„Български“ батальон в Украйна се сражава срещу руските агресори
Батальон, формиран най-вече от бесарабски българи, се бори против съветските агресори в Украйна.
Това показа пред Клуб Z в Брюксел украинската журналистка, фолкористка и етнографка Тетяна Станева. Самата тя е бесарабска българка.
„ Българският “ батальон е основан в Болград. Повечето хора в него са от близките села, които са с напълно българско население. В бойното подразделения служат също гагаузи и хора от близки обитаеми места.
На 24 март бюрото на партия „ Да, България “ в Брюксел ще провежда, на което ще бъдат набирани средства за този батальон, заяви организаторката на проявата, живеещата в Белгия българска писателка и журналистка Силвия Атипова. Тя се похвали, че белгийският й шеф дал 500 евро за „ българското “ поделение.
Няма разделяне измежду бесарабските българи
Няма разделяне измежду бесарабските българи във връзка с Русия и експанзията против Украйна, безапелационна бе Тетяна Станева. Клуб Z беседва с нея в българското посолство в Брюксел, където бе прожектиран нейният филм „ Място на силата “. Творбата е отдадена на родното й българско село Чушмелий в Бесарабия, основано още през 1812 година от преселници от Шумен.
Трима поданици на Чушмелий, всичките етнически българи, са починали до този миг на фронта. И те по думите на Станева са най-хубавото доказателство за настроенията на сънародниците ни в Украйна.
Самото село обаче не е потърпевшо.
„ Слава Богу, ние сме на юг, навръх границата с Молдова и Румъния. Това е доста добре, тъй като можахме да поканим и приемем доста бежанци. Съвсем близо сме до Рени и Джурджулещ. (Рени е в Украйна и е последното дунавско пристанище, а Джурджулещ е в Молдова, покрай Дунав – б.р.) Нямаме стратегическо значение, а и фронтът е надалеч от нас “, споделя Тетяна Станева.
И може би по тази причина бомби в Чушмелий не са падали. Но локалните поданици усещат последствията от войната. Няма човек в Украйна, който да не е потърпевш – някой си е изгубил бизнеса, различен работата.
Имало е опасения, че към Чушмелий могат да тръгнат съветски войски от Приднестровието и от Змийския остров, който беше завзет от руснаците и край който украинците потопиха бойния транспортен съд „ Москва “.
„ Но аз споделям, че по-леко е да изтърпиш артилерията, в сравнение с съветския ботуш. Ако си някакъв различен с изключение на руснак на окупираните територии, в случай че си българин, е ужасно. Дори нямаме информация за българите в Таврия и Крим, откъснати сме от тях “, споделя фолклористката.
И русофилите не могли да повярват, че ще ги атакуван
Все отново е имало известно разделяне измежду хората в Бесарабия, призна тя. Но всичко е завършило на 24 февруари 2022 година, с съветското навлизане в Украйна.
„ Войната стартира още през 2014 година Но тогава имаше единствено една линия на фронта – в Донбас. Тя беше надалеч от нас. Хората бяха първоначално разграничени. Причина бе, че съветските медии предаваха без проблеми. Ние сме въпреки всичко демократична и толерантна страна. А тези медии 8 години наред сееха неистина и агитация. Много хора у нас таяха любов към Русия. Но на 24 февруари 2022 година те не можаха да повярват, че това, което се случва, е действително, че Русия може да нападне. Баща ми обичаше съветската музика и просвета, въпреки всичко бе израснал в руско време. След анексията на Крим остана русофил и доста се карахме с него. На 24 февруари обаче бомбите убиха и последната русофилия, в това число у българите. Приехме у нас бежанци, пристигнаха и мои другарски фамилии. Както седим с тях на масата, очите на баща се изпълниха със сълзи и той сподели: „ Не имах вяра, че Русия ще направи това с нас. “ Представям си какъв брой тежко му беше да го признае “, споделя Тетяна Станева.
Тя е чувала за случаи, при които съветските окупатори принудително активизират етнически българи от Таврия. Според нея би било извънредно те да се срещнат на бойното поле със свои сънародници, бранещи Украйна.
Киев употребява българи за селскостопанска активност във войната
Но няма насилствена готовност на етнически българи в Украйна, макар че на нея подлежат всички мъже в страната, без значение от произхода си.
Много от бесарабските българи получават така наречен брониране. Това значи отсрочване от военна работа, само че против осъществяване на избрани отговорности. Понеже доста българи в Украйна се занимават със селско стопанство, те биват употребявани по време на войната точно там. Разбира се, има и доброволци, отпътували да се бият на фронта. Такъв е казусът с тримата починали поданици на село Чушмелий.
Български в Украйна се учи едвам от 1991 година
Райна Манджукова. Снимка Клуб Z
Не е правилно също, че украинските управляващи не разрешават на българите да учат родния си език, съобщи пред Клуб Z Райна Манджукова – изпълнителен шеф на Държавната организация на българите в чужбина (ДАБЧ). Тя също е бесарабска българка и се е преселила у нас през 1989 година
Манджукова е приключила гимназия в родната си Украйна през 1987 година и тогава български език там не се е изучавал. Това е станало допустимо едвам след независимостта на страната.
От ДАБЧ считат, че сега в Украйна има над 500 000 българи, сподели Манджукова. Тя обаче предизвести, че данните може да не са точни. И добави, че Агенцията работи най-вече с термина „ самокритика на общността “. Иначе съгласно последното публично броене в Украйна от 2011 година българите там са 204 000.
Още по темата
Това показа пред Клуб Z в Брюксел украинската журналистка, фолкористка и етнографка Тетяна Станева. Самата тя е бесарабска българка.
„ Българският “ батальон е основан в Болград. Повечето хора в него са от близките села, които са с напълно българско население. В бойното подразделения служат също гагаузи и хора от близки обитаеми места.
На 24 март бюрото на партия „ Да, България “ в Брюксел ще провежда, на което ще бъдат набирани средства за този батальон, заяви организаторката на проявата, живеещата в Белгия българска писателка и журналистка Силвия Атипова. Тя се похвали, че белгийският й шеф дал 500 евро за „ българското “ поделение.
Няма разделяне измежду бесарабските българи
Няма разделяне измежду бесарабските българи във връзка с Русия и експанзията против Украйна, безапелационна бе Тетяна Станева. Клуб Z беседва с нея в българското посолство в Брюксел, където бе прожектиран нейният филм „ Място на силата “. Творбата е отдадена на родното й българско село Чушмелий в Бесарабия, основано още през 1812 година от преселници от Шумен.
Трима поданици на Чушмелий, всичките етнически българи, са починали до този миг на фронта. И те по думите на Станева са най-хубавото доказателство за настроенията на сънародниците ни в Украйна.
Самото село обаче не е потърпевшо.
„ Слава Богу, ние сме на юг, навръх границата с Молдова и Румъния. Това е доста добре, тъй като можахме да поканим и приемем доста бежанци. Съвсем близо сме до Рени и Джурджулещ. (Рени е в Украйна и е последното дунавско пристанище, а Джурджулещ е в Молдова, покрай Дунав – б.р.) Нямаме стратегическо значение, а и фронтът е надалеч от нас “, споделя Тетяна Станева.
И може би по тази причина бомби в Чушмелий не са падали. Но локалните поданици усещат последствията от войната. Няма човек в Украйна, който да не е потърпевш – някой си е изгубил бизнеса, различен работата.
Имало е опасения, че към Чушмелий могат да тръгнат съветски войски от Приднестровието и от Змийския остров, който беше завзет от руснаците и край който украинците потопиха бойния транспортен съд „ Москва “.
„ Но аз споделям, че по-леко е да изтърпиш артилерията, в сравнение с съветския ботуш. Ако си някакъв различен с изключение на руснак на окупираните територии, в случай че си българин, е ужасно. Дори нямаме информация за българите в Таврия и Крим, откъснати сме от тях “, споделя фолклористката.
И русофилите не могли да повярват, че ще ги атакуван
Все отново е имало известно разделяне измежду хората в Бесарабия, призна тя. Но всичко е завършило на 24 февруари 2022 година, с съветското навлизане в Украйна.
„ Войната стартира още през 2014 година Но тогава имаше единствено една линия на фронта – в Донбас. Тя беше надалеч от нас. Хората бяха първоначално разграничени. Причина бе, че съветските медии предаваха без проблеми. Ние сме въпреки всичко демократична и толерантна страна. А тези медии 8 години наред сееха неистина и агитация. Много хора у нас таяха любов към Русия. Но на 24 февруари 2022 година те не можаха да повярват, че това, което се случва, е действително, че Русия може да нападне. Баща ми обичаше съветската музика и просвета, въпреки всичко бе израснал в руско време. След анексията на Крим остана русофил и доста се карахме с него. На 24 февруари обаче бомбите убиха и последната русофилия, в това число у българите. Приехме у нас бежанци, пристигнаха и мои другарски фамилии. Както седим с тях на масата, очите на баща се изпълниха със сълзи и той сподели: „ Не имах вяра, че Русия ще направи това с нас. “ Представям си какъв брой тежко му беше да го признае “, споделя Тетяна Станева.
Тя е чувала за случаи, при които съветските окупатори принудително активизират етнически българи от Таврия. Според нея би било извънредно те да се срещнат на бойното поле със свои сънародници, бранещи Украйна.
Киев употребява българи за селскостопанска активност във войната
Но няма насилствена готовност на етнически българи в Украйна, макар че на нея подлежат всички мъже в страната, без значение от произхода си.
Много от бесарабските българи получават така наречен брониране. Това значи отсрочване от военна работа, само че против осъществяване на избрани отговорности. Понеже доста българи в Украйна се занимават със селско стопанство, те биват употребявани по време на войната точно там. Разбира се, има и доброволци, отпътували да се бият на фронта. Такъв е казусът с тримата починали поданици на село Чушмелий.
Български в Украйна се учи едвам от 1991 година
Райна Манджукова. Снимка Клуб Z Не е правилно също, че украинските управляващи не разрешават на българите да учат родния си език, съобщи пред Клуб Z Райна Манджукова – изпълнителен шеф на Държавната организация на българите в чужбина (ДАБЧ). Тя също е бесарабска българка и се е преселила у нас през 1989 година
Манджукова е приключила гимназия в родната си Украйна през 1987 година и тогава български език там не се е изучавал. Това е станало допустимо едвам след независимостта на страната.
От ДАБЧ считат, че сега в Украйна има над 500 000 българи, сподели Манджукова. Тя обаче предизвести, че данните може да не са точни. И добави, че Агенцията работи най-вече с термина „ самокритика на общността “. Иначе съгласно последното публично броене в Украйна от 2011 година българите там са 204 000.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ