Българските моряци, които се върнаха вчера на родна земя след

Българските моряци, които се върнаха през вчерашния ден на родна земя след повече от 50 дни в Мариупол описаха за ужаса от войната и истината за евакуацията си. Пред Maritime.bg Рали Димов – втори монтьор, Радослав Стоянов и Живомир Митев-кадет, описват какво тъкмо се е случило на пристанището в Мариупол.
Те са пристигнали в Мариупол на 21 февруари, като са имали естествена интервенции по товаро-разстоварване. Три дни по-късно те са прекратени, тъй като към този момент е била оповестена военната интервенция. Първите дни са били спокойни, вярвали са че са на несъмнено място.

В края на март обаче за първи път кораба е бил ударен, а две седмици ударите са станали още по-интензивни. Шрапнели са попаднали в хамбара, каютата на капитана и на други места по плавателния съд. Моряците обаче са безапелационни, че на този стадий той може да се върне по вода. През цялото време моряците са се крили в долната част на кораба, главно се е стреляло денем, а вечер са се качвали по стаите си.

Имало е моменти и когато се е стреляло непрекъснато.

„ Възможности за евакуация евентуално доста е имало, когато беше умерено. След като съпругите ни дадоха конференция дружно с „ Възраждане “, за което доста им благодарим, действително стартира да се прави нещо. Целия проблем закупи социална популярност и оттогава започнаха съгласно мен да работят по-активно.

От външно министерство звъняха по няколко пъти дневно и ни предложиха вид за евакуация, който ние към този момент не можехме да използваме защото трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там непрекъснато се стреляше.

Там се водиха военни дейности и нямаше по какъв начин да напуснем кораба “, съобщи Митев. Той разказа, че е имало танкове, ракети град, натоварен обстрел от корабите. Една железна врата пък е изхвърчала на 15 метра от детонацията, само че на първо четене кораба е в мореходно положение.

„ В един миг както ние мислехме, че не може да се организира евакуация и най-сигурно е на кораба, видяхме по какъв начин двете страни стопираха да стрелят. 26 индивида от един транспортен съд слязоха с куфарите, минаха около нас и си отпътуваха. Разбрахме, че в 5 часа следобед те към този момент са били в Донецк, евакуирани, на несъмнено и разбрахме, че ние сме останали последния екипаж на търговски транспортен съд на пристанището.

И тогава към този момент ни прекипя, напрежението ескалира неимоверно доста сред нас. Започнахме да желаеме доклад от капитана, да приказва с външно министерство, да ги уведоми, че в действителност има екипажи, които са евакуирани, да знаем дали ние сме единствените последни.

Отговориха ни с общи приказки, че на едните кораба е изгорен, на другите развалено съоръжение, другите какви националности били. Само ние сме цъфнали и вързали, нашия транспортен съд е най-добре и няма къде да вървим.

Външно колкото и пъти да са се обаждали говореха единствено с капитана на кораба по сателитния телефон, което е формален представител на корабособственика. Съответно съгласно мен той се грижи първо за личните си ползи и тогава за нашите. Опитваха се да ни разубедят, очевидно са успявали няколко дни, до момента в който най-после към този момент нямаше по какъв начин и тръгнахме “, съобщи Митев.

Руснаците са държали половината от пристанището имало е риск да стрелят по тях, само че един от техните сътрудници е рискувал, приказвал е с руснаците и след три часа се е върнал, като е съобщил на сътрудниците си, че се обезпечава час и половина кулоар, с цел да може да бъдат евакуирани.

„ С белите флагове, нямаше просто по какъв начин да стоим на този транспортен съд с този душевен тормоз, който преживяхме. Дори с риск за живота си “, добави още Стоянов.

След като ги поемат руснаците са им дали храна и вода, извозили са ги към първия пост на града за паспортна инспекция и с защита до Донецк. Моряците са били настанени в хотел, а по-късно ескортирани до Сочи.

„ Искаме да благодарим на руснаците, че ни изтеглиха. Много е прочувствено да видиш хора, които са на първата линия на багра, не са се къпали с дни, да се пробват да ни успокоят, да ни кажат, момчета към този момент сте на несъмнено, да ти дават храна, вода “, добави още морякът.

На въпрос по какъв начин си изяснява нежеланието на държавното управление да признае ролята на руснаците и Донецк в евакуацията:

" Единствено мога да допускам, че е по политически аргументи, защото действително те управляват територията и няма кой различен да ни изкара. Само те са там - ДНР и Руската федерация ", гласи отговорът на единия от моряците.

Коридорът който е бил препоръчан от страна на държавното управление е бил през Украйна, само че те са отказали, тъй като се е стреляло към кораба и действително военните дейности са почнали, а моряците е нямало по какъв начин да излязат. Отделно маршрутът е бил през цяла Украйна, която е военна зона.

„ Те ни споделиха да тръгнем без телефони и компютри. Казаха ни да тръгнем без багаж и на собствен риск с подписана декларация “, допълниха моряците и един тип да нямат искания за обезщетение.

„ Премиера ни поздрави, радва се че сме пристигнали. Каза, че са работили за нашето евакуирани, само че най-после ние тръгнахме сами и ни извадиха от ДНР. Всеки самичък да си прави изводите на какъв стадий и по кое време са се свързали, кой какво е управлявал, не знам “, описаха избавените моряци за качването на Кирил Петков на борда на самолета през вчерашния ден.

„ В интерес на истината бойците, които ни посрещнаха споделиха, че контактуват с държавното управление, само че по кое време е станало ние не знаем “.
Радослав Стоянов също благодари на ДНР, на бойците, че са се държали добре с тях, че са им дали храната си и водата. „ Всяка заран се молихме да останем живи “.

Всички мобилни оператори са били блокирани и в един интервал от време от компанията са организирали връзка с роднините, само че след конференцията дадена от съпругите им са прекратили и това с оправданието, че това е тяхна сигурност.