Безспорна истина е, че Библията е книгата на книгите. Първата

Десетте Божи заповеди

Безспорна истина е, че Библията е книгата на книгите. Първата част от нея е известна като Стар завет и споделя историята на еврейския народ от най-древни времена.

Една от книгите на Стария завет е известна като Петокнижие, чието авторство се приписва на пророка Мойсей, една от централните фигури в историята на израилтяните, индивидът, който ги извежда от Египет, спасявайки ги от иго и ги превежда през пустинята към обещаната им от Бог Обетована земя, където да живеят като свободни хора.

С това не се изчерпва приносът на Мойсей към еврейския народ. Той е този, който им дава кодекс от закони и богослужебни наставления, по който да уредят живота си и взаимоотношенията между тях поради условията на новата вяра, към която ги приобщава.

Този честен кодекс се трансформира в повсеместен закон за хората, прочут през днешния ден като Десетте божи заповеди. Съвременният ни живот има за собствен пиедестал точно повелите, изложени в свещените заповеди на Йехова към богоизбрания народ.

Какво гласят десетте божи заповеди?

Пътят към обещаната Обетована земя минава през планината Синай, където хората стопират за отмора, а Мойсей е извикан от Бог Йехова, с цел да получи две каменни плочки, наречени скрижали, със записани завещания, които израилтяните би трябвало да следват. Днес тези повели се назовават Божи заповеди и са 10 на брой. Бихме могли незабавно да ги определим като първите писани закони в историята на човечеството, само че такова преждевременно определение е неправилно.

Всъщност Десетте заповеди не са истинска израилтянска творба. Авторът на Историята на Израел - Джузепе Рикоти, прави относителен разбор на някои антични текстове и Десетте божи заповеди и открива поразителни прилики, даже цялостни аналогии с египетския текст

Книга на умрелите, както и един вавилонски богослужебен текст, наименуван Шурп. Сравнението демонстрира, че евреите са се употребили от наследството на Египет и Месопотамия при основаването на своя първи законодателен текст, който с времето става именит и придобива цялостна мистичност. Митологизиран оптимално, той е показан като заповеди, подредени персонално от Бог, с цел да се утвърдят като неотменни и наложителни.

Първите 4 заповеди се отнасят за отношението на хората към Бог, а останалите 6 - за взаимоотношенията сред индивидите. Това са нормите на живота, изразяващи същинската ни независимост като хора, тъй като показват същността на положителното и злото и сочат верния път в живота. Те са жалоните по пътя ни, с цел да не загубим в него. Мисията им е да ни научат по какъв начин да живеем в естетика.