Българското правителство търси възможност за създаване на национален финансов инструмент,

Българското държавно управление търси опция за основаване на народен финансов инструмент, който да получава средствата от продажбата на квоти CO2. Идеята е акумулираните средства да се употребяват за съфинансиране на огромни планове за декарбонизация и енергиен преход у нас. Това съобщи вицепремиерът по климатичните промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов по време на на интернационалната конференция " Енергийна сигурност и климатични промени: нови измерения след експанзията против Украйна ". В момента приходите от продажбата на квоти CO2 се събират във фонд " Сигурност на електроенергийната система " и със средствата се подкрепят бизнеса и потребителите като по този метод даже се лимитира повишаването на тока. Друга забавна концепция на министър Сандов е желанието България ще кандидатства за семейството на Конференцията на Организация на обединените нации по изменение на климата – COP 29 през 2024 година По думите му досега никоя страна от Източна Европа не е била хазаин на сходно събитие за попречване на климатичните промени на Земята. В момента страната ни отделя с 48 % по-малко излъчвания по отношение на референтната 1988 година, показа Сандов пред специалистите по енергийни политики. По думите му, все пак от 2011 година се следи гладко увеличение на излъчванията, като изключително сензитивно това е в транспортния бранш, където те са се покачили с цели 40%. по отношение на базовата година. В общия дял на излъчванията към сегашния миг най-много способства секторът на енергетиката, най-много поради лигнитните въглища, които се изгарят в българските централи и в част от промишлеността. Те съставляват 58 % от всички излъчвания, уточни Сандов. Емисиите от превоза са с 26 на 100, а тези от промишлеността са 11 %. В Националния проект за възобновяване и резистентност България е заложила промени и вложения, които да доведат до повишение на енергийната сигурност, основана на възобновими енергийни източници и други механизми. България е поела ангажимент като част от промяната за декарбонизацията на енергийния бранш и понижаване с 40 % на излъчванията от изгарянето на въглища до 2026 година. Планирано е да бъдат построени и 3,5 гигавата нови ВЕИ мощности като тук главно се възнамерява градеж на слънчеви и вятърни централи за лична приложимост. Според коминистъра би трябвало да се оползотворят свободните индустриални площи и деградирали зони и те да се употребяват за създаване на слънчеви и вятърни паркове. Подобни площи нормално са ситуирани наоколо доелектропреносната мрежа и са изключителна държавна благосъстоятелност, което дава опция за " бързи писти " за съдействие с бизнеса. Трябва да се даде опция и за развиването на водорода за индустриални цели, счита още министър Сандов. В момента се изготвя разбор и за капацитета на геотермална сила, като през проекта за възобновяване ще се финансират два пилотни плана. Той напомни и желанието на страната да построи 10 000 зарядни станции за електрически автомобили, с цел да подтиква електрическата подвижност у нас. По отношение на поглъщането на въглеродните излъчвания екоминистърът е „ за “ потреблението на естествени подходи - по тази причина се планува засаждането на 100 млн. дървета до 2030 година, като част от европейската цел за засаждането на 3 милиарда дървета. Планирано е и доста завишаване и възобновяване на естествени територии и влажните зони, които са сериозен уловител на излъчвания. На събитието стана ясно, че като цяло екологичното министерство у нас не е уверено във опциите на технологията за хващане и предпазване на въглероден диоскид, без значение какви са хранилищата. Според специалистите това към момента е скъпа и незадоволително добре дефинирана технология.