Гара `Консервативна`
Българският народ е може би измежду най-псуващите нации в света: както се споделя, българинът, като кихне, след това незабавно изпсува на майка, с цел да покаже, че моментът на краткотрайна уязвимост е отминал и още веднъж е същият хитрец като преди. В този ред на мисли е необичайно, че се занимаваме толкоз време с репликата на Валери Симеонов за кресливите майки и сякаш болните деца, откакто сме привикнали и на доста по-скандален разказ. Обаче редът на мисли не е този, а напълно различен.
Думите на вицепремиера прокараха граници. Една от тези граници раздели хората на ръководещи нарушители и протестиращи жители, искащи може би и те един ден да станат ръководещи нарушители. Друга граница раздели депутатите. Формално ги раздели на морални, възпитани, сърдечни и състрадателни, от една страна, и от друга – на Валери Симеонов. Оказа се, че всички – и Карадайъ, и Марешки, и Драгомир Стойнев – носят нежни и чувствителни души, сърца, къпещи се в кръв, когато някой дръзне да обиди святата (Марешки) институция на майката; че жигосват грозното в речевата връзка, нищо че самите те нарекоха Симеонов фашист, ксенофоб, жесток, безсрамен и най-уродлив властимащ, който нанася вреди на страната (Карадайъ), лишен от морал и полезности човек (Стойнев), перверзен урод (Марешки) и така нататък
Фактическото разделяне обаче е друго – на ръководещи и такива, които желаят да са ръководещи. Борисов ни смая с нерешителност. Вместо да пристигна на коня Шарколия и да тури всички по местата им, той опита да се извини от името на Симеонов и сподели патриотите да си се схващат сами дали ще подава оставка или не. Подчерта обаче, че тази оставка може да унищожи структурата на ръководството и евентуално е прав.
На същото мнение се оказа, че са и патриотите. Тогава „ жителите “ упрекнаха ръководещата коалиция, че желае непременно да резервира държавното управление. А какво друго да желае?
Това е позицията на ръководещите. Следователно, позицията на искащите да бъдат ръководещи е тъкмо противоположната – ОСТАВКА! ВЕДНАГА! ИЗБОРИ! Защо? Заради афектираните майки ли? Заради неуместния език на един некомпетентен политик, петнящ с наличието и държанието си светлата институция на вицепремиера ли? Съвсем не. Всичко е единствено, с цел да се унищожи структурата на ръководството и да има ново разпределяне на картите.
Оставка изиска и Волен Сидеров , нищо че е част от ръководещата коалиция – види се, търси някаква друга лична политическа реализация в бъдещето. С екстравагантното си държание той притегли вниманието и върху третата граница, която прокараха думите на вицепремиера – границата сред либерали и консерватори.
Наскоро се случиха две неща, директно едно след друго:
стана доста съвременно да си реакционер,
тъй като Орбан е реакционер и ще овладее Европейския парламент, с което ще укрепи консервативните талази във всички държави-членки, и като разследване от това новите консерватори започнаха да се препират между тях кой е по-голям и по-истински реакционер. Сега Сидеров щял да избира сред патриотите и Бареков . Патриотите не щат и да чуят за евроконсерватора, а той пък, от своя страна, кани " Атака " в алианса, който следващата година по това време може и да не съществува в този си тип. Бареков сподели, че „ Волен Сидеров е подобаващ за лидер на нова консервативна коалиция “ (Майко блага!). В такава коалиция видя мястото си и Марешки , само че съобщи, че би я правил дружно със Сидеров, само че не и с Бареков, защото Бареков бил КТБ и „ да не го поставят в един кюп с него “. Защото (забележете!!!), Марешки е същински, а не ужкимски консерватор; „ Ние – споделя той – доста повече познаваме консервативните полезности от всички нови консерватори “. И с цел да потвърди с обстоятелства, прибавя: „ Ние вършим коалиция за европейските избори. В нея ще влязат зелени, социалдемократи, земеделци “. Ето в този момент към този момент ми се обясни що е то консерватизъм и консервативна политика, водена от десен бизнесмен-капиталист и същински реакционер!
Прави са левите либерали (които с някаква маниакална непримиримост не престават да назовават себе си „ достоверни десни “), прави са да се подиграват на „ консерваторите “, да им викат потребни идиоти, троглодити, илитерати и фашисти (които могат да бъдат путинисти или орбанисти). Лошото е, че по някаква причина все по-често назовават „ консерватори “ мен и всякакви хора като мен, които хабер си нямаме да се дефинираме като някакви и сме оставили тази задача на професионалните политолози – дали тюленът е бозайник, в последна сметка не е работа на тюлена да каже, а на зоолозите. Понеже имам извратено литературно мислене, от време на време си представям една
Мъничка гара
Пожълтелите листа на брезите трепкат като златни треперушки, само че още не желаят да се отронят от клоните в спокоен листопад. На гарата има механа, а в кръчмата седим ние и си пием питието. Бъбрим. Бъбрим за най-различни неща. Смеем се. Присмиваме се. Не желаем нито да оправяме света, нито той да оправя нас. През гарата минават най-различни влакове, само че съвсем в никакъв случай не стопират, тъй като тя е дребна и безинтересна.
Но не щеш ли един път стопира огромен черен трен и от него на перона се изсипва пъстра навалица. Има значими господа с цилиндри, има патриоти, облечени като четници, има прозелити с блеснали очи и развети православни хоругви, има голи културисти с татуирани портрети на възрожденци по гърдите и гърбовете, имам моми в носии и някои от тях дори извиват кръшно хоро пред канцеларията на началник-гарата. Един селяк с италиански костюм се провиква към нас, които миролюбиво си пием перното:
– Здравейте, консерватори!
Ние се споглеждаме, без да сме напълно сигурни, че приказва на нас.
– Как се споделя тази гара, консерватори!
– Евдокия – дава отговор най-заядливият от нас. – Евдокия Карамихалева.
– Ах, тииии – заканва се с пръст селякът с италианския костюм. – Бъзикаш ме ти мене нещо май, а?...
– Никак не се споделя – давам отговор аз. – Всеки я назовава, както си желае.
– Срамота! Я се вижте! Вие сте същински консерватори, остарели консерватори, потомствени консерватори: умни, злъчни, цинични, сериозни и скептични; ненавиждате всичко съвременно, вярвате, че напредъкът е нещо отлично, единствено че за жалост е траял прекомерно дълго; нямате идеали, нямате съчувствие, не сте нито толерантни, нито правилни.
– Еми, вземи да ни утрепеш...
– Не! Но ще кръстим гарата Гара „ Консервативна “! И това ще бъде столицата на новия, модерния български консерватизъм!
Един от нашите скритом се прекръства. В това време идва и втори трен. Той не е черен като първия, а розов. От прозорците му се развяват флагове с цветовете на дъгата. Влакът стопира и пасажерите се качват на покривите на вагоните с кришнарска ария на уста.
– Боже Господи! Какво ни сполетя! – мълви един от нашите.
Кришнарите стартират да скандират: „ Консерватори! Полезни идиоти! Фашисти! “. На което хората от първия трен дават отговор: „ Педерасти! Соросоиди! Марксисти! “.
Нашият още веднъж скритом се прекръства, а келнерът дискретно ни сервира по един огромен Хайланд парк от 1964 за оптимизъм и подсилване на нравите.
След като крещят известно време един против различен, пасажерите се връщат по купетата си и влаковете тромаво потеглят. На гара „ Консервативна “ оставаме отново остарялата компания. Човечеството отпътува към нови, по-актуални гари.
– Слава Богу, че към този момент не сме съвременни и ще ни оставят на мира! – споделям аз, сръбвам от божественото уиски и прибавям: – Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Думите на вицепремиера прокараха граници. Една от тези граници раздели хората на ръководещи нарушители и протестиращи жители, искащи може би и те един ден да станат ръководещи нарушители. Друга граница раздели депутатите. Формално ги раздели на морални, възпитани, сърдечни и състрадателни, от една страна, и от друга – на Валери Симеонов. Оказа се, че всички – и Карадайъ, и Марешки, и Драгомир Стойнев – носят нежни и чувствителни души, сърца, къпещи се в кръв, когато някой дръзне да обиди святата (Марешки) институция на майката; че жигосват грозното в речевата връзка, нищо че самите те нарекоха Симеонов фашист, ксенофоб, жесток, безсрамен и най-уродлив властимащ, който нанася вреди на страната (Карадайъ), лишен от морал и полезности човек (Стойнев), перверзен урод (Марешки) и така нататък
Фактическото разделяне обаче е друго – на ръководещи и такива, които желаят да са ръководещи. Борисов ни смая с нерешителност. Вместо да пристигна на коня Шарколия и да тури всички по местата им, той опита да се извини от името на Симеонов и сподели патриотите да си се схващат сами дали ще подава оставка или не. Подчерта обаче, че тази оставка може да унищожи структурата на ръководството и евентуално е прав.
На същото мнение се оказа, че са и патриотите. Тогава „ жителите “ упрекнаха ръководещата коалиция, че желае непременно да резервира държавното управление. А какво друго да желае?
Това е позицията на ръководещите. Следователно, позицията на искащите да бъдат ръководещи е тъкмо противоположната – ОСТАВКА! ВЕДНАГА! ИЗБОРИ! Защо? Заради афектираните майки ли? Заради неуместния език на един некомпетентен политик, петнящ с наличието и държанието си светлата институция на вицепремиера ли? Съвсем не. Всичко е единствено, с цел да се унищожи структурата на ръководството и да има ново разпределяне на картите.
Оставка изиска и Волен Сидеров , нищо че е част от ръководещата коалиция – види се, търси някаква друга лична политическа реализация в бъдещето. С екстравагантното си държание той притегли вниманието и върху третата граница, която прокараха думите на вицепремиера – границата сред либерали и консерватори.
Наскоро се случиха две неща, директно едно след друго:
стана доста съвременно да си реакционер,
тъй като Орбан е реакционер и ще овладее Европейския парламент, с което ще укрепи консервативните талази във всички държави-членки, и като разследване от това новите консерватори започнаха да се препират между тях кой е по-голям и по-истински реакционер. Сега Сидеров щял да избира сред патриотите и Бареков . Патриотите не щат и да чуят за евроконсерватора, а той пък, от своя страна, кани " Атака " в алианса, който следващата година по това време може и да не съществува в този си тип. Бареков сподели, че „ Волен Сидеров е подобаващ за лидер на нова консервативна коалиция “ (Майко блага!). В такава коалиция видя мястото си и Марешки , само че съобщи, че би я правил дружно със Сидеров, само че не и с Бареков, защото Бареков бил КТБ и „ да не го поставят в един кюп с него “. Защото (забележете!!!), Марешки е същински, а не ужкимски консерватор; „ Ние – споделя той – доста повече познаваме консервативните полезности от всички нови консерватори “. И с цел да потвърди с обстоятелства, прибавя: „ Ние вършим коалиция за европейските избори. В нея ще влязат зелени, социалдемократи, земеделци “. Ето в този момент към този момент ми се обясни що е то консерватизъм и консервативна политика, водена от десен бизнесмен-капиталист и същински реакционер!
Прави са левите либерали (които с някаква маниакална непримиримост не престават да назовават себе си „ достоверни десни “), прави са да се подиграват на „ консерваторите “, да им викат потребни идиоти, троглодити, илитерати и фашисти (които могат да бъдат путинисти или орбанисти). Лошото е, че по някаква причина все по-често назовават „ консерватори “ мен и всякакви хора като мен, които хабер си нямаме да се дефинираме като някакви и сме оставили тази задача на професионалните политолози – дали тюленът е бозайник, в последна сметка не е работа на тюлена да каже, а на зоолозите. Понеже имам извратено литературно мислене, от време на време си представям една
Мъничка гара
Пожълтелите листа на брезите трепкат като златни треперушки, само че още не желаят да се отронят от клоните в спокоен листопад. На гарата има механа, а в кръчмата седим ние и си пием питието. Бъбрим. Бъбрим за най-различни неща. Смеем се. Присмиваме се. Не желаем нито да оправяме света, нито той да оправя нас. През гарата минават най-различни влакове, само че съвсем в никакъв случай не стопират, тъй като тя е дребна и безинтересна.
Но не щеш ли един път стопира огромен черен трен и от него на перона се изсипва пъстра навалица. Има значими господа с цилиндри, има патриоти, облечени като четници, има прозелити с блеснали очи и развети православни хоругви, има голи културисти с татуирани портрети на възрожденци по гърдите и гърбовете, имам моми в носии и някои от тях дори извиват кръшно хоро пред канцеларията на началник-гарата. Един селяк с италиански костюм се провиква към нас, които миролюбиво си пием перното:
– Здравейте, консерватори!
Ние се споглеждаме, без да сме напълно сигурни, че приказва на нас.
– Как се споделя тази гара, консерватори!
– Евдокия – дава отговор най-заядливият от нас. – Евдокия Карамихалева.
– Ах, тииии – заканва се с пръст селякът с италианския костюм. – Бъзикаш ме ти мене нещо май, а?...
– Никак не се споделя – давам отговор аз. – Всеки я назовава, както си желае.
– Срамота! Я се вижте! Вие сте същински консерватори, остарели консерватори, потомствени консерватори: умни, злъчни, цинични, сериозни и скептични; ненавиждате всичко съвременно, вярвате, че напредъкът е нещо отлично, единствено че за жалост е траял прекомерно дълго; нямате идеали, нямате съчувствие, не сте нито толерантни, нито правилни.
– Еми, вземи да ни утрепеш...
– Не! Но ще кръстим гарата Гара „ Консервативна “! И това ще бъде столицата на новия, модерния български консерватизъм!
Един от нашите скритом се прекръства. В това време идва и втори трен. Той не е черен като първия, а розов. От прозорците му се развяват флагове с цветовете на дъгата. Влакът стопира и пасажерите се качват на покривите на вагоните с кришнарска ария на уста.
– Боже Господи! Какво ни сполетя! – мълви един от нашите.
Кришнарите стартират да скандират: „ Консерватори! Полезни идиоти! Фашисти! “. На което хората от първия трен дават отговор: „ Педерасти! Соросоиди! Марксисти! “.
Нашият още веднъж скритом се прекръства, а келнерът дискретно ни сервира по един огромен Хайланд парк от 1964 за оптимизъм и подсилване на нравите.
След като крещят известно време един против различен, пасажерите се връщат по купетата си и влаковете тромаво потеглят. На гара „ Консервативна “ оставаме отново остарялата компания. Човечеството отпътува към нови, по-актуални гари.
– Слава Богу, че към този момент не сме съвременни и ще ни оставят на мира! – споделям аз, сръбвам от божественото уиски и прибавям: – Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ