Години по-късно бивш футболен съдия призна: Разбирах се с мутрите, най-вече с Маймуняка
Бившият футболен арбитър Петър Янински върна лентата към сезон 1998/1999 година, когато ЦСКА завоюва Купата на България. Янински е съдия на напечения полуфинален реванш в шампионата сред тогавашния Левски (Кюстендил) и армейците, приключил 2:2 на стадион " Осогово ".
Попаденията за " алените " вкарват в последните минути Димитър Бербатов и Стилиян Петров, като двамата се трансформират в герои и се хвърлят в публиката на ЦСКА от наслада.
" Най-тежкият ми мач беше полуфинала-реванш за Купата Левски (Кюстендил) - ЦСКА на " Осогово " напролет на 1999 година Ситуацията беше доста напечена. Мачът в Кюстендил беше доста значим и взривоопасен. Първата среща на " Армията " ЦСКА бе спечелил с 1:0. От едната страна беше Георги Илиев, а от другата Илия Павлов.
Преди реванша в Кюстендил напрежението бе огромно. Още повече, че месец по-рано, на Великден, на дуела за състезание сред Левски (Кюстендил) и ЦСКА на " Осогово " стана един пердах. Мутри биха играчите на ЦСКА и срещата бе прекъсната. Повериха реванша за Купата на мен. Аз имах завод за макаронени произведения тогава. Ден преди мача пристигна една мутра, човек на Гошо Илиев, работеше и в БФС. Каза ми: " Янински, искаш ли да вървим да обядваме? " Заявих му: " Нямам нищо срещу ".
Оттам обаче той ме заведе в офиса на Георги Илиев във " ВАИ Холдинг ", който се намираше на Горнобански път. Три месеца преди този момент бях свирил Добруджа - Левски (Кюстендил) в Добрич и домакините завоюваха с 1:0. Жоро Илиев ми вика: " Янински, не съм доста удовлетворен от свиренето ти в Добрич ". Казвам му: " Защо, господин Илиев, свирех по съвест, по разпоредбите... "
А той ми вика: " Ако по този начин свириш и на следващия ден против ЦСКА... Играем за по 15 хиляди марки на човек, и в случай че загубим, ще ти е доста тежък живота ".
Нищо не споделих и си излязох.
Когато излизам при секретарката му, където ме чакаха мутрите да ме изведат, виждам един от най-важните министри тогава чака да влезе при Георги Илиев. Може да си визиите за какви огромни игри става въпрос. Мутрата ме повежда на открито и вика: " Ще обядваме ли? " Казах му: " Не, я ме остави в цеха ми ".
Аз малко обезпокоен крещя на една от работничките: " Дай да те повеждам да пием по една водка в пицария " Лъки ", до Първо районно беше. Тъкмо сядам на масата и ми звъни Петър Миладинов. Той беше в ЦСКА тогава. Вика ми: " Знаем я пицарията, в този момент ще дойдем, с един човек ".
Влизат Миладинов и един мъж два метра висок. Сяда против мен този едрия мъж и ми декларира: " Аз съм началник на защитата на Илия Павлов ". И ме пита: " Ти какво свириш на следващия ден? " Изтърси го все едно сме на пазара " Георги Кирков " и си продаваме домати.
Аз му отговорих: " Свиря Левски (Кюстендил) - ЦСКА за Купата ".
Той продължава: " Кой би трябвало да бие? "
Отговарям: " Който вкара повече голове ".
Едрият обаче продължава: " Ти май нещо се майтапиш с мен. Да знаеш че, в случай че ЦСКА отпадне, животът ти ще стане сложен ".
А при всички положения един отпада, а аз притиснат в ъгъла от две места. За парите въобще не съм мислил. По това време да вземеш пари от мутра след това връщаш 10 пъти.
На стадиона над 10 000 души. Идва Илия Павлов на централната естрада и Георги Илиев незабавно разпореди: " Този го махнете, въобще няма да сяда тук ". И Павлов гледа дуела накъде настрана. Велбъжд поведе 1:0, след това отменихме един гол на ЦСКА от засада. Пената обаче акълия. Усетил, че двама-трима от неговите футболисти не играят както би трябвало и ги смени в средата на второто полувреме. А преди този момент към 60-ата минута давам дузпа за Велбъжд, моя дузпа - съдийска. Може да се даде, а може и да не се даде. Става 2:0.
Но след 75-ата минута домакините започнаха да изнемогват. Те играеха на изкуствени засади. По едно време крещя на Георги Петров, който беше вътрешен халф на Левски: " Нещо не се движите както би трябвало ". А той: " Бате Пепи, дадоха ни някакви витамини и в този момент всичко ни е влезнало в краката и не може да се движим ". А те борците кой знае какво са им дали.
Младите в ЦСКА се възползваха от това и в 85-ата минута Бербатов след едно двойно вкара гол и то всичко към този момент беше ясно. Накрая и Стилиян Петров от фаул направи 2:2. По време на мача Илиян Стоянов и Румен Христов се биха съвсем до кръв от самото начало - дърпане, скубане. Викам си, по какъв начин ще ги пъдя, ще си навлека пакост, и единствено им се карах.
Прибрах се след мача в София и ми звъни мутрата на Георги Илиев и ми сподели: " Да знаеш, ти ще живееш, ние нямаме проблеми с теб, само че сменихме Паро Никодимов ".
Това си е техен проблем. Това ми беше най-трудният мач. Аз доста се разбирах с мутрите, с Маймуняка изключително, Бог да го елементарни. Даже един път свирих мач в зала сред ВИС 2 и СИК, на един шампионат във Фестивална. Никой не искаше да го управлява, а аз бях уредник, само че взех свирката. Васил Илиев играеше дори ", описа Петър Янински пред " Тема Спорт ".
Попаденията за " алените " вкарват в последните минути Димитър Бербатов и Стилиян Петров, като двамата се трансформират в герои и се хвърлят в публиката на ЦСКА от наслада.
" Най-тежкият ми мач беше полуфинала-реванш за Купата Левски (Кюстендил) - ЦСКА на " Осогово " напролет на 1999 година Ситуацията беше доста напечена. Мачът в Кюстендил беше доста значим и взривоопасен. Първата среща на " Армията " ЦСКА бе спечелил с 1:0. От едната страна беше Георги Илиев, а от другата Илия Павлов.
Преди реванша в Кюстендил напрежението бе огромно. Още повече, че месец по-рано, на Великден, на дуела за състезание сред Левски (Кюстендил) и ЦСКА на " Осогово " стана един пердах. Мутри биха играчите на ЦСКА и срещата бе прекъсната. Повериха реванша за Купата на мен. Аз имах завод за макаронени произведения тогава. Ден преди мача пристигна една мутра, човек на Гошо Илиев, работеше и в БФС. Каза ми: " Янински, искаш ли да вървим да обядваме? " Заявих му: " Нямам нищо срещу ".
Оттам обаче той ме заведе в офиса на Георги Илиев във " ВАИ Холдинг ", който се намираше на Горнобански път. Три месеца преди този момент бях свирил Добруджа - Левски (Кюстендил) в Добрич и домакините завоюваха с 1:0. Жоро Илиев ми вика: " Янински, не съм доста удовлетворен от свиренето ти в Добрич ". Казвам му: " Защо, господин Илиев, свирех по съвест, по разпоредбите... "
А той ми вика: " Ако по този начин свириш и на следващия ден против ЦСКА... Играем за по 15 хиляди марки на човек, и в случай че загубим, ще ти е доста тежък живота ".
Нищо не споделих и си излязох.
Когато излизам при секретарката му, където ме чакаха мутрите да ме изведат, виждам един от най-важните министри тогава чака да влезе при Георги Илиев. Може да си визиите за какви огромни игри става въпрос. Мутрата ме повежда на открито и вика: " Ще обядваме ли? " Казах му: " Не, я ме остави в цеха ми ".
Аз малко обезпокоен крещя на една от работничките: " Дай да те повеждам да пием по една водка в пицария " Лъки ", до Първо районно беше. Тъкмо сядам на масата и ми звъни Петър Миладинов. Той беше в ЦСКА тогава. Вика ми: " Знаем я пицарията, в този момент ще дойдем, с един човек ".
Влизат Миладинов и един мъж два метра висок. Сяда против мен този едрия мъж и ми декларира: " Аз съм началник на защитата на Илия Павлов ". И ме пита: " Ти какво свириш на следващия ден? " Изтърси го все едно сме на пазара " Георги Кирков " и си продаваме домати.
Аз му отговорих: " Свиря Левски (Кюстендил) - ЦСКА за Купата ".
Той продължава: " Кой би трябвало да бие? "
Отговарям: " Който вкара повече голове ".
Едрият обаче продължава: " Ти май нещо се майтапиш с мен. Да знаеш че, в случай че ЦСКА отпадне, животът ти ще стане сложен ".
А при всички положения един отпада, а аз притиснат в ъгъла от две места. За парите въобще не съм мислил. По това време да вземеш пари от мутра след това връщаш 10 пъти.
На стадиона над 10 000 души. Идва Илия Павлов на централната естрада и Георги Илиев незабавно разпореди: " Този го махнете, въобще няма да сяда тук ". И Павлов гледа дуела накъде настрана. Велбъжд поведе 1:0, след това отменихме един гол на ЦСКА от засада. Пената обаче акълия. Усетил, че двама-трима от неговите футболисти не играят както би трябвало и ги смени в средата на второто полувреме. А преди този момент към 60-ата минута давам дузпа за Велбъжд, моя дузпа - съдийска. Може да се даде, а може и да не се даде. Става 2:0.
Но след 75-ата минута домакините започнаха да изнемогват. Те играеха на изкуствени засади. По едно време крещя на Георги Петров, който беше вътрешен халф на Левски: " Нещо не се движите както би трябвало ". А той: " Бате Пепи, дадоха ни някакви витамини и в този момент всичко ни е влезнало в краката и не може да се движим ". А те борците кой знае какво са им дали.
Младите в ЦСКА се възползваха от това и в 85-ата минута Бербатов след едно двойно вкара гол и то всичко към този момент беше ясно. Накрая и Стилиян Петров от фаул направи 2:2. По време на мача Илиян Стоянов и Румен Христов се биха съвсем до кръв от самото начало - дърпане, скубане. Викам си, по какъв начин ще ги пъдя, ще си навлека пакост, и единствено им се карах.
Прибрах се след мача в София и ми звъни мутрата на Георги Илиев и ми сподели: " Да знаеш, ти ще живееш, ние нямаме проблеми с теб, само че сменихме Паро Никодимов ".
Това си е техен проблем. Това ми беше най-трудният мач. Аз доста се разбирах с мутрите, с Маймуняка изключително, Бог да го елементарни. Даже един път свирих мач в зала сред ВИС 2 и СИК, на един шампионат във Фестивална. Никой не искаше да го управлява, а аз бях уредник, само че взех свирката. Васил Илиев играеше дори ", описа Петър Янински пред " Тема Спорт ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ