България почита празника на своя небесен покровител
Българската православна черква уважава на 19 октомври паметта на небесния настойник на българския народ - свети Иван Рилски Чудотворец.
Преподобният Иван Рилски е роден през 876 година в село Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина към река Струма, край Дупница. Бил е съвременник на княз Борис /852-889 г./ и на неговия наследник Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник цар Петър. До 25-годишната си възраст бил овчар. От нежна възраст в душата на Иван почнала да се развива и крепне вярата. По това време из цяла България почнали да се строят църкви и манастири.
Подтикнат от предпочитание за героизъм, Иван постъпил в близкия манастир " Св. Димитрий " под самия връх Руен. Приел монашеството, само че не останал задълго в манастира, а се отдал на живот в цялостно усамотение, с молебствия, пост и ограничения. Преподобният Иван Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната Рила планина, където останал до края на живота си.
Там той основал манастир, който съществува към този момент над хиляда години. Дните му минавали в пост и молитва за благополучието на народа. Той възпитавал у хората религия, обич и вяра. Около него се събирали почитатели, които образували първото монашеско приятелство. След неговата гибел учениците му придвижват с почести тленните му остатъци от Рилската обител в античния Средец.
През 1183 година унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати в България след четири години. През 1195 година цар Асен Първи тържествено придвижва мощите на свети Иван Рилски в Търново, където остават съвсем три епохи. През 1469 година реликвата е върната в Рилския манастир.
Чудотворец, молитвеник, познал Бога посредством непрестанна молитва, пост и самоограничение, свети Иван Рилски възпитал у народа крепка религия, нелицемерна обич и вяра. Знаменателна е срещата на подвижника с българския цар, който извървял повече от 120 километра, с цел да се види със светеца.
Преди успението си свети Иван Рилски се отделил в пещера, с цел да може преди края на живота си да се отдаде на цялостно съзерцаване и молитва. Единственото, което е останало от светеца е неговият Завет, който повече от 1000 година служи като справочник на монаси, а и на всички вярващи.
По традиция в навечерието на празника в учредения от светеца Рилски манастир се прави всенощно бдение, на което участват стотици поклонници от всички краища на страната и от чужбина, а на самия 19 октомври се отслужва празнична Света литургия. Патронен празник празнуват и Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски ", както и многочислените храмове, отдадени на светеца.
Преподобният Иван Рилски е роден през 876 година в село Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина към река Струма, край Дупница. Бил е съвременник на княз Борис /852-889 г./ и на неговия наследник Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник цар Петър. До 25-годишната си възраст бил овчар. От нежна възраст в душата на Иван почнала да се развива и крепне вярата. По това време из цяла България почнали да се строят църкви и манастири.
Подтикнат от предпочитание за героизъм, Иван постъпил в близкия манастир " Св. Димитрий " под самия връх Руен. Приел монашеството, само че не останал задълго в манастира, а се отдал на живот в цялостно усамотение, с молебствия, пост и ограничения. Преподобният Иван Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната Рила планина, където останал до края на живота си.
Там той основал манастир, който съществува към този момент над хиляда години. Дните му минавали в пост и молитва за благополучието на народа. Той възпитавал у хората религия, обич и вяра. Около него се събирали почитатели, които образували първото монашеско приятелство. След неговата гибел учениците му придвижват с почести тленните му остатъци от Рилската обител в античния Средец.
През 1183 година унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати в България след четири години. През 1195 година цар Асен Първи тържествено придвижва мощите на свети Иван Рилски в Търново, където остават съвсем три епохи. През 1469 година реликвата е върната в Рилския манастир.
Чудотворец, молитвеник, познал Бога посредством непрестанна молитва, пост и самоограничение, свети Иван Рилски възпитал у народа крепка религия, нелицемерна обич и вяра. Знаменателна е срещата на подвижника с българския цар, който извървял повече от 120 километра, с цел да се види със светеца.
Преди успението си свети Иван Рилски се отделил в пещера, с цел да може преди края на живота си да се отдаде на цялостно съзерцаване и молитва. Единственото, което е останало от светеца е неговият Завет, който повече от 1000 година служи като справочник на монаси, а и на всички вярващи.
По традиция в навечерието на празника в учредения от светеца Рилски манастир се прави всенощно бдение, на което участват стотици поклонници от всички краища на страната и от чужбина, а на самия 19 октомври се отслужва празнична Света литургия. Патронен празник празнуват и Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски ", както и многочислените храмове, отдадени на светеца.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ