Родна поетеса взриви "Фейсбук" със страшни разкрития за рака в България след US-бомбардировките в Сърбия!
Българската поетеса Павлина Павлова написа разтърсващ текст за болните от рака в България, написа " Петел ". Вижте посланието й без редакторска интервенция:
БОРБАТА С РАКА!
Само произнасянето на страшната диагноза ме кара да потрепервам, а това се случва към този момент освен всеки ден, а даже още по-често. Защото онкологичните болести станаха част от живота на съвсем всяко българско семейство.
Питаме се: Защо? Как стана? Откъде се взе?
И като че забравяме за последствията от Чернобил и още по-скорошното ни заразяване след бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 година Но до момента в който сръбското държавно управление хвърля милиони за обеззаразяването на почвата от обеднения уран, изсипан обилно от натовските самолети, не съм чула наше държавно управление да си е мръднало пръста в тази тенденция.
И това е забавно: Д-р Дарина Ангелова: Ракът е победим с растителна храна!
Познавах един лекар от Военна болница, доктор Манев, който тогава протриваше праговете на министри на опазването на здравето, тъй като беше изготвил стратегия, посредством която искаше да понижи последствията от тези безсмислени военни интервенции против мирното население на България. Никой не откликна и това, което доктор Манев предвиждаше, към този момент е реалност. Знаел ли е американският военачалник Уесли Кларк, управлявал интервенция " Милосърден ангел " какво ще се случи след тези военновъздушни интервенции. (В американския щаб кодовото наименование на интервенцията е " Благородна наковалня "?!). Със сигурност - да, тъй като на въпрос какъв брой цели са били унищожени, е дал отговор сбито: " Достатъчно! ". Може би нашето държавно управление тогава, ръководено от Иван Костов, с външен министър Надежда Михайлова, си е фантазирало, че от хвърляните 37 хиляди касетъчни бомби с обеднен уран над съседите ни нищо няма да прелети през границата. Но да не забравяме, че даже в кв. " Горна баня " падна една от тях. А западните ветрове, които тогава духаха непрекъснато, евентуално за заразили почвата и водата на цяла Западна България. Страшното е, че това заразяване ще трае стотици години и все нови и нови хора ще се разболяват и ще напущат нашия свят. За взрив на рака в Сърбия съседите ни намерено приказват.
В България - мълчат. А ситуацията е трагично и с всяка минала година заболяевамостта от рак ще пораства. Заради тези бомбардировки се раждат от ден на ден деца с физически и умствени увреждания, поради този обеднен уран са изменени безчет човешки ориси.
След като държавното управление ни е наложило мораториум по тематиката за рака, дано най-малко подкрепим всички, които са имали нещастието да станат негови жертви. Защото думи като съпричастност, състрадание, поддръжка към момента не са изпразнени от наличие, а когато човек изпадне в обстановката на битка за живот, всяка от тях може да му донесе облекчение на страданията.
Аз приканвам всички, които не са се трансформирали в бездушни манекени, да стартират акция, с която да се задължи българското държавно управление да отдели средства за разчистване, доколкото е допустимо, на почвата и водата в пограничните със Сърбия региони. Защото всички ядем храна, без да сме наясно от кое място е създадена. Защото пием вода, за която не сме сигурни дали е инфектирана или не с обеднен уран.
Политиката, господа, не е единствено да се кланяте на западните си сътрудници, а и да се грижите за здравето и благополучието на народа, който ви е издигнал на високите постове.
Докато си затваряте очите пред действителностите, може би онкологично заболяване към този момент пълзи в кръвта на вашите потомци - никой не е застрахован, запомнете това!
Павлина Павлова-поетеса
П.П. Горните редове бях разгласила преди година, но никой не им обърна внимание.
БОРБАТА С РАКА!
Само произнасянето на страшната диагноза ме кара да потрепервам, а това се случва към този момент освен всеки ден, а даже още по-често. Защото онкологичните болести станаха част от живота на съвсем всяко българско семейство.
Питаме се: Защо? Как стана? Откъде се взе?
И като че забравяме за последствията от Чернобил и още по-скорошното ни заразяване след бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 година Но до момента в който сръбското държавно управление хвърля милиони за обеззаразяването на почвата от обеднения уран, изсипан обилно от натовските самолети, не съм чула наше държавно управление да си е мръднало пръста в тази тенденция.
И това е забавно: Д-р Дарина Ангелова: Ракът е победим с растителна храна!
Познавах един лекар от Военна болница, доктор Манев, който тогава протриваше праговете на министри на опазването на здравето, тъй като беше изготвил стратегия, посредством която искаше да понижи последствията от тези безсмислени военни интервенции против мирното население на България. Никой не откликна и това, което доктор Манев предвиждаше, към този момент е реалност. Знаел ли е американският военачалник Уесли Кларк, управлявал интервенция " Милосърден ангел " какво ще се случи след тези военновъздушни интервенции. (В американския щаб кодовото наименование на интервенцията е " Благородна наковалня "?!). Със сигурност - да, тъй като на въпрос какъв брой цели са били унищожени, е дал отговор сбито: " Достатъчно! ". Може би нашето държавно управление тогава, ръководено от Иван Костов, с външен министър Надежда Михайлова, си е фантазирало, че от хвърляните 37 хиляди касетъчни бомби с обеднен уран над съседите ни нищо няма да прелети през границата. Но да не забравяме, че даже в кв. " Горна баня " падна една от тях. А западните ветрове, които тогава духаха непрекъснато, евентуално за заразили почвата и водата на цяла Западна България. Страшното е, че това заразяване ще трае стотици години и все нови и нови хора ще се разболяват и ще напущат нашия свят. За взрив на рака в Сърбия съседите ни намерено приказват.
В България - мълчат. А ситуацията е трагично и с всяка минала година заболяевамостта от рак ще пораства. Заради тези бомбардировки се раждат от ден на ден деца с физически и умствени увреждания, поради този обеднен уран са изменени безчет човешки ориси.
След като държавното управление ни е наложило мораториум по тематиката за рака, дано най-малко подкрепим всички, които са имали нещастието да станат негови жертви. Защото думи като съпричастност, състрадание, поддръжка към момента не са изпразнени от наличие, а когато човек изпадне в обстановката на битка за живот, всяка от тях може да му донесе облекчение на страданията.
Аз приканвам всички, които не са се трансформирали в бездушни манекени, да стартират акция, с която да се задължи българското държавно управление да отдели средства за разчистване, доколкото е допустимо, на почвата и водата в пограничните със Сърбия региони. Защото всички ядем храна, без да сме наясно от кое място е създадена. Защото пием вода, за която не сме сигурни дали е инфектирана или не с обеднен уран.
Политиката, господа, не е единствено да се кланяте на западните си сътрудници, а и да се грижите за здравето и благополучието на народа, който ви е издигнал на високите постове.
Докато си затваряте очите пред действителностите, може би онкологично заболяване към този момент пълзи в кръвта на вашите потомци - никой не е застрахован, запомнете това!
Павлина Павлова-поетеса
П.П. Горните редове бях разгласила преди година, но никой не им обърна внимание.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ