Славчев: Сумата, която опростих на Левски, е много голяма за мнозина българи
Българският полузащитник Симеон Славчев бе посетител в " Домът на футбола " по DIEMA SPORT и приказва по няколко значими тематики в играта. Славчев проучва националния тим на България, както и аргументите за представянето на " трикольорите " последно време с оглед опита си зад граница. Славчев не подмина и тематиката за към този момент някогашния си клуб Левски, към който е опростил сума, на която доста от българите " биха се зарадвали ". Все отново той отхвърли да назове цифрата и загатна, че в случай че това ще излезе, то би трябвало да е от клуба от Сухата река.
Накрая Славчев призна, че има съответни предложения за последваща стъпка в кариерата му, а две от тях са от чужбина, само че призна, че от дълго време не е част от професионалния футбол и вероятно ще продължи в efbet Лига.
„ Вижда се, че разликата е много огромна и това е насъбрано през годините, то ще има работа за клубовете и школите им. Не е вярна тя. Не може след всеки мач да се приказва за класа, физическа подготовка, липса на предпочитание, експанзия. Не можем да отговорим на динамичността. Това е натрупвано през годините и изоставаме най-много във физическата подготовка. Виждал съм по какъв начин се работи в чужбина за кондиционната подготовка. Ние имаме качества, само че това е нещо, което ни липсва. За мен най-добре е да излезеш, да се надиграеш с един съперник физически. Не ти коства нещо кой знае какво. Постига се, само че ние сякаш не го вършим и разчитаме на класа, която след това разбираме, че я нямаме”, подчертава Славчев.
„ Не мисля, че би трябвало да се уточни един провинен. Мисля, че опира до нрав, тъй като съм видял в чужбина по какъв начин футболисти с доста по-малки от нас качества какво внимание и време отделят на тренировките. Друг е въпросът какъв брой на треньорите им се работи, какви концепции имат за тима, дали се следват, дали нещо друго има там… кой да играе и кой не”, продължи халфът тематиката за българския футбол.
„ Когато бях в Литекс, по този начин се работи в една школа. Има идея и се следва. Никога не се е разчитало на количеството, а качеството. Тренирали сме 13-14 индивида. Ние сме 93-и набор и бяхме даже 12 индивида. После идват при нас 94-и набор и по този начин младите упражняват с по-големите. На всеки един се дава късмет. Треньорите знаят какво се изисква. Физически бяхме готови. Приятели са ме питали какво вършим. Тогава Светльо Тодоров беше в първия тим на Литекс и всеки го гледаше. Човекът правеше извършения, които занапред виждам на места в този момент в някои тимове да ги вършат. За мен казусът е кондиционната подготовка, на която ние не разчитаме толкова”.
„ Виждал съм, че оставят треньорите по-дълго време. Той добива самочувствие и има почит от играчите. Тук в България е елементарно да се обърнем против тях. Давам образец с Акрапович в Локо Пловдив – там колеше и бесеше. Искаш или не, би трябвало да му спазваш напътствията. Хората се изненадаха, само че имаше триумф. Другият образец, който мога да дам, бе, когато бях в Карабах. Там треньорът е 10-а година. Първите две години нищо, само че в този момент всяка година играят в Европа. Треньорът върви на образование в британските клубове. Това важи и за футболистите. Да разтрогнеш с българин е доста по-лесно, в сравнение с с чужденец. Като цяло в родината си, не сме защитавани и уважавани. Това е реалност. Аз си оставам левскар, само че има горчилка в мен. Искаше ми се още, защото нищо не дадох на Левски. Уважавам мнението на Стоилов – за мен той е извънреден треньор. Говорих с него, стиснахме си ръцете. Каза ми, че такива са вижданията му, желае да разчита на млади. Реално ми сподели, че ми е бил почитател и дръзвам да му допускам, тъй като преди е имало питане и оферта за мен, когато той беше треньор в Астана. Аз тогава бях в Спортинг и не се получиха нещата. Прекалено доста съм се контузвал, което е по този начин. Станах нарицателно за травми, което е смут за мен. Това беше поради огромното предпочитание да играя за Левски. Независимо дали съм подготвен, постоянно съм желал по-бързо да съм на линия. Ходих на лекуване в Сърбия единствено и единствено да съм подготвен. Никой не завоюва от това”, сподели още той.
„ Най-вече съм отчаян, че не подвигнах купа с Левски. С Боримиров се познаваме от доста време. Всички знаят, че не са клишета, не съм го споделил да се заиграя с почитателите тогава. Ще продължа да бъда левскар, без значение от това, което се е случило. С Боримиров се разбрахме мъжки, не беше нужно нищо в допълнение. Не желая да манифестирам какво съм направил. Ако клубът е решил да го каже, да го направи. Не би трябвало аз да го изказвам това. Ако питаме доста от българите, сумата е много голяма”.
„ Тази заплата след измененията, които се случиха в клуба, не съм я желал и не съм я претендирал под някаква форма. Винаги съм се съгласявал на това, което клубът може да даде в този миг. В първата среща с новите шефове споделих, че каквото и да ми предложат, това ще приема. С течение на времето нещата не се развиха добре за мен. Това към този момент е затворена страница за мен, резервирам благосклонностите си и това, че съм почитател на Левски. Искам когато отида на стадиона със сина ми да се любувам на мачовете. Не желая да се карам и да има ненавист. Аз вървях на много мачове, само че не толкоз намерено. Не можах да покажа и 20% от капацитета си за тези две години. Предпочитам дейностите, а не думите и заканите. Нека забележим какво е подготвила ориста. Когато ме попита какво съм дал на Левски, само че голът ми против ЦСКА след асистенцията на Стаси. Това е миг, който си заслужаваше”, продължи той за " Домът на футбола ".
„ Беше много кофти, тъй като атмосферата в съблекалнята при измененията беше тотално друга. Много си тръгваха, доста се връщаха. Много съдиха и бе тежък интервал. Аз все пак мисля, че единствено аз и Ники Михайлов, с изключение на юношите, които за тях би трябвало да е чест, останахме все пак в клуба. Не се даде нужното „ евала” към нас. Говорихме доста, когато нямаше никакви пари. Имаше едни хора, които безшумно си потеглиха. Когато стъпих на „ Герена” и видях по какъв начин се работи, съгласно мен доста скоро време това щеше да е допустимо и да станем първенци при старите притежатели. Той е дал време, в което да се работи и задачата купа е била в границите на две години. Не незабавно, само че след две години. Тогава се работеше и знам какви футболисти бяха набелязани. Колко доктора имахме, физиотерапевти и тези неща вършат впечатление”, разяснява още юношата на Литекс.
„ Напълно е допустимо Левски да се отдели към почитателите. Спортинг и Бенфика са по този модел, само че там разликата е, че в действителност доста мислят по какъв начин да привлекат почитателите. Удовлетворяват техните предпочитание. Правят събирания с почитателите и употребяват всяка опция почитателите да са покрай футболистите. Не ги одобряват като звезди, а като техните футболисти. Близкият контакт е сполучлив.
„ Мисля, че е минало всичко неприятно и занапред ще се оправя. Не мога да приказвам повече, само че по този начин си мисля. Надяваме се да е по-добре. Имам предложения и запитвания, само че в този момент желая да избера място, където да се усещам спокоен и да ми дадат нужното време и доверие. Искам да играя добре и най-много да изпитвам наслаждение от футбола. Не желая да споделям от кое място са тези тимове. Всеки един български футболист желае да излезе на открито, само че аз съм реалист. Имам две оферти от чужбина, само че не мисля, че това в този момент е крачка напред. На мен ми би трябвало време да вляза във форма. Доста време съм отвън футбола. Мисля, че ще играя в efbet Лига”, приключи Симеон Славчев пред " Домът на футбола ".
Накрая Славчев призна, че има съответни предложения за последваща стъпка в кариерата му, а две от тях са от чужбина, само че призна, че от дълго време не е част от професионалния футбол и вероятно ще продължи в efbet Лига.
„ Вижда се, че разликата е много огромна и това е насъбрано през годините, то ще има работа за клубовете и школите им. Не е вярна тя. Не може след всеки мач да се приказва за класа, физическа подготовка, липса на предпочитание, експанзия. Не можем да отговорим на динамичността. Това е натрупвано през годините и изоставаме най-много във физическата подготовка. Виждал съм по какъв начин се работи в чужбина за кондиционната подготовка. Ние имаме качества, само че това е нещо, което ни липсва. За мен най-добре е да излезеш, да се надиграеш с един съперник физически. Не ти коства нещо кой знае какво. Постига се, само че ние сякаш не го вършим и разчитаме на класа, която след това разбираме, че я нямаме”, подчертава Славчев.
„ Не мисля, че би трябвало да се уточни един провинен. Мисля, че опира до нрав, тъй като съм видял в чужбина по какъв начин футболисти с доста по-малки от нас качества какво внимание и време отделят на тренировките. Друг е въпросът какъв брой на треньорите им се работи, какви концепции имат за тима, дали се следват, дали нещо друго има там… кой да играе и кой не”, продължи халфът тематиката за българския футбол.
„ Когато бях в Литекс, по този начин се работи в една школа. Има идея и се следва. Никога не се е разчитало на количеството, а качеството. Тренирали сме 13-14 индивида. Ние сме 93-и набор и бяхме даже 12 индивида. После идват при нас 94-и набор и по този начин младите упражняват с по-големите. На всеки един се дава късмет. Треньорите знаят какво се изисква. Физически бяхме готови. Приятели са ме питали какво вършим. Тогава Светльо Тодоров беше в първия тим на Литекс и всеки го гледаше. Човекът правеше извършения, които занапред виждам на места в този момент в някои тимове да ги вършат. За мен казусът е кондиционната подготовка, на която ние не разчитаме толкова”.
„ Виждал съм, че оставят треньорите по-дълго време. Той добива самочувствие и има почит от играчите. Тук в България е елементарно да се обърнем против тях. Давам образец с Акрапович в Локо Пловдив – там колеше и бесеше. Искаш или не, би трябвало да му спазваш напътствията. Хората се изненадаха, само че имаше триумф. Другият образец, който мога да дам, бе, когато бях в Карабах. Там треньорът е 10-а година. Първите две години нищо, само че в този момент всяка година играят в Европа. Треньорът върви на образование в британските клубове. Това важи и за футболистите. Да разтрогнеш с българин е доста по-лесно, в сравнение с с чужденец. Като цяло в родината си, не сме защитавани и уважавани. Това е реалност. Аз си оставам левскар, само че има горчилка в мен. Искаше ми се още, защото нищо не дадох на Левски. Уважавам мнението на Стоилов – за мен той е извънреден треньор. Говорих с него, стиснахме си ръцете. Каза ми, че такива са вижданията му, желае да разчита на млади. Реално ми сподели, че ми е бил почитател и дръзвам да му допускам, тъй като преди е имало питане и оферта за мен, когато той беше треньор в Астана. Аз тогава бях в Спортинг и не се получиха нещата. Прекалено доста съм се контузвал, което е по този начин. Станах нарицателно за травми, което е смут за мен. Това беше поради огромното предпочитание да играя за Левски. Независимо дали съм подготвен, постоянно съм желал по-бързо да съм на линия. Ходих на лекуване в Сърбия единствено и единствено да съм подготвен. Никой не завоюва от това”, сподели още той.
„ Най-вече съм отчаян, че не подвигнах купа с Левски. С Боримиров се познаваме от доста време. Всички знаят, че не са клишета, не съм го споделил да се заиграя с почитателите тогава. Ще продължа да бъда левскар, без значение от това, което се е случило. С Боримиров се разбрахме мъжки, не беше нужно нищо в допълнение. Не желая да манифестирам какво съм направил. Ако клубът е решил да го каже, да го направи. Не би трябвало аз да го изказвам това. Ако питаме доста от българите, сумата е много голяма”.
„ Тази заплата след измененията, които се случиха в клуба, не съм я желал и не съм я претендирал под някаква форма. Винаги съм се съгласявал на това, което клубът може да даде в този миг. В първата среща с новите шефове споделих, че каквото и да ми предложат, това ще приема. С течение на времето нещата не се развиха добре за мен. Това към този момент е затворена страница за мен, резервирам благосклонностите си и това, че съм почитател на Левски. Искам когато отида на стадиона със сина ми да се любувам на мачовете. Не желая да се карам и да има ненавист. Аз вървях на много мачове, само че не толкоз намерено. Не можах да покажа и 20% от капацитета си за тези две години. Предпочитам дейностите, а не думите и заканите. Нека забележим какво е подготвила ориста. Когато ме попита какво съм дал на Левски, само че голът ми против ЦСКА след асистенцията на Стаси. Това е миг, който си заслужаваше”, продължи той за " Домът на футбола ".
„ Беше много кофти, тъй като атмосферата в съблекалнята при измененията беше тотално друга. Много си тръгваха, доста се връщаха. Много съдиха и бе тежък интервал. Аз все пак мисля, че единствено аз и Ники Михайлов, с изключение на юношите, които за тях би трябвало да е чест, останахме все пак в клуба. Не се даде нужното „ евала” към нас. Говорихме доста, когато нямаше никакви пари. Имаше едни хора, които безшумно си потеглиха. Когато стъпих на „ Герена” и видях по какъв начин се работи, съгласно мен доста скоро време това щеше да е допустимо и да станем първенци при старите притежатели. Той е дал време, в което да се работи и задачата купа е била в границите на две години. Не незабавно, само че след две години. Тогава се работеше и знам какви футболисти бяха набелязани. Колко доктора имахме, физиотерапевти и тези неща вършат впечатление”, разяснява още юношата на Литекс.
„ Напълно е допустимо Левски да се отдели към почитателите. Спортинг и Бенфика са по този модел, само че там разликата е, че в действителност доста мислят по какъв начин да привлекат почитателите. Удовлетворяват техните предпочитание. Правят събирания с почитателите и употребяват всяка опция почитателите да са покрай футболистите. Не ги одобряват като звезди, а като техните футболисти. Близкият контакт е сполучлив.
„ Мисля, че е минало всичко неприятно и занапред ще се оправя. Не мога да приказвам повече, само че по този начин си мисля. Надяваме се да е по-добре. Имам предложения и запитвания, само че в този момент желая да избера място, където да се усещам спокоен и да ми дадат нужното време и доверие. Искам да играя добре и най-много да изпитвам наслаждение от футбола. Не желая да споделям от кое място са тези тимове. Всеки един български футболист желае да излезе на открито, само че аз съм реалист. Имам две оферти от чужбина, само че не мисля, че това в този момент е крачка напред. На мен ми би трябвало време да вляза във форма. Доста време съм отвън футбола. Мисля, че ще играя в efbet Лига”, приключи Симеон Славчев пред " Домът на футбола ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ