Беньо Цонев е един от бащите на българската филология
Беньо Цонев е един от най-големите български езиковеди. Той е измежду основателите на българската лингвистика, ослепителен експерт по история на българския език, диалектолог и палеограф. Професорът е и първият, който съставя опис на ръкописите в Народната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. Със своята научна и книжовна дейност той се подрежда на челно място сред строителите на новата ни езиковедска просвета и просвета след Освобождението.
Цонев е роден на 12 януари 1863 година в Ловеч в сиромашко семейство. От дребен демонстрира забележителни качества в учението, даже в учебно заведение го наричали Беньо Граматика. Още като малко момче Беньо губи татко си и е под опеката на чичо си Христо, само че съумява да продължи учението си. На 14 година стартира да написа стихчета, а като завършва 4-ти клас в ловешкото учебно заведение, е назначен за писар в градската администрация. Впрочем, по същото време такава служба в Свищов заема и Иван Вазов.
След известно време Беньо научава, че Министерството на националното просвещение дава стипендии на изявени възпитаници. Пише заявление, като поставя и няколко свои стихотворения. Скоро е утвърден за стипендиант в класическата гимназия в Загреб. Там изучава латински, гръцки, немски, френски, история, география, математика, природознание, бързопис, вероучение, философия и даже анатомия. Завършва гимназията през 1884 година с отличен триумф.
Но няма пари за следване и 2 години работи като преподавател – в Петропавловската семинария в Лясковец и в Ломската действителна гимназия. Младежът обаче не се отхвърля и съумява да завоюва още една стипендия, с която през 1886 година отива да учи във Виенския университет - славянска лингвистика. Там учител му е един от най-видните слависти – хърватинът Ватрослав Ягич. След завършването Беньо Цонев се преборва за още една стипендия и с нея минава 2-годишна специализация в Лайпциг при немския проф. Август Лескин.
След дипломирането обаче не си и помисля да остане в чужбина. Цонев се завръща в България през 1890 година и става преподавател в мъжката гимназия в София. След 3 година е притеглен за лектор в Софийския университет - чете лекции по разнообразни предмети и бързо се изкачва в научната подчиненост. От ексклузивен преподавател става първо доцент, а след това и професор. Неколкократно е декан на Историко-филологическия факултет, бил е и ректор на СУ (1910-11 г.). Става дописен член на Книжовното сдружение, прераснало след това в Българска академия на науките. После към този момент е учен в Българска академия на науките и председател на Историко-филологическия клон на Академията. Носител е на редица ордени и медали.
Беньо Цонев е определян като един от създателите на българската лингвистика. Той посвещава живота си на езикознанието и изключително на три негови съществени аспекта.
Първият е, че възприема така наречен исторически метод към проучването на езика и подробно проучва разнообразните фактори, повлияли през вековете на езикообразуването. Цонев учи задълбочено генезиса на българския език, както и сходствата на старобългарския с днешния приказваме език. Но единствено първият том на замислената от него многотомна история на българския език излиза приживе - през 1919 година Все отново проучванията му са събрани и издадени след неговата гибел от възпитаници и сътрудници, воглаве с учен Стефан Младенов, като втори и трети том на „ История на българския език “.
Втората съществена активност на Цонев е проучването на диалектите. Той проучва особеностите и езика в другите краища на страната и способства за определянето на така наречен ятова граница сред диалектите на Западна и Източна България. Голяма негова заслуга е съставянето на „ Програма за проучване на българските национални приказва “, с която дава опция на свои студенти и почитатели да опишат разнообразни диалекти и по този начин да дадат съответни обстоятелства за младата българска диалектоложка просвета.
А третата съществена част от работата на Беньо Цонев е правопис и правоговор. Той участва интензивно в правописните промени, правени по това време, като счита, че установяването на обединен и правилен правопис е самобитен израз на патриотизъм.
Беньо Цонев също по този начин е огромен познавач и на естетическите аспекти на българския език. Пише и лирика, като някои от творбите му са съхранени и до през днешния ден. Има и много публикации във прослава на хубостта на народното творчество - да вземем за пример стихосбирката му „ Родна китка “, в която са оповестени 122 женски национални песни.
Цонев е и редактор на сп. „ Български обзор “, отдадено на българската тирада. Той редактира и пътеписа на Алеко Константинов „ До Чикаго и обратно “ (1894 г.). Всъщност точно езиковедът предлага това заглавие вместо първоначалното „ От София през Париж до Чикаго и назад “ на Алеко.
Ученият работи съвместно и с Иван Вазов, а измежду околните му познати са и други наши огромни създатели. Именно Цонев дава първите креативен оценки на произведения на Мара и Христо Белчеви, Алеко Константинов, доктор Кръстев, Тодор Влайков, Константин Величков, Стефан Бобчев и др.
Беньо Цонев е и изчерпателен преводач от съветски, немски, френски и сърбохърватски. Той превежда творби на Гьоте, Хайне, Мопасан, Зола, Доде, Юго, Чехов, Прерадович и Тресич-Павичич.
Ученият има два брака. Първият завършва с трагичната гибел на брачната половинка и първородното му дете, умряли при раждането. Цонев страда цели 5 години от тежката загуба, посвещава на починалата си брачна половинка ред стихотворения. И по този начин, докато се среща на вечеринка у приятеля си проф. Иван Шиманов с младата Сабинка - учителка в Пловдивската гимназия, извънредно образована жена, говореща 7 езика. Тя е на посетители на вуйна си в София и по случайност попада на вечеринка. Двамата с Цонев танцуват, само че се срещат отново чак на Нова година и ученият взема решение да й предложи брак.
В дома, където Сабинка е отседнала, на 7 януари идва документално предложение за брак, само че девойката не дава отговор и си отпътува. Цонев обаче продължава да я пресладва и ухажва със стихотворения, които й изпраща. В последна сметка двамата подписват брак и през 1900 година се ражда първият им наследник Любен. После на бял свят идват Драгомир (1902), Добрин (1906) и Маргита (1908).
През 1926 година Беньо Цонев умира на 63-годишна възраст. След идването на така наречен национална власт на 9.IX.1944 година голяма част от трудовете му са унищожени по идеологически аргументи, а децата му са преследвани. Любен, Драгомир и Маргита, съумяват да избягат в Германия, само че Добрин взема решение да остане. Той е задържан и изправен пред Народния съд, като единственото, в което съумяват да го обвинят, е кражба на бутилка водка преди години. И това е задоволително за смъртна присъда. На сутринта преди екзекуцията му декларират, че е опрощение, защото е един от дребното специалисти криминалисти в България и властите може да имат изгода от знанията му. Чак след 1989 година Добрин успява да замине отвън България и по този начин потомците на Беньо Цонев най-сетне се събират в чужбина.
Днес районната библиотека в Ловеч и столична улица в кв. " Васил Левски " се назовават " Проф. Беньо Цонев ", а на ъгъла на столичните „ Врабча “ и „ Париж “ има паметна плоча, тъй като там е бил домът на огромния лингвист. Цонев бе провъзгласен посмъртно и за почетен жители на Ловеч на 15.02.2018 г.
Цонев е роден на 12 януари 1863 година в Ловеч в сиромашко семейство. От дребен демонстрира забележителни качества в учението, даже в учебно заведение го наричали Беньо Граматика. Още като малко момче Беньо губи татко си и е под опеката на чичо си Христо, само че съумява да продължи учението си. На 14 година стартира да написа стихчета, а като завършва 4-ти клас в ловешкото учебно заведение, е назначен за писар в градската администрация. Впрочем, по същото време такава служба в Свищов заема и Иван Вазов.
След известно време Беньо научава, че Министерството на националното просвещение дава стипендии на изявени възпитаници. Пише заявление, като поставя и няколко свои стихотворения. Скоро е утвърден за стипендиант в класическата гимназия в Загреб. Там изучава латински, гръцки, немски, френски, история, география, математика, природознание, бързопис, вероучение, философия и даже анатомия. Завършва гимназията през 1884 година с отличен триумф.
Но няма пари за следване и 2 години работи като преподавател – в Петропавловската семинария в Лясковец и в Ломската действителна гимназия. Младежът обаче не се отхвърля и съумява да завоюва още една стипендия, с която през 1886 година отива да учи във Виенския университет - славянска лингвистика. Там учител му е един от най-видните слависти – хърватинът Ватрослав Ягич. След завършването Беньо Цонев се преборва за още една стипендия и с нея минава 2-годишна специализация в Лайпциг при немския проф. Август Лескин.
След дипломирането обаче не си и помисля да остане в чужбина. Цонев се завръща в България през 1890 година и става преподавател в мъжката гимназия в София. След 3 година е притеглен за лектор в Софийския университет - чете лекции по разнообразни предмети и бързо се изкачва в научната подчиненост. От ексклузивен преподавател става първо доцент, а след това и професор. Неколкократно е декан на Историко-филологическия факултет, бил е и ректор на СУ (1910-11 г.). Става дописен член на Книжовното сдружение, прераснало след това в Българска академия на науките. После към този момент е учен в Българска академия на науките и председател на Историко-филологическия клон на Академията. Носител е на редица ордени и медали.
Беньо Цонев е определян като един от създателите на българската лингвистика. Той посвещава живота си на езикознанието и изключително на три негови съществени аспекта.
Първият е, че възприема така наречен исторически метод към проучването на езика и подробно проучва разнообразните фактори, повлияли през вековете на езикообразуването. Цонев учи задълбочено генезиса на българския език, както и сходствата на старобългарския с днешния приказваме език. Но единствено първият том на замислената от него многотомна история на българския език излиза приживе - през 1919 година Все отново проучванията му са събрани и издадени след неговата гибел от възпитаници и сътрудници, воглаве с учен Стефан Младенов, като втори и трети том на „ История на българския език “.
Втората съществена активност на Цонев е проучването на диалектите. Той проучва особеностите и езика в другите краища на страната и способства за определянето на така наречен ятова граница сред диалектите на Западна и Източна България. Голяма негова заслуга е съставянето на „ Програма за проучване на българските национални приказва “, с която дава опция на свои студенти и почитатели да опишат разнообразни диалекти и по този начин да дадат съответни обстоятелства за младата българска диалектоложка просвета.
А третата съществена част от работата на Беньо Цонев е правопис и правоговор. Той участва интензивно в правописните промени, правени по това време, като счита, че установяването на обединен и правилен правопис е самобитен израз на патриотизъм.
Беньо Цонев също по този начин е огромен познавач и на естетическите аспекти на българския език. Пише и лирика, като някои от творбите му са съхранени и до през днешния ден. Има и много публикации във прослава на хубостта на народното творчество - да вземем за пример стихосбирката му „ Родна китка “, в която са оповестени 122 женски национални песни.
Цонев е и редактор на сп. „ Български обзор “, отдадено на българската тирада. Той редактира и пътеписа на Алеко Константинов „ До Чикаго и обратно “ (1894 г.). Всъщност точно езиковедът предлага това заглавие вместо първоначалното „ От София през Париж до Чикаго и назад “ на Алеко.
Ученият работи съвместно и с Иван Вазов, а измежду околните му познати са и други наши огромни създатели. Именно Цонев дава първите креативен оценки на произведения на Мара и Христо Белчеви, Алеко Константинов, доктор Кръстев, Тодор Влайков, Константин Величков, Стефан Бобчев и др.
Беньо Цонев е и изчерпателен преводач от съветски, немски, френски и сърбохърватски. Той превежда творби на Гьоте, Хайне, Мопасан, Зола, Доде, Юго, Чехов, Прерадович и Тресич-Павичич.
Ученият има два брака. Първият завършва с трагичната гибел на брачната половинка и първородното му дете, умряли при раждането. Цонев страда цели 5 години от тежката загуба, посвещава на починалата си брачна половинка ред стихотворения. И по този начин, докато се среща на вечеринка у приятеля си проф. Иван Шиманов с младата Сабинка - учителка в Пловдивската гимназия, извънредно образована жена, говореща 7 езика. Тя е на посетители на вуйна си в София и по случайност попада на вечеринка. Двамата с Цонев танцуват, само че се срещат отново чак на Нова година и ученият взема решение да й предложи брак.
В дома, където Сабинка е отседнала, на 7 януари идва документално предложение за брак, само че девойката не дава отговор и си отпътува. Цонев обаче продължава да я пресладва и ухажва със стихотворения, които й изпраща. В последна сметка двамата подписват брак и през 1900 година се ражда първият им наследник Любен. После на бял свят идват Драгомир (1902), Добрин (1906) и Маргита (1908).
През 1926 година Беньо Цонев умира на 63-годишна възраст. След идването на така наречен национална власт на 9.IX.1944 година голяма част от трудовете му са унищожени по идеологически аргументи, а децата му са преследвани. Любен, Драгомир и Маргита, съумяват да избягат в Германия, само че Добрин взема решение да остане. Той е задържан и изправен пред Народния съд, като единственото, в което съумяват да го обвинят, е кражба на бутилка водка преди години. И това е задоволително за смъртна присъда. На сутринта преди екзекуцията му декларират, че е опрощение, защото е един от дребното специалисти криминалисти в България и властите може да имат изгода от знанията му. Чак след 1989 година Добрин успява да замине отвън България и по този начин потомците на Беньо Цонев най-сетне се събират в чужбина.
Днес районната библиотека в Ловеч и столична улица в кв. " Васил Левски " се назовават " Проф. Беньо Цонев ", а на ъгъла на столичните „ Врабча “ и „ Париж “ има паметна плоча, тъй като там е бил домът на огромния лингвист. Цонев бе провъзгласен посмъртно и за почетен жители на Ловеч на 15.02.2018 г.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ