Патриарх Неофит: Над четири десетилетия патриарх Максим управляваше уверено църковния кораб
Българският патриарх Неофит насочи послание във връзка десетгодишнината от упокоението на блаженопочившия български патриарх Максим, оповестиха от Българската патриаршия.
Ето какво се споделя в него:
С откровена горест, само че и с неизменима религия в Спасителя и непоколебимо очакване на възкресението и безконечния живот, означаваме през днешния ден десетата година от земната ни разлъка с приснопаметния наш предходник – Светейшия Български патриарх и Софийски митрополит Максим. Връщаме се обратно в спомените си за него и за всичко това, което той направи за светата ни Църква през дългите години на своето архиерейско служение, и благодарим на Бога, задето в негово лице ни беше дарувал подобен архипастир – заслужен наследник на своя народ, лоялен на Христа и Неговата света Църква и предан до дъно на своето жертвено служение!
В този ден спомените ни връщат надалеч обратно във времето, когато с наслада научихме вестта за решението на Патриаршеския изборен събор от лятото на 1971 година за избора му като предстоятел на Православната ни черква. Многолетното и доброплодно негово патриаршеско служение, изпълнено с дълбока и откровена наслада в Господа (срв. Фил. 4:4), само че и с доста компликации и неимоверни тествания, потвърди, че този избор не е бил инцидентен – бил е верен! В продължение на повече от четири десетилетия, с голяма обич и самообладание, със забележителна архипастирска разсъдливост и непроменяемо очакване в Пастиреначалника Христа, той направляваше решително църковния транспортен съд в разнообразни публични и политически условия и съумя да запази поверената му свише света Българска православна черква без „ леке, или недостатък, или нещо сходно, но… света и непорочна “ (Еф. 5:27) – такава, каквато желае да я вижда Сам нейният възвишен Глава: Господ и Спасител наш Иисус Христос.
Свидетелство за високите достолепия и престижа на приснопаметния наш отец и патриарх Максим беше както любовта, на която той се радваше измежду своето паство и в средите на духовенството на светата ни Църква, по този начин и голямото почитание към него от страна на неговите събратя – Първойерарсите на всички канонични Православни църкви по целия свят. За всички тях той беше обичан брат и съслужител, пример за безрезервно архипастирско служение и образец за подражателство, а по тази причина и неговото отшествие беше загуба освен за нас, неговите обични рожби, само че и за Светото Православие.
Сега, когато той към този момент не е измежду нас, остава споменът за положителния архипастир и благодарността, че сме имали опцията да поддържаме връзка с него и да черпим от неизчерпаемата му мъдрост и доброта. Остават и отговорността ни пред неговата светла памет и дългът ни да следваме образеца му, като се ръководим праволинейно от оставения ни от него пример за служение в Църквата Христова, от неговия завет към нас – да ценим и свято да пазим нейната светост и единение. Единство, което той съумя да удържи и запази поради Христа, Комуто правилно служеше, и за нас и нашето бъдеще, в изискванията на неприязън и невиждан напън, с цената на доста скърби и обиди, гонения и терзания от най-различен темперамент.
„ Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им “
(Евр. 13:7), по този начин поучава в античните дни Апостолът на народите и този апел резервира императивния си темперамент и своята новост и през днешния ден. Приснопаметният патриарх Максим беше същински ментор на всички нас в Божия път и в Божията истина, „ … безупречен служащ, който правилно преподава словото на истината “ (2 Тим. 2:15). Затова и наш заветен дълг е в действителност да пазим в Църквата паметта за него и всеки път да имаме пред очи неговия заслужен живот – живот, напълно предан на Христа и Неговата света Църква, и да подражаваме на вярата му. Във всяка сложна обстановка, при всяко съмнение и прелъщение да изпитваме съвестта си, да търсим това, което е същински значимото за църковния живот, и да постъпваме по този начин, както той би постъпил в случай че беше измежду нас през днешния ден. А най-вече от всичко: да не се поддаваме на духа на разединението, тъй като този дух е противоположен на Христа и на Църквата, която е „ единение на вярата и на познаването Сина Божий “, посредством което само се доближава и до „ цялостната възраст на Христовото съвършенство “ (Еф. 4:13).
Помнейки огромната обич на патриарх Максим към повереното му от Бога паство, ние имаме вяра и знаем, че той и в този момент не престава да се моли и да се застъпва пред небесния трон за Православната ни черква и за всекиго от нас, и да изпросва от Всемилостивия и Всещедър Бог Неговата плодородна помощ и поддръжка за православния ни български жанр, който дядо Максим отечески обичаше и на който отдаде целия си земен живот.
Божията обич, насладата в Господа, светлината и блаженството в Царството Божие да бъдат с приснопаметния наш отец Максим, Патриарх Български,
във безконечните епохи!
Вечна и блажена да пребъде паметта му!
Българската православна черква - Българска патриаршия отбелязва през днешния ден 10 години от кончината на българския патриарх Максим (1914-2012 г.). На 4 юли 1971 година Църковно-народният патриаршески изборен събор в София с единогласие прогласява митрополит Максим за патриарх на Българската православна черква и за Софийски митрополит. На интронизацията му участват глави и представители на всички поместни православни църкви. Патриарх Максим е отпред на БПЦ от 4 юли 1971 година до своята кончина - на 6 ноември 2012 г.
Ето какво се споделя в него:
С откровена горест, само че и с неизменима религия в Спасителя и непоколебимо очакване на възкресението и безконечния живот, означаваме през днешния ден десетата година от земната ни разлъка с приснопаметния наш предходник – Светейшия Български патриарх и Софийски митрополит Максим. Връщаме се обратно в спомените си за него и за всичко това, което той направи за светата ни Църква през дългите години на своето архиерейско служение, и благодарим на Бога, задето в негово лице ни беше дарувал подобен архипастир – заслужен наследник на своя народ, лоялен на Христа и Неговата света Църква и предан до дъно на своето жертвено служение!
В този ден спомените ни връщат надалеч обратно във времето, когато с наслада научихме вестта за решението на Патриаршеския изборен събор от лятото на 1971 година за избора му като предстоятел на Православната ни черква. Многолетното и доброплодно негово патриаршеско служение, изпълнено с дълбока и откровена наслада в Господа (срв. Фил. 4:4), само че и с доста компликации и неимоверни тествания, потвърди, че този избор не е бил инцидентен – бил е верен! В продължение на повече от четири десетилетия, с голяма обич и самообладание, със забележителна архипастирска разсъдливост и непроменяемо очакване в Пастиреначалника Христа, той направляваше решително църковния транспортен съд в разнообразни публични и политически условия и съумя да запази поверената му свише света Българска православна черква без „ леке, или недостатък, или нещо сходно, но… света и непорочна “ (Еф. 5:27) – такава, каквато желае да я вижда Сам нейният възвишен Глава: Господ и Спасител наш Иисус Христос.
Свидетелство за високите достолепия и престижа на приснопаметния наш отец и патриарх Максим беше както любовта, на която той се радваше измежду своето паство и в средите на духовенството на светата ни Църква, по този начин и голямото почитание към него от страна на неговите събратя – Първойерарсите на всички канонични Православни църкви по целия свят. За всички тях той беше обичан брат и съслужител, пример за безрезервно архипастирско служение и образец за подражателство, а по тази причина и неговото отшествие беше загуба освен за нас, неговите обични рожби, само че и за Светото Православие.
Сега, когато той към този момент не е измежду нас, остава споменът за положителния архипастир и благодарността, че сме имали опцията да поддържаме връзка с него и да черпим от неизчерпаемата му мъдрост и доброта. Остават и отговорността ни пред неговата светла памет и дългът ни да следваме образеца му, като се ръководим праволинейно от оставения ни от него пример за служение в Църквата Христова, от неговия завет към нас – да ценим и свято да пазим нейната светост и единение. Единство, което той съумя да удържи и запази поради Христа, Комуто правилно служеше, и за нас и нашето бъдеще, в изискванията на неприязън и невиждан напън, с цената на доста скърби и обиди, гонения и терзания от най-различен темперамент.
„ Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им “
(Евр. 13:7), по този начин поучава в античните дни Апостолът на народите и този апел резервира императивния си темперамент и своята новост и през днешния ден. Приснопаметният патриарх Максим беше същински ментор на всички нас в Божия път и в Божията истина, „ … безупречен служащ, който правилно преподава словото на истината “ (2 Тим. 2:15). Затова и наш заветен дълг е в действителност да пазим в Църквата паметта за него и всеки път да имаме пред очи неговия заслужен живот – живот, напълно предан на Христа и Неговата света Църква, и да подражаваме на вярата му. Във всяка сложна обстановка, при всяко съмнение и прелъщение да изпитваме съвестта си, да търсим това, което е същински значимото за църковния живот, и да постъпваме по този начин, както той би постъпил в случай че беше измежду нас през днешния ден. А най-вече от всичко: да не се поддаваме на духа на разединението, тъй като този дух е противоположен на Христа и на Църквата, която е „ единение на вярата и на познаването Сина Божий “, посредством което само се доближава и до „ цялостната възраст на Христовото съвършенство “ (Еф. 4:13).
Помнейки огромната обич на патриарх Максим към повереното му от Бога паство, ние имаме вяра и знаем, че той и в този момент не престава да се моли и да се застъпва пред небесния трон за Православната ни черква и за всекиго от нас, и да изпросва от Всемилостивия и Всещедър Бог Неговата плодородна помощ и поддръжка за православния ни български жанр, който дядо Максим отечески обичаше и на който отдаде целия си земен живот.
Божията обич, насладата в Господа, светлината и блаженството в Царството Божие да бъдат с приснопаметния наш отец Максим, Патриарх Български,
във безконечните епохи!
Вечна и блажена да пребъде паметта му!
Българската православна черква - Българска патриаршия отбелязва през днешния ден 10 години от кончината на българския патриарх Максим (1914-2012 г.). На 4 юли 1971 година Църковно-народният патриаршески изборен събор в София с единогласие прогласява митрополит Максим за патриарх на Българската православна черква и за Софийски митрополит. На интронизацията му участват глави и представители на всички поместни православни църкви. Патриарх Максим е отпред на БПЦ от 4 юли 1971 година до своята кончина - на 6 ноември 2012 г.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ