Корупцията в Русия - основна причина за спада на българския износ за страната
Българският експорт за Русия доста понижава в последните години. През 2016 година да вземем за пример експортът ни за Руската федерация се е свил на 50% по отношение на 2012 и 2013 година А до момента в който през 2001 година съветският пазар е бил на 13-то място в класацията по размер на експорт от България, през 2016 е към този момент 19-ти. Това сочи статистика за интервала 2001 – 2016 година, показана от Българската стопанска камара (БСК).
От Камарата категорично акцентират, че спадът в износа за Русия в последните 3-4 години се дължи на стопански аргументи и проблеми в съветската стопанска система, а не е реалност поради глобите, които Европейски Съюз наложи на Русия за събитията в Украйна.
За Русия българските компании също не са значителен снабдител – България е на 50-то място в листата с вносители на съветския пазар през 2016 година, само че е била на 39-то през 2001 година.
БСК показва 9 аргументи за това българските компании да не могат да са по-голям фактор на съветския пазар . На първо място са изискванията на достъп, като БСК споделя, че " пазарните принадлежности, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки ". Освен това, наложилите се на съветския пазар български компании пазят своите територии и " употребяват характерните за Русия механизми, с цел да не позволяват нови съперници ". " Сравнително елементарно е да се стимулират локални контролни органи да пречат на едни и да оказват помощ на други ", заключва БСК.
Извън аргументите, които камарата намира в Русия, е посочено и, че българските бизнесмени не се преценяват с смяната в изискванията и желанията на съветските клиенти. " Вече не можем да продаваме нискокачествените си артикули в Съветския Съюз, както едно време ", споделят от БСК. И прибавят - " няма дефинирани търговско-икономически ползи и политики, които да подкрепят износа ни. На процедура – следва се заложен от Русия дневен ред ".
Друг сериозен проблем е неналичието на самопризнание и уеднаквяване на стандарти в другите области на търговия. Много постоянно се трансформират и митническите процедури при импорт в Русия, в това число на едни и същи пунктове
Какво внасяме в Русия
Като цяло, България изнася за Русия от ден на ден артикули с висока добавена стойност, а не първични материали. От друга страна, Русия преди всичко внася енергоносители т.е. първични материали. Към 2016 година фармацевтичните артикули заемат максимален дял в износа ни за Русия – 28,8%, откакто през 2001 година процентът е бил едвам 19,3 на 100. Това значи, че България е на 17-то място като вносител на фармацевтични артикули в Русия. На второ място стои износът на машини и апарати – 23,4% дял, при 21% през 2001 година, т.е. незначителна смяна. Далеч обратно, на трето място, е износът на електроника и електротехника – 6,3% дял през предходната година при тъкмо 6% дял през 2001 година. Голям е шокът при парфюмерийните артикули и козметиката – делът им в износа ни за Русия е бил 17% през 2001 година, а през 2016 година към този момент е 3%.
Големият проблем се оказва износът на консервирани плодове и зеленчуци, както и на питиета. През годините, спадът на износа на български консерви варира сред 20 и 30%, само че на питиета е още по-огромен – да вземем за пример 30-40 пъти на вино. Като една от главните аргументи се сочат съветските контрасанкции против рестриктивните мерки от Европейски Съюз.
Повече за въздействието на глобите против Русия прочетете ТУК.
Редактор: Деница Райкова
От Камарата категорично акцентират, че спадът в износа за Русия в последните 3-4 години се дължи на стопански аргументи и проблеми в съветската стопанска система, а не е реалност поради глобите, които Европейски Съюз наложи на Русия за събитията в Украйна.
За Русия българските компании също не са значителен снабдител – България е на 50-то място в листата с вносители на съветския пазар през 2016 година, само че е била на 39-то през 2001 година.
БСК показва 9 аргументи за това българските компании да не могат да са по-голям фактор на съветския пазар . На първо място са изискванията на достъп, като БСК споделя, че " пазарните принадлежности, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки ". Освен това, наложилите се на съветския пазар български компании пазят своите територии и " употребяват характерните за Русия механизми, с цел да не позволяват нови съперници ". " Сравнително елементарно е да се стимулират локални контролни органи да пречат на едни и да оказват помощ на други ", заключва БСК.
Извън аргументите, които камарата намира в Русия, е посочено и, че българските бизнесмени не се преценяват с смяната в изискванията и желанията на съветските клиенти. " Вече не можем да продаваме нискокачествените си артикули в Съветския Съюз, както едно време ", споделят от БСК. И прибавят - " няма дефинирани търговско-икономически ползи и политики, които да подкрепят износа ни. На процедура – следва се заложен от Русия дневен ред ".
Друг сериозен проблем е неналичието на самопризнание и уеднаквяване на стандарти в другите области на търговия. Много постоянно се трансформират и митническите процедури при импорт в Русия, в това число на едни и същи пунктове
Какво внасяме в Русия
Като цяло, България изнася за Русия от ден на ден артикули с висока добавена стойност, а не първични материали. От друга страна, Русия преди всичко внася енергоносители т.е. първични материали. Към 2016 година фармацевтичните артикули заемат максимален дял в износа ни за Русия – 28,8%, откакто през 2001 година процентът е бил едвам 19,3 на 100. Това значи, че България е на 17-то място като вносител на фармацевтични артикули в Русия. На второ място стои износът на машини и апарати – 23,4% дял, при 21% през 2001 година, т.е. незначителна смяна. Далеч обратно, на трето място, е износът на електроника и електротехника – 6,3% дял през предходната година при тъкмо 6% дял през 2001 година. Голям е шокът при парфюмерийните артикули и козметиката – делът им в износа ни за Русия е бил 17% през 2001 година, а през 2016 година към този момент е 3%.
Големият проблем се оказва износът на консервирани плодове и зеленчуци, както и на питиета. През годините, спадът на износа на български консерви варира сред 20 и 30%, само че на питиета е още по-огромен – да вземем за пример 30-40 пъти на вино. Като една от главните аргументи се сочат съветските контрасанкции против рестриктивните мерки от Европейски Съюз.
Повече за въздействието на глобите против Русия прочетете ТУК.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ