Българската традиционна носия е общо название, с което се нарича

Магическата българска народна носия

Българската обичайната носия е общо наименование, с което се назовава националното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век. То отразява спецификата, обичайна просвета и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е основно славянски, само че се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също по този начин и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт — турци, гърци, албанци, власи.

По своя темперамент фолклорната носия е ежедневно работно облекло, което посредством художествена декорация придобива празничен тип. Отличава се с изключителната си деловитост при трудова активност, обичайни обреди или празненства. Националната ни носият бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфичност и самородност.

Женска носия

Според типа на горната дреха се разграничават четири вида женски носии: Еднопрестилчена — Разпространена в Западните Родопи, в източните скатове на Пирин и в южните елементи на Рила; Двупрестилчена —Разпространена е в Дунавската низина и северните скатове на Стара планина; Сукманена — в централните планински региони и в Тракия; Саяна — в Югозападна България и в крайните региони на днешна Южна България.

Еднопрестилчена носия

Състои се в това, че над ризата, в долната част на тялото, се обгръща една престилка, чиито краища се разминават в талията при една от страните – лявата или откъм гърба, и при вървене, ризата се вижда по-надолу. Под ризата при тази носия се обличат бели платнени гащи вместо шалвари. Престилката има изцяло идентичен тип и декорация като използваната необятна престилка при саичната носия.

Двупрестилчена носия

Състои се в това, че върху ризата се опасват по една престилка начело и откъм гърба. По размери, форма и цвят са разнообразни една от друга и имат разнообразни имена. Горната част на тялото според от температурата може да бъде облечена с къса или дълга дреха, с ръкави или без ръкави. При това облекло се носят две кройки на ризата. Освен това при него съществуват разлики по места основно на задните престилки, които на запад са къси и мощно набрани, защото се състоят от дълъг до 15 лакти плат. На изток задната престилка се усилва по дължина, наборът понижава и изчезва, а по дължина стига до полите на ризата, до глезените и е изцяло гладка и опъната. Някои горни облекла у мъже и дами в региона на двупрестилченото облекло са идентични по цвят, кройка и названия. Ако има някаква разлика, тя е незначителна и се състои в по-голямата декорация на женските облекла. Също по този начин общ е и късият или долният кожух. Двупрестилченото женско облекло е богато с везмо основно по ризите, по белите и почернените късачета, долактанки и други – при върховете на клиновете и по пазвените им елементи и относително по-слабо по полите на двете.

Сукманена носия

Това е дебела вълнена тъмноцветна дреха с затворена туникообразна кройка като на ризата. Най-често сукманът е без ръкави, само че има и с дълги ръкави (Средногорско) и с ръкави до лактите (Ихтиманско-Самоковско). В редки случаи има летни сукмани от бяла конопена или памучна тъкан (Трънско, Малкотърновско, Дедеагачко). Типичната кройка на сукмана е идентична с кройката на ризата. При по-широка тъкан клиновете му стигат до региона на талията, даже бива стесняван още повече с гънка. В някои региони подмишното разширение става с обособена изрязка от плата. Кроежът на сукмана, както и на всички по-старинни облекла у българите, е съобразяван с ширината на плата. Характерно за сукмана е и това, че върху него е съсредоточена украсата на облеклото. Тя е постигана най-вече с везмо или с пришиване на цветни сукна по полите или по ръкавите. Богата е украсата на сукманите с изплитани разноцветни върви, гайтани, а по-късно с всякакви ширити, плетеници или дантели. Характерно за сукманените носии е наличността единствено на предна престилка (прегач, фуста). Тя е цветна, нормално внезапно очертаваща се на черния декор на сукмана, алена, зелена, жълта, даже бяла. В някои случаи пъстротата й е допълвана с бродерия. За сукманената носия е присъщ и поясът, който е дълга и необятна към 20-25 см. вълнена тъкан, нормално червен, оранжев или тъмновинен. Увива се безпрепятствено и плътно няколко пъти към тялото.

Риза

Ризата има две разнообразни кройки. Най-широко публикувана е правата (туникообразната) кройка, срещана при всички видове облекло. Тя е постоянно дълга до глезените, с дълги, необятни и отворени в края ръкави и най-често щедро украсена с везмо по полите, пазвите и ръкавите. По-ограничено разпространяване има бърчанката риза, позната единствено в Северна България и при двупрестилчения вид носии.

Забраждане

Съществено отличие на омъжените дами е било забраждането. С забрадка се закрива изцяло косата или се оставя да се виждат лимитирани елементи от нея. Най-широко публикувано е елементарното забраждане, което се прави с бяла или цветна кърпа от необятен квадратен тъничък плат, сгънат диагонално. Средният от по този начин формираните три върха обгръща сплитките, а страничните, промушнати под тях, са издигнати нагоре и вързани един за различен на темето на главата.

Накичване

Накичването на главата у девойки и млади дами става нормално с култивиран и полски цветя, затъквани зад уши. При забраденост цветето се затъква отстрана под завързаните краища на забрадката. Често и обичано е украсяването на главата с птичи пера – петльови или гривици (завити пера) от патка или елементарни кокоши пера, боядисани в алено, зелено и други Обикновено по-едрите пера се затъкват в профил или на тила с върховете нагоре. Накит от такива пера, пришити към платнена ивичка през челото се назовава крондил. За по-тържествени случаи се употребяват паунови пера.

Мъжка носия

Според цвета и кройката на горните облекла мъжката носия е белодрешна, по-старинната и чернодрешна, която се появява през Възраждането.

Белодрешна носия

Гащите са с тесни крачоли, компактно прилепнали до горе. Горната им част не се набира при стягането й към тялото, въпреки че става с гащник (ремък или връв), навървен в умишлен подгъв по края на дрехата (учкур). Горната част на белодрешните гащи е плитка и с по-къса предна част, в резултат на което дрехата е пристягана откъм гърба на кръста, и начело, в подкоремната част. Този тип гащи се назовава беневреци или чешири. Горната част не приляга по този начин компактно до тялото, а е разширена с прибавки на странични клинове. Тя е в същото време и по-дълга, като задминава пояса, а в някои случаи даже стига и до коленете. Поясът се опасва плътно, деликатно нагънат към кръста, като постоянно е пристяган в допълнение с стеснен ремик. Тъй като предницата на беневреците се връзва ниско, ризата се вижда на корема сред пояса и беневреците. Горните облекла могат да бъдат и без ръкави или с ръкави до лактите. В някои места ментето, долактанката или дорамчето са обагрени в тъмносиньо или черно.

Чернодрешна носия

Гащите са с доста необятна кройка от коленете нагоре, а от коленете до глезените крачолите прилягат компактно до краката. Широчината в горната част се реализира посредством повече клинове или четвъртити вставки. По този метод се получава дреха, която няма особено предна или задница, а може да се облича, както попадне. Привръзването към тялото става с шнур или ремък, навървен в умишлен подгъв по горния борд – учкур, въркузун. Така, облечената дреха се набира на голям брой гънки и придобива присъщ тип на шалвари, чието дъно увисва повече или по-малко начело, откъм гърба или сред краката. Тази дреха се назовава потури, чешири, шалвари, гащи.

Върху ризата се облича компактно прилягаща безръкавна дреха, без яка, предниците на която се закопчават от горната страна до долу и полите й се пъхат в потурите. Нарича се елек, джамадан, запасалник. За по-студено време се облича така наречен аба (салтамарка, аджамка, гриш) – къса до пояса вълнена дреха, с тесни и дълги ръкави, мощно прилягаща до тялото. В кройката й са присъщи мощно стесненият надолу гръбен плат и обособени подмишечни вставки. Абата е без яка или с прекомерно ниска яка и не се запасва в пояса. Поясът е дълъг и е по-широк от този на белодрешковците. Опасва се по този начин, че да покрие по-голяма част от корема. В националното облекло са надълбоко вкоренени белезите за възраст и фамилно състояние. Първата ризка на детето се облича след кръщене или на третата вечер, когато се счита, че идват орисниците и е ушита с червен конец срещу уруки. Едва с настъпване на полова зрялост се е осъществявала смяна на детското облекло и се различавала носията по пол (до 15-16 година момчето не опасва пояс, а момичето – тъкан колан. Ризата до този миг се стяга с ушхура или прашките на престилката).

Първите момински облекла момичето облича на Лазаровден, Гергьовден или Великден и отива на хорото. А момчето с новите облекла се включва в коледарските чети. В взаимозависимост от локалният вид женска носия момата облича сукман – вълненик или сая, а момъкът – беневреци, чешири или потури и горни мъжки облекла. Териториалното систематизиране на главните типове обичайни национални костюми няма строго обозначени граници. Многообразието е в резултат разнообразни фактори: географски, исторически, обществено-икономически, културни, верски, външни въздействия и персонален усет. Всеки от главните видове носии има голям брой разновидности и подварианти.