Кои са баските?
Баските са едни от най-старите етнически групи в Европа, директни потомци на кроманьоните. Те живеят в две страни - северозападна Испания и югозападна Франция.
Историците считат, че баските са населявали югозападната част на Европа още преди индоевропейците, които са пристигнали в района преди към 5000 години. Преживели нашествия от римляните, вестготите, арабите, французите и испанците, те устояли на господството на външни лица до Средновековието (476–1450 г.). По това време огромна част от територията им е била превзета от испанци, Гасконс и каталунци. През 1516 година баските на испанската страна на Пиренейските планини се договорили за кастилското ръководство, само че спечелили правото да запазят избрана степен на самоуправление. До 1876 година всички баски са разграничени сред Франция и Испания.
По време на режима на военачалник Франсиско Франко (1939-75) баският език и просвета в испанските провинции били безмилостно потискани и неразрешени. До 50-те години на 20-ти век се формирали групи за опозиция, най-много Euskadi Ta Askatasuna (ETA) - Basque Homeland and Liberty. ЕТА направила терористични дейности през 70-те и 80-те години, даже откакто испанското ръководство над баските е било либерализирано след гибелта на Франко през 1975 г.
Три от четирите испански баски провинции - Vizcaya, Guipúzcoa и Navarra - са обединени през 1980 година като Баската самостоятелна област. На жителите му е предоставена лимитирана автономност, признание на техния език и просвета, както и надзор върху техните учебни заведения и полицейски сили. Въпреки това ЕТА, въпреки и представителна за дребна част от малцинството, траяла да се бори за цялостна самостоятелност на баските. Между френските баски, които не са били подложени на същия вид репресии като тези в Испания, е имало дребна или никаква съпоставима активност. Въпреки това сепаратистките симпатизанти от френската страна дали на ЕТА материална помощ и сигурни убежища.
Местоположение
Страната на баските се състои от четири района от испанската страна на Пиренеите (Vizcaya, Guipúzcoa, Navarra и Alava) и три от френската страна (Labourd, Basse-Navarre и Soule). Баските назовават тези територии групово, Euskal-Herria (Земята на баските) или Euskadi. Минаха съвсем хиляда години, откогато тези райони бяха обединени политически. Районът е географски разнороден, съдържащ хребети и подножия на Пиренеите и къса крайбрежна низина по продължение на Бискайския залив, както и стръмни, тесни долини и планински потоци.
С към 3 милиона поданици (2.5 милиона в Испания и половината от 0.5 милиона във Франция), земята на баските е гъсто обитаем регион.
Език
Баският език, прочут още като еускера, е най-старият жив език в Европа. Той не е обвързван с испански, френски или различен романски език и не принадлежи към никое друго езиково семейство. Той е повсеместен език на селските баски до края на деветнадесети век. По време на режима на Франко баският език е неразрешен и всички са принудени да приказват испански или Кастелано, тъй че броят на ораторите понижава. През последните години обаче баските се възраждат. Езикът им е неповторим, което го прави извънредно сложен и комплициран. Освен това има редица разнообразни диалекти.
Фолклор
Както в доста култури, фолклорът е извънредно значим за баските, а доста от неговите легенди и митове към момента се тачат и през днешния ден. Баската митология е сходна на тази на римляните или гърците, тъй като те се кланят на богини (баските имат единствено женски богини, няма богове), представляващи разнообразни неща, а точно детайлите. Една от най-важните е Мари, богинята на Земята, която може да се преобрази в разнообразни форми. Те също имат вяра в Ламия - същества от вид нимфа, които са изобразявани като половин риба, коза или котка, според от региона.
Религия
Почти всички баски са католици. Традиционно, извънредно висок % от хората избират да станат свещеници или монахини. Този брой обаче е намалял след Втория Ватикански съвет (1962 г.), както и църковното наличие като цяло. Двама от най-известните богослови на църквата, Св. Франциск Ксавие и Св. Игнатий Лойола (основател на йезуитския орден) са от баски генезис. Баският католицизъм, както в доста други области на Испания, се характеризира със мощна лоялност към Дева Мария.
Празници
Както на всички места в Испания, множеството баски празници са тези, които са включени в църковния календар. Специалните религиозни обреди са честването на Свети Йосиф през май и денят на Св. Йоан Компостела през август. В допълнение, селата честват свои лични фестивали с осъществявания на национални музиканти, танцьори и обичайни артисти. Прочутото надпреварване с бикове по време на честването на фестивала Сан Фермин се организира всяка година в баскския град Памплона. Всеки ден в продължение на една седмица шест бика се пускат по улиците. Тълпите от облечени в бяло млади мъже се пробват да избягат от биковете и да ги постановат с навити вестници. Фесът е отдаден на ранг Фермин – светецът-патрон и покровител на Навара. Хората стартират да го празнуват още от края на 16-ти век.
Храна
Баските са известни с отличната си кухня, огромна част от която включва морски блага. Баската версия на bouillabaisse, или рибна яхния, се назовава ttoro и включва миди, раци, змиорки, главата на тресчица и три други типове риба. Други специалитети включват прясна риба звук с домати, чесън и подправки; txangurro (паяк); и кокоти, направени с мерлуза (вид риба), чесън и магданоз. Гаспачо, студена чорба, приготвена с домати, чушки, краставици и зехтин, е постоянно срещано ядене в цяла Испания. Червените чушки са диетичен артикул и се намират в сосове с морски блага, предписания за пилешко и омлети. Те са даже нанизани по стените на баските къщи като декорация. Gateau Basque (Баска торта) се прави от яйца, брашно, захар и ром. Любима национална напитка е txakoli (наричан още txakolina), плодово бяло вино, създадено в крайбрежните региони, постоянно в дребни фамилни мазета.
Занаяти и занимание
Традиционните баски декоративни изкуства се състоят най-вече от дърворезба и гравиране върху камък. И двата се практикуват най-вече върху порти и надгробни плочи. Баските имат добре развита традиция за устно описване на истории, което е една от главните им форми на забавление преди урбанизацията. Обичат фолклорните песни и танци.
Образование
Училището за баските, както и за други испански деца, е гратис и се изисква децата да са на възраст сред 6 и 14 години. Много възпитаници по-късно стартират тригодишния курс на бачилерато (бакалавър). След това те могат да изберат или една година от подготвителното образование в колежа или професионалното образование. Около една трета от децата в Испания се образоват в частни учебни заведения, доста от които се ръководят от католическата черква.
Спорт
Баските имат собствен народен спорт, наименуван пелот. Играта е като кръстоска сред хандбал и скуош и е доста бърза. Традиционно се играе навън. Друг конкурентен спорт, известен измежду баските, е гребане.
