат: „ Не сте подготвени “. Дайте се подготвим, дайте да създадем първата крачка. Не да отидем там, вземат ни и след един-два месеца ни връщат. Не приказвам единствено да тренираш. Те са сложни. Може идна подготовка да е видео, логика на психиката, разбор. Понякога е по-добре да останеш вътре в съблекалнята да имаш разговор, да анализираш неща, в сравнение с да си на терена. Когато събереш сложно нещата, и го кажеш на тези млади момчета. Всеки ден обясняваш, приказваш, тренираш ги нещата. Аз им го споделих: „ Вие направихте смяна. Върнете се преди 6 месеца къде бяхте и къде сте в този момент. По какъв метод хората приказват за вас. Не съм вманиачен, не е вманиачен треньорът, не се луди вие “. Психология, ментално, всичко е в главите. Вчера вършим една игра и едно момче ви вика: „ Аз във фаза отбраната не мога да търча. Не мога “. Отивам при него и му споделям: „ Не мога? Думата „ не мога “ не съществува. „ Не ми идва от вътрешната страна “ или „ това не ми е мощното звено “, или „ аз не мога “. Не, можеш “. Аз също не съм бил огромен бегач на дългите бягания. Но постоянно съм си казвал: „ Дай, мога, мога “. И съм пристигал. Бил съм финален в моята група, само че не съм спирал, правил съм ги, тъй като това а темперамент, воля, дебелоглав. Няма по-силно нещо от волята и желанието. Ако ти кажеш, че можеш, ще го направиш. Ако кажеш „ не мога “, ще приключиш. Имаш гения, имаш всичко. Всички са привикнали на по лекия път, само че не – работа. Това им го изяснявам всякога, адресирам им известия. Чисто мотивационно. Аз изучавам тези хора.
Говорейки в подтекста на учене, последните няколко месеца работа взаимно със Славко Матич са ти повлияли доста на метода на мислене и то в позитивна тенденция. Какво научихте от него?
- С господин Славко Матич взаимно се учим. Той от мен, аз от него. Мен хората ме знаят под различен знаменател с „ Айде “, с бъзиците, с страстите. Но зад всичко това стои едно друго лице. Тепърва хората ще го опознават. И огромните звезди в Европа си имат собствен метод на изложение. Един Златан Ибрахимович. Той е доста харизматичен човек, прочувствен, споделя доста неща. Аз не го копирам, само че съм играл с този човек и знам какъв е. Тези неща, които ги прави, са естествени в Европа. Това е животът. Трябва да намериш салдото и границата на двете неща по кое време би трябвало да ги правиш и по кое време не би трябвало. Това, че имам този комизъм и страст, не може всички да го харесват, само че това съм аз. Всеки един човек си има своите визии. Ако вижда, че той прогресира и върви добре за какво би трябвало да се трансформира за някого. Не може 7 милиона да ме харесват, Дай Боже да ме обичат 7 милиона и аз ви обичам (смее се). Не може всички да те обичат, само че съм този, който съм – прям, откровен и почтен. И най-много транспарантен. Няма зад мен някакво друго лице или да се върша. Много ненавиждам да си разузнавач на някого в съблекалнята, на треньора, на президента. Това им изяснявам на момчета. Тук сме дребен клуб, има бистрота. Имаш президент, имаш админ, имаш Кристиян Добрев, треньорите и това е. Малък клуб, който ти дава опцията да работиш и да се развиваш. Както споделя Румен Чандъров дава ти сцена, от която да се възползваш. Говорене доста, самообладание, логика на психиката. Не е елементарно, минаваме през доста неща, изключително треньорът. Аз ги изживявам по малко по-друг метод нещата. На този стадий дали ще бъда треньор, само че желая доста да оказвам помощ на треньора и момчетата. Не желая да вземам функционалността на някого. След време не знам какво ще стане. На мен ми се играе, само че аз не желая да взимам хляба или опцията на тези млади момчета, които имат капацитет и могат да бъдат бъдещето на националния тим. Аз съм на 36 години. Моето съм го дал. Тепърва се надявам под една или друга форма да им оказвам помощ. Не е елементарно, мъчно е. Сблъскваш се всеки ден с доста разнообразни неща. Има и друго нещо – съблекалнята. Ние имаме 23-24-25 футболисти, не е елементарно. Всеки с проблемите си. Много са нещата, сложни са. Не са дават огромни заплати. Изключваме огромните тимове, другаде не се дават огромни хонорари. Ние нямаме спонсори, тимовете не получават положителни пари. И на господин Чандъров му е мъчно да влага и да дава от личния си джоб. Не единствено на него, на всички. Затова споделям, че страната и Футболният съюз да намерят общ език, с цел да се помогне на българския футбол. Много желая да се помогне, освен да се приказва. Слушам хиляда неща, че ще се оказва помощ, ще се дават милиони. Засега нищо не съм видял, нищо сме усетили като бази, терени, игрища. Това е един от огромните проблеми в нашия футбол. Знам и за нашите стандарти не се дават огромни заплати. В нашия тим това, което дава господин Чандъров, го дава в точния момент. Малко е, само че в точния момент. Успява и по тази причина би трябвало да сме признателни. Затова им споделих: „ Направете, тъй че да оставите диря зад себе си тук, да сте подготвени, да покажете, че имате капацитет и качество и да отидете на по-добри условия, в по-добри тимове. Ние подвластен от вас, вие завидите от нас. Двете неща вървят сложно. Много са нещата, само че се борим, опитваме се, самообладание. Аз не им споделям нищо, нито господин Матич им приказваме някакви неприятни неща, в противен случай, приказваме им единствено истината. Виждам, че има развиване, има създаване в тези момчета и се надявам до зимата да са израснали, да са постигнали нещо. Това не значи, че те към този момент са подготвени. Има доста път да извървят, доста пот, сълзи, труд, предпочитание, дебелоглав, упоритости. Много са нещата. Аз им го поисквам от сърце. Помагам им с каквото мога, освен аз, а и клубът.
Цялото изявление с Валери Божинов можете да чуете и видите в прикаченото видео.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ