Археологически находки в риск: Късове история стоят незащитени в близост до Белозем
Белозем – селото на щъркелите, само че и на изчезващата историческа памет. С това може да се заключи видяното от репортера ни при визитата в близкото до Раковски обитаемо място.
Екипът ни отиде там по сигнал, че от намираща се в землището могила се подвигат солидни квадри от варовик, които са част от антична сграда, записана на археологическата карта на България като антична пътна станция.
На място откриваме, че в зелена повърхност до постройката на кметството са сложени такива камъни, един от които наподобява като основа на колона. Още по-драматична е гледката към могилите в землището на селото.
Навсякъде се търкалят парчета, само че съществена част от тях са струпани наоколо до нефункциониращ напоителен канал. Извадени са от хората, които обработват земята към селото. По самите могили се виждат пресни ровове, задоволително дълбоки с цел да не са дело на диви животни.
Внушителните квадри се търкалят в полето
Древни каменни парчета с надписи се демонстрират вградени в селските дувари, друга част от отломките служат за създаване на септични ями.
„ Картинката е такава от години и освен към Белозем”, споделя шефът на Археологическия музей в Пловдив Костадин Кисьов. Финансови средства за изследване на такива обекти съвсем няма и те постепенно, само че несъмнено се заличават като материално наличие и остават единствено на археологическите карти и в книгите на първите им проучватели.
Кметство Белозем е безсилно, защото липсват каквито и да е средства за такива действия в бюджета.
Опит да промени наклонността е самодейност на новосъздаденото съдружие с нестопанска цел „ Паремболе”. Оказва се, че преместването на варовиковите квадри е осъществено с позволение на община Раковски, а концепцията е да бъде завършена социална сбирка, посредством която да се опише за тази позабравена история на селото, а тя е забавна.
В подножието на могилите и върху тях личат следи от тежка техника
В непосредственост до днешното обитаемо място – на километър и половина, се намирало Емпориум Паремболе - римско комерсиално населено място с пристанище на река Марица. Било е ситуирано в местността Бахчалъка, до минаващия наоколо път – Виа Диагоналис, издигнат през I век след Христа при императорите Нерон и Траян. През Античността той свързва Изтока и Запада от днешния Белград до Истанбул. Селището споделило ориста на Филипопол и било опожарено и разрушено при готските набези през III в. в землището на актуалното село е имало и пътна станция в местността Асарлъка, където пасажерите – бойци, търговци, поклонници, сменяли конете си. Mutatio Parembole е оповестена за национална старост през 29 юни 1927 година
На могилата Асарлъка си проличава къде е копано, само че за благополучие не са достигнати археологически структури
Днес тази история е разказана с помощта на дребното откриватели, които са посетили региона. Първо братя Шкорпил означават съществуването на 18 могили.. Това се случва при започване на 20 в. После Борис Дякович открива в региона мраморни барелефи. През 1923 година разкопки на терен прави ръководителят на Пловдивското археологическо сдружение Александър Пеев. Последното по-мащабно изследване в региона е правено през 1975 година
Точно тези обекти предизвикат археолога Тодор Тодоров да стартира самодейност за събирането на социална сбирка.
Част от артефактите към този момент са преместени наоколо до кметството на Белозем
Междувременно поради визитата ни и реакциите на локалните хора кметът на Община Раковски Павел Гуджеров издаде заповед, с която „ не разрешава всички типове действия, свързани с разкопаване, увреждане и опорочаване на движими и недвижими културни полезности в и към региона на околност Асарлъка, землището на село Белозем, които попадат в рамките на археологически обект праисторическа селищна могила. Обектът съставлява недвижима културна полезност с Министерско разпореждане №1711 от 22.10.1962 година, съгласно която всички могили и землени валове са избрани със статут на „ монументи на културата от национално значение”. Всякакви дейности без нужните позволения за осъществяване на археологически разкопки нарушават целостта на обекта”.
В заповедта са планувани и наказания за нарушителите. Става дума за санкции от 3000 до 10 000 лв. за физически лица и имуществена глоба от 5000 до 20 000 лв. – за юридически.
Зоната към този момент ще бъде охранявана от полиция
Вчера зам.-кметът по просвета на Община Раковски Венцислав Чавдаров и кметът на Белозем Виолета Петрова са създали оглед на обектите. Предвижда се там да има засилено полицейско наличие, с цел да се предотвратят иманярски нападения.
Тодор Тодоров : Ще съберем сбирка, която ще дарим за музей на Белозем
Уведомил съм шефа на Регионалния археологически музей в Пловдив с писмо от 19 октомври 2021 година за желанията си. След иманярски разкопки през 90-те години на 20 век в региона са останали разнообразни архитектурни детайли от мрамор и варовик, изоставени от иманярите. Те са прибрани от локалните поданици, главно аграрни производители. Част от тях изявиха предпочитание да ги дарят на съдружие „ Паремболе” за основаване на социална сбирка.
Идеята ми е откакто събера всички предмети, да ги предложа дружно за идентификация в музея. След като бъдат регистрирани, ще се подписа контракт с общината, която да обезпечи защитата им. Ще бъдат изложени на празен терен зад читалището в селото, където ще се направи и възстановка на римския път.
Имам абстрактен план, само че той би трябвало да бъде координиран с това, което се събере дефинитивно. Но преди да ги събера, няма по какъв начин да записвам сбирка. За да записвам сбирката, ми би трябвало помещение. Затова открих помещение, което да записваме първоналачно. От общината ми споделиха, че откакто се сдобия с сбирка, ще ми обезпечат друго. Сега съм в един циничен кръг. От три месеца обикалям институциите и не знам какво да върша. Няма по какъв начин да желая от общината да прави ремонт зад читалището, като нямаме предмети. Цялата ми концепция е да ги запазя тези неща.
Добрата вест е, че сега приготвяме документи Пловдивският университет да стартира разкопки на могилата Асарлъка. За задачата висшето учебно заведение е сключило контракт с кметство Раковски. Отпуснати са 10 000 лв. от общината, които обаче са прекомерно малко, защото по принцип единствено за геодезия са нужни сред 6000 и 7000 лева С сътрудника геодезист от управителния съвет на сдружението ни сме се разбрали да го създадем без пари. Договорено е студентите да спят в църквата, да ги храним там. Да ги возим с рейс на учебното заведение. Вероятно теоретичен началник на разкопките ще бъде Божидар Драганов.
Има още доста друга работа, обвързвана с документите. Могилата Асарлъка е записана през 1927 година като градище при село Белозем. Най-странното обаче е, че е вкарана в лист дружно с Бачковския манастир. В момента в случай че отворите Списъка на Националния институт за недвижимо културно завещание, там Белозем го няма. Включен е в графата на Асеновград.
В момента това място се води пасбище и от горната страна два декара естествена забележителност. Надявам се до месец този статут да бъде изменен и обектът да се води историческа селищна могила.
Част от находките, които бъдат открити по време на разкопките на Асарлъка, се надявам да ги дават на музея. Той ще е със свободен достъп. Сдружението ни ще подари безплатно сбирката на общината, а те би трябвало да я трансферират към читалището в Белозем с изискване сбирката да остане там вечно.
Кметът Виолета Петрова : Обединени сме в задачата селото ни да се развива
Кметът на Белозем Виолета Петрова желае да резервира полезностите, само че желанието ѝ е всичко да се случи по легален път. Същото е и желанието на локалните хора, част от които обаче упорстват за по-голяма бистрота към основаването на сбирката:
" Като кмет на село Белозем не бях известена от Тодор Тодоров какви са неговите капиталови планове. Не ми донесе никакви документи, с които да показа работата на неговото съдружие, или разрешителни, с които може да прави избрани действия по преместване, слагане, експониране. Той ме е пренебрегнал мен като кмет и е изложил желанията си на Общински съвет, без да ме уведоми.
В интервала 12-14 февруари получих сигнал от поданици на Белозем, че могилата в местността Асарлъка е разкопана и има празни дупки. Отидох незабавно, нямаше никой, само че съумях да събера снимков материал. На 14 февруари алармирах с писма съответните институции: Министерство на културата, Националния институт за недвижимо културно завещание, Националния археологически институт на Българска академия на науките, Регионалния археологически музей – Пловдив, началника на районно управление (на МВР) Раковски, с молба за писмен отговор за определяне на легитимността и законосъобразността на осъществяваните действия. Както и за юридическите лица, имащи право да правят археологически разкопки на територията на село Белозем.
Последва сигнал, че на 12 февруари са натоварени камъни от Узун кладенец. На 14 февруари Тодор Тодоров ме помоли за служебния трактор да докара камъните. Аз му обясних, че тракторът е негоден и ми е належащо позволение от общинта къде да бъдат сложени камъните, които той ще докара. На идващия ден сутринта в региона на кметството видят Тодоров за беседва със зам.-кмета по просвета Венцислав Чавдаров и Петър Тачев, наследник на предходния кмет на селото Иван Тачев. Около 11 ч Тодоров ме помоли да разреша на служащите да оказват помощ с разтоварването на камъните. Той ми изясни, че има позволение от община Раковски. По това време имах среща в кабинета си и му споделих да пристигна малко по-късно. Бях неприятно сюрпризирана, като видях, че тракторът ги стовари под прозореца на кметския кабинет върху тревните площи, унищожавайки ги. Аз като кмет не знаех, че те ще бъдат разтоварени тъкмо там. Веднага алармирах в полицията и пристигнаха двама служители на реда. На въпрос към Тодоров, има ли позволение за своите дейности, той отговори утвърдително, само че не ни показа документ. Очевидно бях излъгана и подведена. Едва на 16 февруари получих от Тодоров разрешителното от община Раковски, което бе с дата 3 февруари. "
По тематиката работиха Мария Луцова и Добринка Димова
Екипът ни отиде там по сигнал, че от намираща се в землището могила се подвигат солидни квадри от варовик, които са част от антична сграда, записана на археологическата карта на България като антична пътна станция.
На място откриваме, че в зелена повърхност до постройката на кметството са сложени такива камъни, един от които наподобява като основа на колона. Още по-драматична е гледката към могилите в землището на селото.
Навсякъде се търкалят парчета, само че съществена част от тях са струпани наоколо до нефункциониращ напоителен канал. Извадени са от хората, които обработват земята към селото. По самите могили се виждат пресни ровове, задоволително дълбоки с цел да не са дело на диви животни.
Внушителните квадри се търкалят в полето
Древни каменни парчета с надписи се демонстрират вградени в селските дувари, друга част от отломките служат за създаване на септични ями.
„ Картинката е такава от години и освен към Белозем”, споделя шефът на Археологическия музей в Пловдив Костадин Кисьов. Финансови средства за изследване на такива обекти съвсем няма и те постепенно, само че несъмнено се заличават като материално наличие и остават единствено на археологическите карти и в книгите на първите им проучватели.
Кметство Белозем е безсилно, защото липсват каквито и да е средства за такива действия в бюджета.
Опит да промени наклонността е самодейност на новосъздаденото съдружие с нестопанска цел „ Паремболе”. Оказва се, че преместването на варовиковите квадри е осъществено с позволение на община Раковски, а концепцията е да бъде завършена социална сбирка, посредством която да се опише за тази позабравена история на селото, а тя е забавна.
В подножието на могилите и върху тях личат следи от тежка техника
В непосредственост до днешното обитаемо място – на километър и половина, се намирало Емпориум Паремболе - римско комерсиално населено място с пристанище на река Марица. Било е ситуирано в местността Бахчалъка, до минаващия наоколо път – Виа Диагоналис, издигнат през I век след Христа при императорите Нерон и Траян. През Античността той свързва Изтока и Запада от днешния Белград до Истанбул. Селището споделило ориста на Филипопол и било опожарено и разрушено при готските набези през III в. в землището на актуалното село е имало и пътна станция в местността Асарлъка, където пасажерите – бойци, търговци, поклонници, сменяли конете си. Mutatio Parembole е оповестена за национална старост през 29 юни 1927 година
На могилата Асарлъка си проличава къде е копано, само че за благополучие не са достигнати археологически структури
Днес тази история е разказана с помощта на дребното откриватели, които са посетили региона. Първо братя Шкорпил означават съществуването на 18 могили.. Това се случва при започване на 20 в. После Борис Дякович открива в региона мраморни барелефи. През 1923 година разкопки на терен прави ръководителят на Пловдивското археологическо сдружение Александър Пеев. Последното по-мащабно изследване в региона е правено през 1975 година
Точно тези обекти предизвикат археолога Тодор Тодоров да стартира самодейност за събирането на социална сбирка.
Част от артефактите към този момент са преместени наоколо до кметството на Белозем
Междувременно поради визитата ни и реакциите на локалните хора кметът на Община Раковски Павел Гуджеров издаде заповед, с която „ не разрешава всички типове действия, свързани с разкопаване, увреждане и опорочаване на движими и недвижими културни полезности в и към региона на околност Асарлъка, землището на село Белозем, които попадат в рамките на археологически обект праисторическа селищна могила. Обектът съставлява недвижима културна полезност с Министерско разпореждане №1711 от 22.10.1962 година, съгласно която всички могили и землени валове са избрани със статут на „ монументи на културата от национално значение”. Всякакви дейности без нужните позволения за осъществяване на археологически разкопки нарушават целостта на обекта”.
В заповедта са планувани и наказания за нарушителите. Става дума за санкции от 3000 до 10 000 лв. за физически лица и имуществена глоба от 5000 до 20 000 лв. – за юридически.
Зоната към този момент ще бъде охранявана от полиция
Вчера зам.-кметът по просвета на Община Раковски Венцислав Чавдаров и кметът на Белозем Виолета Петрова са създали оглед на обектите. Предвижда се там да има засилено полицейско наличие, с цел да се предотвратят иманярски нападения.
Тодор Тодоров : Ще съберем сбирка, която ще дарим за музей на Белозем
Уведомил съм шефа на Регионалния археологически музей в Пловдив с писмо от 19 октомври 2021 година за желанията си. След иманярски разкопки през 90-те години на 20 век в региона са останали разнообразни архитектурни детайли от мрамор и варовик, изоставени от иманярите. Те са прибрани от локалните поданици, главно аграрни производители. Част от тях изявиха предпочитание да ги дарят на съдружие „ Паремболе” за основаване на социална сбирка.
Идеята ми е откакто събера всички предмети, да ги предложа дружно за идентификация в музея. След като бъдат регистрирани, ще се подписа контракт с общината, която да обезпечи защитата им. Ще бъдат изложени на празен терен зад читалището в селото, където ще се направи и възстановка на римския път.
Имам абстрактен план, само че той би трябвало да бъде координиран с това, което се събере дефинитивно. Но преди да ги събера, няма по какъв начин да записвам сбирка. За да записвам сбирката, ми би трябвало помещение. Затова открих помещение, което да записваме първоналачно. От общината ми споделиха, че откакто се сдобия с сбирка, ще ми обезпечат друго. Сега съм в един циничен кръг. От три месеца обикалям институциите и не знам какво да върша. Няма по какъв начин да желая от общината да прави ремонт зад читалището, като нямаме предмети. Цялата ми концепция е да ги запазя тези неща.
Добрата вест е, че сега приготвяме документи Пловдивският университет да стартира разкопки на могилата Асарлъка. За задачата висшето учебно заведение е сключило контракт с кметство Раковски. Отпуснати са 10 000 лв. от общината, които обаче са прекомерно малко, защото по принцип единствено за геодезия са нужни сред 6000 и 7000 лева С сътрудника геодезист от управителния съвет на сдружението ни сме се разбрали да го създадем без пари. Договорено е студентите да спят в църквата, да ги храним там. Да ги возим с рейс на учебното заведение. Вероятно теоретичен началник на разкопките ще бъде Божидар Драганов.
Има още доста друга работа, обвързвана с документите. Могилата Асарлъка е записана през 1927 година като градище при село Белозем. Най-странното обаче е, че е вкарана в лист дружно с Бачковския манастир. В момента в случай че отворите Списъка на Националния институт за недвижимо културно завещание, там Белозем го няма. Включен е в графата на Асеновград.
В момента това място се води пасбище и от горната страна два декара естествена забележителност. Надявам се до месец този статут да бъде изменен и обектът да се води историческа селищна могила.
Част от находките, които бъдат открити по време на разкопките на Асарлъка, се надявам да ги дават на музея. Той ще е със свободен достъп. Сдружението ни ще подари безплатно сбирката на общината, а те би трябвало да я трансферират към читалището в Белозем с изискване сбирката да остане там вечно.
Кметът Виолета Петрова : Обединени сме в задачата селото ни да се развива
Кметът на Белозем Виолета Петрова желае да резервира полезностите, само че желанието ѝ е всичко да се случи по легален път. Същото е и желанието на локалните хора, част от които обаче упорстват за по-голяма бистрота към основаването на сбирката:
" Като кмет на село Белозем не бях известена от Тодор Тодоров какви са неговите капиталови планове. Не ми донесе никакви документи, с които да показа работата на неговото съдружие, или разрешителни, с които може да прави избрани действия по преместване, слагане, експониране. Той ме е пренебрегнал мен като кмет и е изложил желанията си на Общински съвет, без да ме уведоми.
В интервала 12-14 февруари получих сигнал от поданици на Белозем, че могилата в местността Асарлъка е разкопана и има празни дупки. Отидох незабавно, нямаше никой, само че съумях да събера снимков материал. На 14 февруари алармирах с писма съответните институции: Министерство на културата, Националния институт за недвижимо културно завещание, Националния археологически институт на Българска академия на науките, Регионалния археологически музей – Пловдив, началника на районно управление (на МВР) Раковски, с молба за писмен отговор за определяне на легитимността и законосъобразността на осъществяваните действия. Както и за юридическите лица, имащи право да правят археологически разкопки на територията на село Белозем.
Последва сигнал, че на 12 февруари са натоварени камъни от Узун кладенец. На 14 февруари Тодор Тодоров ме помоли за служебния трактор да докара камъните. Аз му обясних, че тракторът е негоден и ми е належащо позволение от общинта къде да бъдат сложени камъните, които той ще докара. На идващия ден сутринта в региона на кметството видят Тодоров за беседва със зам.-кмета по просвета Венцислав Чавдаров и Петър Тачев, наследник на предходния кмет на селото Иван Тачев. Около 11 ч Тодоров ме помоли да разреша на служащите да оказват помощ с разтоварването на камъните. Той ми изясни, че има позволение от община Раковски. По това време имах среща в кабинета си и му споделих да пристигна малко по-късно. Бях неприятно сюрпризирана, като видях, че тракторът ги стовари под прозореца на кметския кабинет върху тревните площи, унищожавайки ги. Аз като кмет не знаех, че те ще бъдат разтоварени тъкмо там. Веднага алармирах в полицията и пристигнаха двама служители на реда. На въпрос към Тодоров, има ли позволение за своите дейности, той отговори утвърдително, само че не ни показа документ. Очевидно бях излъгана и подведена. Едва на 16 февруари получих от Тодоров разрешителното от община Раковски, което бе с дата 3 февруари. "
По тематиката работиха Мария Луцова и Добринка Димова
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ