Тайнственият Бермудски триъгълник – мит или реалност?
Бермудският триъгълник е едно от най-мистериозните места на Земята. В продължение на десетилетия този регион в океана разпалва въображението на милиони хора по света, а станалите тук необясними изгубвания на самолети, кораби и хора са довели до десетки хипотези по отношение на повода за привидно свръхестествените случки. От изцяло естествени естествени феномени като геомагнитни полета и великански талази, през човешки неточности до изкривявания във времето и интервенция на извънземна цивилизация – учени от целия свят към момента нямат изрично пояснение и не могат да доближат до единогласие по отношение на повода за мистериозните случки в региона на Бермудския триъгълник.
Какво е известно до момента за едно от най-тайнствените и обгърнати в загадки места на планетата? Бермудският триъгълник се намира в северния Атлантически океан и е заключен сред Маями и островите Бермуда и Пуерто Рико. Границите му обаче са размити, като тук няма единогласие. Според някои той обгръща повърхност от 500 000 квадратни километра , до момента в който съгласно други е три пъти по-голям и включва и Азорските острови. Досега в този регион, именуван още Дяволският триъгълник, безследно изчезнали са над 50 кораба и 20 самолета , а над 1000 души са изгубили живота си.
Първите данни за необяснимите феномени датират от средата на XIX век. Още тогава цели кораби са изчезвали без диря, а други са откривани изцяло необитаеми без рационално пояснение къде е екипажът. През XX век в региона стартират да се изпаряват мистериозно и цели самолети , като това още повече укрепва интереса към Бермудския триъгълник.
Може би най-известният случай е този с Полет 19 през 1945-та година, когато цели 5 бомбардировача изчезват безследно над Атлантическия океан дружно с 14-членния екипаж. Изпратеният да ги търси аероплан също не се завръща и в никакъв случай повече не е забелязан. Последните уловени от радистите думи на екипажа са: " Не знаем къде се намираме. Става нещо… Странно… Не можем да определим посоката. Даже океанът наподобява друго! " Тук предаването прекъсва и ориста на водачите и машините и до през днешния ден остава незнайна. След дълготрайно следствие членовете на следствената комисия на Военноморските сили декларират, че не могат да създадат даже правдоподобно съмнение какво се е случило.
Що се отнася до плавателните съдове, пропаднали без диря, тук образците са още повече. Една от най-известните истории е тази на платноходния транспортен съд „ Мария Селесте “. На 7 ноември 1872 година той потеглил под командването на капитан Бенджамин Бригс от Ню Йорк към Гибралтар. Екипажът се състоял от 7 души, като капитанът бил придружаван от фамилията си. Корабът бил запасен с продоволствия за 6 месеца. " Мария Селесте " била извънредно лека и маневрена. Условията за пътешестване били превъзходни, само че бригантината по този начин и не пристигнала в крайния пункт. Открита е по-късно наоколо до Азорските острови, плаваща с опънати платна и без жива душа на борда. Цялото имущество и полезности на изчезналите хора били налице, а товарът на кораба бил недокоснат. Подобна е ориста и на американския товарен транспортен съд „ Циклопите “. През март 1918-а година големият кораб потъва някъде сред остров Барбадос и Чезапийк Бей дружно с 300 души на борда и 10 000 тона товар . Корабът по този начин и не подава сигнал за злополучие, макар че е оборудван с подобен. От него не е открита и диря, което кара американският президент Уудроу Уилсън да изрече думите: „ Само Бог и морето знаят какво се е случило “. През 1941-а година два сходни лайнера също изчезват по съвсем същия маршрут.
Тези случки, дружно с доста други сходни последователно усилват нервността към тази зона в Атлантическия океан. Истински подтик на тайните теории обаче, дава Чарлз Берлиц с неговата книга „ Бермудският триъгълник “ , която е издадена през 1974-а година. В нея създателят събира всички известни случаи на изчезнали самолети и кораби в региона и книгата се трансформира в бестселър, като продажбата ѝ надвишава 5 милиона екземпляра.
Има ли в действителност нещо мистериозно в Бермудския триъгълник? Според Американската организация по океаните и атмосферата отговорът на този въпрос е по-скоро негативен. От организацията считат, че няма доказателства, че в зоната на Бермудския триъгълник стават повече произшествия или изгубвания в сравнение с по други постоянно прекосявани места над океаните на Земята. Подобно е мнението и на американската брегова защита, съгласно която няма открити странни условия при случилите се тук произшествия. Застрахователната компания Лойдс също счита, че Бермудският триъгълник не е по-опасно място от други такива в океана.
Въпреки това, мнозина учени по света не са съгласни с това и считат, че това кътче в Атлантика е по-различно. Именно по тази причина доста от тях не стопират да търсят аргументите за странните феномени. Според последната от тях, изнесена от английски учени през тази година, нещастията в региона може би са породени от великански талази, достигащи височина от 30 метра . Според учените от университета в Саутхямптън точно такива опустошителни талази, които се появяват ненадейно, могат да потопят всичко по пътя си. Доктор Саймън Боксал твърди, че сходно събитие е потопило корабът „ Циклопи “. За да потвърдят теорията си, учените са създали реалистична възстановка, която е посочила, че големи талази биха потопили кораба безусловно за броени минути. И въпреки че доста от учените са съгласни с това пояснение, то не дава изясненост какво тогава е предизвикало неочакваното изгубване на цели групи от самолети, какъвто е казусът с бомбардировачите от 1945-а година.
Тук идва теорията на австралийските учени проф. Джоузеф Монаган и студентът Дейвид Мей от университета „ Монаш” в Мелбърн, които считат, че повода за тайнствените изгубвания е природният газ метан . Океанографите, изследващи някои рискови области на морското дъно, са разкрили места на антични изригвания с огромно скупчване на метанови хидрати. Според догатките на учените метанът, освобождавайки се от естествени пукнатини на морското дъно, се трансформира в големи газови мехури, които по-късно се уголемяват, издигат се на повърхността на водата и там се взривяват. После газът се издига във въздуха. Това съмнение е изказвано и преди от учени, само че в този момент двамата откриватели са го потвърдили пробно. Те употребявали компютърно моделиране, за открият вярна ли е тази доктрина. Резултатите посочили, че всеки транспортен съд, попаднал в метановия мехур, отива на дъното . Тези великански газови мехури са способни да взривят и намиращ се във въздуха аероплан. Според учените, при положение, че мехурът изплува на повърхността наоколо до кораба без непосредствено да го засегне, той би умъртвил екипажа, който би се задушил от отровния газ. И въпреки и тази доктрина да наподобява правдоподобно, не е ясно къде са се изпарили телата на хората, намиращи се на плавателни съдове като „ Мария Селесте “.
Сред всекидневно изтъкваните аргументи за протичащото се в Бермудския триъгълник, постоянно се акцентира като опция и човешката неточност. И въпреки дезориентацията в пространството и объркването в сензорите да са редки, те са известна причина за някои случаи на разбиването на самолети.
Странните изгубвания в Бермудския триъгълник постоянно са били свързани и с проблеми в навигацията. Затова геомагнитните полета може да станат действителна причина за нещастни случаи. Съществува доктрина, че в тази област има магнитни аномалии и че триъгълникът е едно от двете места на Земята, където се изравняват същинският север с магнитния север, което може да докара до проблеми с навигационните уреди. Тази доктрина е известна от десетилетия и мнозина си изясняват протичащото се в Северния Атлантик точно с отклоненията в магнитното поле.
Други откриватели упрекват за странните случаи феноменът „ електронна мъгла “. Явлението на процедура съставлява стихия, която се извива безусловно от нищото и обгръща самолета или кораба, причинявайки повреди в уредите му.
Течението Гълфстрийм също е упреквано от някои за мистериозните случки в региона на Бермудския триъгълник. Топлото течение стартира от Мексиканския залив и минава през протока Флорида в Северния Атлантик. Това течение заема област с широчина към 70 километра и съгласно някои би могло елементарно да отклони транспортен съд от курса му.
Теориите, тълкуващи тайната на Бермудския триъгълник с чисто естествени явления, имат пробойни и не могат да обяснят всички странни случаи. Именно това дава храна на феновете на неразгадаемото да търсят аргументите в непознатото. Така съгласно уфолози, тук е допустимо да има извънземна интервенция, като някои отиват още по-далеч и считат, че изчезналите хора и машини са били отвлечени от пришълци.
Други пък откриват тук мистериозната Атлантида и изясняват аномалиите със античен източник на сила. Според легендата, могъщата цивилизация потъва безусловно за дни и откривателите на историята считат, че може тъкмо в този регион тя да се е озовала под водата.
Не са малко и тези, които считат, че в региона на Бермудския залив има портал, водещ към друго измерение. Тяхната доктрина постоянно се преплита с тази на уфолозите, като някои запалянковците имат вяра, че в Бермудския триъгълник има остатъци от тунели на времето, по които извънземните пресичат измеренията, с цел да стигнат до Земята.
Каквото и да се случва в Бермудския триъгълник, тази част от света ще продължава да вълнува сърцата и мозъците както на сериозните учени, по този начин и на феновете на теориите на конспирациите. За вярващите в тях зоната, заключена сред Бермуда, Пуерто Рико и Маями, ще си остане място, където десетки кораби и самолети са изчезнали без рационално пояснение. Срещу тях пък са скептиците, които считат, че цялата история е един сладкодумен образец за псевдонаука, която е трансформирала едно обикновено място от нашата планета в легенда.
Какво е известно до момента за едно от най-тайнствените и обгърнати в загадки места на планетата? Бермудският триъгълник се намира в северния Атлантически океан и е заключен сред Маями и островите Бермуда и Пуерто Рико. Границите му обаче са размити, като тук няма единогласие. Според някои той обгръща повърхност от 500 000 квадратни километра , до момента в който съгласно други е три пъти по-голям и включва и Азорските острови. Досега в този регион, именуван още Дяволският триъгълник, безследно изчезнали са над 50 кораба и 20 самолета , а над 1000 души са изгубили живота си.
Първите данни за необяснимите феномени датират от средата на XIX век. Още тогава цели кораби са изчезвали без диря, а други са откривани изцяло необитаеми без рационално пояснение къде е екипажът. През XX век в региона стартират да се изпаряват мистериозно и цели самолети , като това още повече укрепва интереса към Бермудския триъгълник.
Може би най-известният случай е този с Полет 19 през 1945-та година, когато цели 5 бомбардировача изчезват безследно над Атлантическия океан дружно с 14-членния екипаж. Изпратеният да ги търси аероплан също не се завръща и в никакъв случай повече не е забелязан. Последните уловени от радистите думи на екипажа са: " Не знаем къде се намираме. Става нещо… Странно… Не можем да определим посоката. Даже океанът наподобява друго! " Тук предаването прекъсва и ориста на водачите и машините и до през днешния ден остава незнайна. След дълготрайно следствие членовете на следствената комисия на Военноморските сили декларират, че не могат да създадат даже правдоподобно съмнение какво се е случило.
Що се отнася до плавателните съдове, пропаднали без диря, тук образците са още повече. Една от най-известните истории е тази на платноходния транспортен съд „ Мария Селесте “. На 7 ноември 1872 година той потеглил под командването на капитан Бенджамин Бригс от Ню Йорк към Гибралтар. Екипажът се състоял от 7 души, като капитанът бил придружаван от фамилията си. Корабът бил запасен с продоволствия за 6 месеца. " Мария Селесте " била извънредно лека и маневрена. Условията за пътешестване били превъзходни, само че бригантината по този начин и не пристигнала в крайния пункт. Открита е по-късно наоколо до Азорските острови, плаваща с опънати платна и без жива душа на борда. Цялото имущество и полезности на изчезналите хора били налице, а товарът на кораба бил недокоснат. Подобна е ориста и на американския товарен транспортен съд „ Циклопите “. През март 1918-а година големият кораб потъва някъде сред остров Барбадос и Чезапийк Бей дружно с 300 души на борда и 10 000 тона товар . Корабът по този начин и не подава сигнал за злополучие, макар че е оборудван с подобен. От него не е открита и диря, което кара американският президент Уудроу Уилсън да изрече думите: „ Само Бог и морето знаят какво се е случило “. През 1941-а година два сходни лайнера също изчезват по съвсем същия маршрут.
Тези случки, дружно с доста други сходни последователно усилват нервността към тази зона в Атлантическия океан. Истински подтик на тайните теории обаче, дава Чарлз Берлиц с неговата книга „ Бермудският триъгълник “ , която е издадена през 1974-а година. В нея създателят събира всички известни случаи на изчезнали самолети и кораби в региона и книгата се трансформира в бестселър, като продажбата ѝ надвишава 5 милиона екземпляра.
Има ли в действителност нещо мистериозно в Бермудския триъгълник? Според Американската организация по океаните и атмосферата отговорът на този въпрос е по-скоро негативен. От организацията считат, че няма доказателства, че в зоната на Бермудския триъгълник стават повече произшествия или изгубвания в сравнение с по други постоянно прекосявани места над океаните на Земята. Подобно е мнението и на американската брегова защита, съгласно която няма открити странни условия при случилите се тук произшествия. Застрахователната компания Лойдс също счита, че Бермудският триъгълник не е по-опасно място от други такива в океана.
Въпреки това, мнозина учени по света не са съгласни с това и считат, че това кътче в Атлантика е по-различно. Именно по тази причина доста от тях не стопират да търсят аргументите за странните феномени. Според последната от тях, изнесена от английски учени през тази година, нещастията в региона може би са породени от великански талази, достигащи височина от 30 метра . Според учените от университета в Саутхямптън точно такива опустошителни талази, които се появяват ненадейно, могат да потопят всичко по пътя си. Доктор Саймън Боксал твърди, че сходно събитие е потопило корабът „ Циклопи “. За да потвърдят теорията си, учените са създали реалистична възстановка, която е посочила, че големи талази биха потопили кораба безусловно за броени минути. И въпреки че доста от учените са съгласни с това пояснение, то не дава изясненост какво тогава е предизвикало неочакваното изгубване на цели групи от самолети, какъвто е казусът с бомбардировачите от 1945-а година.
Тук идва теорията на австралийските учени проф. Джоузеф Монаган и студентът Дейвид Мей от университета „ Монаш” в Мелбърн, които считат, че повода за тайнствените изгубвания е природният газ метан . Океанографите, изследващи някои рискови области на морското дъно, са разкрили места на антични изригвания с огромно скупчване на метанови хидрати. Според догатките на учените метанът, освобождавайки се от естествени пукнатини на морското дъно, се трансформира в големи газови мехури, които по-късно се уголемяват, издигат се на повърхността на водата и там се взривяват. После газът се издига във въздуха. Това съмнение е изказвано и преди от учени, само че в този момент двамата откриватели са го потвърдили пробно. Те употребявали компютърно моделиране, за открият вярна ли е тази доктрина. Резултатите посочили, че всеки транспортен съд, попаднал в метановия мехур, отива на дъното . Тези великански газови мехури са способни да взривят и намиращ се във въздуха аероплан. Според учените, при положение, че мехурът изплува на повърхността наоколо до кораба без непосредствено да го засегне, той би умъртвил екипажа, който би се задушил от отровния газ. И въпреки и тази доктрина да наподобява правдоподобно, не е ясно къде са се изпарили телата на хората, намиращи се на плавателни съдове като „ Мария Селесте “.
Сред всекидневно изтъкваните аргументи за протичащото се в Бермудския триъгълник, постоянно се акцентира като опция и човешката неточност. И въпреки дезориентацията в пространството и объркването в сензорите да са редки, те са известна причина за някои случаи на разбиването на самолети.
Странните изгубвания в Бермудския триъгълник постоянно са били свързани и с проблеми в навигацията. Затова геомагнитните полета може да станат действителна причина за нещастни случаи. Съществува доктрина, че в тази област има магнитни аномалии и че триъгълникът е едно от двете места на Земята, където се изравняват същинският север с магнитния север, което може да докара до проблеми с навигационните уреди. Тази доктрина е известна от десетилетия и мнозина си изясняват протичащото се в Северния Атлантик точно с отклоненията в магнитното поле.
Други откриватели упрекват за странните случаи феноменът „ електронна мъгла “. Явлението на процедура съставлява стихия, която се извива безусловно от нищото и обгръща самолета или кораба, причинявайки повреди в уредите му.
Течението Гълфстрийм също е упреквано от някои за мистериозните случки в региона на Бермудския триъгълник. Топлото течение стартира от Мексиканския залив и минава през протока Флорида в Северния Атлантик. Това течение заема област с широчина към 70 километра и съгласно някои би могло елементарно да отклони транспортен съд от курса му.
Теориите, тълкуващи тайната на Бермудския триъгълник с чисто естествени явления, имат пробойни и не могат да обяснят всички странни случаи. Именно това дава храна на феновете на неразгадаемото да търсят аргументите в непознатото. Така съгласно уфолози, тук е допустимо да има извънземна интервенция, като някои отиват още по-далеч и считат, че изчезналите хора и машини са били отвлечени от пришълци.
Други пък откриват тук мистериозната Атлантида и изясняват аномалиите със античен източник на сила. Според легендата, могъщата цивилизация потъва безусловно за дни и откривателите на историята считат, че може тъкмо в този регион тя да се е озовала под водата.
Не са малко и тези, които считат, че в региона на Бермудския залив има портал, водещ към друго измерение. Тяхната доктрина постоянно се преплита с тази на уфолозите, като някои запалянковците имат вяра, че в Бермудския триъгълник има остатъци от тунели на времето, по които извънземните пресичат измеренията, с цел да стигнат до Земята.
Каквото и да се случва в Бермудския триъгълник, тази част от света ще продължава да вълнува сърцата и мозъците както на сериозните учени, по този начин и на феновете на теориите на конспирациите. За вярващите в тях зоната, заключена сред Бермуда, Пуерто Рико и Маями, ще си остане място, където десетки кораби и самолети са изчезнали без рационално пояснение. Срещу тях пък са скептиците, които считат, че цялата история е един сладкодумен образец за псевдонаука, която е трансформирала едно обикновено място от нашата планета в легенда.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ