Най-добрият съвет, който съм получавала като работеща майка
Без значение дали сте прекарали единствено няколко седмици с новороденото си бебе или сте съумели да си вземете по-дълга отмора, връщането на работа постоянно е сложен преход. Има неспокойствие за всичко- какво ще облечете, какво ще си говорите с хората, какво ще ядете за обяд и така нататък И най-важното- фактът, че би трябвало да оставите бебето си на различен човек и неизбежната паника, която идва с него.
Няма значение дали желаете да работите, би трябвало да работите, обичате работата си или ненавиждате работата си. Трудно е. Дори в случай че обичате работата си и работите с гъвкаво работно време. За работещите родители всичко е мъчно.
Спомням си връщането ми на работа 4 месеца след раждането на първия ми наследник. На първия ми работен ден ме посрещнаха с цветя и сладки и имаше толкоз гостоприемни лица, които не бях виждала дълго време. Обичах да бъда в хубавия офис, заобиколена от тези положителни хора. Чувствах се въодушевена и превъзбудена, поради започването на работа още веднъж. Също по този начин се усещах необикновено тъжна. Липсваше ми синът ми. След месеци на непрекъсната непосредственост, просто не можех да съм надалеч от него.
Обаждах се майка си, плачейки на обедната отмора, питайки я дали в миналото ще преживея, че съм оставила бебето си толкоз малко. Пишех на бавачката на всеки 5 минути и желаех да ми изпраща фотоси непрестанно. В мигът, в който часовникът удари 17.00 изхвърчах от офиса и пробвах да се прибера по допустимо най-бързия метод. След няколко седмици най-малко стопирах да рева, само че бях в спор със себе си. Обичах работата си, само че обичах бебето си повече и просто не можех да се оправя и с двете.
Веднъж се причислих към група редактори и отидохме да гледаме някакъв филм. Сега, две години и половина по-късно даже не помня кой филм сме гледали, само че помня какво ми сподели една от редакторите, когато отивахме към киното. По това време тя имаше три дребни деца, беше на същата възраст като мен и имаше доста сполучлива кариера. Тя ме попита за бебето и по какъв начин съм се справила с връщането на работа. Никога не съм успявала да скрия възприятията си и не съумях и в тази обстановка.
Тя ми сподели следното нещо: " Някои дни ще искаш да си у дома с детето си, само че някои дни ще се радваш, че си в офиса. "
Това е! Това не беше магическо решение на ежедневните алтернативи на работещите майки. Не беше даже съвет. Но тъкмо това ми трябваше. Потвърждение, че всичко ще бъде наред. Няколко дни ще желаете да не се отделяте от бебето си, само че в други дни ще се радвате, че сте на работа и не сте заобиколени от мръсни памперси. Нормално е. Не е елементарно. Но е обикновено.
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Няма значение дали желаете да работите, би трябвало да работите, обичате работата си или ненавиждате работата си. Трудно е. Дори в случай че обичате работата си и работите с гъвкаво работно време. За работещите родители всичко е мъчно.
Спомням си връщането ми на работа 4 месеца след раждането на първия ми наследник. На първия ми работен ден ме посрещнаха с цветя и сладки и имаше толкоз гостоприемни лица, които не бях виждала дълго време. Обичах да бъда в хубавия офис, заобиколена от тези положителни хора. Чувствах се въодушевена и превъзбудена, поради започването на работа още веднъж. Също по този начин се усещах необикновено тъжна. Липсваше ми синът ми. След месеци на непрекъсната непосредственост, просто не можех да съм надалеч от него.
Обаждах се майка си, плачейки на обедната отмора, питайки я дали в миналото ще преживея, че съм оставила бебето си толкоз малко. Пишех на бавачката на всеки 5 минути и желаех да ми изпраща фотоси непрестанно. В мигът, в който часовникът удари 17.00 изхвърчах от офиса и пробвах да се прибера по допустимо най-бързия метод. След няколко седмици най-малко стопирах да рева, само че бях в спор със себе си. Обичах работата си, само че обичах бебето си повече и просто не можех да се оправя и с двете.
Веднъж се причислих към група редактори и отидохме да гледаме някакъв филм. Сега, две години и половина по-късно даже не помня кой филм сме гледали, само че помня какво ми сподели една от редакторите, когато отивахме към киното. По това време тя имаше три дребни деца, беше на същата възраст като мен и имаше доста сполучлива кариера. Тя ме попита за бебето и по какъв начин съм се справила с връщането на работа. Никога не съм успявала да скрия възприятията си и не съумях и в тази обстановка.
Тя ми сподели следното нещо: " Някои дни ще искаш да си у дома с детето си, само че някои дни ще се радваш, че си в офиса. "
Това е! Това не беше магическо решение на ежедневните алтернативи на работещите майки. Не беше даже съвет. Но тъкмо това ми трябваше. Потвърждение, че всичко ще бъде наред. Няколко дни ще желаете да не се отделяте от бебето си, само че в други дни ще се радвате, че сте на работа и не сте заобиколени от мръсни памперси. Нормално е. Не е елементарно. Но е обикновено.
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Източник: jenite.bg
КОМЕНТАРИ