Хората са шокиращо неподготвени за среща с астероид – убиец
Беше типична февруарска заран в Челябинск, огромен град, ситуиран в сенките на съветските Уралски планини. Около 9:30 сутринта обаче се случи нещо сюрреалистично: солидна линия светлина прониза небето. За миг даже стана по-ярка от слънцето, до момента в който безмълвно разцъфтя като горящо цвете.
След няколко секунди обаче последва детонация – счупени стъкла на здания и коли и раздрани тъпанчета на ушите на хората. Бумът беше толкоз огромен, че покривът на близката цинкова фабрика се срути напълно. Експлозията изпрати близо 1500 души в лечебните заведения за пострадвания, в това число порязвания от стъкло, светкавична слепота и даже ултравиолетови изгаряния заради светлината. Бяха развалени повече от 7200 здания.
Виновникът, както по-късно откриха откривателите, е комета с широчина към 20 метра. Може би най-смущаващото нещо за нея, с изключение на вредите и пострадванията, които аргументи на града, беше, че остана значително незабелязана от астрономи и търсачи на метеорити на земята.
Дмитрий Рогозин, някогашният началник на съветската галактическа стратегия, прикани интернационалната общественост да сътвори система за ранно предизвестие за „ обекти от извънземен генезис “. Тогавашният съветски министър председател Дмитрий Медведев сподели, че метеорът демонстрира, че „ цялата планета “ е уязвима за метеорити. По време на целия безпорядък едно нещо беше ясно: че случаят с метеора в Челябинск през 2013 година изненада света. Ако беше по-голям – да речем повече от 100 метра – можеше да изтрие Челябинск от лицето на Земята. За страдание, девет години по-късно, светът към момента не е квалифициран за гибелен метеорит. Не е като да няма никакъв прогрес, само че в огромната заплаха от гибел и опустошаване надали можем да си позволим единствено дребни стъпки.
НАСА започва Службата за съгласуваност на планетарната защита през 2016 година, с цел да разпознава и реагира на всеки евентуален удар на комета или метеорит, застрашаващи Земята. Тя беше натоварена да извърши мандата на Конгреса към организацията, публикуван през 2005 година, за идентифициране на минимум 90 % от всички близки до Земята метеорити, които са 140 метра необятни или по-големи. НАСА трябваше да приключи тази задача до 2020 година Досега е съумяла да откри единствено 10 000 такива обекта от почти 25 000.
„ Ние сме единствено на към 41 % от това, което Конгресът ни разпореди “, сподели Линдли Джонсън, чиновник на PDCO, пред The Daily Beast. Неспособността на НАСА да открие метеоритите даже докара до неоправдателен отчет на генералния контрольор през 2014 година Но нещата стартират да се развиват. В 19:14 ч. на 26 септември задачата DART на НАСА сполучливо удари галактически транспортен съд в метеорита Диморфос (Dimorphos) на почти 11 милиона километра разстояние – отбелязвайки първия тест на устройство за кинетичен удар, което трансформира траекторията на галактическа канара.
Идеята е, че в случай че можем да тласнем евентуално гибелен метеорит единствено с мъничко, можем да го преместим по път, който заобикаля курс на конфликт със Земята. PDCO също по този начин възнамерява да изстреля сонда, наречена Near-Earth Object (NEO) Surveyor през 2026 година Орбиталният телескоп ще има за задача да забележи и каталогизира всички близки до Земята метеорити в границите на десетилетието след изстрелването си и най-сетне да извърши задачата, която Конгресът разпореди на НАСА през 2005 година
Но остава фактът, че към момента не знаем къде в космоса се намират близо 60 % от застрашаващите света метеорити, близки до Земята. И както видяхме през 2013 година в небето над Челябинск, необходим е единствено един огромен обект, който да се изплъзне, с цел да провокира солидни опустошения. Ето за какво е неотложно NEO Surveyor да стартира да работи допустимо най-скоро. „ Намирането им е огромна част от това, което вършим “, изясни Джонсън. „ Не можем да създадем нищо за метеорит, в случай че не знаем дали идва. “ Ако успеем да видим идването на подобен, единственият инструмент в нашия боеприпас сега са кинетичните ударни детайли като DART.
Докато PDCO работи върху други решения, като да вземем за пример гравитационен трактор, който може да „ издърпа “ метеорит благодарение на гравитацията, и дефлектор на йонен лъч, който употребява йонен мотор, с цел да отблъсне метеорита, те към момента са във фаза на идея за планиране. Последните две решения също ще изискват години, в случай че не и десетилетия авансово уведомление, с цел да се реалокира метеоритът задоволително, тъй че траекторията му към този момент да не съставлява опасност за Земята.
„ Има един факт, с който можем да се утешим: въз основа на настоящото ни изследване на метеорити, близки до Земята, няма галактическа канара с размерите на тези, които са унищожили динозаврите преди 65 милиона години, която „ съставлява някаква заплаха за Земята в обозримо бъдеще “, споделя Джонсън. „ Събитие на равнище изгубване, което може да унищожи типа, не е нещо, за което би трябвало да се тревожим. “
Въпреки това той прибавя, че в случай че метеорит с размерите на Dimorphos (приблизително 170 метра широк) се сблъска със Съединени американски щати, той ще „ опустоши голяма територия “, като в същото време ще изхвърли задоволително нечистотия и парчета в атмосферата, с цел да „ замърси доста околния свят. “ Би било доста сходно на това, което би се случило, в случай че бъде хвърлена нуклеарна бомба или в случай че изригне огромен вулкан – както се е случвало и преди в предишното. Димът и прахът ще покрият атмосферата ни, което ще докара до доста намаление на световните температури. Това може да докара до загуба на годишна продукция, изгубване на типове и пагубна загуба на човешки живот.
Може би най-смущаващата част обаче е фактът, че ние, хората, наподобява не можем да работим дружно или да се споразумеем за каквото и да било – даже когато става дума за закани за самото ни битие. Не търсете повече от това по какъв начин светът като цяло реагира – или по-скоро не реагира – на възходящата климатична рецесия. Когато астероид-убиец стартира да си проправя път към Земята като галактически патрон, какво ни кара да мислим, че в действителност оставяме разликите си настрани, с цел да създадем нещо по въпроса?
Въпреки това Джонсън е малко по-оптимистично надъхан за възможностите на човечеството. „ Това е интернационално изпитание “, споделя той. „ Никоя нация не може да се оправя сама. Искаме да накараме галактическите организации да намерят една и съща информация какво може да се направи в бъдеще. Мисията DART и всичко, което следва, са доста нужни. Бъдещите генерации ще разчитат на това, което вършим през днешния ден, без значение дали ще изпращаме йонни оръдия, с цел да унищожим метеорити от небето или да идентифицираме близки до Земята обекти, с цел да ги подготвим за смяна на траекторията им в бъдеще. Да се надяваме, че за разлика от нас през днешния ден, в бъдеще хората ще се научат по какъв начин да работят дружно, с цел да предотвратят груповата ни крах.
