Това е българската красавица, станала причина за първия дуел от любов след Освобождението
Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина за провеждането на първия двубой от обич след Освобождението в България. Става дума за родената през 1868 година в Севлиево Мара Белчева, описа Тодорка Недева, организатор в Регионалния исторически музей във Велико Търново, написа Дарик.
„ Мара Белчева се нареждала измежду най-красивите, ухажвани, обичани, само че и одумвани наши поетеси . Малко известна страница обаче от нейната биография разкрива, че град Велико Търново се трансформирал в самобитна сцена на най-съкровените й интимни усеща “, показа историчката.
Още като ученичка в локалната девическа гимназия “Митрополит Климент”, тя поразявала старостоличани с външността си. „ За невероятната й хубост и финес говорели всички - мъжете с екстаз и прикрит блян, а дамите с мъчно овладяна злоба “, изясни Тодорка Недева.
Често пред дома на вуйна й Еленка Хаджи Ангелова, където живеела на квартира, “случайно” минавали както търновските персонални кавалери, по този начин и пребиваващите в града напети съветски офицери.
„ Звучи необикновено, само че е реалност, че съревнование за сърцето на Мара Белчева било причина за провеждането на първия двубой в следосвобожденската история на остарялата столица. Главни настоящи лица в него били щаб-капитан Бисоцки и подпоручик Владимир декор Ротмер. За благополучие съревнованието сред тях не приключило трагично, само че княз Дондуков-Корсаков бил заставен “немедлено” да отпрати влюбените кавалери в родината им. В частни диалози обаче съветският императорски комисар споделял, че добре схваща своите юнаци, защото “сред така и така доста красивите търновки тази ученичка просто свети с хубостта си и няма по какъв начин да не бъде забелязана”, разкри музейният организатор.
От своя страна старостоличани дълго коментирали непознатото дотогава в града “европейско събитие двубой от любов”. Руските офицери не съумели да завоюват сърцето на бъдещата поетеса, само че съгласно някои експерти точно през ученическите й години припламнали първите искри на любов сред нея и авторитетния и ерудиран великотърновец Христо Белчев, заемал високи служби в държавния уред след Освобождението.
Неговата сензитивност и одобрени литературни ползи привлекли вниманието на тъмнооката хубавица и на 1 юни 1886 година с доста обич и вяра за благополучие младежите свързали орисите си. „ Обич, блестящо публично състояние (през 1890 година Христо Белчев станал министър на финансите в кабинета на своя съгражданин Стефан Стамболов) и сходни интелектуални желания изпълвали живота на най-обичащата се и представителна световна двойка в България. Но щастието траяло прекомерно малко “, показва Тодорка Недева.
На 15 март 1891 година по време на разходка със Стефан Стамболов в региона на Градската градина Христо Белчев станал неволна жертва на квалифицирано против премиера нападение . За безпристрастната история съдбовната дата остава като ден, в който се направило първото огромно поръчково политическо ликвидиране у нас. „ А за Мара Белчева този лист от календара затворил най-красивата и сантиментална до тогава страница от живота й, бележейки с трагизъм нейната първа огромна обич, почнала като приказка в града на Асеневци “, сподели още историчката.
През 1903 година в изискания, само че печален след гибелта на Христо Белчев дом, “дамата в черно”, както софиянци почнали да назовават прелестната вдовица , се срещнала с огромния създател на България Пенчо П. Славейков, наследник на не по-малко известния ни съгражданин Петко Р. Славейков.
В продължение на девет години сред тях се открила “светла любов, сърдечно дълбока обвързаност, единодушие, приятелство, топлота в студения нелек път” . След кончината на претендента за Нобелова премия съкрушената от тъга Мара Белчева прекарала дълго време в чужбина. Когато се завърнала в родината, с изключение на на увлечението си по дъновизма, тя се отдала и на пътувания в страната, четейки свои стихове и разказвайки мемоари за Пенчо Славейков, изясни музейната уредничка.
„ Мара Белчева се нареждала измежду най-красивите, ухажвани, обичани, само че и одумвани наши поетеси . Малко известна страница обаче от нейната биография разкрива, че град Велико Търново се трансформирал в самобитна сцена на най-съкровените й интимни усеща “, показа историчката.
Още като ученичка в локалната девическа гимназия “Митрополит Климент”, тя поразявала старостоличани с външността си. „ За невероятната й хубост и финес говорели всички - мъжете с екстаз и прикрит блян, а дамите с мъчно овладяна злоба “, изясни Тодорка Недева.
Често пред дома на вуйна й Еленка Хаджи Ангелова, където живеела на квартира, “случайно” минавали както търновските персонални кавалери, по този начин и пребиваващите в града напети съветски офицери.
„ Звучи необикновено, само че е реалност, че съревнование за сърцето на Мара Белчева било причина за провеждането на първия двубой в следосвобожденската история на остарялата столица. Главни настоящи лица в него били щаб-капитан Бисоцки и подпоручик Владимир декор Ротмер. За благополучие съревнованието сред тях не приключило трагично, само че княз Дондуков-Корсаков бил заставен “немедлено” да отпрати влюбените кавалери в родината им. В частни диалози обаче съветският императорски комисар споделял, че добре схваща своите юнаци, защото “сред така и така доста красивите търновки тази ученичка просто свети с хубостта си и няма по какъв начин да не бъде забелязана”, разкри музейният организатор.
От своя страна старостоличани дълго коментирали непознатото дотогава в града “европейско събитие двубой от любов”. Руските офицери не съумели да завоюват сърцето на бъдещата поетеса, само че съгласно някои експерти точно през ученическите й години припламнали първите искри на любов сред нея и авторитетния и ерудиран великотърновец Христо Белчев, заемал високи служби в държавния уред след Освобождението.
Неговата сензитивност и одобрени литературни ползи привлекли вниманието на тъмнооката хубавица и на 1 юни 1886 година с доста обич и вяра за благополучие младежите свързали орисите си. „ Обич, блестящо публично състояние (през 1890 година Христо Белчев станал министър на финансите в кабинета на своя съгражданин Стефан Стамболов) и сходни интелектуални желания изпълвали живота на най-обичащата се и представителна световна двойка в България. Но щастието траяло прекомерно малко “, показва Тодорка Недева.
На 15 март 1891 година по време на разходка със Стефан Стамболов в региона на Градската градина Христо Белчев станал неволна жертва на квалифицирано против премиера нападение . За безпристрастната история съдбовната дата остава като ден, в който се направило първото огромно поръчково политическо ликвидиране у нас. „ А за Мара Белчева този лист от календара затворил най-красивата и сантиментална до тогава страница от живота й, бележейки с трагизъм нейната първа огромна обич, почнала като приказка в града на Асеневци “, сподели още историчката.
През 1903 година в изискания, само че печален след гибелта на Христо Белчев дом, “дамата в черно”, както софиянци почнали да назовават прелестната вдовица , се срещнала с огромния създател на България Пенчо П. Славейков, наследник на не по-малко известния ни съгражданин Петко Р. Славейков.
В продължение на девет години сред тях се открила “светла любов, сърдечно дълбока обвързаност, единодушие, приятелство, топлота в студения нелек път” . След кончината на претендента за Нобелова премия съкрушената от тъга Мара Белчева прекарала дълго време в чужбина. Когато се завърнала в родината, с изключение на на увлечението си по дъновизма, тя се отдала и на пътувания в страната, четейки свои стихове и разказвайки мемоари за Пенчо Славейков, изясни музейната уредничка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ