Защо учени правят бира с вкус на банан?
Бирата е една от най-старите питиета в историята, като нейните корени датират преди 6000 година пр.н.е. Тя е жизненоважна за човешката просвета още от древността. Месопотамците възхваляват шумерската богиня на пивоварството Нинкаси в химн на 3800 години, част от който е рецепта за варене на бира с ечемик.
Днес бирената промишленост се прави оценка на 768.17 милиарда $ и може да нарасне до 989.48 милиарда $ до 2028 година
Въпреки че бирата към момента е измежду най-консумираните питиета на планетата, значително е изгубила достоверния си усет - изключително след 70-те години на предишния век, когато пивоварите възприемат нови техники за произвеждане.
В исторически проект бирата се е варила в отворени, хоризонтални казани, само че по-късно промишлеността стартира да употребява по-големи, затворени съдове, които виждаме във всяка модерна пивоварна. Те са по-лесни за пълнене, изпразване и разчистване, и разрешават по-големи размери за варене, с цел да спестят разноски. За страдание, този съвременен способ може да понижи усета, придобит по време на процеса.
Въпреки това имаме положителни нови за ценителите на горчивото питие. Част от същинския усет на бирата може да бъде непокътнат, с помощта на генното модифициране, написа Popular Science.
Според белгийски учени това може да се реализира посредством идентифициране и вкарване на ген в дрождите (микроогранизми, които предизвикват алкохолна ферментация), сочи ново изследване, оповестено в Applied and Environmental Microbiology.
Йохан Тевелейн, професор по молекулярна клетъчна биология в Katholieke Universiteit в Льовен и неговият екип първи подхващат стъпка в тази посока. Те вършат скрининг на огромен брой варианти дрожди и правят оценка кой е най-хубавият за опазване на усета на бирата, до момента в който е под напън. По думите на Тевелейн фокусът им е бил състеродочен върху ген за усет, сходен на банан, " тъй като това е един от най-важните аромати, присъстващи в бирата, както и в други алкохолни питиета. "
Оказва се, че по време на процеса на ферментация дрождите трансформират 50% от захарта в етанол, а другата половина във въглероден диоксид. Въглеродният диоксид основава налягане в затворените съдове, като понижава усета и в действителност предизвиква казуса.
Професорът означи, че протеинът MDS3 евентуално е част от значим регулаторен път, който може да инхибира въглеродния диоксид в производството на бананов усет, само че екипът към момента не е разкрил по какъв начин тъкмо се случва това. Същата технология разпознава и генетичните детайли, които са значими за производството на мирис на роза от дрожди в алкохолни питиета.
Тази характерна бира към момента не е на пазара, само че не е изключено някой ден да я забележим на рафтовете в магазините, защото светът все повече се интересува от бъдещето на генетично модифицираните храни. Японско изследване от 2021 година разчита на CRISPR, за да модифицира ечемика, употребен в бирата, с цел да помогне на зърнената просвета да процъфтява, макар изменението на климата. А през май Министерството на опазването на здравето в Съединени американски щати позволи продажбата на говеждо от генно модифицирани говеда.
Днес бирената промишленост се прави оценка на 768.17 милиарда $ и може да нарасне до 989.48 милиарда $ до 2028 година
Въпреки че бирата към момента е измежду най-консумираните питиета на планетата, значително е изгубила достоверния си усет - изключително след 70-те години на предишния век, когато пивоварите възприемат нови техники за произвеждане.
В исторически проект бирата се е варила в отворени, хоризонтални казани, само че по-късно промишлеността стартира да употребява по-големи, затворени съдове, които виждаме във всяка модерна пивоварна. Те са по-лесни за пълнене, изпразване и разчистване, и разрешават по-големи размери за варене, с цел да спестят разноски. За страдание, този съвременен способ може да понижи усета, придобит по време на процеса.
Въпреки това имаме положителни нови за ценителите на горчивото питие. Част от същинския усет на бирата може да бъде непокътнат, с помощта на генното модифициране, написа Popular Science.
Според белгийски учени това може да се реализира посредством идентифициране и вкарване на ген в дрождите (микроогранизми, които предизвикват алкохолна ферментация), сочи ново изследване, оповестено в Applied and Environmental Microbiology.
Йохан Тевелейн, професор по молекулярна клетъчна биология в Katholieke Universiteit в Льовен и неговият екип първи подхващат стъпка в тази посока. Те вършат скрининг на огромен брой варианти дрожди и правят оценка кой е най-хубавият за опазване на усета на бирата, до момента в който е под напън. По думите на Тевелейн фокусът им е бил състеродочен върху ген за усет, сходен на банан, " тъй като това е един от най-важните аромати, присъстващи в бирата, както и в други алкохолни питиета. "
Оказва се, че по време на процеса на ферментация дрождите трансформират 50% от захарта в етанол, а другата половина във въглероден диоксид. Въглеродният диоксид основава налягане в затворените съдове, като понижава усета и в действителност предизвиква казуса.
Професорът означи, че протеинът MDS3 евентуално е част от значим регулаторен път, който може да инхибира въглеродния диоксид в производството на бананов усет, само че екипът към момента не е разкрил по какъв начин тъкмо се случва това. Същата технология разпознава и генетичните детайли, които са значими за производството на мирис на роза от дрожди в алкохолни питиета.
Тази характерна бира към момента не е на пазара, само че не е изключено някой ден да я забележим на рафтовете в магазините, защото светът все повече се интересува от бъдещето на генетично модифицираните храни. Японско изследване от 2021 година разчита на CRISPR, за да модифицира ечемика, употребен в бирата, с цел да помогне на зърнената просвета да процъфтява, макар изменението на климата. А през май Министерството на опазването на здравето в Съединени американски щати позволи продажбата на говеждо от генно модифицирани говеда.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ