Кога да следваме интуицията си
Без да подценяваме нужните знания и опит, нужни за специалността ни, не би трябвало да подценяваме и интуицията си. Инстинктите ни са цялостна „ вътрешна база данни ", която може да ни помогне бързо и елементарно да вземем нужното решение.
Не е ли най-съществен разсъдъкът?
Сигурно можем да се сетим за не една обстановка, когато на нас или на наш прочут му се е коствало без забележима причина, че нещо не е наред. И се е оказвало, че фактически е по този начин! Има такива случаи, в които следването единствено на чистия разсъдък може да ни заблуди и да вземем неправилно решение.
Дали интуицията бърка?
Важно е да се научим да разпознаваме кои подсъзнателни импулси би трябвало да послушаме. Защото истината е, че не всяко наше предусещане или чувство наложително е и най-хубавото решение на казуса.
Ето няколко практични съвета, които оказват помощ да оказват помощ да се ориентираме всякога когато имаме някакво по-особено възприятие за обстановката в деловото си всекидневие:
- Първо е належащо да се съсредоточим върху чувствата си.
- След това би трябвало да ги облечем в думи.
- Нека да си отговорим на въпроса дали чувствата ни стъпват на основателно или на ирационално пояснение на ситуацията:
Ако отговорът гласи, че възприятията ни се основават на ирационално пояснение или допускане от наша страна, добре е да потърсим на какво се дължат въпреки всичко тези чувства. Може повода изобщо да не е обвързвана с съответния проблем - може да имаме странни чувства поради аналогия с човек или конюнктура и така нататък Добре е да сме наясно с това и да не разрешаваме на тези усеща да въздействат на работата ни.
Ако считаме, че чувствата ни се дължат на основателни съображения, тогава е добре да се вслушаме в тях по-задълбочено. И тогава да продължим нататък с вземането на решение. Не е целесъобразно, щом получим някакви интуитивни чувства, да бързаме да ги споделяме с сътрудниците си. Това е най-добре да създадем, когато можем да подкрепим субективните си усеща със усърдно премислена позиция по въпроса.
Как да разберем заслужава ли си рискът при интуитивни решения?
Да разчитаме на шанс и предчувствията си е много плашещо за доста от нас. И в това няма нищо неприятно, стига да не ни пречи да внасяме усъвършенствания в една не напълно оптимална обстановка. От друга страна, прекомерно импулсивните измежду нас е добре да се научим на малко нерешителност.
Ето по какъв начин да подходим, с цел да преценим заслужава ли си рискът от интуитивното решение:
- Да си дадем сметка по какъв начин по принцип одобряваме риска.
- Да определим съображенията „ за " и „ срещу " съответния риск.
- Да се вслушаме в интуицията си. Основателна ли е по този проблем, или би трябвало да преосмислим чувствата, които ни праща.
- Ако решим да рискуваме, да си изработим тактика с разнообразни разновидности за реагиране. Така ще се усещаме по-малко обезпокоени да се хвърлим в незнайното. А на по-импулсивните това ще помогне да са по-методични в дейностите си.
