Василев пред Tagesspiegel: Искам обективна оценка готови ли сме за еврото
„ Бих желал да видя справедлива оценка дали България дава отговор на критериите за въвеждане на еврото и въз основата на тази справедлива оценка да се вземе уместно решение.
Очакваме еврозоната да не позволява политически субективизъм, а да гледа безусловно обективно на критериите “.
Това разяснява министърът на финансите Асен Василев за авторитетното немско издание Tagesspiegel.
Той напомня, че при Шенген една страна членка на Европейски Съюз, в тази ситуация Австрия, е блокирала процеса на присъединение на България и Румъния, макар обективната оценка на Европейската комисия.
Министър Василев удостоверява, че целевата дата на страната ни за въвеждането на еврото остава 01.01.2025 година, като подчертава, че няма упования, че ще се наложи да преместим датата.
„ Имаше опасения по отношение на националния дълг и бюджетния недостиг през 2020 година и 2022 година, само че успяхме да отговорим на тези опасения. Вече приехме бюджет, който дава отговор на критериите от Маастрихт. Приключихме 2023 година с недостиг от 2,2%.
С 22% дълг към Брутният вътрешен продукт България е и страната с втори най-нисък народен дълг в Европейския съюз “, разяснява още финансовият министър пред немското издание.
На въпрос дали българската общност има страхове от въвеждането на еврото, министър Василев споделя, че българската валута първо е обвързана посредством валутен ръб към немската марка, а по-късно, от 1997 година, към еврото, а действителният обменен курс на лв. към еврото е закрепен от 2007 година
„ В България де факто цялата стопанска система работи с еврото, което се вижда както в цените, по този начин и в покупко-продажбите с парцели. Повечето жители към този момент работят в евро и имат сметки в евро. Ако желаете да си купите къща, плащате за нея в евро. Така че еврото не е нищо ужасно и нищо далечно “, отбелязва Василев.
Министърът прецизира, че във връзка с ограниченията за битка с прането на пари страната ни възнамерява до края на годината да управлява целия товарен трафик през българо-турската граница, тъй като цялата сухопътна търговия сред Европа и Турция, Близкия изток и Централна Азия минава през тази граница.
„ Започнахме да работим с другите служби за финансово разузнаване в Европейския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати, тъй че нашите чиновници да бъдат по-добре подготвени, да имат достъп до по-добра информация и затова да могат да работят по-ефективно “, отбелязва министърът.
Ето и превод на изявлението, оповестено в формалната страница на Министерството на финансите:
Г-н Василев, срещнахте се с вашия немски сътрудник финансовият министър Кристиан Линднер в плевел за България миг. България би трябвало да бъде призната в Шенгенската зона и да се причисли към еврозоната от идната година. Ще мине ли по проект въвеждането на еврото на 1 януари 2025 година?
Не чакаме да се наложи да преместим датата. Имаше опасения по отношение на националния дълг и бюджетния недостиг през 2020 година и 2022 година Въпреки това успяхме да отговорим на тези опасения. Вече успяхме да приемем бюджет, който дава отговор на критериите от Маастрихт. Приключихме 2023 година с недостиг от 2,2 %. С 22 % дълг от Брутният вътрешен продукт България е и страната с втори най-нисък народен дълг в Европейския съюз. Бюджетният недостиг е под 3 % от 2009 година насам - единственото изключение бяха годините на Корона рецесията. Погледната в тази светлина, Германия има съдружник в Европа, който желае да следва рационална политика за дълга и недостига, като в същото време се концентрира върху вложенията и реиндустриализацията.
Все още обаче липсва ценова непоклатимост - инфлацията не би трябвало да е по-висока от 1,5 процентни пункта над тази на трите страни членки с най-голяма ценова непоклатимост.
От 2013 година до 2020 година България съумя да извърши инфлационния аршин. Когато избухна Корона рецесията и по-късно войната в Украйна, инфлацията се повиши в цяла Европа, в това число в България.
Инфлацията сега спада по-бързо, в сравнение с в други европейски страни, тъй че чакаме тази година да осъществим критерия. Между другото, това предвижда и Европейската комисия.
Чисто официално няма спънка България да влезе в еврозоната. Геополитически и стратегически това е извънредно значимо за България и за Европейския съюз.
Част от българското население се опасява, че еврото може да оскъпи ежедневните артикули. Ще има ли ценови потрес?
Не, тъй като българската валута е обвързана посредством валутен ръб първо към немската марка, а по-късно към еврото от 1997 година
Реалният обменен курс на лв. към еврото е закрепен от 2007 година В България де факто цялата стопанска система работи с еврото, което се вижда както в цените, по този начин и в покупко-продажбите с парцели. Когато Хърватия се причисли, видяхме, че инфлацията беше единствено 0,2 до 0,3 %.
Как се справяте с терзанията по отношение на еврото, които към момента изпитват доста хора?
Може би има някакъв % жители, които се опасяват. Повечето жители обаче към този момент работят в евро и имат сметки в евро. Ако желаете да си купите къща, плащате за нея в евро. Така че еврото не е нищо ужасно и нищо далечно.
Как Германия може да поддържа България за въвеждане на еврото?
Бих желал да видя справедлива оценка дали България дава отговор на критериите за въвеждане на еврото и въз основата на тази справедлива оценка да вземем уместно решение.
Оценката от Германия и други страни от Европейски Съюз до момента не е ли справедлива?
Да, тя беше справедлива. Но в тази ситуация с Шенген видяхме, че една страна-членка на Европейски Съюз, в тази ситуация Австрия, блокира процеса на присъединение на България и Румъния макар обективната оценка на Европейската комисия.
Очакваме еврозоната да не позволява политически субективизъм, а да гледа безусловно обективно на критериите.
Дали България не приложи също толкоз субективни стандарти към Северна Македония и по този начин блокира присъединението на страната към Европейски Съюз?
Не. Видяхте, че България утвърди участието на Македония в Европейския съюз по доста ясни критерии, които Европейската комисия би трябвало да оцени.
Повече от година и половина по-късно Македония не желае да извърши тези критерии. Не сме открили нови критерии. Това, което е контрактувано, това, което са приели македонците, би трябвало да бъде изпълнено и оценено от Комисията. Македония обаче още даже не е почнала да го ползва – това е оценката на Европейската комисия.
До септември предходната година България към момента беше под надзора на Европейската комисия в границите на „ Механизма за съдействие и надзор ” в битката с корупцията и прането на пари. Докъде е стигнало през днешния ден българското държавно управление в битката с прането на пари?
Това не е публично изискване за присъединение към еврозоната, само че ние, несъмнено, поставяме съществени старания за битка с прането на пари. Миналата година приехме нов закон в тази тенденция. Искаме доста от рекомендациите на Европейски Съюз да бъдат изпълнени до лятото и тогава ще оценим успеваемостта на тези ограничения. Разбира се, това е непрестанен развой, протичащ в цяла Европа. Ето за какво Европейски Съюз най-сетне основава организация за битка с прането на пари.
Какво съответно желаете да постигнете в битката с корупцията и прането на пари?
Имаме потребност от непрекъснати старания. Не можеш да кажеш, че си постигнал нещо съответно, тъй като в идващия миг може да се стигне до противозаконен трансфер.
Всяка обособена компания би трябвало да бъде тествана, с цел да се подсигурява, че нейните транзакции не са пране на пари. Планираме до края на годината да направляваме и целия товарен трафик през българо-турската граница. Цялата сухопътна търговия сред Европа и Турция, Близкия изток и Централна Азия минава през тази граница.
Според нашите данни всяка година към 50 000 евро противозаконни пари в брой минават външната граница на Европейски Съюз. Това е доста огромна тематика. Решихме и на последната среща с Кристиан Линднер в София, че на границата би трябвало да бъдат ситуирани митнически екипи от разнообразни европейски страни.
Как тъкмо би трябвало да наподобява това митническо съдействие?
В момента работим интензивно с Швеция. Имаме съглашение с Франция. И ние сме в полемики с Германия и чакаме съответен ангажимент какъв брой немски чиновници могат да бъдат ситуирани на българската граница.
До каква степен Германия би трябвало да поддържа това?
Колкото повече, толкоз по-добре и колкото по-бързо, толкоз по-добре. Не можете да си визиите степента му, до момента в който не го видите сами. Говорим за порядъка на към 4000 камиона дневно - единствено на една граница. Милиони коли, рейсове и влакове пресичат границата там всяка година – ние сме входната точка в Европейския съюз за този трафик.
Какво може да усъвършенства България в битката с корупцията?
Това, което остава да се направи е по-нататъшното разширение на проверяващите органи. Трябва да може да се наблюдават комплицирани транзакции в голям брой страни.
Какви съответни дейности са нужни за това?
Започнахме да работим с другите служби за финансово разузнаване в Европейския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати, тъй че нашите чиновници да бъдат по-добре подготвени, да имат достъп до по-добра информация и затова да могат да работят по-ефективно.
България ще стане част от Шенгенската зона - ще отпадне най-малко вътрешноевропейският граничен надзор по въздух и море. Докога ще има надзор по всички граници?
Това зависи от това какъв брой високи са рисковете на границата. Компетентният орган Министерство на вътрешните работи би трябвало реши това. Но за България цялостното присъединение към Шенген е извънредно значимо. Между три и пет % от брутния вътрешен артикул са загубите за българската стопанска система от граничен надзор и забавени направления за доставки по шенгенските граници с Румъния и Гърция. Това са големи загуби.
В четвъртък Европейският съюз утвърди пакет от помощ за Украйна на стойност 50 милиарда евро. Какво значи това за България?
България мощно поддържа този пакет, както и напъните на Украйна да изтласка Русия от личната си територия и да възвърне целостта на Украйна. От първите дни на войната България поддържа Украйна и с оръжие, и с дипломация. Лично аз считам, че това е доста добра вест за Европа като цяло, тъй като дава резистентност и непоклатимост на украинските старания на бойното поле. Тогава Русия към този момент няма да може да чака и да се възползва от обстановката.
Подкрепата за десните партии, които са и проруски, внезапно набъбна в България през последните четири години. Колко огромна е заплахата, която съставляват?
Въпреки мощната съветска агитация в България, тези крайнодесни, крайнолеви и проруски партии са под 15 % в България.
Въпреки че сме най-бедната страна в Европейския съюз, те няма по какъв начин да получат власт. Това е по този начин, тъй като през последните години приходите на хората внезапно се покачиха и неравенството понижа.
В България да вземем за пример успяхме да запазим силата си конкурентоспособна, тъй като значително я произвеждаме сами. Въпреки че към момента е по-скъпа от съветската сила, тя е измежду най-евтините в Европейския съюз.
Населението на България понижава – доста хора работят и живеят в страни като Германия. Как желаете да се справите с това?
През последните години България организира напълно друга финансова и икономическа политика от преди. Това ни преведе през всички тези рецесии.
Доходите порастват доста по-бързо от инфлацията и порастват най-бързо в целия Европейски съюз. През 2024 година се планува приходите да порастват два пъти по-бързо от инфлацията.
През 2022 година за първи път имаме повече българи, завърнали се в страната, в сравнение с емигранти. Не тъй като държавното управление им споделя да създадат нещо, а тъй като за тях е по-добре да живеят и работят в България.
Вече виждаме това в някои промишлености с по-високи приходи.
Очакваме еврозоната да не позволява политически субективизъм, а да гледа безусловно обективно на критериите “.
Това разяснява министърът на финансите Асен Василев за авторитетното немско издание Tagesspiegel.
Той напомня, че при Шенген една страна членка на Европейски Съюз, в тази ситуация Австрия, е блокирала процеса на присъединение на България и Румъния, макар обективната оценка на Европейската комисия.
Министър Василев удостоверява, че целевата дата на страната ни за въвеждането на еврото остава 01.01.2025 година, като подчертава, че няма упования, че ще се наложи да преместим датата.
„ Имаше опасения по отношение на националния дълг и бюджетния недостиг през 2020 година и 2022 година, само че успяхме да отговорим на тези опасения. Вече приехме бюджет, който дава отговор на критериите от Маастрихт. Приключихме 2023 година с недостиг от 2,2%.
С 22% дълг към Брутният вътрешен продукт България е и страната с втори най-нисък народен дълг в Европейския съюз “, разяснява още финансовият министър пред немското издание.
На въпрос дали българската общност има страхове от въвеждането на еврото, министър Василев споделя, че българската валута първо е обвързана посредством валутен ръб към немската марка, а по-късно, от 1997 година, към еврото, а действителният обменен курс на лв. към еврото е закрепен от 2007 година
„ В България де факто цялата стопанска система работи с еврото, което се вижда както в цените, по този начин и в покупко-продажбите с парцели. Повечето жители към този момент работят в евро и имат сметки в евро. Ако желаете да си купите къща, плащате за нея в евро. Така че еврото не е нищо ужасно и нищо далечно “, отбелязва Василев.
Министърът прецизира, че във връзка с ограниченията за битка с прането на пари страната ни възнамерява до края на годината да управлява целия товарен трафик през българо-турската граница, тъй като цялата сухопътна търговия сред Европа и Турция, Близкия изток и Централна Азия минава през тази граница.
„ Започнахме да работим с другите служби за финансово разузнаване в Европейския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати, тъй че нашите чиновници да бъдат по-добре подготвени, да имат достъп до по-добра информация и затова да могат да работят по-ефективно “, отбелязва министърът.
Ето и превод на изявлението, оповестено в формалната страница на Министерството на финансите:
Г-н Василев, срещнахте се с вашия немски сътрудник финансовият министър Кристиан Линднер в плевел за България миг. България би трябвало да бъде призната в Шенгенската зона и да се причисли към еврозоната от идната година. Ще мине ли по проект въвеждането на еврото на 1 януари 2025 година?
Не чакаме да се наложи да преместим датата. Имаше опасения по отношение на националния дълг и бюджетния недостиг през 2020 година и 2022 година Въпреки това успяхме да отговорим на тези опасения. Вече успяхме да приемем бюджет, който дава отговор на критериите от Маастрихт. Приключихме 2023 година с недостиг от 2,2 %. С 22 % дълг от Брутният вътрешен продукт България е и страната с втори най-нисък народен дълг в Европейския съюз. Бюджетният недостиг е под 3 % от 2009 година насам - единственото изключение бяха годините на Корона рецесията. Погледната в тази светлина, Германия има съдружник в Европа, който желае да следва рационална политика за дълга и недостига, като в същото време се концентрира върху вложенията и реиндустриализацията.
Все още обаче липсва ценова непоклатимост - инфлацията не би трябвало да е по-висока от 1,5 процентни пункта над тази на трите страни членки с най-голяма ценова непоклатимост.
От 2013 година до 2020 година България съумя да извърши инфлационния аршин. Когато избухна Корона рецесията и по-късно войната в Украйна, инфлацията се повиши в цяла Европа, в това число в България.
Инфлацията сега спада по-бързо, в сравнение с в други европейски страни, тъй че чакаме тази година да осъществим критерия. Между другото, това предвижда и Европейската комисия.
Чисто официално няма спънка България да влезе в еврозоната. Геополитически и стратегически това е извънредно значимо за България и за Европейския съюз.
Част от българското население се опасява, че еврото може да оскъпи ежедневните артикули. Ще има ли ценови потрес?
Не, тъй като българската валута е обвързана посредством валутен ръб първо към немската марка, а по-късно към еврото от 1997 година
Реалният обменен курс на лв. към еврото е закрепен от 2007 година В България де факто цялата стопанска система работи с еврото, което се вижда както в цените, по този начин и в покупко-продажбите с парцели. Когато Хърватия се причисли, видяхме, че инфлацията беше единствено 0,2 до 0,3 %.
Как се справяте с терзанията по отношение на еврото, които към момента изпитват доста хора?
Може би има някакъв % жители, които се опасяват. Повечето жители обаче към този момент работят в евро и имат сметки в евро. Ако желаете да си купите къща, плащате за нея в евро. Така че еврото не е нищо ужасно и нищо далечно.
Как Германия може да поддържа България за въвеждане на еврото?
Бих желал да видя справедлива оценка дали България дава отговор на критериите за въвеждане на еврото и въз основата на тази справедлива оценка да вземем уместно решение.
Оценката от Германия и други страни от Европейски Съюз до момента не е ли справедлива?
Да, тя беше справедлива. Но в тази ситуация с Шенген видяхме, че една страна-членка на Европейски Съюз, в тази ситуация Австрия, блокира процеса на присъединение на България и Румъния макар обективната оценка на Европейската комисия.
Очакваме еврозоната да не позволява политически субективизъм, а да гледа безусловно обективно на критериите.
Дали България не приложи също толкоз субективни стандарти към Северна Македония и по този начин блокира присъединението на страната към Европейски Съюз?
Не. Видяхте, че България утвърди участието на Македония в Европейския съюз по доста ясни критерии, които Европейската комисия би трябвало да оцени.
Повече от година и половина по-късно Македония не желае да извърши тези критерии. Не сме открили нови критерии. Това, което е контрактувано, това, което са приели македонците, би трябвало да бъде изпълнено и оценено от Комисията. Македония обаче още даже не е почнала да го ползва – това е оценката на Европейската комисия.
До септември предходната година България към момента беше под надзора на Европейската комисия в границите на „ Механизма за съдействие и надзор ” в битката с корупцията и прането на пари. Докъде е стигнало през днешния ден българското държавно управление в битката с прането на пари?
Това не е публично изискване за присъединение към еврозоната, само че ние, несъмнено, поставяме съществени старания за битка с прането на пари. Миналата година приехме нов закон в тази тенденция. Искаме доста от рекомендациите на Европейски Съюз да бъдат изпълнени до лятото и тогава ще оценим успеваемостта на тези ограничения. Разбира се, това е непрестанен развой, протичащ в цяла Европа. Ето за какво Европейски Съюз най-сетне основава организация за битка с прането на пари.
Какво съответно желаете да постигнете в битката с корупцията и прането на пари?
Имаме потребност от непрекъснати старания. Не можеш да кажеш, че си постигнал нещо съответно, тъй като в идващия миг може да се стигне до противозаконен трансфер.
Всяка обособена компания би трябвало да бъде тествана, с цел да се подсигурява, че нейните транзакции не са пране на пари. Планираме до края на годината да направляваме и целия товарен трафик през българо-турската граница. Цялата сухопътна търговия сред Европа и Турция, Близкия изток и Централна Азия минава през тази граница.
Според нашите данни всяка година към 50 000 евро противозаконни пари в брой минават външната граница на Европейски Съюз. Това е доста огромна тематика. Решихме и на последната среща с Кристиан Линднер в София, че на границата би трябвало да бъдат ситуирани митнически екипи от разнообразни европейски страни.
Как тъкмо би трябвало да наподобява това митническо съдействие?
В момента работим интензивно с Швеция. Имаме съглашение с Франция. И ние сме в полемики с Германия и чакаме съответен ангажимент какъв брой немски чиновници могат да бъдат ситуирани на българската граница.
До каква степен Германия би трябвало да поддържа това?
Колкото повече, толкоз по-добре и колкото по-бързо, толкоз по-добре. Не можете да си визиите степента му, до момента в който не го видите сами. Говорим за порядъка на към 4000 камиона дневно - единствено на една граница. Милиони коли, рейсове и влакове пресичат границата там всяка година – ние сме входната точка в Европейския съюз за този трафик.
Какво може да усъвършенства България в битката с корупцията?
Това, което остава да се направи е по-нататъшното разширение на проверяващите органи. Трябва да може да се наблюдават комплицирани транзакции в голям брой страни.
Какви съответни дейности са нужни за това?
Започнахме да работим с другите служби за финансово разузнаване в Европейския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати, тъй че нашите чиновници да бъдат по-добре подготвени, да имат достъп до по-добра информация и затова да могат да работят по-ефективно.
България ще стане част от Шенгенската зона - ще отпадне най-малко вътрешноевропейският граничен надзор по въздух и море. Докога ще има надзор по всички граници?
Това зависи от това какъв брой високи са рисковете на границата. Компетентният орган Министерство на вътрешните работи би трябвало реши това. Но за България цялостното присъединение към Шенген е извънредно значимо. Между три и пет % от брутния вътрешен артикул са загубите за българската стопанска система от граничен надзор и забавени направления за доставки по шенгенските граници с Румъния и Гърция. Това са големи загуби.
В четвъртък Европейският съюз утвърди пакет от помощ за Украйна на стойност 50 милиарда евро. Какво значи това за България?
България мощно поддържа този пакет, както и напъните на Украйна да изтласка Русия от личната си територия и да възвърне целостта на Украйна. От първите дни на войната България поддържа Украйна и с оръжие, и с дипломация. Лично аз считам, че това е доста добра вест за Европа като цяло, тъй като дава резистентност и непоклатимост на украинските старания на бойното поле. Тогава Русия към този момент няма да може да чака и да се възползва от обстановката.
Подкрепата за десните партии, които са и проруски, внезапно набъбна в България през последните четири години. Колко огромна е заплахата, която съставляват?
Въпреки мощната съветска агитация в България, тези крайнодесни, крайнолеви и проруски партии са под 15 % в България.
Въпреки че сме най-бедната страна в Европейския съюз, те няма по какъв начин да получат власт. Това е по този начин, тъй като през последните години приходите на хората внезапно се покачиха и неравенството понижа.
В България да вземем за пример успяхме да запазим силата си конкурентоспособна, тъй като значително я произвеждаме сами. Въпреки че към момента е по-скъпа от съветската сила, тя е измежду най-евтините в Европейския съюз.
Населението на България понижава – доста хора работят и живеят в страни като Германия. Как желаете да се справите с това?
През последните години България организира напълно друга финансова и икономическа политика от преди. Това ни преведе през всички тези рецесии.
Доходите порастват доста по-бързо от инфлацията и порастват най-бързо в целия Европейски съюз. През 2024 година се планува приходите да порастват два пъти по-бързо от инфлацията.
През 2022 година за първи път имаме повече българи, завърнали се в страната, в сравнение с емигранти. Не тъй като държавното управление им споделя да създадат нещо, а тъй като за тях е по-добре да живеят и работят в България.
Вече виждаме това в някои промишлености с по-високи приходи.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ