Българският износ счупил рекордите през 2016 г.
Българският експорт през 2016 година, измерен в евро, бележи безспорен връх от 23,6 милиарда евро. Спрямо базовата 2001 година нарастването е 4 пъти. България се издига до 62 място измежду експортьорите. Групите артикули с максимален експорт са електротехника и електроника, горива и електрическа енергия, машини и апарати. За интервала 2012-2016 година българският експорт, измерен в щатски долари, понижава с 2%, до момента в който международният импорт понижава с 4%. Тези трендове са разнообразни по групи артикули. Това излиза наяве от разбор на Главен шеф "Външноикономическо съдействие " в БСК Веселин Илиев.
Най-добре се показва износът на електроника и електротехника със средногодишен растеж 7%, при растеж на международния импорт с 1%. Износът на машини и апарати също бележи растеж от 2%, до момента в който международният импорт понижава с 2%. При тези две значими стокови групи, ненапълно и при зърнените култури, българските експортьори печелят пазарен дял и изместват свои съперници на световните пазари. Губещи са горива и мед, където губим пазарен дял, а интернационалните цени порастват.
На шесто и седмо място в експортната ни листа са конфекцията и фармацията, само че там губим пазарни позиции, следвани от елементи и възли за транспортни средства и пластмасови произведения, печелещи пазарни позиции. По експертни оценки на осмо място е износът на специфична продукция (около 808 благ. щ.д.), което е растеж с към 57% по отношение на 2015. Губещи са и до неотдавна сполучливите маслодайни семена.
Много висок и непрекъснато възходящ експорт се записва по глава 99 Стоки некласифицирани другаде. Не можем да разясняваме този факт заради неизяснена методология, отбелязва Илиев.
Стоката с максимален стойностен размер в експортната ни листа е катодната мед, макар спадащия експорт и загубата на пазарни позиции. Следват леки горива, приблизително тежки горива, пшеница и лекарства. Тази 5 артикули образуват 15,1% от износа ни. С над 1% от експорта са електрическа сила, анодна мед, маслодаен слънчоглед, кабелни комплекти за коли, елементи за ел. табла, руди и концентрати от благородни метали, биодизел.
Сред водещите артикули, доста огромно нарастване в пазарния дял (положителна разлика сред нашия експорт и вноса на сътрудниците ни) имат елементи за ел. табла – 36%, и биодизел – 205% (ръст на биодизел 2016/2015 година – 495%). Бързо растящи са нефтени масла, електронни детайли, електронни игри, седалки за коли, елементи за машини. Всички те изпреварват международния импорт с над 20%. Губещи, с изключение на мед и горива, измежду по-значимите артикули са: маслодаен слънчоглед, медни руди, и цигари.
Потенциалът за напредък пък e максимален при фармацията, катодната мед, слънчогледовите семена, пшеницата, анодната мед, царевицата, рапицата и други артикули с ниска добавена стойност (с изключение на фармацията). При задълбочаване на изследването, да вземем за пример, за капацитетът на пшеница, се вижда, че България има приблизително огромни вероятности спрямо другите водещи експортьори. Подобна е картината с множеството артикули с задоволителна степен на диверсификация на пазарите.
Стоките ни, подредени съгласно мястото в международния експорт, демонстрират известна резистентност. Има нов водач: преди всичко в света сме по експорт на дрехи и обувки с азбестови влакна. Единствен покупател е Полша, съгласно българската статистика, само че Полша не регистрира импорт от България на тази стока. Набира скорост износът на подсилени каучукови тръбопроводи и патешко месо. Кориандърът, в износа на който много години бяхме на първо или второ място в света, бележи еволюционен спад, главно за сметка на повишен експорт от Русия.
Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–Hirschman Index (HHI), умерена централизация има при стойности на показателя 0,10 до 0,18, а над 0,18 се смята, че е налице несъразмерна централизация. Така измежду водещите по стойност артикули, налице е несъразмерна централизация при катодната мед, приблизително тежките горива, анодната мед, кабелните комплекти за коли, медните руди, електронните съставни елементи (HHI 0,64!), цигарите (0,51!), велосипедите, рапицата, електронните игри, оловото, стоманените пръти, хидравличните мотори, цинка, каучуковите тръби, тракторите (0,95!), автоматизираните ел. прекъсвачи, седалките за коли и доста други. По специалиста оценка, към 50% от износа ни се класифицира като прекалено съсредоточен и без задоволително диверсифицирани пазари. Тракторите, да вземем за пример, се изнасят съвсем напълно за Румъния, само че Румъния регистрира двойно по-малък импорт на трактори от България.
Курсът на щатския $ към лв. въздейства върху износа в кратковременен проект. Българският експорт съумява да се приспособява към измененията в курса. Постепенните промени в курса не са повлияли на артикули с по-висока добавена стойност.
Групи артикули в нашата експортна листа с релативно огромна добавена стойност са:
Компоненти за автомобилостроене и машиностроене като хидравлика, машинни възли, батерии, лагери, кабели, електротехнически и електронни произведения, електрически ръчни инструменти;
Хладилници, фризери и хигиеничен фаянс; изчислителни машини;
Някои фармацевтични и медицински изделия;
Оптични произведения, сензори;
Някои софтуерни артикули за ръководство на процеси, игри;
Любителска радиотехника, сноуборд, колела.
Основни пазари за артикули с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, само че изделията ни се вграждат там и по-късно се осъществят в целия свят.
България може да усили износа си за развитите страни, като стане подизпълнител на техните компании и се включи в световните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият познания и умения за по-широко независимо нахлуване на международните пазари под лична марка и със лични разработки.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България, и по-малко на локални компании. Независимо от изгодите от задграничните вложители, редица първични материали и материали не се преработват задоволително задълбочено и килограмовите цени на българския експорт са относително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията.
Най-добре се показва износът на електроника и електротехника със средногодишен растеж 7%, при растеж на международния импорт с 1%. Износът на машини и апарати също бележи растеж от 2%, до момента в който международният импорт понижава с 2%. При тези две значими стокови групи, ненапълно и при зърнените култури, българските експортьори печелят пазарен дял и изместват свои съперници на световните пазари. Губещи са горива и мед, където губим пазарен дял, а интернационалните цени порастват.
На шесто и седмо място в експортната ни листа са конфекцията и фармацията, само че там губим пазарни позиции, следвани от елементи и възли за транспортни средства и пластмасови произведения, печелещи пазарни позиции. По експертни оценки на осмо място е износът на специфична продукция (около 808 благ. щ.д.), което е растеж с към 57% по отношение на 2015. Губещи са и до неотдавна сполучливите маслодайни семена.
Много висок и непрекъснато възходящ експорт се записва по глава 99 Стоки некласифицирани другаде. Не можем да разясняваме този факт заради неизяснена методология, отбелязва Илиев.
Стоката с максимален стойностен размер в експортната ни листа е катодната мед, макар спадащия експорт и загубата на пазарни позиции. Следват леки горива, приблизително тежки горива, пшеница и лекарства. Тази 5 артикули образуват 15,1% от износа ни. С над 1% от експорта са електрическа сила, анодна мед, маслодаен слънчоглед, кабелни комплекти за коли, елементи за ел. табла, руди и концентрати от благородни метали, биодизел.
Сред водещите артикули, доста огромно нарастване в пазарния дял (положителна разлика сред нашия експорт и вноса на сътрудниците ни) имат елементи за ел. табла – 36%, и биодизел – 205% (ръст на биодизел 2016/2015 година – 495%). Бързо растящи са нефтени масла, електронни детайли, електронни игри, седалки за коли, елементи за машини. Всички те изпреварват международния импорт с над 20%. Губещи, с изключение на мед и горива, измежду по-значимите артикули са: маслодаен слънчоглед, медни руди, и цигари.
Потенциалът за напредък пък e максимален при фармацията, катодната мед, слънчогледовите семена, пшеницата, анодната мед, царевицата, рапицата и други артикули с ниска добавена стойност (с изключение на фармацията). При задълбочаване на изследването, да вземем за пример, за капацитетът на пшеница, се вижда, че България има приблизително огромни вероятности спрямо другите водещи експортьори. Подобна е картината с множеството артикули с задоволителна степен на диверсификация на пазарите.
Стоките ни, подредени съгласно мястото в международния експорт, демонстрират известна резистентност. Има нов водач: преди всичко в света сме по експорт на дрехи и обувки с азбестови влакна. Единствен покупател е Полша, съгласно българската статистика, само че Полша не регистрира импорт от България на тази стока. Набира скорост износът на подсилени каучукови тръбопроводи и патешко месо. Кориандърът, в износа на който много години бяхме на първо или второ място в света, бележи еволюционен спад, главно за сметка на повишен експорт от Русия.
Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–Hirschman Index (HHI), умерена централизация има при стойности на показателя 0,10 до 0,18, а над 0,18 се смята, че е налице несъразмерна централизация. Така измежду водещите по стойност артикули, налице е несъразмерна централизация при катодната мед, приблизително тежките горива, анодната мед, кабелните комплекти за коли, медните руди, електронните съставни елементи (HHI 0,64!), цигарите (0,51!), велосипедите, рапицата, електронните игри, оловото, стоманените пръти, хидравличните мотори, цинка, каучуковите тръби, тракторите (0,95!), автоматизираните ел. прекъсвачи, седалките за коли и доста други. По специалиста оценка, към 50% от износа ни се класифицира като прекалено съсредоточен и без задоволително диверсифицирани пазари. Тракторите, да вземем за пример, се изнасят съвсем напълно за Румъния, само че Румъния регистрира двойно по-малък импорт на трактори от България.
Курсът на щатския $ към лв. въздейства върху износа в кратковременен проект. Българският експорт съумява да се приспособява към измененията в курса. Постепенните промени в курса не са повлияли на артикули с по-висока добавена стойност.
Групи артикули в нашата експортна листа с релативно огромна добавена стойност са:
Компоненти за автомобилостроене и машиностроене като хидравлика, машинни възли, батерии, лагери, кабели, електротехнически и електронни произведения, електрически ръчни инструменти;
Хладилници, фризери и хигиеничен фаянс; изчислителни машини;
Някои фармацевтични и медицински изделия;
Оптични произведения, сензори;
Някои софтуерни артикули за ръководство на процеси, игри;
Любителска радиотехника, сноуборд, колела.
Основни пазари за артикули с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, само че изделията ни се вграждат там и по-късно се осъществят в целия свят.
България може да усили износа си за развитите страни, като стане подизпълнител на техните компании и се включи в световните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият познания и умения за по-широко независимо нахлуване на международните пазари под лична марка и със лични разработки.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България, и по-малко на локални компании. Независимо от изгодите от задграничните вложители, редица първични материали и материали не се преработват задоволително задълбочено и килограмовите цени на българския експорт са относително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ