Как Бернар Арно стана най-богатият човек в света
Бернар Арно обича да споделя историята за срещата си със Стив Джобс, починалия съосновател на Apple и татко на iPhone. Джобс е бил на път да започва App Store. Арно, французин, чиято компания LVMH предлага на висшето общество чанти Louis Vuitton, мода Christian Dior, бижута Tiffany и шампанско Dom Pérignon, знае по-добре от мнозина по какъв начин да трансформира витрините в храмове на желанието. Докато разговаряли, достигнали до тематиката за техните артикули. Арно попитал Джобс дали счита, че iPhone ще съществува и след 30 години. Американецът дал отговор, че не знае. След това Джобс задал същия въпрос по отношение на Dom Pérignon, чиято първа годишна продукция е от 1921 година Според описа Арно го уверил, че то ще се пие генерации напред. Джобс се съгласил.
Как се прави бизнес в Европа
В доста връзки Арно, първият европеец, издигнал се до върха на международния лист с богаташи, е въплъщение по какъв начин се прави бизнес на Стария континент. Както излиза наяве от изявлението му пред Джобс, той мисли за далечното минало и за десетилетия напред в бъдещето, а освен за облагите през идната година. Той се любува на майсторството, предизвиква ексцентричните дизайнери, парфюмеристи и майстори на виното, като постоянно резервира за себе си последната дума във връзка с дизайна на продукта. Собственото му наличие като бизнес исполин е подценявано. За разлика от Илън Мъск, Джеф Безос и Бил Гейтс, предшествениците му като най-богатите хора в света, той не е необятно прочут - в случай че не става въпрос за фешън къщи или дворци. Той е постоянен участник на парижките фешън ревюта, само че оставя облеклата и носещите ги в светлината на прожекторите. Той приказва нежно, само че не е гальовен. Както написа един от създателите на The Economist през 1989 година, той има " чаровна усмивка, само че явно зъби от стомана ". Репутацията, която върви ръка за ръка с вълчия му манталитет, в никакъв случай не му е пречела.
Арно е на челни места в листата с богаташите към този момент над 15 години. Някои може да считат, че издигането му на върха през декември с чисто положение от 180 милиарда съгласно Forbes е повтаряем случай, вследствие на това, че американските софтуерни компании излязоха от мода. Мъск пропиля благосъстоянието си, а аналоговите артикули, когато не са наранени от рецесията с виталните разноски, претърпяват звезден миг.
Реклама Промяна в света на бизнеса
И въпреки всичко, колкото и да се разграничава 73-годишният Арно от софтуерен магнат, той също е трансформирал света на бизнеса. По думите на Лука Солка от капиталовата компания Bernstein, той е основал абсурд - " продажба на ексклузивност на милиони ". За да реализира това, той вкарва бизнес тактики по американски модел в една от най-традиционните промишлености и я приготвя за световен, премиум и инстаграм свят. Това е метод, на който другите би трябвало да подражават.
Неговата индоктринация в свирепия капитализъм стартира в Ню Йорк при започване на 80-те години, където той бяга от френския социализъм. Малко се знае за престоя му там, само че когато се връща във Франция през 1984 година, бързо стартира да ползва нападателните тактики, които се появяват на Уолстрийт. Първо идва изкупуването с дълг. Набелязва изпадналия в рецесия Christian Dior, заровен в текстилен конгломерат. Продава " отпадъците " и полира Dior - 38-годишната перла в короната. След това се насочва враждебно към Moët Hennessy-Louis Vuitton в края на 80-те години и в последна сметка я придобива. Но Арно не всеки път е бил сполучлив. Италианската фешън къща Gucci продължава да му се изплъзва. Но методът му на деяние е непрекъснат: хитро потребление на счетоводния баланс за закупуване на застояли фешън къщи и превръщането им в мегабрандове. LVMH, чиято стойност възлиза на съвсем 350 милиарда евро (372 милиарда долара), към този момент има 75 марки.
Арно е повече от просто човек, сключващ покупко-продажби. Той е рекламен занаятчия, наемащ атрактивни дизайнери, доста от които отвън Франция, с цел да раздруса стилния хайлайф. Тяхната сензационност не се лимитира единствено до стилния подиум. Тя обезпечава гласност на стилните аксесоари с висок марж, като да вземем за пример парфюми и чанти, които са главната активност на LVMH. Освен това постанова машинна успеваемост на групата, модернизирайки индустриалните процеси, продавайки главно посредством личните магазини на LVMH, а не посредством лицензирани обекти, както и посредством наемане на най-хубавите в бизнеса.
Неговата дисциплинираност обгръща и облагите. Въпреки че държи на дълготрайния капитал на марката, тримесечните резултати рядко се утежняват. Флагманът е Louis Vuitton. Солка пресмята, че генерира продажби на стойност 20 милиарда евро (около една трета от приходите на LVMH през 2021 г.), а оперативните маржове са близо 50%. Gucci бледнее спрямо тях. Паричните потоци му разрешават да надвиши разноските на съперниците си за най-луксозните магазини и най-пищните маркетингови акции. Пример за това е рекламата в навечерието на международното състезание по футбол в Катар, снимана от Ани Лейбовиц, в която футболистите Лионел Меси и Кристиано Роналдо играят шах върху куфарче на Vuitton (макар че френският нападател Килиан Мбапе би бил по-вдъхновен избор от Роналдо).
Реклама Вили и сребърни лъжици
LVMH има и недостатъци. Арно рано видя капацитета на глобализацията, като първо откри японския усет към лукса, а по-късно и китайския. Азия, където през 2021 година се намираха над 2200 магазина на LVMH, е несъмнено най-големият източник на доходи. Руската инвазия в Украйна обаче изведе на напред във времето геополитическите закани. Би било пагубно, в случай че се наложи компанията да напусне Китай. Освен това премиумизацията съпътства повишаването на общественото неравноправие по света. Докато хората имат вяра, че могат да подражават на богатите, това е добре за бизнеса. Но в случай че считат, че в никакъв случай няма да могат да се причислят към елита, разочарованието може да нарасне.
Въпреки това европейското завещание на Арно му дава в допълнение преимущество във връзка с благосъстоянието. Той има обичайната религия в кръвните линии. За разлика от Мъск, който пропиля част от акциите си в Tesla поради Twitter, Безос, който съобщи част от Amazon на някогашната си брачна половинка, и Гейтс, който продаде множеството от акциите си в Microsoft, неговият главен приоритет е да резервира контрола върху LVMH, в която фамилията му държи дял от 48%. Всичките му пет деца работят в бизнеса, въпреки и в наричаната от Солка " Дарвинова конкуренция ", с цел да го наследят, когато той в последна сметка се пенсионира. Никой не знае по-добре от господаря на лукса какъв брой е значимо да се резервира фамилното злато.
202 3 , The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: Shutterstock Свързани публикации Porsche направи най-голямото IPO в Германия от 25 години 29 септември 2022, 16:47 Porsche се готви за борсов дебют и чака оценка до 85 милиарда $ 29 август 2022, 15:18 Всички обичат Върджил Абло 19 ноември 2021, 06:55 LVMH ще създава безвъзмездни дезинфектанти за френското държавно управление 17 март 2020, 10:28 LVMH договаря да купи американската Tiffany 28 октомври 2019, 11:55 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Как се прави бизнес в Европа
В доста връзки Арно, първият европеец, издигнал се до върха на международния лист с богаташи, е въплъщение по какъв начин се прави бизнес на Стария континент. Както излиза наяве от изявлението му пред Джобс, той мисли за далечното минало и за десетилетия напред в бъдещето, а освен за облагите през идната година. Той се любува на майсторството, предизвиква ексцентричните дизайнери, парфюмеристи и майстори на виното, като постоянно резервира за себе си последната дума във връзка с дизайна на продукта. Собственото му наличие като бизнес исполин е подценявано. За разлика от Илън Мъск, Джеф Безос и Бил Гейтс, предшествениците му като най-богатите хора в света, той не е необятно прочут - в случай че не става въпрос за фешън къщи или дворци. Той е постоянен участник на парижките фешън ревюта, само че оставя облеклата и носещите ги в светлината на прожекторите. Той приказва нежно, само че не е гальовен. Както написа един от създателите на The Economist през 1989 година, той има " чаровна усмивка, само че явно зъби от стомана ". Репутацията, която върви ръка за ръка с вълчия му манталитет, в никакъв случай не му е пречела.
Арно е на челни места в листата с богаташите към този момент над 15 години. Някои може да считат, че издигането му на върха през декември с чисто положение от 180 милиарда съгласно Forbes е повтаряем случай, вследствие на това, че американските софтуерни компании излязоха от мода. Мъск пропиля благосъстоянието си, а аналоговите артикули, когато не са наранени от рецесията с виталните разноски, претърпяват звезден миг.
Реклама Промяна в света на бизнеса
И въпреки всичко, колкото и да се разграничава 73-годишният Арно от софтуерен магнат, той също е трансформирал света на бизнеса. По думите на Лука Солка от капиталовата компания Bernstein, той е основал абсурд - " продажба на ексклузивност на милиони ". За да реализира това, той вкарва бизнес тактики по американски модел в една от най-традиционните промишлености и я приготвя за световен, премиум и инстаграм свят. Това е метод, на който другите би трябвало да подражават.
Неговата индоктринация в свирепия капитализъм стартира в Ню Йорк при започване на 80-те години, където той бяга от френския социализъм. Малко се знае за престоя му там, само че когато се връща във Франция през 1984 година, бързо стартира да ползва нападателните тактики, които се появяват на Уолстрийт. Първо идва изкупуването с дълг. Набелязва изпадналия в рецесия Christian Dior, заровен в текстилен конгломерат. Продава " отпадъците " и полира Dior - 38-годишната перла в короната. След това се насочва враждебно към Moët Hennessy-Louis Vuitton в края на 80-те години и в последна сметка я придобива. Но Арно не всеки път е бил сполучлив. Италианската фешън къща Gucci продължава да му се изплъзва. Но методът му на деяние е непрекъснат: хитро потребление на счетоводния баланс за закупуване на застояли фешън къщи и превръщането им в мегабрандове. LVMH, чиято стойност възлиза на съвсем 350 милиарда евро (372 милиарда долара), към този момент има 75 марки.
Арно е повече от просто човек, сключващ покупко-продажби. Той е рекламен занаятчия, наемащ атрактивни дизайнери, доста от които отвън Франция, с цел да раздруса стилния хайлайф. Тяхната сензационност не се лимитира единствено до стилния подиум. Тя обезпечава гласност на стилните аксесоари с висок марж, като да вземем за пример парфюми и чанти, които са главната активност на LVMH. Освен това постанова машинна успеваемост на групата, модернизирайки индустриалните процеси, продавайки главно посредством личните магазини на LVMH, а не посредством лицензирани обекти, както и посредством наемане на най-хубавите в бизнеса.
Неговата дисциплинираност обгръща и облагите. Въпреки че държи на дълготрайния капитал на марката, тримесечните резултати рядко се утежняват. Флагманът е Louis Vuitton. Солка пресмята, че генерира продажби на стойност 20 милиарда евро (около една трета от приходите на LVMH през 2021 г.), а оперативните маржове са близо 50%. Gucci бледнее спрямо тях. Паричните потоци му разрешават да надвиши разноските на съперниците си за най-луксозните магазини и най-пищните маркетингови акции. Пример за това е рекламата в навечерието на международното състезание по футбол в Катар, снимана от Ани Лейбовиц, в която футболистите Лионел Меси и Кристиано Роналдо играят шах върху куфарче на Vuitton (макар че френският нападател Килиан Мбапе би бил по-вдъхновен избор от Роналдо).
Реклама Вили и сребърни лъжици
LVMH има и недостатъци. Арно рано видя капацитета на глобализацията, като първо откри японския усет към лукса, а по-късно и китайския. Азия, където през 2021 година се намираха над 2200 магазина на LVMH, е несъмнено най-големият източник на доходи. Руската инвазия в Украйна обаче изведе на напред във времето геополитическите закани. Би било пагубно, в случай че се наложи компанията да напусне Китай. Освен това премиумизацията съпътства повишаването на общественото неравноправие по света. Докато хората имат вяра, че могат да подражават на богатите, това е добре за бизнеса. Но в случай че считат, че в никакъв случай няма да могат да се причислят към елита, разочарованието може да нарасне.
Въпреки това европейското завещание на Арно му дава в допълнение преимущество във връзка с благосъстоянието. Той има обичайната религия в кръвните линии. За разлика от Мъск, който пропиля част от акциите си в Tesla поради Twitter, Безос, който съобщи част от Amazon на някогашната си брачна половинка, и Гейтс, който продаде множеството от акциите си в Microsoft, неговият главен приоритет е да резервира контрола върху LVMH, в която фамилията му държи дял от 48%. Всичките му пет деца работят в бизнеса, въпреки и в наричаната от Солка " Дарвинова конкуренция ", с цел да го наследят, когато той в последна сметка се пенсионира. Никой не знае по-добре от господаря на лукса какъв брой е значимо да се резервира фамилното злато.
202 3 , The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: Shutterstock Свързани публикации Porsche направи най-голямото IPO в Германия от 25 години 29 септември 2022, 16:47 Porsche се готви за борсов дебют и чака оценка до 85 милиарда $ 29 август 2022, 15:18 Всички обичат Върджил Абло 19 ноември 2021, 06:55 LVMH ще създава безвъзмездни дезинфектанти за френското държавно управление 17 март 2020, 10:28 LVMH договаря да купи американската Tiffany 28 октомври 2019, 11:55 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ