Баш баш майсторите е поредица на lifestyle.bg, която разказва за

Баш баш майсторите е поредност на lifestyle.bg , която споделя за хора с разнообразни ползи и специалности, обединени от желанието да работят и с ръцете си. Всички тези, чиято работа незабелязано употребяваме като извор на ентусиазъм.

На 35 година от София, Дариан Георгиев е музикант по обучение. През годините се занимава с много неща - от общак и работа в офис, до позиции в музикалния и развлекателния бизнес. Още от дребен обаче стартира да демонстрира пристрастеност към превоза - към всичко, което се движи, само че най-много огромните возила, изключително трамваите.

" Живяхме покрай една градинка на бул. " Христо Ботев ", където минаваха доста трамваи и от невръстна възраст им се възхищавах ", не крие Дариан.

Така още в първи клас се записва на кръжок, в който се вършат елементарни хартиени модели на разнообразни транспортни средства. Във въпросното пособие, което употребяват обаче, липсва модел на трамвай, който Дариан толкоз доста копнее да създаде. Затова с малко въображение рисува самичък подобен от всички страни, залепва го и прави първия си смален модел на градски превоз.


" Режех елементарна хартия с ножица, боядисвах с цветни моливчета и лепях с тиксо. Обаче нямаше по-голяма наслада от това да си направиш играчката самичък. Дори да не беше нещо изключително откъм визия ", споделя Дариан. Допълва, че до ден сегашен си пази един от първите трамваи, в огромна степен непокътнат в автентичен тип, както го е измайсторил в учебно заведение.

Влюбен в релсите, трамваите, тролеите и старите рейсове, част от които през днешния ден към този момент са единствено в паметта на хората, някак естествено Дариан се увлича и стартира с доста проби и неточности да прави разнообразни умалени модели от хартия, въпреки и с не изключително професионален тип. Не крие, че през първите години като самообразован занаятчия, му е било много мъчно. И по този начин до момента в който не се записва в един конгрес за градски превоз през 2006 година

Там попада на по-възрастен и по-опитен майстор-моделист, който се оказва машинист. Неговите модели на трамваи съставляват реалистични и подробни уникати от картон. Дариан в началото се тормози да се обърне към индивида за помощ, само че в последна сметка се взема решение да му написа.


Един от първите модели трамваи на Дариан

За негова наслада майсторът го приема доста драговолно и му демонстрира техники, които Дариан употребява и до през днешния ден. Освен богат опит, Дариан открива и същински съидейник, който въпреки и да не работи интензивно в наши дни, постоянно е отсреща за съвет или рекомендация.

" Ще му бъда признателен несъмнено до момента в който съм жив. Уникален човек, непретенциозен, само че доста открит и сърдечен ", с трогване споделя моделистът.

Освен със страховит преподавател и другар, форумът среща Дариан и с доста хора, които пък му разкриват за преимуществата на пластмасата като материал. Решава да опитва и въпреки първите пъти да са същинско предизвикателство, с времето привиква. Тогава пред него се открива един изцяло нов свят.

Моделите му получават форма, издръжливост и натурализъм и Дариан стартира да основава свои лични неповторими творения. С струпване на самочувствие в работата му идва и решението да се записва за национална галерия по моделизъм през 2009 година с модел на рейс " Икарус ". Там пък като дебютант печели трето място в категорията си.


" Изкефих се доста, подтикнах се, само че към момента изкуството ми си стоеше леко апокрифно - по този начин желаех тогава ", не крие Дариан.

Вече студент, младият моделист продължава с упражненията. Тъй като колекционирането на остарели фотоси на превоз му е друга фикс идея, намира време, с цел да се рови и смъква фрагменти на компютъра, като се старае да ги пресъздава в умалени копия - колкото се може по-точно по отношение на оригиналите.

Един прекрасен ден през 2012 година към този момент взема решение да съзададе и първата си страница за " транспортен моделизъм " - термин, който споделя, че самичък е измислил. От уста на уста, от другар на другар, събира 100-на лайка до есента, когато пък за огромна негова изненада една телевизия открива страницата му и прави репортаж за моделите.

Момчето, което придава неповторими форми на всяко дърво

Как придобива уменията си и с какво се отличава работата на Филип Рачев

" Нещата ескалираха преди да се усетя, пристигнаха първите ми поръчки и запитвания за уроци за деца, предложиха ми ателие за работа, хрумвания за колаборации. "

И по този начин до януари 2013 година, когато благодарение на градския превоз провежда първата си галерия на транспортни модели. На същата галерия се среща и с първия си помощник и към този момент пълновръстен сътрудник - тогава едвам 13-годишен, само че пък със същата пристрастеност към превоза, каквато бушува в Дариан от дете.

" Година по-късно пристигна и различен мой предстоящ помощник, тогава той беше още по-малък (само на 8 г.), само че ме гледаше с жадни очи и искаше да се учи да прави модели. "


Към тима се включва още едно момче, което без значение от Дариан, се пробва да си прави свои моделистки опити. След запознанството им обаче двамата стартират да се развиват и обогатяват взаимно и в този момент дружно са част от екипа на " Модели градски превоз ".

В днешно време към този момент е цялостно с уроци в YouTube и профилирани конгреси, като има редица майстори от Съединени американски щати, Чехия, Полша, Германия, Турция, от които Дариан черпи опит.

" Човек постоянно би трябвало да се усъвършенства, да не тъпче на едно място, с цел да проивежда постоянно свежи и красиви хрумвания. "

А при Дариан и концепциите, и ентусиазмът са в остатък. Само тази година е направил над 120 модела на градски превоз. А от началото на кариерата му - над 2000.

Що се отнася до това кой модел да създаде, в случай че е за него самия, майсторът несъмнено има желания към по-ретро возилата - тези от детството му по носталгични аргументи, или в случай че някой му е направил мощно усещане, да вземем за пример в случай че е пътувал с него в чужбина.


Ако е поръчка, клиентът си избира по азбучник, който е разполагаем на уеб страницата Всеки модел там е разказан със фотоси и цена. Цената зависи от размера, детайлността и количеството добавки, които клиентът желае да се сложат - да вземем за пример осветяване, отваряне на вратите, човечета и така нататък

Момичето, което ще ни накара да се влюбим в плетенето

Как придобива уменията си и с какво се отличава работата на Йоана Димитрова

Какви са стъпките, които следвате при изработката на всеки неповторим смален модел на рейс, трамвай или тролей?

Първо бих желал да поясня, че няма един с един идентични модели заради спецификата на ръчната направа. Дори да са от една и съща марка, във всеки модел влагам по малко от себе си, това си проличава по типа на детайлите, или по фасон на направа.

Иначе, всичко стартира с един образец (заготовка), лазерно изрязан по прецизен чертеж на същинското транспортно средство, след което се слага на листа пластмаса и се обрисува. Предстои прегъване по ръбовете и първи пласт багра. После се поставят прозорци и се нанасят посредством топло гравиране всички капаци и/или отваряеми елементи. Паралелно се прави вътрешността със седалките, таблото на водача, кабината, дръжките. После всичко се сглобява деликатно по точни измервания и най-после се слагат осветителни тела. Ако са повече - на LED модул с акумулатори.


Имало е случаи, в които на транспортното средство няма (или нямам достъп до) чертежи. Опитвам се да го върша на око и по правилото за пропорциите, което всички художници умеят. A в случай че и това не оказва помощ - позор не позор - отивам с рулетката и на последна спирка крънкам от водача (някой път благодарение на кутия цигари), да ме пусне да си взема размер.

Колко време ви е нужно, с цел да извършите един смален трамвай да вземем за пример и какви материали употребявате?

Времето за направа зависи oт доста неща. Първо от това, дали съм го правил до момента или не. Ако би трябвало да се прави нещо, което не върви в България (имам клиенти от чужбина), първо се търсят фотоси, след това се прави план, после се следват стъпки, които по-нагоре описах. Това е най-малко седмица нон-стоп работа. Ако е нещо, за което имам заготовки, даже за два работни дни може да е готово.

Има и миг на атмосферни условия, които дефинират какъв брой е техническото време за направа. Например през зимата температурите са ниски, влажността постоянно висока, и една смола или един кит не съхне за 24 часа както през лятото, а за повече. Това също би трябвало да се планува. Понякога липсват или няма доставка на материали - характерни са и, за жалост, се случва.

99% от работата правя самичък, като голяма част от частите са авторски като дизайн. Няма купешки елементи или такива, които се нагаждат от играчки или други модели. В редки случаи мога да употребявам колела за задвижване или екзотични добавки като човечета от други места, само че това е много рядко и, единствено в случай че е категорично декларирано от клиент.


А какви принадлежности са ви нужни?

Макетният нож - най-хубавия другар на моделиста. Шегата настрани, инструментите не са доста разнообразни от тези, които всеки майстор употребява - нещо за премерване, нещо за отбелязване, нещо за рязане и нещо за боядисване. Това са тези, които касаят ръчната работа. Отделно да вземем за пример употребявам шлайф-машинки за ръбовете, пробивни дрелки, поялник, нивелир, клещи, замби, винтоверт и свредла.

Тук е моментът да кажа и за 3D принтирането като прийом. Използвам го, само че единствено като потребен асистент - да вземем за пример да направя джанта, на която след това да си направя шаблон и да размножа. Не си разрешавам да изградя цялостен модел на 3D принтер, тъй като по този начин се губи чара и удоволствието от ръчната направа.

А и да кажа, че улеснява, няма да е тъкмо по този начин - всяка част, която излиза от принтера, е прекомерно " сурова ", негодна за слагане и би трябвало да се обработи. Това коства същото време, каквото би лишило да се направи и ръчно, а себестойността на принтираната част постоянно остава по-висока. Да не приказваме, че материалът от 3D принтер е по-крехък и трошлив, което го прави евентуално неустойчив в ръцете на не до такава степен осведомен ползвател.

С ретро автомобил из България - едно вълнуващо занимание за цялостен живот

Колекционерът на ретро коли Момчил Габровски за търсенето, поправянето и карането на такива редки коли

Най-големият комплимент за работата ви, който сте получавал?

Това са децата, които идват на нашите изложения. Някои не могат да откъснат взор от дребните трамвайчета с часове. Това ме изпълва с наслада неимоверно. Както споделих, по този начин се срещнах с моите асистенти.

Вече имаме повече последователли, някои от тях са още в невръстна възраст, възпитаници в дребните класове. Ако даже дребна част от тях се възпламенят и стартират интензивно да се занимават с моделизъм, това е най-голямото задоволство за мен.


А най-нетрадициаонната поръчка, която сте имал?

Моите клиенти варират от майки, които търсят играчки за децата си, през почитатели на превоза, които желаят да си подарят присъщ модел за някои мотив, до водачи (работници) в превоза, които желаят смален модел на возилото, което карат. Всеки, който реши да поръча, се изненадва от моите знания. Смея да настоявам, че съм доста във вътрешността в сферата. Често ме употребяват като съветник по транспортни средства.

Може би една поръчка, която ми е останала в паметта по-трайно, е на Княжевския въжен превоз, заради спецификата на работа, а и това че доста мъчно можеше да се откри информация.

Друга такава е на окачената железница в град Вупертал, Германия, която жестоко казано е трамвай, на който колелата са от горната страна.

Последно доста се смях, когато един човек ми писа: " Искам Краставица и Доматка, а за другия месец - един Банан ". Това са жаргонните имена на трамваите по линии 12 и 22 поради характерния им цвят, а Банана - присъщ остарял локомотив на пътнически влакове.


Кое смятате е нещото, което отличава работата ви най-вече?

Смесицата от моделистки умения и знания по превоз, техника, механика, а в допълнение - мощната пристрастеност към градския превоз, която съм развил още от дребен.

Какво следва оттук нататък?

Следващата поръчка. И, дай Боже, галерия. Догодина предстоят кръгли годишнини от придвижването на избрани марки рейсове. Ще помисля нещо по въпроса.