На Сирни заговезни искаме прошка от по-възрастните
Българската 
православна черква дефинира като Неделя Сиропустна или Сирни заговезни. Това е празник на всеобщото помилван, на възобновяване на човешката реципрочност и почитание. От остарели времена прошката е измежду великите знаци на човешкия морал и достойнство, тъй като единствено индивидът с бездънен вътрешен мир може откровено да елементарни и да изиска амнистия!
Църквата приканва на този ден вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат възкръсналия Христос. Сирни заговезни слага началото на най-продължителния пост през годината, дни на самоограничение и примирение.
Сирни заговезни - колкото е по-висок огънят, толкоз по-надалече ще избяга злото
Празникът се назовава още Поклади и Прошка. В Неделя Сиропустна амнистия си вземат млади от остарели, децата от родителите, младоженци от кумове – целувайки ръка те изричат: „ Прощавай…, мале, тате... Иване…, в случай че с мисъл, думи или каузи съм те огорчила “ (Препорчва се след тези думи да се целуне ръка). “Простено да ти е от Господ и от мене! “- е наложителният отговор.
В някои български селища на този ден споделят: „ Простено – елементарни! “, т. е. „ аз ти прощавам и ти ми елементарни “. Защото и в Библията е казано, че който не елементарни прегрешенията на близък си, и Бог няма да му елементарни безбройните провинения, с които всеки ден го прогневяваме. От житейската си процедура зная, че амнистия желае по-мъдрият, по-умният, по-достойният човек. Това е катарзис, филтриране, освобождение от греховете и грешките, без значение от възрастта. Трудно е от сърце да поискаш и да дадеш амнистия, в случай че си доста засегнат. Но би трябвало да го сториш не поради другия, а поради себе си, макар че раната остава вечно.
Кукерският празник Джумал в село Попинци, Панагюрско - една жива традиция
На Сирни заговезни цялото семейство се събира на трапезата. Тя е изключително богата на млечни артикули, яйца и риба. Приготвят се също баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Веселието по време на вечерта е най-голямо по време на така наречен хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният човек, за предпочитане мъж, завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
В старозагорските села попуплярен е и обичаят мятане на стрели (бутурници). Всеки ерген изстрелва с примитивно изработен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, с цел да гаси, в случай че би трябвало, пламъците. В това време момата 
събира стрелите. Колкото са повече, толкоз тя е по-горда пред приятелките си, тъй като е по-харесвана. В днешните села, където моми не останаха, хората хвърлят бутурници за здраве и забава.
Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и даже доста преди този момент, като у нас е публикуван единствено в някои краища. Маските би трябвало да прогонят злите духове, които бродят сред хората. Карнавалът символизира успеха на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Това е мотив да се провежда домакински празник карнавал за забавление и за обща софра.
От заранта е началото на Великия пост. В продължение на три дни здравите и вярващите християни в името на Господа Бога тримирят, т.е. не одобряват никаква храна, а някъде и вода. На третия ден, отиват в черква, пречистяват се, пият светена вода и се зареждат с прясно омесена содена и прекъдена питка, част от която раздават на околните за здраве.
До Великден не се приема никаква храна от скотски генезис и никакъв алкохол. Едното изключение е на Благовещение – 25 март, а другото – на Цветница (Връбница) когато се позволява риба.
Благи манджи и леки пости!
