Иван Николов: В навечерието на поредните избори
Българските партии би трябвало да се нареждат по въпроса за българите в Западните околности, а по-късно и да обединят напъните си за образуване на народен и общоевропейски проект за тяхното избавяне.
Наближават следващите изключителни парламентарни избори, а партиите, които желаят доверието на българските жители с искания да ръководят България, все някак си пропущат ясно и изрично да се нареждат по двата щекотливи национални въпроса – правата на българите в Северна Македония и в Западните български околности в Република Сърбия.
И до момента в който за комплицираните българо-македонски връзки, въпреки и с голямо забавяне, нещо въпреки всичко стартира да се движи, за правата на българите в Сърбия се загатва единствено понякога и то единствено в границите на строго откритите дипломатически клишета за правата на индивида и невмешателство във вътрешните работи на непознати страни.
Иван Николов
Изминаха 12 години, откогато тогавашната председателка на Народното събрание на Цецка Цачева даде обещание на сръбската си колежка Славица Джукич Деянович „ безусловна и безрезервна поддръжка за участието на Сърбия в Европейски Съюз “. Абсурдът беше още по-голям, в случай че се има поради, че тази бланко поддръжка бе дадена тъкмо по времето, когато в Сурдулица се строеше паметна костница на „ сръбските жертви избити от българската войска 1915-1918 година “, и бяха отворени всички проблеми, които застрашаваха правата и оцеляването на българите в Западните околности.
Демократичният съюз на българите тогава реагира остро против това изявление и дружно с Вътрешна македонска революционна организация излезе на митинг пред Народното събрание.
Това се посрещна с неразбиране и упреци от множеството български политици и публицисти. Как по този начин българите в Сърбия ще са срещу участието на Сърбия в Европейски Съюз!? Та нали когато Сърбия влезе в Европейски Съюз и на тях ще им е по-добре!?
Не помогнаха никакви наши пояснения, че точно поради европейските полезности и участието на Сърбия в Европейски Съюз, около всичко останало, би трябвало първо да се реши казусът с правоприлагането на правата на българите в Западните околности и че сръбското еврочленство на първо време зависи от извършване на критериите от Копенхаген, а българската поддръжка би трябвало да зависи и от спазването на правата на българите в Западните околности. Та нали тяхното оцеляване и всестранно материално, културно и политическо развиване е освен честен дълг, само че и народен и европейски интерес на модерна европейска България?
Нищо не оказа помощ. В очите на множеството български политици и не малко публицисти ние бяхме неприятните, които ей по този начин от дебелоглав, са срещу участието на братска Сърбия в Европейски Съюз.
Три седмици по-късно злополучно изявление, преповторено и от тогавашните министър председател Бойко Борисов и президент Георги Първанов, на 7 май 2010 година в Белград дойде и външният министър Николай Младенов, който увери сръбския си сътрудник Вук Йеремич, че в лицето на България има другар и го призоваваше „ да работят два пъти по-активно за участие в Европейския съюз “. На другия ден, 8 май 2010 година, на среща с представителите на българските организации в Генералното консулство в Ниш, на нашите недоволства и угриженост за бъдещето на българите в Сърбия, Младенов ни сподели, че те би трябвало да бъдат отправени на белградски адрес и ни посъветва: „ Имате неповторими благоприятни условия да бъдете лоялни жители на Сърбия и положителни българи, и като положителни българи вие ще имате поддръжката на всички български институции “!?
Намекът за „ положителните българи “ очевидно бе насочен към „ неприятните “ – ония, които изразявахме неодобрение и разобличавахме същността и задачите на великосръбската националистическа политика и безличието и нихилизма на българската и че точно поради това, българският ангажимент в Западните Балкани и участието на Сърбия в Европейски Съюз няма да съумеят.
Оказа се, че и упреците за „ разделянето “ на българските организации в Сърбия са безпочвени – по самодейност на КИЦ „ Босилеград ”, 15 от тях, на 15 юли 2013 година се сплотиха към обща Платформа за отбрана на правата на българите в Сърбия. Чест прави на тогавашния ръководител на Националния съвет на българското малцинство Зоран Петров, че и той се включи в полемиките и подписа Платформата. Тя бе оценена като добре структурирана и уравновесена, с съответни претенции към Сърбия, България и Европейския съюз, с които искахме поддръжка за възобновяване на района и съблюдаване на човешките и малцинствените права на българите. Единствените, които не демонстрираха интерес към този документ и не участваха в неговото формулиране, бяха кметовете на Босилеград и Цариброд, Владимир Захариев и Владица Димитров. От тях и не можеше да се чака друго, те и до момента са си на страната на ръководещата сръбска прогресивно-радикална партия, която е част от казуса и няма по какъв начин да бъде част от решението на проблема Западни околности.
На идната година, българският президент Росен Плевнелиев отиде на среща със сръбския президент Томислав Николич в Белград с тази платформа в джоба си и му я показа точка по точка. Той се съгласи с всичко и всички мъдро си замълчаха.
Както и да е, завърши и този епизод. Следващите външни министри Даниел Митов и Екатерина Захариева заговориха по-обрано. Българската „ поддръжка “ за сръбското еврочленство си остана в обществените изявления, само че не пропускаха да упоменат и нашия въпрос и изпълняването на европейските критерии. Само че поради тия критерии, Сърбия внезапно се охлади към участието в Европейския съюз. Зачестиха антибългарските изявления от най-високо равнище. „ Добрите българи “ демонстрираха същинското си лице точно във връзка европейските начинания за отбелязване на паметта на жертвите от войните и пускане на процеса на национално помиряване сред двете страни, което трябваше да промени и отношението им към българското малцинство.
На 15 май 2017 година, кметът на Босилеград Владимир Захариев отхвърли да одобри българския вицепрезидент госпожа Илияна Йотова във връзка 100 години от Погрома в Босилеградско. Същият кмет, който влизаше в българските държавни институции, без да почука. Това ненапълно отвори очите на българската външна политика и тя най-сетне разбра с кого си има работа.
Днес, след 12 години Сърбия е още по-далече от участието в Европейски Съюз, а българите в Босилеград и Цариброд, притиснати от формалната великосръбска националистическа политика, се стопиха с още 4 000 поданици за едно десетилетие! Българските общини в Сърбия и публично са измежду стопански най-изостаналите, а младите в устрема си за по-добър живот, потеглиха да се избавят самостоятелно и да си търсят по-добри места за живот.
И до момента в който ние чакаме Сърбия да стане членка на Европейски Съюз, самата Сърбия чака съветската победа в Украйна, когато щели да настъпят нови геополитически условия и с братската съветска поддръжка Сърбия да прекрои границите на Балканите и най-сетне да сплоти всички набелязани в Начертанието на Гарашанин „ сръбски земи ”. В името на тази тактика непременно се попречва участието в Европейския съюз на Северна Македония, Черна гора, Косово и Босна и Херцеговина. Тактиката e печелене на време, хитро потребление на европейските фондове, икономическо обвързване с Русия и Китай и подготовка за великия ден на всесръбското обединяване.
Тази остаряла тактика към момента за дълго няма да допусне демократизацията на модерна Сърбия.
Демокрацията постоянно е била най-големият призрачен сън за ръководещите в Белград, тъй като доста добре знаят къде ще ги води. Затова в сръбската скупщина и до през днешния ден няма съпротива по въпроса за Косово. Така наречените „ опозиционни партии ” зорко бдят да не би Вучич да „ съобщи ” Косово и да възстановява връзките с него. Дори и малобройните демократични, екологични и реформистки депутати които другояче звучат много проевропейски по ред други въпроси, изпадат в транс, когато стане дума за Косово. Косовският мит толкоз е помрачил съзнанието им, че те не могат да се примирят с действителността, че Косово е изгубено, че косовските албанци на никаква цена не желаят да живеят към този момент в Сърбия и че единственото вярно решение, е неговото признание и нормализиране на връзките с новата балканска страна. Обикновените сърби останали на Косово, изпаднаха в обстановка на заложници на белградските супер-патриоти. Гражданите на Сърбия, също. Докато патриотичната конкуренция продължава, корупцията изяжда сръбското общество, а в страната се открива еднолично ръководство и пълзяща тирания която ни обгръща от всякъде със студените си пипала.
На този декор, изтощеното българско малцинство, което напълно незаслужено бе оставено в Сърбия след разпадането на Югославия, няма късмет против озверелият сръбски шовинизъм. Наивно е да се чака благосклонност от ония, които десетилетия наред съсипваха българските общини, че тъкмо в този момент ще дойдат да ги оправят. Илюзиите с демократизацията на българското малцинство и решаването на проблемите в сръбските институции не сработиха. Европейските козове, каквито бяха недоволства в сръбските и българските институции, в европейските институции, отчетите за напредъка на Сърбия за участие в Европейски Съюз, Платформата за отбрана на правата на българското малцинство, европейските начинания за преосмисляне на предишното, стратегиите за трансгранично съдействие и прочие, също са бити карти.
Ето за какво българските партии, изхождайки от участието на България в Европейски Съюз, в навечерието на изборите би трябвало да се нареждат по въпроса за българите в Западните околности, а по-късно и да обединят напъните си за образуване на народен и общоевропейски проект за тяхното избавяне. Това освен е въпрос на морал и народен дълг, това е обвързване, което произлиза от българското еврочленство и България би трябвало да го направи освен тъй като сме българи, а тъй като сме хора изпаднали в тежка филантропична злополука.
От опит знаем, че несвършената работа през днешния ден, ще ни застигне неведнъж умножена в бъдеще, освен това в най-неудобното време. Както да вземем за пример в казусът с Македония. /БГНЕС
-------------
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “. Анализът е възложен на БГНЕС.
Наближават следващите изключителни парламентарни избори, а партиите, които желаят доверието на българските жители с искания да ръководят България, все някак си пропущат ясно и изрично да се нареждат по двата щекотливи национални въпроса – правата на българите в Северна Македония и в Западните български околности в Република Сърбия.
И до момента в който за комплицираните българо-македонски връзки, въпреки и с голямо забавяне, нещо въпреки всичко стартира да се движи, за правата на българите в Сърбия се загатва единствено понякога и то единствено в границите на строго откритите дипломатически клишета за правата на индивида и невмешателство във вътрешните работи на непознати страни.
Иван Николов
Изминаха 12 години, откогато тогавашната председателка на Народното събрание на Цецка Цачева даде обещание на сръбската си колежка Славица Джукич Деянович „ безусловна и безрезервна поддръжка за участието на Сърбия в Европейски Съюз “. Абсурдът беше още по-голям, в случай че се има поради, че тази бланко поддръжка бе дадена тъкмо по времето, когато в Сурдулица се строеше паметна костница на „ сръбските жертви избити от българската войска 1915-1918 година “, и бяха отворени всички проблеми, които застрашаваха правата и оцеляването на българите в Западните околности.
Демократичният съюз на българите тогава реагира остро против това изявление и дружно с Вътрешна македонска революционна организация излезе на митинг пред Народното събрание.
Това се посрещна с неразбиране и упреци от множеството български политици и публицисти. Как по този начин българите в Сърбия ще са срещу участието на Сърбия в Европейски Съюз!? Та нали когато Сърбия влезе в Европейски Съюз и на тях ще им е по-добре!?
Не помогнаха никакви наши пояснения, че точно поради европейските полезности и участието на Сърбия в Европейски Съюз, около всичко останало, би трябвало първо да се реши казусът с правоприлагането на правата на българите в Западните околности и че сръбското еврочленство на първо време зависи от извършване на критериите от Копенхаген, а българската поддръжка би трябвало да зависи и от спазването на правата на българите в Западните околности. Та нали тяхното оцеляване и всестранно материално, културно и политическо развиване е освен честен дълг, само че и народен и европейски интерес на модерна европейска България?
Нищо не оказа помощ. В очите на множеството български политици и не малко публицисти ние бяхме неприятните, които ей по този начин от дебелоглав, са срещу участието на братска Сърбия в Европейски Съюз.
Три седмици по-късно злополучно изявление, преповторено и от тогавашните министър председател Бойко Борисов и президент Георги Първанов, на 7 май 2010 година в Белград дойде и външният министър Николай Младенов, който увери сръбския си сътрудник Вук Йеремич, че в лицето на България има другар и го призоваваше „ да работят два пъти по-активно за участие в Европейския съюз “. На другия ден, 8 май 2010 година, на среща с представителите на българските организации в Генералното консулство в Ниш, на нашите недоволства и угриженост за бъдещето на българите в Сърбия, Младенов ни сподели, че те би трябвало да бъдат отправени на белградски адрес и ни посъветва: „ Имате неповторими благоприятни условия да бъдете лоялни жители на Сърбия и положителни българи, и като положителни българи вие ще имате поддръжката на всички български институции “!?
Намекът за „ положителните българи “ очевидно бе насочен към „ неприятните “ – ония, които изразявахме неодобрение и разобличавахме същността и задачите на великосръбската националистическа политика и безличието и нихилизма на българската и че точно поради това, българският ангажимент в Западните Балкани и участието на Сърбия в Европейски Съюз няма да съумеят.
Оказа се, че и упреците за „ разделянето “ на българските организации в Сърбия са безпочвени – по самодейност на КИЦ „ Босилеград ”, 15 от тях, на 15 юли 2013 година се сплотиха към обща Платформа за отбрана на правата на българите в Сърбия. Чест прави на тогавашния ръководител на Националния съвет на българското малцинство Зоран Петров, че и той се включи в полемиките и подписа Платформата. Тя бе оценена като добре структурирана и уравновесена, с съответни претенции към Сърбия, България и Европейския съюз, с които искахме поддръжка за възобновяване на района и съблюдаване на човешките и малцинствените права на българите. Единствените, които не демонстрираха интерес към този документ и не участваха в неговото формулиране, бяха кметовете на Босилеград и Цариброд, Владимир Захариев и Владица Димитров. От тях и не можеше да се чака друго, те и до момента са си на страната на ръководещата сръбска прогресивно-радикална партия, която е част от казуса и няма по какъв начин да бъде част от решението на проблема Западни околности.
На идната година, българският президент Росен Плевнелиев отиде на среща със сръбския президент Томислав Николич в Белград с тази платформа в джоба си и му я показа точка по точка. Той се съгласи с всичко и всички мъдро си замълчаха.
Както и да е, завърши и този епизод. Следващите външни министри Даниел Митов и Екатерина Захариева заговориха по-обрано. Българската „ поддръжка “ за сръбското еврочленство си остана в обществените изявления, само че не пропускаха да упоменат и нашия въпрос и изпълняването на европейските критерии. Само че поради тия критерии, Сърбия внезапно се охлади към участието в Европейския съюз. Зачестиха антибългарските изявления от най-високо равнище. „ Добрите българи “ демонстрираха същинското си лице точно във връзка европейските начинания за отбелязване на паметта на жертвите от войните и пускане на процеса на национално помиряване сред двете страни, което трябваше да промени и отношението им към българското малцинство.
На 15 май 2017 година, кметът на Босилеград Владимир Захариев отхвърли да одобри българския вицепрезидент госпожа Илияна Йотова във връзка 100 години от Погрома в Босилеградско. Същият кмет, който влизаше в българските държавни институции, без да почука. Това ненапълно отвори очите на българската външна политика и тя най-сетне разбра с кого си има работа.
Днес, след 12 години Сърбия е още по-далече от участието в Европейски Съюз, а българите в Босилеград и Цариброд, притиснати от формалната великосръбска националистическа политика, се стопиха с още 4 000 поданици за едно десетилетие! Българските общини в Сърбия и публично са измежду стопански най-изостаналите, а младите в устрема си за по-добър живот, потеглиха да се избавят самостоятелно и да си търсят по-добри места за живот.
И до момента в който ние чакаме Сърбия да стане членка на Европейски Съюз, самата Сърбия чака съветската победа в Украйна, когато щели да настъпят нови геополитически условия и с братската съветска поддръжка Сърбия да прекрои границите на Балканите и най-сетне да сплоти всички набелязани в Начертанието на Гарашанин „ сръбски земи ”. В името на тази тактика непременно се попречва участието в Европейския съюз на Северна Македония, Черна гора, Косово и Босна и Херцеговина. Тактиката e печелене на време, хитро потребление на европейските фондове, икономическо обвързване с Русия и Китай и подготовка за великия ден на всесръбското обединяване.
Тази остаряла тактика към момента за дълго няма да допусне демократизацията на модерна Сърбия.
Демокрацията постоянно е била най-големият призрачен сън за ръководещите в Белград, тъй като доста добре знаят къде ще ги води. Затова в сръбската скупщина и до през днешния ден няма съпротива по въпроса за Косово. Така наречените „ опозиционни партии ” зорко бдят да не би Вучич да „ съобщи ” Косово и да възстановява връзките с него. Дори и малобройните демократични, екологични и реформистки депутати които другояче звучат много проевропейски по ред други въпроси, изпадат в транс, когато стане дума за Косово. Косовският мит толкоз е помрачил съзнанието им, че те не могат да се примирят с действителността, че Косово е изгубено, че косовските албанци на никаква цена не желаят да живеят към този момент в Сърбия и че единственото вярно решение, е неговото признание и нормализиране на връзките с новата балканска страна. Обикновените сърби останали на Косово, изпаднаха в обстановка на заложници на белградските супер-патриоти. Гражданите на Сърбия, също. Докато патриотичната конкуренция продължава, корупцията изяжда сръбското общество, а в страната се открива еднолично ръководство и пълзяща тирания която ни обгръща от всякъде със студените си пипала.
На този декор, изтощеното българско малцинство, което напълно незаслужено бе оставено в Сърбия след разпадането на Югославия, няма късмет против озверелият сръбски шовинизъм. Наивно е да се чака благосклонност от ония, които десетилетия наред съсипваха българските общини, че тъкмо в този момент ще дойдат да ги оправят. Илюзиите с демократизацията на българското малцинство и решаването на проблемите в сръбските институции не сработиха. Европейските козове, каквито бяха недоволства в сръбските и българските институции, в европейските институции, отчетите за напредъка на Сърбия за участие в Европейски Съюз, Платформата за отбрана на правата на българското малцинство, европейските начинания за преосмисляне на предишното, стратегиите за трансгранично съдействие и прочие, също са бити карти.
Ето за какво българските партии, изхождайки от участието на България в Европейски Съюз, в навечерието на изборите би трябвало да се нареждат по въпроса за българите в Западните околности, а по-късно и да обединят напъните си за образуване на народен и общоевропейски проект за тяхното избавяне. Това освен е въпрос на морал и народен дълг, това е обвързване, което произлиза от българското еврочленство и България би трябвало да го направи освен тъй като сме българи, а тъй като сме хора изпаднали в тежка филантропична злополука.
От опит знаем, че несвършената работа през днешния ден, ще ни застигне неведнъж умножена в бъдеще, освен това в най-неудобното време. Както да вземем за пример в казусът с Македония. /БГНЕС
-------------
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “. Анализът е възложен на БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ