Безработна съм. По-бледа съм от обикновено. Ям повече чипс. Не

Безработна съм. По-бледа съм от нормално. Ям повече чипс. Не ми се прави нищо. Такъв е и feeling-a на всяка моя обява във Facebook. Усещам го във всяко редче, което напиша. И към този момент започвам да го усещам като положение на духа си. Та, на този стадий от живота си, непрекъснато ревизирам обявите за работа и обикалям София в търсене на съвършената служба.

Между другото, множеството от компаниите би трябвало да ме наемат единствено, с цел да ревизирам обявите им за правописни неточности. Пълно е. И след това аз съм била придирчива и не знам какво желая. Много добре знам. Искам единствено гаджето ми да ми каже: „ Няма потребност да работиш. Аз ще ти давам по 2 хиляди на месец. Ти не мисли за нищо. Просто си пиши.„

Чакам го към този момент месеци наред, само че това по този начин и не става. Така че, не преставам с търсенето. И това търсене ме „ натресе “ в много неловки обстановки. Повечето претърпях персонално. Други са претърпели мои другари. Трети не поисквам да се случат на никого. Някои са смешни, други унизителни, само че от всяка една можете да си извадите скъпа поука. Приятно четене…

1. Да се напиеш предната вечер

Единствена аз измежду приятелите ми съм безработна. И аз съм последната, с която те би трябвало да се преценяват при организирането на празненство с махмурлук. Казвам си, че ще се възпирам. Пия едно, пия второ. Става ми хубаво. Пия още две с мисълта, че няма да пия повече. Но към този момент не съм аз.

Това е другото ми АЗ, което пие доста и не си пада по интервютата за работа. Сами може да си визиите по какъв начин наподобява и по какъв начин ухае един препил човек. Съветвам ви, в случай че знаете, че няма по какъв начин да контролирате пиенето си, просто отложете изявлението. Махмурлукът се претърпява по-трудно от работодателите, в сравнение с едно отсрочено изявление.

2. Да се изгубиш

Спомням си едно от първите ми изявленията. Нямаше Гугъл Maps, нито телефони с GPS. (Не съм толкоз остаряла. Технологиите се развиха прекомерно бързо.) Та, София не ми беше изключително позната. И аз не съм доста по питането на хора.

Не съм тръгнала за Цариград, въпреки всичко. Добре, че съм си късметлийка по рождение. В 10-тата директна открих задачата си. Пристигнах съвсем в точния момент, само че потна, изморена и изнервена… Не желая и да си помислям каква панорама съм била. Само предсказвам, тъй като не ме взеха.

3. Да закъснееш

„ Елате на улица „ Сашо Сладура “ в 09:00. “ „ Вие шегувате ли се?!? Това в Патиланско царство ли е?!? “ Отново си идваме на думата за технологиите. Те към този момент са задоволително развити, с цел да намериш, която и да е улица. Но не и да стигнеш там в точния момент.

Те не оказват помощ за трафика, а Йорданка Фандъкова не е стигнала с метрото на всички места. И… Закъсняваш. Ужасно е! Поглеждат те с неуважение. И към този момент не си в wish листа. Случва се на всеки. Само не и на чиновниците в HR отделите.

4. Да се оригнеш/пръднеш

Обединявам ги под една форма: ПЪЛНА ИЗЛАГАЦИЯ!!! Ще кажете „ Човешко е. На всеки се случва. “ Това НЕ би трябвало да се случва! Не и на Вас! На момичето, което е пристигнало с най-късата пола на света може. На момчето, което няма и дипла по ризата, да!!! Но не и на Вас!

На интервютата за работа забравяте за всичко човешко. Срещу вас седи един нечовек, който е подготвен да зачеркне кандидатурата ви единствено поради едно неверно придвижване. А пръцкането и оригването… се броят за няколко едновременно.

5. Да не помнят, че си там

Случвало ми се е. Посрещат те. Оставят те да изчакаш. И… Това е. Мен ме накараха да мина през лабиринт от коридори и ме оставиха в дребна, празна стаичка. Чаках 10-20 минути и започнах да се тормозя, че съм във филм на ужасите. След суматохата, на 30-тата минута ми се доспа.

Аз, както разбрахте, съм много зле с ориентацията. Никога не бих тръгнала да търся този, който би трябвало да ме интервюира. Просто ще заставам и ще очаквам, до момента в който не са длъжни да ме вземат на работа от стеснение. За мое благополучие, на 35-тата минута, пристигна момче, което се стресна като ме видя. Излезе бегом от стаята и по-късно пристигна точният човек. След още 5 минути извинения, изявлението стартира. На мен към този момент ми беше все тая какво ме питат. Просто знаех, че няма да стартира работа там.

6. Да знаеш повече от този, който те интервюира

Аха… И това ми се е случвало. Аз обичам да си изследвам нещата. Винаги чета някакви неща авансово. И съм говорила доста повече от човечето против мен. Това подсказва единствено едно: безусловно безхаберие към работещите и към самата работа. Не започвайте на такова място!!!

Да, ще блеснете измежду останалите. Но и може да изнесете цялата работа на гърба си. Просто отклонете тактично предлагането. Защото сигурно ще ви звъннат. От персонален опит!

7. Да стартират да те смъкват

Вярно е, че си върша прическа и се гримирам единствено за такива мотиви (къпането е по-често), само че това не значи, че си диря гадже по интревютата. Или флирт на работното място. Ако вие обаче търсите такова нещо, значи сте попаднали на точното място и точния човек. Аз съм пас!

8. Да ти излезе голям херпес

Ами, за жалост, съм предразположена от дребна към тези неща. Винаги, когато съм обезпокоена или леко настинала, някое от тези гадни неща вземат решение да се появят върху устата ми. Да, само че последното, което хората си мислят е, че си уплашен или настинал. И като се появиш на изявление с такова „ украшение “, не са изключително приветливи. Тук влиза в действие „ По облеклата посрещат, по мозъка изпращат„, тъй че би трябвало да впрягате мозъка.

9. Да ти се подиграват за предните длъжности

Да, случвало ми се е. И то нееднократно. И съм сигурна, че ще се повтаря. Признавам си, не съм имала „ естествена “ работа. Каквото и да значи това. Работният ми ден е бил 6 часа. В почивките си съм играла федербал и съм събирала орехи или съм разхождала открито от сътрудниците куче.

Отивала съм един час по-рано и съм си тръгвала два по-късно. Но нали са споделили, че не ти се постанова да работиш, в случай че обичаш работата си. Така съм била близо 4 години. Сега, по независещи от мен аргументи, съм в търсене на идващото си работно място. И, повярвайте ми, мощно се надявам да не е от естествените. Но това не ме прави по-малко стимулирана или некадърна.

Повечето от нас нямат в CV-то си рекомендации от Бил Гейтс и Донатела Версаче, не сме работили в NASA или BBC. А и не сме длъжни!!! Ако някой си разреши да се присмее на предходните ви длъжности, каквито и да са те, просто си тръгнете. Бъдещият ви шеф би трябвало да почита вас, това което сте и това, което сте работили.

10. Да те интервюира бившият/бившата

Не желая да ми се случва. Не знам по какъв начин бих реагирала. Ако сте като мен, не разговаряте с нито един от някогашните си. Да попаднете в тази обстановка, значи едно: вие сте на дъното, а пред себе си имате един процъфтяващ човек. Предполагам, че за множеството от вас разумното е към този момент да не се интересуват от работата, колкото и апетитна да е тя.

Егото е по-силно от потребността от пари. В подобен случай, просто би трябвало да запазите достолепието си, тази нелепост да свърши по-бързо и да продължите да пускате CV-та. Ако пък сте изцяло откачени и амбициозни, просто дайте най-хубавото от себе си, започнете тази работа и надминете някогашната гадина. Успех!!!

П.П.: Убедена съм, че има доста и даже още по-нелепи обстановки, свързани с интервютата за работа. Ако сте били основно настоящо лице в някоя, споделете я в мненията.