Бъртранд Ръсел е британски философ, математик, историк, социален критик. Влиянието

Бъртранд Ръсел е английски мъдрец, математик, историк, обществен критик. Влиянието му се простира в областите на логиката, математиката, изкуствения разсъдък, компютърните науки и метафизиката. С ясно изразени антиимпериалистки и пацифистки позиции, Ръсел има висок престиж и отстоява мнението си по въпроси, свързани с нуклеарното разоръжаване, правото на дамите да гласоподават, Виетнамската война, религията и така нататък С разнообразните си проучвания и писания, Ръсел е един от най-любопитните мислители на 20 век.

Не завиждай на щастието на тези, които живеят в „ парадайса на глупците ”, тъй като единствено простак би мислил, че това е парадайс.

Не се опитвай да възпрепятстваш мисленето, тъй като е несъмнено, че ще успееш.

Защитата на малцинстото е витално значимо нещо; даже и най-праволинейните от нас един ден могат да се окажат малцинство, тъй че всички ние имаме интерес от ограничението на тиранията на болшинството.

При демокрацията простаците имат право да гласоподават, а при диктатурата – да ръководят.

Когато приказваме за каквото и да е като „ свободно “, определението ни няма да е цялостно, в случай че не можем да кажем свободно от какво. Каквото или който и да е е „ свободен “ – това е предмет на някаква външна насила и с цел да сме точни би трябвало да определим каква е тази външна насила. Така че „ свободен “ си тогава, когато си отвън някои постоянно срещани типове надзор. Повечето типове надзор са явни, само че има и такива, които са по-фини и неуловими.

Най-елементарното изискване, с цел да бъде мисълта свободна е неналичието на законови наказания при изразяването на отзиви.

Но правните наказания в актуалния свят са най-малката спънка. Двете огромни спънки са икономическите наказания и изопачаването на истината. Ясно е, че мисълта не е свободна, в случай че изразяването на несъмнено мнение прави невероятно изкарването на прехраната ти. Ясно е, че мисълта не е свободна, в случай че всички причини от едната страна непрестанно си опонират и се показват по допустимо най-атрактивния метод, до момента в който причините на другата страна могат да бъдат открити единствено посредством подробно търсене.

Всяка човешка активност е подбудена от желанието. Съществува напълно неправилна доктрина на някои моралисти, която е набрала огромна мощ, че е допустимо да се устои на желанието в полза на дълга и моралните правила. Казвам, че това е неправилно, не тъй като никой човек не работи, подбуден от възприятие за дълг, а тъй като никой дълг не може да го задължи, в случай че той самичък не пожелае това. Ако желаете да знаете какво ще направи един човек, би трябвало да сте наясно освен с материалните му претекстове, а по-скоро с цялата му система от стремежи и опциите, които има.

Човекът се разграничава от другите животни в едно доста значимо отношение – има стремежи, които са, по този начин да се каже, безгранични, които в никакъв случай не могат да бъдат изцяло задоволени, и които биха го държали в положение на безпокойствие даже и в Райската градина. Животното, когато се нахрани, отива да се наспи, до момента в който не стартира още веднъж да се нуждае от храна. Човешките същества, в по-голямата си част, не са такива.

Користолюбие – желанието да притежаваш допустимо повече богатства – е претекст, който произлиза от комбинацията сред боязън и желанието да притежаваме нужното. Веднъж приютих две момиченца от Естония, които безусловно се бяха избавили от гладна гибел. Живееха дружно със фамилията ми и несъмнено, имаха предоставени задоволително неща за ястие. Но те прекарваха свободното си време из прилежащите ферми, с цел да крадат картофи, които складираха. Рокфелер, който в детстовото си е живял в огромна беднотия, прекарва съзнателния си живот по сходен метод.

Колкото и да придобиете, постоянно ще желаете да имате повече: насищането е фантазия, която постоянно ще ви се изплъзва.

Да нямате някои от нещата, които желаете, е неизменима част от щастието.

Суетата е претекст с голяма мощност. Всеки, който поддържа връзка с деца е виждал, че каквото и да вършат, постоянно споделят „ Виж ме “. „ Виж ме “ е едно от главните стремежи на човешкото сърце. Може да заеме безчет форми – от палячовщина до гонене на величие.

Едва ли е допустимо да се преувеличи въздействието на суетата във всички прояви на човешкия живот - от детето на три години до владетеля, който единствено с намръщването си кара света да трепери.

Любовта към властта е тясно обвързвана със суетата, само че не е едно и също. Това, от което суетата се нуждае с цел да се удовлетвори е популярност, а популярност можеш да добиеш и без власт. Много хора избират славата пред властта, само че те имат по-малко въздействие върху хода на събитията, от тези които избират властта пред славата. Властта, както и суетата, е ненаситна. Нищо друго, с изключение на всемогъществото не може да я задоволи изцяло. И защото това е порокът на енергичните хора, любовта към властта излиза отвън всевъзможни рамки. Това е най-силният претекст на значимите хора.

Любовта към властта се усилва доста с придобиването и потреблението й. Във всеки автократичен режим, колкото повече пробва от удоволствията, които властта дава, толкоз по-тираничен става властимащият. След като властта над другите хора се реализира в това да ги накараш да вършат това, което те по-скоро не биха желали, то индивидът, който е под въздействието на любовта към властта, е по-слонен да предизвиква болежка, в сравнение с да разреши наслаждение.

Ще е неточност, в случай че изцяло жигосвам любовта към властта. Дали тази обич ще се превъплъти в дейстия потребни или зловредни, зависи от социалнатата система и вашите благоприятни условия. Ако те са механически или теоретични, можете да допринесете доста за развиването на техниката и знанието и интензивността ви ще бъде от изгода.

Когато срещнеш съпротива, даже тя да идва от брачна половинка или децата ти, старай се да я преодолееш с причини, а не с престиж, тъй като успеха на престижа е недействителна и илюзорна.

Ако противоположно на твоето мнение те прави сърдит, това значи, че подсъзнателно си наясно за неналичието на мотив да мислиш по този метод.

Откривай повече наслаждение в интелигентното противоречие, в сравнение с в пасивното единодушие, тъй като, в случай че цениш интелигентността както би трябвало, първото допуска по-дълбоко единодушие от второто.

Човешките същества демонстрират превъходството си над останалите зверове и по опцията да изпитват досада, въпреки че като следя маймуните в зоопарка, ми се коства, че и те имат първи проблясъци на тази изморителна страст. Каквато и да е тя, опитът ми демонстрира, че бягството от скуката е едно от в действителност мощните стремежи на съвсем всички човешки същества.

Няма по-вълнуващ миг на света от този, в който правиш ненадейно изобретение или откритие и от ден на ден хора са способни да изпитват такива моменти.

Един от признаците на наближаващ нервозен срив е убеждението, че това, с което се занимавате е извънредно значимо.

Войната не дефинира кой е прав – само кой е останал.

Предполагах, че е напълно всекидневно родителите да обичат децата си, само че войната ме убеди, че това е рядко изключение. Предполагах, че множеството хора харесват парите повече от съвсем всичко останало, само че след това открих, че харесват разрушението даже повече. Предполагах, че интелектуалците постоянно обичат истината, само че тук още веднъж открих, че няма и 10% от тях, които да избират истината пред известността.

Живях в гонене на предусещане, по едно и също време персонално и обществено. Лично: да се грижа за благородното, красивото, нежното; да разреша моменти на просветление да ми дадат мъдрост в по-прозаични времена. Социално: във въображението да видя идното общество, в което индивидите порастват свободно и където омразата, лакомията и завистта умират, тъй като няма нищо, което да ги подхранва. В тези неща имам вяра и светът, макар всичките си ужасии, ме остави непреклонен.

Ако на света имаше повече хора, които желаят личното си благополучие повече, в сравнение с желаят нещастието на другите, за няколко години бихме постигнали Рая!

Снимка: Bertrand Russell (1872-1970)