Българската православна църква почита днес християнския празник Сретение Господне. Той

...
Българската православна църква почита днес християнския празник Сретение Господне. Той
Коментари Харесай

Петльовден е - денят на мъжките рожби

Българската православна черква уважава през днешния ден християнския празник Сретение Господне. Той е един от 12-те огромни празници в годината, само че и един от четирите празници, отдадени на Божията майка. Затова Сретение Господне е прочут и като Зимна Богородица.

На този ден се възпоменава описаното от евангелист Лука посрещане на младенеца Исус от праведника Симеон. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Исус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче би трябвало да бъде посвещавано или представяно на Бога незабавно след навършването на 40 дни от рождението му, а майката да принесе в жертва на Бога агне или два гълъба, в случай че е бедна. Затова Дева Мария донесла младенеца в Йерусалимския храм и принесла в жертва два гълъба. Така от тези антични времена до през днешния ден е останал обичаят на 40-ия ден от раждането си децата да бъдат въведени в храма Господен, с цел да бъдат благословени, а на майките им да бъде прочетена очистваща молитва.

В Йерусалимския храм по това време живеел благочестивият дъртак Симеон, на който от ангел Господен му било дадено, че той няма да види гибел, до момента в който не видят очите му родения от Девица. Когато Света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо ентусиазъм извикал: " Сега отпускаш Твоя раб, Владико... ". Това е възторжена молитва, която и до през днешния ден се чете в християнските храмове. Заради събитието в храма св. Симеон се назовава също св. Симеон Богоприемец.

Празникът е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифонци: Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари) и Свети Симеон Богоприимец (3 февруари). Последните два дни са свързани с въвеждането четиридесет дни след раждането на Исус Христос в храма от св. Симеон, а в националната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат дребните си през този интервал.

В България празникът е прочут като Петльовден в чест на мъжката рожба. На този ден по време на турското иго поробителите минавали да взимат български момчета за еничари. От която къща вземeли момче, те поставяли кървясъл знак на портата. Според легендата, с цел да не даде момчето си за еничар, българска майка заклала петел и с кръвта му белязала външните порти на дома си, с цел да се заблудят поробителите. В чест на петела празникът е наименуван от народа Петльовден.

 

Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, където са единствено момиченца - за курбан се коли ярка. Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска в близост. С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, с цел да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се резервират и употребяват при заболявания на децата. Закланият петел се сготвя, от него се раздава на съседи за здравето на момчетата - продължители на рода. Къща без петел не трябва - ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано заран, когато ги прогонва и оповестява на стопаните, че могат да излизат.

Традиционната храна за празника са тъй наречените тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък приготвен петел със зеле, ориз и каша.
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР