Пловдивчанин от Чикаго откри брат си, изчезнал преди 30 годи...
Барманът от под тепетата Иван Тодоров купува постройка за $100 000 в Съединени американски щати и я отдава чартърен на американци
„ На 25 април 1997-а с моето семейство получихме политическо леговище в Америка след 7 години престой. През това време съм имал дни, в които съм работил по 70-80 часа на седмица. На 19 юли 1997-а на бял свят пристигна дъщеричката ни София - едно малко богатство, а на 27 ноември 1997-а, след близо 30 години в неопределеност, открих моя обичан брат Никола - той изчезна през 1969 година във Виетнам и дълго не знаехме нищо за него”. Това споделя пловдивчанинът Иван Тодоров, за който 1997 година се оказва преломна в живота му.
Преди да замине зад океана, Иван Тодоров е барман и шеф на заведения за хранене в системата на Балкантурист. „ Бяхме млади, имах доста другари. Започнах в Балкантурист, след това на морето. Последните ми 5 години в Пловдив държах барчето на юристите в центъра - РСВ, на гърба на аптека " Марица ". И по този начин - на 5 април 1990 година отпътувах за Америка. В Съединени американски щати съм бил и бояджия, първоначално работех каквото намеря, с цел да оцелея. Сега съм на 67 години, 31 години работих по поддръжка на голям билдинг - една добре платена работа в Чикаго. Моята американска фантазия се сбъдна - имам къща на три етажа и три коли в гаража. Ала сърцето ми е в Пловдив!”, споделя той.
Детството му минава по павираните улички на Пловдив - сред центъра, " Антим I " и пожарната. „ С моите другари играехме футбол, плувахме в басейните. Спомням си махалата, там, където се сътвори преди време „ Локо Пловдив”, центъра с неговите занаятчии, ресторантьори, журналисти”.
Майка му и татко му от дребен го учили на деятелност и неизменност. " Не е необичайно, че по тяхно време в царска България всеки лев е имал златно покритие с помощта на тези извънредно работливи българи. Моето потомство - сред 65 и 70 години - също от дребни работехме, с цел да имаме наши лични пари - за ръчен часовник или качествени дънки ", споделя той.
Днес, връщайки се в Пловдив, Иван споделя, че тези 31 години зад граница минали като момент.
„ В Чикаго познавам разнообразни и забавни персони - строители, икономисти, инженери, хора надарени и със златни ръце. Като Мартин Марти, който е огромен компютърен познавач, Тошко, който прави идеални бани и кухни, Самуил, който прави най-вкусното кисело мляко в Чикаго или преуспелия предприемач Филип Филипов, основал империя на няколко континента - той също е израсъл в Пловдив”, описа пловдивчанинът.
Самият той пък с непримиримост и неизменност съумява да събере близо 100 хиляди $. С тях купува „ билдинг “ (сграда на три етажа), която коства 350 хиляди $ с „ даунпеймънт “ (първоначална вноска) 90 хиляди $. „ Това може да стане единствено в Америка, на никое място другаде - било в Германия, Франция, Испания, Италия или Англия - едно емигрантско семейство да може да купи къща или билдинг. Парадоксът с нашия „ билдинг “ беше, че аз, емигрантът с 9 години работа в Съединени американски щати, станах наемодател на американци, които живееха на 3-те етажа, а бяха трето и четвърто потомство американци, пристигнали от Германия и Ирландия “.
За Иван Чикаго и до през днешния ден си остава най-динамичният град в света. В него живеят сред 100-150 хиляди българи, има 5 български учебни заведения до 8-и клас. „ С общи старания строим и купуваме български учебни заведения и клубове. Помагах интензивно и за построяването на църквата „ Света София” в Чикаго - вдигнахме я от основи, а в нея през днешния ден има банкетна зала за кръщенета и сватби. Членовете й са близо 200 души, а аз 10 години съм бил зает директно в църковното настоятелство”, хвали се нашенецът.
Съседи с Пиронкова - и в Пловдив, и в Чикаго
„ Най-голямата наслада и горделивост на нашия квартал е световноизвестната тенисистка Цвети Пиронкова. През юни 2010-а тя стигна до полуфинала за дами на влиятелния шампионат “Уимбълдън” - по този начин популяризира България по света.
С татко й, който е и неин треньор - Кирил Пиронков, живяхме като деца в една къща. Израснахме дружно - в този момент Кирчо със своето семейство живее на 50 метра от нашата къща в Чикаго”, споделя пловдивчанинът.
Чападжиев почерпи националите в небостъргач
Българската колония в Чикаго е мощно впечатлена от Световното състезание по футбол в Съединени американски щати през 1994 година Всички наши мигранти очаквали с огромно неспокойствие футболната среща сред България и Гърция.
" На мача с Гърция бяхме 3000 българи, а гърците - 30 000 души. И за пръв път ние бихме с 4:0. Със сина ми и другари бяхме там, на стадиона. След срещата карах по автомагистралата моя “Олдсмобил” Делта 88 - самичък сред стотици гръцки коли, от които се развяваше гръцкото знаме. Макар че паднаха от България, гърците се радваха, тъй като бяха за пръв път на Световно състезание по футбол. След мача футболистите пристигнаха в нашата черква „ Света София “ и отчето ги благослови. А вечерта българинът с огромно сърце - Шефкет Чападжиев, даде вечеря за тима на върха на небостъргача „ Джон Хенкок “, където има апартамент “, споделя той.
Снимки от Иван Кирев и персонален архив
„ На 25 април 1997-а с моето семейство получихме политическо леговище в Америка след 7 години престой. През това време съм имал дни, в които съм работил по 70-80 часа на седмица. На 19 юли 1997-а на бял свят пристигна дъщеричката ни София - едно малко богатство, а на 27 ноември 1997-а, след близо 30 години в неопределеност, открих моя обичан брат Никола - той изчезна през 1969 година във Виетнам и дълго не знаехме нищо за него”. Това споделя пловдивчанинът Иван Тодоров, за който 1997 година се оказва преломна в живота му.
Преди да замине зад океана, Иван Тодоров е барман и шеф на заведения за хранене в системата на Балкантурист. „ Бяхме млади, имах доста другари. Започнах в Балкантурист, след това на морето. Последните ми 5 години в Пловдив държах барчето на юристите в центъра - РСВ, на гърба на аптека " Марица ". И по този начин - на 5 април 1990 година отпътувах за Америка. В Съединени американски щати съм бил и бояджия, първоначално работех каквото намеря, с цел да оцелея. Сега съм на 67 години, 31 години работих по поддръжка на голям билдинг - една добре платена работа в Чикаго. Моята американска фантазия се сбъдна - имам къща на три етажа и три коли в гаража. Ала сърцето ми е в Пловдив!”, споделя той.
Детството му минава по павираните улички на Пловдив - сред центъра, " Антим I " и пожарната. „ С моите другари играехме футбол, плувахме в басейните. Спомням си махалата, там, където се сътвори преди време „ Локо Пловдив”, центъра с неговите занаятчии, ресторантьори, журналисти”.
Майка му и татко му от дребен го учили на деятелност и неизменност. " Не е необичайно, че по тяхно време в царска България всеки лев е имал златно покритие с помощта на тези извънредно работливи българи. Моето потомство - сред 65 и 70 години - също от дребни работехме, с цел да имаме наши лични пари - за ръчен часовник или качествени дънки ", споделя той.
Днес, връщайки се в Пловдив, Иван споделя, че тези 31 години зад граница минали като момент.
„ В Чикаго познавам разнообразни и забавни персони - строители, икономисти, инженери, хора надарени и със златни ръце. Като Мартин Марти, който е огромен компютърен познавач, Тошко, който прави идеални бани и кухни, Самуил, който прави най-вкусното кисело мляко в Чикаго или преуспелия предприемач Филип Филипов, основал империя на няколко континента - той също е израсъл в Пловдив”, описа пловдивчанинът.
Самият той пък с непримиримост и неизменност съумява да събере близо 100 хиляди $. С тях купува „ билдинг “ (сграда на три етажа), която коства 350 хиляди $ с „ даунпеймънт “ (първоначална вноска) 90 хиляди $. „ Това може да стане единствено в Америка, на никое място другаде - било в Германия, Франция, Испания, Италия или Англия - едно емигрантско семейство да може да купи къща или билдинг. Парадоксът с нашия „ билдинг “ беше, че аз, емигрантът с 9 години работа в Съединени американски щати, станах наемодател на американци, които живееха на 3-те етажа, а бяха трето и четвърто потомство американци, пристигнали от Германия и Ирландия “.
За Иван Чикаго и до през днешния ден си остава най-динамичният град в света. В него живеят сред 100-150 хиляди българи, има 5 български учебни заведения до 8-и клас. „ С общи старания строим и купуваме български учебни заведения и клубове. Помагах интензивно и за построяването на църквата „ Света София” в Чикаго - вдигнахме я от основи, а в нея през днешния ден има банкетна зала за кръщенета и сватби. Членовете й са близо 200 души, а аз 10 години съм бил зает директно в църковното настоятелство”, хвали се нашенецът.
Съседи с Пиронкова - и в Пловдив, и в Чикаго
„ Най-голямата наслада и горделивост на нашия квартал е световноизвестната тенисистка Цвети Пиронкова. През юни 2010-а тя стигна до полуфинала за дами на влиятелния шампионат “Уимбълдън” - по този начин популяризира България по света.
С татко й, който е и неин треньор - Кирил Пиронков, живяхме като деца в една къща. Израснахме дружно - в този момент Кирчо със своето семейство живее на 50 метра от нашата къща в Чикаго”, споделя пловдивчанинът.
Чападжиев почерпи националите в небостъргач
Българската колония в Чикаго е мощно впечатлена от Световното състезание по футбол в Съединени американски щати през 1994 година Всички наши мигранти очаквали с огромно неспокойствие футболната среща сред България и Гърция.
" На мача с Гърция бяхме 3000 българи, а гърците - 30 000 души. И за пръв път ние бихме с 4:0. Със сина ми и другари бяхме там, на стадиона. След срещата карах по автомагистралата моя “Олдсмобил” Делта 88 - самичък сред стотици гръцки коли, от които се развяваше гръцкото знаме. Макар че паднаха от България, гърците се радваха, тъй като бяха за пръв път на Световно състезание по футбол. След мача футболистите пристигнаха в нашата черква „ Света София “ и отчето ги благослови. А вечерта българинът с огромно сърце - Шефкет Чападжиев, даде вечеря за тима на върха на небостъргача „ Джон Хенкок “, където има апартамент “, споделя той.
Снимки от Иван Кирев и персонален архив
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ